малкият купол- цялостен поглед
"Малкият купол се е възприемал като духовен център, светая светих на цялото Здание, неговото действително сърце.От него следва връзката с етерното сърце на човека, както и с разположения до него лотосов цвят" -"Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии".
„През западния портал на Гьотеанума ние влизаме в Зданието отначало с нашето обикновено дневно Аз-съзнание, което чрез съпреживяването на метаморфозите на формите в пространството на големия купол, прераства в имагинативно съзнание; по-нататък при прехода към пространството на малкия купол, то се пронизва от силите на инспирацията, когато на границата между двата купола от ораторския пулт започва да звучи словото, изразяващо чрез звуците на човешката реч обкръжаващите го форми (тук имагинативно-еволюционната вълна на движението, ставайки инспирация, получавайки едновременно ларинкс за своето изразяване, се превръща в Слово); и накрая, чрез съзерцаването на откриващото се на изток изображение на Представителя на Човечеството, у нас се пробужда интуицията, интуитивното изживяване на Христос като Висш Аз на Човека и човечеството.
По такъв начин, за нас истинският храм на съвременното християнско посвещение става Гьотеанума, и навлизайки в него от запад, а по-нататък водени през него от Духа на Меркурий, ние срещаме действащите срещу нас от изток посланици на Космическия Христос - Духовете на втората Слънчева Йерархия: Духовете на Мъдростта (в малкия купол), Духовете на Движението (в големия купол) и Духовете на формата (в западния портал):
„Господства, Сили, Власти,
Нека от Изток се възпламени
Това, което чрез Запада себе си формира."
От сферата на тези Духове на Светлината е слязъл на Земята Гьотеанумът; от великото Слънчево царство на втората „Христова" Йерархия, за да стане на Земята Дом на Словото, видимото откровение на Самия Слънчев Логос."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"
За вътрешния Гьотеанум Сергей Прокофиев говори като път към изживяването на етерния Христос. Разбира се, за да възприемем вътрешното слово, струящо от вътрешното същество на този храм на новите мистерии, е необходимо да отворим вътрешните си сетива, да разчитаме на духовните си органи, с които бихме могли да проникнем в дадените ни духовни смисли и значения.
От базиснитa книгa на духовната наука- „Как се постигат познания за висшите Светове", знаем, че в резултат на пренасянето на основните потоци на етерното тяло от областта на ларинкса в областта на сърцето, човек достига до съвършено нова способност - способността да възприема „вътрешното слово".
Ето как С. Прокофиев описва пристъпването в Гьотеанума:
„През западния портал на Гьотеанума ние влизаме в Зданието отначало с нашето обикновено дневно Аз-съзнание, което чрез съпреживяването на метаморфозите на формите в пространството на големия купол, прераства в имагинативно съзнание; по-нататък при прехода към пространството на малкия купол, то се пронизва от силите на инспирацията, когато на границата между двата купола от ораторския пулт започва да звучи словото, изразяващо чрез звуците на човешката реч обкръжаващите го форми (тук имагинативно-еволюционната вълна на движението, ставайки инспирация, получавайки едновременно ларинкс за своето изразяване, се превръща в Слово); и накрая, чрез съзерцаването на откриващото се на изток изображение на Представителя на Човечеството, у нас се пробужда интуицията, интуитивното изживяване на Христос като Висш Аз на Човека и човечеството.
По такъв начин, за нас истинският храм на съвременното християнско посвещение става Гьотеанума, и навлизайки в него от запад, а по-нататък водени през него от Духа на Меркурий, ние срещаме действащите срещу нас от изток посланици на Космическия Христос - Духовете на втората Слънчева Йерархия: Духовете на Мъдростта (в малкия купол), Духовете на Движението (в големия купол) и Духовете на формата (в западния портал):
„Господства, Сили, Власти,
Нека от Изток се възпламени
Това, което чрез Запада себе си формира."
От сферата на тези Духове на Светлината е слязъл на Земята Гьотеанумът; от великото Слънчево царство на втората „Христова" Йерархия, за да стане на Земята Дом на Словото, видимото откровение на Самия Слънчев Логос."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"
"В благоговение се издигаме към Духа, за да станем единни с Духа, Който около нас се излива във форми, защото наоколо присъстват Духовете на Формата, и Който започва да се движи, защото зад Духовете на Формата стоят Духовете на Движението - такава е новата художествена строителна мисъл" - Р. Щайнер.
Р . Щайнер създава дизайна и мотивите за витражите на Стария Гьотеанум . Въз основа на неговите индикации е изпълнен и проектът за новия Гьотеанум . Основен принос за художествената реализация има руската художничка Ася Тургенева . Мотивите на цветните прозорци изобразяват етапи от човешката еволюция и вътрешното развитие на човека – търсенето на себепознание , битката за постигане на душевно равновесие между силите на втвърдяване и разтваряне , правилното взаимодействие между мислене и воля , изживяване на граничните състояния на раждането и смъртта и перспективите за едно бъдещо развитие на света и човека . Потопени в цветната светлина струяща през прозорците се докосваме до природата на цветовете и формите , а посредством тях – до съответстващите им духовни същности .
червеният витраж на западния портал
"На него виждаме взиращо се в духовните Светове човешко лице, с ясно изразена форма на двулистния лотосов цвят на челото между очите; 16-листния лотосов цвят – в областта на ларинкса и образа на Михаил, побеждаващ дракона и пречистващ етерната област на сърцето за последващото действие на Христовото Същество в нея - в областта на 12-листния лотосов цвят. Най-добро пояснение към този образ на Михаил, по начина, по който е изобразен в долната част на червения витраж, намираме в следните думи на Рудолф Щайнер: „И тогава в тази човешка глава би станала видима действащата по направление надолу, към сърцето, сила на Михаил, съкрушаваща дракона така, че неговата кръв се стича от сърцето към крайниците на човека." Защото, както казва Рудолф Щайнер в по-късна лекция: „Повече от която и да е друга битка, тази битка (на Михаил с дракона) е пренесена в човешкото сърце. Тя е закотвена там, започвайки от последната третина на XIX век." Причината образът на Михаил да заема толкова малко място в сравнение с общата изобразителна площ на витража, се крие в това, че на него е изобразен не самият Михаил, а само неговото етерно отражение в човека: „В човека живее етерното отражение на Михаил, което води в него битката (с дракона), благодарение на което човекът, в тази битка на Михаил, постепенно може да стане свободен. Защото не (самият) Михаил, а човешката преданост (към Михаил) и породеното от нея отражение на Михаил води тази битка."
По този начин, още в самия „тричленен" композиционен строеж на червения витраж имаме своего рода идеално художествено предусещане за цялото духовно значение на по-нататъшното реално придвижване напред в Гьотеанума, като преход от двулистния към 16-листния и 12-листния лотосов цвят. При това, тъй като червеният витраж е разположен в помещението на западния портал, доминираща в цялото изображение остава областта на двулистния лотосов цвят, т.е. самото човешко лице, заемащо почти две трети от неговото изобразително поле. (Това особено отчетливо се вижда в оригиналната фотография на витража на Първия Гьотеанум)."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"
***
Още от анализа на червения витраж- проект на Рудолф Щайнер oт Първия Гьотеанум, който в образна форма показва същността на имагинацията.
Детайлна скица от Рудолф Щайнер (1913/14).
Пътят към имагинативното познание е показан в лявото витражно крило. Стоплящото червено, в което се проявява топлинният етер, прониква цялата картина. Вижда се началото на самопознанието – един светъл образ, който изкачва висока планина, насочва погледа си и протяга ръце напред към три гротескни животински същества. Две от тях наподобяват птица и змия, а третото- човешко лице. Те като че ли се отправят застрашително нагоре. Така е представена низшата душевна природа на човека- тринитарността на още непросветлените душевни сили: мислене, чувстване и воля ; в тях действат низшите животински астрални сили. Същевременно тези образи представляват все още несъвършените душевни същности на човека: сетивната душа, разсъдъчно-чувстващата душа и съзнателната душа. Ако на стремящия се към духовно усъвършенстване човек се удаде да се отдели от низшата си природа и да я разгледа обективно като нещо външно, може да просветне в него имагинацията, имагинативното познание.
В проекта на Р. Щайнер под лявото крило е написано: ТО (СЕ) ПРОЯВЯВА(разкрива).
В средната част на витража е изобразена вече събудената способност за имагиниране. Показаното тук човешко лице има на челото знака на двулистния лотосов цвят – активната вече чакра. Областта на очите е особено подчертана, силата на духовното ясновиждане, имагинацията, е събудена, понеже се отпечатват изживяванията на челната чакра в светлинната етерна същност на човешкото етерно тяло.
Отстрани- вляво и вдясно, както и oтгоре, се виждат две крилати ангелски същества, принадлежащи към първата йерархия. При левия ангел се вижда знакът на Луната, при десния– символът на Слънцето, а над човешката глава – Сатурн. С това вниманието се насочва към предхождащите земното развитие планетни степени на развитието: Старият Сатурн, където човекът получава заложбите на физическото тяло; Старото Слънце, когато човекът получава етерното тяло и Старата Луна, планетата на мъдростта, през чието развитие човекът получaва астралното си тяло.
Отдолу, вляво и вдясно, се виждат два образа с животински глави, които очевидно прошепват нещо в ухото на човека. Тук се посочва звуковото изживяване. Звуковият етер прозвучава. Тези две същества принадлежат към втората йерархия. Лявото има лъвска глава, чрез която се символизират етерните сили; дясното има глава на бик- знак за физическия свят.
В областта на ларинкса се вижда гърлената чакра, която показва инспирираното познание, инспирацията. Душевните изживявания се отпечатват в звуковия и жизнения етер (области от етерния свят). Под тях е Михаил- най-важният представител на третата йерархия, помощникът, който заедно с човека участва в побеждаването и овладяването на дракона- низшата природа на човека.
Текстът под средата гласи: АЗ ВИЖДАМ
Върху дясното витражно крило е изобразен човекът, след като е постигнал имагинативното познание. Отново се вижда светло човешко същество на върха на високата планина. Ръцете и погледът му са насочени към духовното Слънце, което изпълва най-горната част от витража със своята блестяща светлина. Между човека и животните от пропастта се носят три ангелски двойки, подавайки си ръце. Те същевременно представят просветлените висши душевни сили на човека. В скута си носят също висшите бъдещи духовни части от същността на човека: дух-себе, дух-живот, човек-дух или манас, будхи, атма.
Заедно с човека на върха, трите ангелски двойки представят образа на свещеното число седем. Животинските образи от пропастта вече са потънали. Чрез духовното обучение съзнателната душа се е превърнала в имагинационна душа.
Надписът отдолу гласи: ТО (СЕ ) ПРОЯВИ (изяви, разкри)
http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=1083.0
"Малкият купол се е възприемал като духовен център, светая светих на цялото Здание, неговото действително сърце.От него следва връзката с етерното сърце на човека, както и с разположения до него лотосов цвят" -"Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии".
„През западния портал на Гьотеанума ние влизаме в Зданието отначало с нашето обикновено дневно Аз-съзнание, което чрез съпреживяването на метаморфозите на формите в пространството на големия купол, прераства в имагинативно съзнание; по-нататък при прехода към пространството на малкия купол, то се пронизва от силите на инспирацията, когато на границата между двата купола от ораторския пулт започва да звучи словото, изразяващо чрез звуците на човешката реч обкръжаващите го форми (тук имагинативно-еволюционната вълна на движението, ставайки инспирация, получавайки едновременно ларинкс за своето изразяване, се превръща в Слово); и накрая, чрез съзерцаването на откриващото се на изток изображение на Представителя на Човечеството, у нас се пробужда интуицията, интуитивното изживяване на Христос като Висш Аз на Човека и човечеството.
По такъв начин, за нас истинският храм на съвременното християнско посвещение става Гьотеанума, и навлизайки в него от запад, а по-нататък водени през него от Духа на Меркурий, ние срещаме действащите срещу нас от изток посланици на Космическия Христос - Духовете на втората Слънчева Йерархия: Духовете на Мъдростта (в малкия купол), Духовете на Движението (в големия купол) и Духовете на формата (в западния портал):
„Господства, Сили, Власти,
Нека от Изток се възпламени
Това, което чрез Запада себе си формира."
От сферата на тези Духове на Светлината е слязъл на Земята Гьотеанумът; от великото Слънчево царство на втората „Христова" Йерархия, за да стане на Земята Дом на Словото, видимото откровение на Самия Слънчев Логос."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"
За вътрешния Гьотеанум Сергей Прокофиев говори като път към изживяването на етерния Христос. Разбира се, за да възприемем вътрешното слово, струящо от вътрешното същество на този храм на новите мистерии, е необходимо да отворим вътрешните си сетива, да разчитаме на духовните си органи, с които бихме могли да проникнем в дадените ни духовни смисли и значения.
От базиснитa книгa на духовната наука- „Как се постигат познания за висшите Светове", знаем, че в резултат на пренасянето на основните потоци на етерното тяло от областта на ларинкса в областта на сърцето, човек достига до съвършено нова способност - способността да възприема „вътрешното слово".
Ето как С. Прокофиев описва пристъпването в Гьотеанума:
„През западния портал на Гьотеанума ние влизаме в Зданието отначало с нашето обикновено дневно Аз-съзнание, което чрез съпреживяването на метаморфозите на формите в пространството на големия купол, прераства в имагинативно съзнание; по-нататък при прехода към пространството на малкия купол, то се пронизва от силите на инспирацията, когато на границата между двата купола от ораторския пулт започва да звучи словото, изразяващо чрез звуците на човешката реч обкръжаващите го форми (тук имагинативно-еволюционната вълна на движението, ставайки инспирация, получавайки едновременно ларинкс за своето изразяване, се превръща в Слово); и накрая, чрез съзерцаването на откриващото се на изток изображение на Представителя на Човечеството, у нас се пробужда интуицията, интуитивното изживяване на Христос като Висш Аз на Човека и човечеството.
По такъв начин, за нас истинският храм на съвременното християнско посвещение става Гьотеанума, и навлизайки в него от запад, а по-нататък водени през него от Духа на Меркурий, ние срещаме действащите срещу нас от изток посланици на Космическия Христос - Духовете на втората Слънчева Йерархия: Духовете на Мъдростта (в малкия купол), Духовете на Движението (в големия купол) и Духовете на формата (в западния портал):
„Господства, Сили, Власти,
Нека от Изток се възпламени
Това, което чрез Запада себе си формира."
От сферата на тези Духове на Светлината е слязъл на Земята Гьотеанумът; от великото Слънчево царство на втората „Христова" Йерархия, за да стане на Земята Дом на Словото, видимото откровение на Самия Слънчев Логос."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"
"В благоговение се издигаме към Духа, за да станем единни с Духа, Който около нас се излива във форми, защото наоколо присъстват Духовете на Формата, и Който започва да се движи, защото зад Духовете на Формата стоят Духовете на Движението - такава е новата художествена строителна мисъл" - Р. Щайнер.
Р . Щайнер създава дизайна и мотивите за витражите на Стария Гьотеанум . Въз основа на неговите индикации е изпълнен и проектът за новия Гьотеанум . Основен принос за художествената реализация има руската художничка Ася Тургенева . Мотивите на цветните прозорци изобразяват етапи от човешката еволюция и вътрешното развитие на човека – търсенето на себепознание , битката за постигане на душевно равновесие между силите на втвърдяване и разтваряне , правилното взаимодействие между мислене и воля , изживяване на граничните състояния на раждането и смъртта и перспективите за едно бъдещо развитие на света и човека . Потопени в цветната светлина струяща през прозорците се докосваме до природата на цветовете и формите , а посредством тях – до съответстващите им духовни същности .
червеният витраж на западния портал
"На него виждаме взиращо се в духовните Светове човешко лице, с ясно изразена форма на двулистния лотосов цвят на челото между очите; 16-листния лотосов цвят – в областта на ларинкса и образа на Михаил, побеждаващ дракона и пречистващ етерната област на сърцето за последващото действие на Христовото Същество в нея - в областта на 12-листния лотосов цвят. Най-добро пояснение към този образ на Михаил, по начина, по който е изобразен в долната част на червения витраж, намираме в следните думи на Рудолф Щайнер: „И тогава в тази човешка глава би станала видима действащата по направление надолу, към сърцето, сила на Михаил, съкрушаваща дракона така, че неговата кръв се стича от сърцето към крайниците на човека." Защото, както казва Рудолф Щайнер в по-късна лекция: „Повече от която и да е друга битка, тази битка (на Михаил с дракона) е пренесена в човешкото сърце. Тя е закотвена там, започвайки от последната третина на XIX век." Причината образът на Михаил да заема толкова малко място в сравнение с общата изобразителна площ на витража, се крие в това, че на него е изобразен не самият Михаил, а само неговото етерно отражение в човека: „В човека живее етерното отражение на Михаил, което води в него битката (с дракона), благодарение на което човекът, в тази битка на Михаил, постепенно може да стане свободен. Защото не (самият) Михаил, а човешката преданост (към Михаил) и породеното от нея отражение на Михаил води тази битка."
По този начин, още в самия „тричленен" композиционен строеж на червения витраж имаме своего рода идеално художествено предусещане за цялото духовно значение на по-нататъшното реално придвижване напред в Гьотеанума, като преход от двулистния към 16-листния и 12-листния лотосов цвят. При това, тъй като червеният витраж е разположен в помещението на западния портал, доминираща в цялото изображение остава областта на двулистния лотосов цвят, т.е. самото човешко лице, заемащо почти две трети от неговото изобразително поле. (Това особено отчетливо се вижда в оригиналната фотография на витража на Първия Гьотеанум)."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"
***
Още от анализа на червения витраж- проект на Рудолф Щайнер oт Първия Гьотеанум, който в образна форма показва същността на имагинацията.
Детайлна скица от Рудолф Щайнер (1913/14).
Пътят към имагинативното познание е показан в лявото витражно крило. Стоплящото червено, в което се проявява топлинният етер, прониква цялата картина. Вижда се началото на самопознанието – един светъл образ, който изкачва висока планина, насочва погледа си и протяга ръце напред към три гротескни животински същества. Две от тях наподобяват птица и змия, а третото- човешко лице. Те като че ли се отправят застрашително нагоре. Така е представена низшата душевна природа на човека- тринитарността на още непросветлените душевни сили: мислене, чувстване и воля ; в тях действат низшите животински астрални сили. Същевременно тези образи представляват все още несъвършените душевни същности на човека: сетивната душа, разсъдъчно-чувстващата душа и съзнателната душа. Ако на стремящия се към духовно усъвършенстване човек се удаде да се отдели от низшата си природа и да я разгледа обективно като нещо външно, може да просветне в него имагинацията, имагинативното познание.
В проекта на Р. Щайнер под лявото крило е написано: ТО (СЕ) ПРОЯВЯВА(разкрива).
В средната част на витража е изобразена вече събудената способност за имагиниране. Показаното тук човешко лице има на челото знака на двулистния лотосов цвят – активната вече чакра. Областта на очите е особено подчертана, силата на духовното ясновиждане, имагинацията, е събудена, понеже се отпечатват изживяванията на челната чакра в светлинната етерна същност на човешкото етерно тяло.
Отстрани- вляво и вдясно, както и oтгоре, се виждат две крилати ангелски същества, принадлежащи към първата йерархия. При левия ангел се вижда знакът на Луната, при десния– символът на Слънцето, а над човешката глава – Сатурн. С това вниманието се насочва към предхождащите земното развитие планетни степени на развитието: Старият Сатурн, където човекът получава заложбите на физическото тяло; Старото Слънце, когато човекът получава етерното тяло и Старата Луна, планетата на мъдростта, през чието развитие човекът получaва астралното си тяло.
Отдолу, вляво и вдясно, се виждат два образа с животински глави, които очевидно прошепват нещо в ухото на човека. Тук се посочва звуковото изживяване. Звуковият етер прозвучава. Тези две същества принадлежат към втората йерархия. Лявото има лъвска глава, чрез която се символизират етерните сили; дясното има глава на бик- знак за физическия свят.
В областта на ларинкса се вижда гърлената чакра, която показва инспирираното познание, инспирацията. Душевните изживявания се отпечатват в звуковия и жизнения етер (области от етерния свят). Под тях е Михаил- най-важният представител на третата йерархия, помощникът, който заедно с човека участва в побеждаването и овладяването на дракона- низшата природа на човека.
Текстът под средата гласи: АЗ ВИЖДАМ
Върху дясното витражно крило е изобразен човекът, след като е постигнал имагинативното познание. Отново се вижда светло човешко същество на върха на високата планина. Ръцете и погледът му са насочени към духовното Слънце, което изпълва най-горната част от витража със своята блестяща светлина. Между човека и животните от пропастта се носят три ангелски двойки, подавайки си ръце. Те същевременно представят просветлените висши душевни сили на човека. В скута си носят също висшите бъдещи духовни части от същността на човека: дух-себе, дух-живот, човек-дух или манас, будхи, атма.
Заедно с човека на върха, трите ангелски двойки представят образа на свещеното число седем. Животинските образи от пропастта вече са потънали. Чрез духовното обучение съзнателната душа се е превърнала в имагинационна душа.
Надписът отдолу гласи: ТО (СЕ ) ПРОЯВИ (изяви, разкри)
http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=1083.0