Наскоро се върнах от Германия. Бях там за кратко – има няма 4 дена и половина.
Пътувах до летище Хаан (Hahn). То се намира между град Mainz и Люксенбург. Малкоизвестно е дори и за германците, преди е било военно летище, а сега се използва най-вече от нискотарифните летателни компании.
Бързо преминахме през митническия контрол, просто си показваш личната европейска карта, изчакваш 30 секунди и продължаваш нататък да си чакаш багажа да дойде от поточната линия. Аз бях обкатинарчил отвсякъде моят неголям сак с дрехи, щото бях чул, че не само могат да ти вземат нещо от него, но могат и да ти сложат нещо... например наркотици..., после върви доказвай, че не са твои...
Излязохме от летището и зачакахме автобуса. Всъщност аз пътувах сам, но се запознах с две три българки в самолета и до някъде пътувахме все още заедно.
Автобуса дойде и познайте коя нация се проявяваше с най-цигански качества – италиянците. Вдигаха такъв шум и правиха такова задръстване на вратата на автобуса, че шофьора (културен германец) се изнерви и както беше пуснал половината италиянска група, така спря притока на останалите италиянци, докато не се качат другите по-търпеливо чакащи нации. Е, аз естествено не издържах в един момент и се провикнах къде на майтап, къде по бай ганьовски недоволно “Es ist kaaalt” и част от тълпата отвън се разхили (в превод – студено е).
Повечето народ си остави багажа в багажното отделение на автобуса, ама ние нали сме си недоверчиви българи си влязохме с тежките сакове – сакън някой да не ни открадне ценностите от тях
След два часа пристигнах във Frankfurt на Майн. Беше вече 22:00ч. Тъй като бях направил предварителна резервация на билет за влак от 06:00ч. ме очакваше едно дълго мотаене в и около Франкфуртската ЖП гара. Нагледах се на съмнителни типове, раздърпани просяци (както местни така и чужди, една възрастна американка). На 2 пъти излизах за по 2 часа и се разхождах из улиците на Франкфурт, влязох дори в една бирария и си поръчах и пих Билково чайче. Запазих си касовото бонче за спомен от първата ми покупка в Германцко
Тежка нощ беше. Не очаквах че западноевропейска гара ще бъде толкова неотоплена нощем. Между 01 и 04ч. пък изгонват всички от чакалнята, понеже пускат една машина да почиства пода. Викам си я да вляза в някой хотел да питам колко е нощувката. Администратора усмихнато отвърна – 65 евро. Вървя по нататък, гледам друг хотел – там пише 50 евро. Ако някоя нощувка в хотел в България ви се стори скъпа – сравнете я с тези цени
Не ми казвайте, че заплатите им са по-големи, щото и цените на стоките и услугите им не са малки и не... нашите стоки по цени още не са догонили европейските...
Пътувах до летище Хаан (Hahn). То се намира между град Mainz и Люксенбург. Малкоизвестно е дори и за германците, преди е било военно летище, а сега се използва най-вече от нискотарифните летателни компании.
Бързо преминахме през митническия контрол, просто си показваш личната европейска карта, изчакваш 30 секунди и продължаваш нататък да си чакаш багажа да дойде от поточната линия. Аз бях обкатинарчил отвсякъде моят неголям сак с дрехи, щото бях чул, че не само могат да ти вземат нещо от него, но могат и да ти сложат нещо... например наркотици..., после върви доказвай, че не са твои...
Излязохме от летището и зачакахме автобуса. Всъщност аз пътувах сам, но се запознах с две три българки в самолета и до някъде пътувахме все още заедно.
Автобуса дойде и познайте коя нация се проявяваше с най-цигански качества – италиянците. Вдигаха такъв шум и правиха такова задръстване на вратата на автобуса, че шофьора (културен германец) се изнерви и както беше пуснал половината италиянска група, така спря притока на останалите италиянци, докато не се качат другите по-търпеливо чакащи нации. Е, аз естествено не издържах в един момент и се провикнах къде на майтап, къде по бай ганьовски недоволно “Es ist kaaalt” и част от тълпата отвън се разхили (в превод – студено е).
Повечето народ си остави багажа в багажното отделение на автобуса, ама ние нали сме си недоверчиви българи си влязохме с тежките сакове – сакън някой да не ни открадне ценностите от тях
След два часа пристигнах във Frankfurt на Майн. Беше вече 22:00ч. Тъй като бях направил предварителна резервация на билет за влак от 06:00ч. ме очакваше едно дълго мотаене в и около Франкфуртската ЖП гара. Нагледах се на съмнителни типове, раздърпани просяци (както местни така и чужди, една възрастна американка). На 2 пъти излизах за по 2 часа и се разхождах из улиците на Франкфурт, влязох дори в една бирария и си поръчах и пих Билково чайче. Запазих си касовото бонче за спомен от първата ми покупка в Германцко
Тежка нощ беше. Не очаквах че западноевропейска гара ще бъде толкова неотоплена нощем. Между 01 и 04ч. пък изгонват всички от чакалнята, понеже пускат една машина да почиства пода. Викам си я да вляза в някой хотел да питам колко е нощувката. Администратора усмихнато отвърна – 65 евро. Вървя по нататък, гледам друг хотел – там пише 50 евро. Ако някоя нощувка в хотел в България ви се стори скъпа – сравнете я с тези цени
Не ми казвайте, че заплатите им са по-големи, щото и цените на стоките и услугите им не са малки и не... нашите стоки по цени още не са догонили европейските...