Ние човешките същества имаме нужда от чувствата си,за да направим връзка с Духовния си АЗ.
Чувствата са нещо основно в разбирането на духовността, защото чувствата пораждат емоции.
Мисловното НИ тяло и физическото ни тяло са дълбоко свързани, както и емоционалното и духовното ни тяло.
Духовното тяло е, което съществува отвъд физическите ограничения.
Затова имаме нужда от чувства, за да разберем нефизическото. Много от нас не искат да преодолеят тези емоционални бариери и да прескочат личните си граници, защото това може да им причини болка.
Болката ви носи чувства.
Понякога, ако не можете да чувствате по друг начин, за да привлечете вниманието си на упорито човешко същество създавате болка, за да си покажете докъде се простират възможностите ви и да се събудите за живот. По този начин усещаме,че сме живи.
рябва да станете приятели със своите чувства, защото чрез тях можете да изкачите стъпалата до многоизмерния си Аз и системата от дванадесет чакри и да проучите това, което ще откриете. С помощта на чувствата можете да кажете дали нещо става, или не. Логическото мислене ще се изключи, когато нещо става, ако тялото не е включено на вълна чувства. Чувствата отчитат промяната в честотата. Логическото мислене не я отчита.
"Нека просто да съм тук и да имам власт, но не искам да чувствам или да участвам прекалено дълбоко, защото това носи твърде много болка и ще бъда уязвим и наранен."
Повечето от нас се страхуват от своя център на чувствата или емоциите, страх ни е да чувстваме.,а именно те са тези които ни водят до осъзнаване.Когато не се страхуваме да чувстваме и си позволим да чувстваме всичко, което се случва правим огромен пробив, огромен скок в развитието си.
Страхуваме се от чувствата си и когато те се появят не знаем какво да правим с тях.Това ни обърква и обърква и поражда усещане за безизходица,уязвимост,който ни носят болка,която в следваща фаза преминава дори в гняв.Единствения начин да ни завърти центрофугата на омагьосан кръг е да престанем да бягаме от тях-чувства ни.Трябва да си позволим да изразим и изживеем абсолютно всеки цвят от палитра им..
Чувствата са нещо основно в разбирането на духовността, защото чувствата пораждат емоции.
Мисловното НИ тяло и физическото ни тяло са дълбоко свързани, както и емоционалното и духовното ни тяло.
Духовното тяло е, което съществува отвъд физическите ограничения.
Затова имаме нужда от чувства, за да разберем нефизическото. Много от нас не искат да преодолеят тези емоционални бариери и да прескочат личните си граници, защото това може да им причини болка.
Болката ви носи чувства.
Понякога, ако не можете да чувствате по друг начин, за да привлечете вниманието си на упорито човешко същество създавате болка, за да си покажете докъде се простират възможностите ви и да се събудите за живот. По този начин усещаме,че сме живи.
рябва да станете приятели със своите чувства, защото чрез тях можете да изкачите стъпалата до многоизмерния си Аз и системата от дванадесет чакри и да проучите това, което ще откриете. С помощта на чувствата можете да кажете дали нещо става, или не. Логическото мислене ще се изключи, когато нещо става, ако тялото не е включено на вълна чувства. Чувствата отчитат промяната в честотата. Логическото мислене не я отчита.
"Нека просто да съм тук и да имам власт, но не искам да чувствам или да участвам прекалено дълбоко, защото това носи твърде много болка и ще бъда уязвим и наранен."
Повечето от нас се страхуват от своя център на чувствата или емоциите, страх ни е да чувстваме.,а именно те са тези които ни водят до осъзнаване.Когато не се страхуваме да чувстваме и си позволим да чувстваме всичко, което се случва правим огромен пробив, огромен скок в развитието си.
Страхуваме се от чувствата си и когато те се появят не знаем какво да правим с тях.Това ни обърква и обърква и поражда усещане за безизходица,уязвимост,който ни носят болка,която в следваща фаза преминава дори в гняв.Единствения начин да ни завърти центрофугата на омагьосан кръг е да престанем да бягаме от тях-чувства ни.Трябва да си позволим да изразим и изживеем абсолютно всеки цвят от палитра им..