Всичко започна с едно телефонно позвъняване от Италия. Мои приятели ме помолиха да им намеря спешно учебник за чужди езици по системата "Лозанов".
Да, имаше някога такава система. Преди 1989 г. за нея се говореше тайно, а създателят й проф. Георги Лозанов бе обвит в мистерия. По едно време се чу, че изследвал уменията на Ванга и толкоз.
Оказа се, че този 86-годишен човек е още жив след преживян инфаркт, инсулт и близо 10-годишен домашен арест.
"Напуснах България веднага щом успях - през 1993 г. Дълго време кръстосвах света, но в последните 11 г. се установих във Виена, където ме поканипрезидентът на Австрия. Създадох институт за обучение на учители", казва проф. Лозанов. Преди 3 г. обаче решава да се върне в родината си. Всичко става случайно. През 2006 г. с него се свързва българкатаВанина Бодурова, която живее в Испания и преподава английски в местен езиков колеж.
"Трябваше да напиша статия за училищния бюлетин и се чудех какво да разкажа за България, за която испанците знаеха главно, че изнася емигранти. Имах шанс да споделя нещо хубаво. Тогава се сетих, че в Мексико бях чувала за метода на д-р Лозанов. Не го познавахи започнах да го търся. Открих го във Виена и го помолих да бъда обучена", разказва 39-годишната Ванина.
После двамата се върнали в България и започнали да работят заедно.
"Сега идеята ни е да запазим системата автентична и да не позволим да се разпилее, а някогашният център по сугестология да остане в България", казва Бодурова.
Преди няколко дни проф. Лозанов бе номиниран за общественозначима личност на годината.
Георги Лозанов е роден през 1926 г. в София. Лекар психиатър, психотерапевт, физиолог на мозъка и педагог. Създател на науката сугестология и нейното педагогическо приложение - сугестопедия - метод за ефективно предаване на знания чрез внушение, при който за кратко време се усвоява огромен обем информация.
Започва да работи по метода през 60-те г. като лекар в "Исул". По-късно създава и ръководи научноизследователски Институт по сугестология, Център по сугестология и развитие на личността към СУ "Св. Климент Охридски", международен център по десугестология във Виена и международен център за обучение на преподаватели във Викторсберг, Австрия.
През 1978 г. методиката му е наблюдавана официално от 25-членна международна комисия на ЮНЕСКО и е оценена като най-добра и препоръчана за прилагане по всички предмети във всички страни. По това време методът се прилага в 16 български училища.
През 1980 г. обаче Лозанов е арестуван и до 1989 г. е поставен под домашен арест. Причините са все още неизвестни. През 1984 г. Лозанов е отстранен като шеф на Института по сугестология, а през 1991 г. институтът е закрит. Скоро след това основателят му заживява във Виена, поканен от австрийските власти.
- Защо в края на живота си решихте да се върнете отново в родината, проф. Лозанов?
- (Гласът му се разтреперва и се разридава.) Винаги съм знаел, че съм българин. Имах големи успехии в САЩ, и във Виена, защото доста години работех там, но знаех, че моето място е в България. Тук съм измислил сугестологията, тук в началото срещнах поддръжката на хора, които ме разбираха.
- Защо в началото? После противници ли имахте?
- Бяха тежки години. Някои се опитаха да представят моята наука като излишна, като боклук. Имаше остри критики и отрицание. Много години трябваше да се боря да доказвам, че не съм мошеник. Отидох във Виена, защото там ме приеха и уважаваха труда ми. Веднага щом усетих, че нещата в България може би са почнали да се променят, реших да се върна, защото искам да съм полезен на родината си. Но продължавам да срещам трудности. Сигурно ще ме оценят, когато вече няма да ме има.
- Кога и как бе създаден методът "Лозанов"? Правилно ли е да се нарича така, или е по-добре науката сугестология, създадена от Лозанов?
- Не знам как ще решат учените. Като лекар психотерапевт имах 15 г. опит от работа с болни, който прехвърлих в педагогиката. Бях стигнал до извода, че възможностите на човешкия мозък са необятни. За да го докажа, през 1965 г. направих първата безболезнена операция на ингвинална херния без упойка. Дълго отказвах на болния - Младен, учител в гимназията в Своге, приятел на баща ми. Дойде при мен и каза: "Докторе, предстои ми операция, но ме е страх, че няма да издържа на упойката. Чух, че можете да правите чудеса". Той имаше проблем със сърцето и се боеше, че при операция може да му стане нещо, затова настояваше да намеря лекари, които да го оперират без упойка.
- Вашата роля каква трябваше да бъде?
- Да бъда на мястото на анестезиолога, но с думи. Младен продължи да настоява. Обходих маса лекари, хирурзи, но всички отказаха, защото ги бе страх да оперират без упойка. Те ми казваха: "Стига с тези глупости. Къде се е чуло и видяло операция без упойка?" Тогава намерих двама млади лекари хирурзи - д-р Калъпов и д-р Танев, които оперираха.
Анестезията извърших само с думи. Документирано е на филм, който показах с думите: "Колеги, човек има сила, ако се организира добре, да влияе на болните да се чувстват по-добре."
- А после?
- Оперираха Младен. На филма се вижда, че като го извеждат от операционната на количка, той маха с ръка. След месец дойде в кабинета и показа мястото на операцията. Нямаше и следа.
- Как разбрахте, че думите могат да помогнат вместо упойка?
- От многото експерименти, които дотогава бях направил с моите пациенти, бях видял, че когато всичко е добре организирано, те се влияят, попиват.Направил съм толкова експерименти, че даже не знам кой е първият. Тази операция е само един от тях, макар и много силен, защото да режеш не е безобидно. Всичко, което ви казвам сега, е публикувано още тогава.
- За да правите експериментите, имахте вътрешното усещане, че това е възможно, или бяхте чели някъде?
- Вярвах, че мога. Няколко месеца след операцията на Младен направих опита със запомнянето на 1000 френски думи за 1 ден.
Успехът беше 98%. Разсъждавах, че щом мога да помогнана хората да не ги боли и да няма кръв, значи мога да помогна и в други неща. Почнах с чуждите езици, защото там резервите на паметта може да се измерят чрез сравнение колко думи може да се запаметят по нормалния начин, и колко по сугестивния. Колкото повече се натоварва паметта, толкова резултатите са по-добри. Това сложи началото на сугестологията, която е наука за внушението, и сугестопедията, която е приложението й в педагогиката.
- Кои бяха участниците в опита с думите?
- Това бяха 15 души от различни възрасти и професии, които сесъгласиха да участват. Вълнението бе много голямо. Опитът се проведе от Иванка Димитрова, преподавател по френски в СУ. Тя изчете думите, както аз я бях помолил - с 3 различни интонации. И опитът с думите, и безболезнената операция бяха резултат на многогодишни изследвания в Института по физиология на БАН. Още през 50-те години например направих опити за възможностите на човешката личност чрез сугестия, която води до хипноза, и такава, която не води до хипноза.
Хипнозата е вредна заради ограничаването на свободата на човешката воля. Но ние постигнахме резултати в будно състояние. Лекувал съм деца, които не искаха да ходят на училище, травмирани от неправилно третиране от учители, които не знаят колко е важна усмивката. Лекарите трябва да са наясно, че първата стъпка при лекуването е окуражаващата усмивка. Така е и в медицината, и в педагогиката. Хората са болни още от училище.
- Кой ви вдъхнови за тези експерименти?
- Нещо вътре в мен ми подсказваше, че мога да го направя, но имах подкрепата и на проф. Емануил Шаранков - български психиатър, който вярваше в моите способности. Той ме подтикваше да не се плаша, да експериментирам. Когато направих опита с думите, проф. Шаранков бе в научния съвет на Педагогическия институт и както седеше, стана и каза: "Колеги, станете прави, тук става нещо голямо за България.
Идва нова педагогика" (Разплаква се.) Там бяха хора, видни марксисти и комунисти, които казаха, че това трябва да се изследва. Така бе създаден Институтът по сугестология. Целият педагогически институт "Тодор Самодумов" ме подкрепи. Това бе парадоксът - не лекарският, а педагогическият институт.
- Какви експерименти правехте в института?
- Как да се подобри мозъчната дейност на хората и бързото оздравяване. Публикувал съм много от тях. С моята сътрудничка проф. Евелина Гатева започнахме да изследваме въздействието на класическото изкуство в процеса на обучение. От 1971 г. имаше програма за изследвания, които доведоха до сегашния списък от класически произведения, които се използват в нашите курсове и в училищата. Водещият ми принцип винаги е бил да не бъде опасно и да не застрашавам здравето на учащите. Но каквото и да направех, веднага 20 души противници скачаха.
Никой от Министерството на народното здраве не се осмели да ме окуражи и да каже: "Хайде да обучиш хора, които да правят това."
- Защото ви завиждаха, или такава бе идеологията?
- И двете.
- Познавахте ли Живков?
- Да.
- Защо не му се оплакахте?
- Е, какво да му се оплаквам - пратих му писмо, в което исках финансова подкрепа за института.
- Вярно ли, че на една среща Живков ви казал: "Ако дъщеря ми научи английски с вашия метод, ще ви подкрепя."
- Не, не сме имали такива разговори. Аз му бях пратил писмо, в което исках да улесни работата на института, като получим по-добро финансиране. Това, което исках от Людмила, го исках и от него.
Да, имаше някога такава система. Преди 1989 г. за нея се говореше тайно, а създателят й проф. Георги Лозанов бе обвит в мистерия. По едно време се чу, че изследвал уменията на Ванга и толкоз.
Оказа се, че този 86-годишен човек е още жив след преживян инфаркт, инсулт и близо 10-годишен домашен арест.
"Напуснах България веднага щом успях - през 1993 г. Дълго време кръстосвах света, но в последните 11 г. се установих във Виена, където ме поканипрезидентът на Австрия. Създадох институт за обучение на учители", казва проф. Лозанов. Преди 3 г. обаче решава да се върне в родината си. Всичко става случайно. През 2006 г. с него се свързва българкатаВанина Бодурова, която живее в Испания и преподава английски в местен езиков колеж.
"Трябваше да напиша статия за училищния бюлетин и се чудех какво да разкажа за България, за която испанците знаеха главно, че изнася емигранти. Имах шанс да споделя нещо хубаво. Тогава се сетих, че в Мексико бях чувала за метода на д-р Лозанов. Не го познавахи започнах да го търся. Открих го във Виена и го помолих да бъда обучена", разказва 39-годишната Ванина.
После двамата се върнали в България и започнали да работят заедно.
"Сега идеята ни е да запазим системата автентична и да не позволим да се разпилее, а някогашният център по сугестология да остане в България", казва Бодурова.
Преди няколко дни проф. Лозанов бе номиниран за общественозначима личност на годината.
Георги Лозанов е роден през 1926 г. в София. Лекар психиатър, психотерапевт, физиолог на мозъка и педагог. Създател на науката сугестология и нейното педагогическо приложение - сугестопедия - метод за ефективно предаване на знания чрез внушение, при който за кратко време се усвоява огромен обем информация.
Започва да работи по метода през 60-те г. като лекар в "Исул". По-късно създава и ръководи научноизследователски Институт по сугестология, Център по сугестология и развитие на личността към СУ "Св. Климент Охридски", международен център по десугестология във Виена и международен център за обучение на преподаватели във Викторсберг, Австрия.
През 1978 г. методиката му е наблюдавана официално от 25-членна международна комисия на ЮНЕСКО и е оценена като най-добра и препоръчана за прилагане по всички предмети във всички страни. По това време методът се прилага в 16 български училища.
През 1980 г. обаче Лозанов е арестуван и до 1989 г. е поставен под домашен арест. Причините са все още неизвестни. През 1984 г. Лозанов е отстранен като шеф на Института по сугестология, а през 1991 г. институтът е закрит. Скоро след това основателят му заживява във Виена, поканен от австрийските власти.
- Защо в края на живота си решихте да се върнете отново в родината, проф. Лозанов?
- (Гласът му се разтреперва и се разридава.) Винаги съм знаел, че съм българин. Имах големи успехии в САЩ, и във Виена, защото доста години работех там, но знаех, че моето място е в България. Тук съм измислил сугестологията, тук в началото срещнах поддръжката на хора, които ме разбираха.
- Защо в началото? После противници ли имахте?
- Бяха тежки години. Някои се опитаха да представят моята наука като излишна, като боклук. Имаше остри критики и отрицание. Много години трябваше да се боря да доказвам, че не съм мошеник. Отидох във Виена, защото там ме приеха и уважаваха труда ми. Веднага щом усетих, че нещата в България може би са почнали да се променят, реших да се върна, защото искам да съм полезен на родината си. Но продължавам да срещам трудности. Сигурно ще ме оценят, когато вече няма да ме има.
- Кога и как бе създаден методът "Лозанов"? Правилно ли е да се нарича така, или е по-добре науката сугестология, създадена от Лозанов?
- Не знам как ще решат учените. Като лекар психотерапевт имах 15 г. опит от работа с болни, който прехвърлих в педагогиката. Бях стигнал до извода, че възможностите на човешкия мозък са необятни. За да го докажа, през 1965 г. направих първата безболезнена операция на ингвинална херния без упойка. Дълго отказвах на болния - Младен, учител в гимназията в Своге, приятел на баща ми. Дойде при мен и каза: "Докторе, предстои ми операция, но ме е страх, че няма да издържа на упойката. Чух, че можете да правите чудеса". Той имаше проблем със сърцето и се боеше, че при операция може да му стане нещо, затова настояваше да намеря лекари, които да го оперират без упойка.
- Вашата роля каква трябваше да бъде?
- Да бъда на мястото на анестезиолога, но с думи. Младен продължи да настоява. Обходих маса лекари, хирурзи, но всички отказаха, защото ги бе страх да оперират без упойка. Те ми казваха: "Стига с тези глупости. Къде се е чуло и видяло операция без упойка?" Тогава намерих двама млади лекари хирурзи - д-р Калъпов и д-р Танев, които оперираха.
Анестезията извърших само с думи. Документирано е на филм, който показах с думите: "Колеги, човек има сила, ако се организира добре, да влияе на болните да се чувстват по-добре."
- А после?
- Оперираха Младен. На филма се вижда, че като го извеждат от операционната на количка, той маха с ръка. След месец дойде в кабинета и показа мястото на операцията. Нямаше и следа.
- Как разбрахте, че думите могат да помогнат вместо упойка?
- От многото експерименти, които дотогава бях направил с моите пациенти, бях видял, че когато всичко е добре организирано, те се влияят, попиват.Направил съм толкова експерименти, че даже не знам кой е първият. Тази операция е само един от тях, макар и много силен, защото да режеш не е безобидно. Всичко, което ви казвам сега, е публикувано още тогава.
- За да правите експериментите, имахте вътрешното усещане, че това е възможно, или бяхте чели някъде?
- Вярвах, че мога. Няколко месеца след операцията на Младен направих опита със запомнянето на 1000 френски думи за 1 ден.
Успехът беше 98%. Разсъждавах, че щом мога да помогнана хората да не ги боли и да няма кръв, значи мога да помогна и в други неща. Почнах с чуждите езици, защото там резервите на паметта може да се измерят чрез сравнение колко думи може да се запаметят по нормалния начин, и колко по сугестивния. Колкото повече се натоварва паметта, толкова резултатите са по-добри. Това сложи началото на сугестологията, която е наука за внушението, и сугестопедията, която е приложението й в педагогиката.
- Кои бяха участниците в опита с думите?
- Това бяха 15 души от различни възрасти и професии, които сесъгласиха да участват. Вълнението бе много голямо. Опитът се проведе от Иванка Димитрова, преподавател по френски в СУ. Тя изчете думите, както аз я бях помолил - с 3 различни интонации. И опитът с думите, и безболезнената операция бяха резултат на многогодишни изследвания в Института по физиология на БАН. Още през 50-те години например направих опити за възможностите на човешката личност чрез сугестия, която води до хипноза, и такава, която не води до хипноза.
Хипнозата е вредна заради ограничаването на свободата на човешката воля. Но ние постигнахме резултати в будно състояние. Лекувал съм деца, които не искаха да ходят на училище, травмирани от неправилно третиране от учители, които не знаят колко е важна усмивката. Лекарите трябва да са наясно, че първата стъпка при лекуването е окуражаващата усмивка. Така е и в медицината, и в педагогиката. Хората са болни още от училище.
- Кой ви вдъхнови за тези експерименти?
- Нещо вътре в мен ми подсказваше, че мога да го направя, но имах подкрепата и на проф. Емануил Шаранков - български психиатър, който вярваше в моите способности. Той ме подтикваше да не се плаша, да експериментирам. Когато направих опита с думите, проф. Шаранков бе в научния съвет на Педагогическия институт и както седеше, стана и каза: "Колеги, станете прави, тук става нещо голямо за България.
Идва нова педагогика" (Разплаква се.) Там бяха хора, видни марксисти и комунисти, които казаха, че това трябва да се изследва. Така бе създаден Институтът по сугестология. Целият педагогически институт "Тодор Самодумов" ме подкрепи. Това бе парадоксът - не лекарският, а педагогическият институт.
- Какви експерименти правехте в института?
- Как да се подобри мозъчната дейност на хората и бързото оздравяване. Публикувал съм много от тях. С моята сътрудничка проф. Евелина Гатева започнахме да изследваме въздействието на класическото изкуство в процеса на обучение. От 1971 г. имаше програма за изследвания, които доведоха до сегашния списък от класически произведения, които се използват в нашите курсове и в училищата. Водещият ми принцип винаги е бил да не бъде опасно и да не застрашавам здравето на учащите. Но каквото и да направех, веднага 20 души противници скачаха.
Никой от Министерството на народното здраве не се осмели да ме окуражи и да каже: "Хайде да обучиш хора, които да правят това."
- Защото ви завиждаха, или такава бе идеологията?
- И двете.
- Познавахте ли Живков?
- Да.
- Защо не му се оплакахте?
- Е, какво да му се оплаквам - пратих му писмо, в което исках финансова подкрепа за института.
- Вярно ли, че на една среща Живков ви казал: "Ако дъщеря ми научи английски с вашия метод, ще ви подкрепя."
- Не, не сме имали такива разговори. Аз му бях пратил писмо, в което исках да улесни работата на института, като получим по-добро финансиране. Това, което исках от Людмила, го исках и от него.