Значението на битието

[Странник]

Значението на битието

ПЪРВИЯТ ДЕН


"В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един."

Едно - това е числото на Първосъздателя. То е началото, импулсът, основната вибрация. Във всичките ви древни писания, йероглихи и свещени ритуали на туземните народи двуизмерното представяне на Вселената се появява последователно като кръг, чиято "граница" е равноотдалечена от централната точка - основното съзнание, от което същият този кръг или Вселена са били създадени или определени. От трансцеденталните мандали на източните религии, индианците и др. туземни народи до стерилната механика на компаса, централната точка е онзи необходим първи опит за това, което може да се определи като периферия. Тя е семето на разширяващото се познание. Божествената глава на греещата светлина.

Помислете над специфичните елементи на скритото или заложено значение в този пасаж, 1-ят ден на Битието, които изобразяват вибрационните качества на квантовата физика, броят и формата:

"В началото Бог съгвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната."

Разбираме, че Бог (съзнанието) създава и прониква във всички неща, включително и в "мрака", от който винаги са ви учили да се страхувате и отричате.

"И Дух Божий се носеше над водата."

Съзнанието, създателят на всяка действителност, е изобразено носещо се над водата - изражение на енергията, която в океаните се вижда главно на повърхността. Следователно се разбира, че мисълта, еманацията на съзнанието, се носи на вълни и това е отпратка към квантовата теория за вибрационната механика.

"И рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината бог нарече ден, а тъмнината - нощ."

С тези фрази се въвеждат звуковите и светлинните вълни. Тъй като са "произнесени" от Бог, също са еманации на съзнанието. Следователно звуковите и светлинните вълни са проекции на съзнанието... градивният двигател на всичко, което съставлява Вселената.


ВТОРИЯТ ДЕН


Чрез графичните елементи на кръга виждате как Бог може да се изобрази като съзнание, излъчвано от центъра навън. И ако Бог винаги се е възприемал от религията ви и Тайната Мъдрост като "мъж", това се дължи на факта, че подобна насочена навън сила на движение е активен, ян-процес. Внимавайте да не обърквате тези енергии с разделението на родовете, защото мъжкото и женското са пълни архетипи на всичко съществуващо. Добре е да постигнете мир в тази постоянна война на половете, която е белязала опита ви като човешки същества още от времето на засяването ви. Никъде в Тайната мъдрост не е отбелязано, че "мъжкото" превъзхожда "женското", което се появява при разделянето на Бог или Първосъзнанието на две.

"И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдтта. Тъй и стана.
Биде вечер, биде утро - ден втори!"

Вторият ден на Битието описва разцепването на цялото, разделянето на Всичко-Което-Е на две равни части; съзнание, разделено на допълнителни аспекти. От момента на разцепването, разделянето на цялото, противоположните полюси се стремят да се съберат отново и да се върнат към Единното, и това е динамичното напрежение, характерно за всяка материална действителност. Тук ви се представя отражението, огледалото и разделението. Чрез делението, основната градивна сила на всичко съществуващо, съзнанието създава полярността: привличането и отблъскването - съществени за проявлението. То бележи електромагнитната динамика; символът на полярността мъжко-женско.



ТРЕТИЯТ ДЕН


"И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
Биде вечер, биде утро - ден трети."

3-ят ден от Битието донася разгръщането на третия елемент - "сушата", така че сега аспектите на съществуването са "небето", "водите" и "сушата". Познавате тази конфигурация в геометричния й символ триъгълника, който е основата на Евклидовата геометрия - защото едва след появата на трите елемента възприемате геометричната фигура в тази математическа система. съставено от небе, вода и земя, числото 3 присъства във всичките ви духовни учения като основната единица - Светата Троица. Тройката е бащата, майката и детето; сперматозоидът, яйцеклетката и ебрионът: най-забележителният израз на съединителните сили на житейския опит. Нещо повече, тя е аспектът, който възниква от полярността и освен това се стреми да възстанови разделеното цяло.

Помислете над повторението на Троицата в религията, изобразителното изкуство и науките за човешко поведение; и въздействието на това динамично взаимоотношение. като изучавате фигурите в модела, "състава", можете да свържете смисъл на третия ден с архетипния триъгълник.

Щом схванете взаимосвързаността на тези вибрации, привличането на електричеството (активното съзнание) към неговия полюсен аспект - магнетизма (позсъзнателната възприемчивост), ще добиете пълна представа за езотерично значение на Троицата - динамиката на взаимодействащите сили и съзидателната експлозия на техния съюз. "Сушата" символизира изкристализирането на това взаимодействие в материя: това е вид появяване... новият живот.

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи

 

[Странник]

ЧЕТВЪРТИЯТ ДЕН


"И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. тъй и стана. И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлината от тъмнината. И видя Бог, че това е добро.

Биде вечер, биде утро - ден четвърти."

4-ят ден от мита за Битието предоставя богатство от информация за цикличния характер на живота във физическата реалност, изобразена чрез раждането на нова форма: сушата. Този текст е богат по значение, като се има впредвид колко е важна вибрацията на числото 4 за всяка езотерична мъдрост и за собствения ви опит като физически същества на Земята.

Цикличният характер на живота на Земята се определя от взаимозависимостта между Слънцето и Луната, описани в пасажа като "две големи светила". Слънцето, по-голямото светило, се превръща в централната точка, около която се върти Земята, Луната, по-малкото светило, обикаля около Земята и отбелязва още една вселена. Ако последваме по-раншния модер на точката и кръга - Бог и Вселената, можем да заключим, че Слънцето става божество на Земята. Луната, която се върти около Земята, отбелязва още една вселена и нейното божествое Гея - Богинята. Това става навсякъде в небесата, както се отразява и от податомните частицина съществото ви във всяка клетка и в цялото ви тяло.

Текстът описва отбелязването на слънчевата и лунната светлина, които владеят деня и нощта и които, в съчетание, бележат времевата рамка на един ден - пълното завъртане на Земята около оста й. Четирите сезона бележат пълното завъртане на земята около Слънцето: цикличната мярка за една календарна година.

Числото 4 добавя обем в математическата фигура, внася в Евклидовата геометрия елемента дълбочина. От простиа двуизмерен триъгълник сега можете да построите 3-измерната фигура на 4-стенника, признат от вашата наука за основната структура, върху която се изграждат атомите, молекулите и другите форми на живот.

4 са елементите (въздух-огън-вода-земя) на Земята; 4 са посоките (на хоризонталната равнина); 4 сезона бележат завъртането ви около Слънцето и има 4 лунни фази. Навсякъде устойчивостта и редът на вибрацията на числоот 4 отразяват самия характер на физ. живот на вашата планета и изначалните енергии, които съставляват материята. Така чрез разказа за "двете светила" (Слънцето и Луната), 4-ят ден на Битието разкрива силите зад цикличния характер на живота, ритмите на Гея, моделите на раждане и регенерация като аспекти на Слънцето и Луната - физически въплъщения като аспекти на Слънцето и Луната - физ. въплъщения на изначалното подразделение на Божието съзнание.


ПЕТИЯТ ДЕН


"И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. И сътвори бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
Биде вечер, биде утро - ден пети."

5, нумерологичният символ на пентагона и неговата вътрешна пентаграма (звездата с 5 лъча) е преобладаваща геометрична фигура, която може да се открие във всички живи същества, проявена в телята на повечето животни и в човешката фигура. Представлява жизнената сила, възстановителната способност на съзнанието, вдъхващо живот в елементите, които съставят живите неща. Разказват ви как съзнанието, основният двигател, активира елементите, за да създаде живот. Отново гласът на Бог (съзнателната воля) задейства процеса.


ШЕСТИЯТ ДЕН


"След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладавайте я и господарувайте над морските риби, над небесните птици и над всякакви животни, които пълзят по тревата. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна; а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка гадина, която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести. Така бидоха създадени свършени небето и земята и цялото им войнство."

Толкова много ключове към Мъдростта има тук, в разказа за 6-я ден от Битието, че може да му се посвети цяла книга. В опит да извадим най-ярките нишки, ви предлагаме да поразсъждаваме над началната фраза:

"И рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята."

Не ви ли се струва странно, че никой никога не се е замислял над противоречивото използване на езика в това Божие изявление, където той нарича себе си "нас", а човека "тях"? според нас изп олзването на местоименията за множественото число във всички случаи са кодирани лингвистични символи, които целят да подбудят разбирането ви, че всяко съзнание е мисловна вълна, която прекосява цялото - и че цялото, Всичко-което-Е, се усеща като безкрайно море от безкрайни вибрации и честоти.

Дълго сте вярвали в божествения отец в човешка форма, тъй като панятието "по наш образ" е било неправилно тълкувано от първия прочит на свещените тесктове. В много култури и от незапомнени времена, адептите на Тайната Мъдрост са ви учили на значението на аксиомата: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе.", която се изобразява символично в 6-лъчната звезда. Показахме ви Бог като изначално съзнание, което се излъчва от центъра; ще наричаме тази концепция"макрокосмос". Твърдим, че микрокосмосът, онази искра светлина, която е вашият център, също излъчва из цялото ви същество, което е също толкова вселена, колкото и макрокосмическото цяло - това отражение се има предвид като съществувание "по Божи образ" в думите от текста.

"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори."

Четете отвъд очевидния смисъл: че Бог създал мъжа и жената. Езотеричното значение на тази фраза е далеч по-задълбочено в обхват и смисъл, защото описва Всичко-Което-Е, цялото, което съдържа и двата елемента ин и ян, също както човекът (проявеното съзнание). Когато изучавате Мъдростта, ви съветват да премахнете категорията род от разбирането си на терминологията мъжко/женско и да я приемете като лингвистичен модел за всички полярни противоположности, които съставляват реалността. Тогава всяко човешко същество е ин/ян, мъж/жена, електромагнитна единица съзнание.

"И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладавайте я и господарувайте над морските риби, над небесните птици и над всякакви животни, които пълзят по тревата."

Следвайки сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса и на Бог с мъжа (жената), смятаме, че концепцията за пълненето на Земята означава смесването на материята със светилната на съзнанието, за да бъде тя "обладана", и че тлябва да озарите плътното или нисшия си аз, ако човешкият микрокосмос на Бога иска да се завърне към Източника. Господството над животинското аз е задачата, която Бог (макрокосмосът) възлага на човека (микрокосмоса).

Алюзията за господаруването на човека над животинския архетип на морето, въздуха и земята ("водите, небесната твърд и сушата") е двупосочна. Първо, задачата на човека като съ-творец е да се издигне над животинското аз; и второ, като внася светлина в елементите на материята на клетъчно ниво, той постига тази задача.

"И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна."

Тук, в 6-я ден на Битието, ви се дава ключът към постигането на тази задача, пробуждането на светлинното тяло - възходът от плътността на материята ("заземеността" на физ. тяло) към светлината. Този процес изисква привличане на светлина в клетките на телата ви, защото всяка клетка е цяла вселена, пълноправна частица от Бога. Както и семето, Божията сила и центърът на плода, греещият център на неговете вселена. Тук е скрита голямата тайна на жизнената сила и съзидателния огън, които са заложени в семето и трябва да ви разкрият могъществото си като хранителен източник:

"... това ще ви бъде за храна."

Растителната храна привлича светлина в клетките, докато животинското месо увеличава плътността и мрака.


СЕДМИЯТ ДЕН


"И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що беше сътворил и създал."

Числото 7 не подлежи на определение и убягва на формата: геометрична особеност, която не следва естествената прогресия на фигурата и формата, които съставляват геометрията на материята, както видяхме в числото 6. Въпреки това 7 от незапомнени времена се смята за най-мистичното от всички числа, защото съответства на 7-те посоки, на 7-те дни от седмицата, на 7-те чакри, лъчите на безброй други системи, които неизбежно отразяват фино-материалният аспект на числото. То е спектър, призма и тон: нива, пластове и аспекти. 7 е денят на Сабат за почивка и свещен размисъл... най-святата нумерологична цифра в много от свещените ви книги и традиции. Дали има връзка между тази ексцетричност, това изключение на формата, и неговото мистично значение?

Геометричната седмица, седмоъгълникът, просто не изглежда естествено в света на плътната материя. Няма го н структурата на листото, нито на клетката, на кристала или на капката роса. Въпреки това, 7 са цветовете на дъгата; нотите в музикалната стълбица; енергийните центрове в системата на чакрите. Дали 7-ят ден на почивката не символизира съзнанието, което проявява висшите си измерения... може би времето за мечтаене на Бог?

7-яг ден на Битието описва как Бог "си почина от всичките Си дела, що извърши". Думата "извърши4 е нарочно използвана, тъй като иска да разграничи работата на съзнателното проявяване на материята, която достига завършеност в 6-я ден от такста. Дали тук, в 7-ят ден, не ви показват как Бог (съзнанието) изразява "своето" разнообразие и неизмерима мъдрост в изследването на собствения си възвишен аз? числото 7 наистина принадлежи на света на цвета, музиката и духовността, понеже е мярката на дъгата, на диатоничната стълбица и на чакрите - отражение на божествената съзидателност, която притегля материята нагоре.

Подобно боговете на Олимп, приспивани от подръпването на 7-те струни на лира, Бог си почива като забавя честотата си. Когато го прави, се появява видимият спектър (дъгата). Музиката, хармоничното отражение на звука, танцува по 7-те ноти на стълбицата и във вселената отеква музиката на Сферите. На 7-я ден Бог, художникът, полага основата за вашата еволюция от материята - чакрите на светлината, енергията и вибрацията: божественото се устремява към идеала, вдъхновението на душата.

Спомняте ли си седмата посока? Представете си, Бог влиза навътре в себе си - Първосъздателят изучава "себе си" - и сигурно ще откриете по-дълбокото значение на благословения и осветен седми ден.

Тогава ще проумеете магията на 7-я ден.




Патриша Кори - "Космосът на душата"


"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи