Авторегресията-Пътят към същността на Душата от миналото към бъдещето

[Гласът на истината]

В началото, преди още земите ни да изсъхнат, вярвахме в две същностти, които пропиват всичко и навсякъде. Това бяха Ньопанът, който подхранва живота и се опитва всячески да създава нов живот, и Гьопанът, който се опитва да унищожи всичко що съществува и цели да убие всяка искра живот, включително себе си. Повечето от нас не смятаха, че тези същностти имат форма, пол или каквито и да е било физически атрибути, но някой все пак смятаха, че това са мъже, и по-специално двама братя хванати в смъртоносна схватка един с друг чиито изход ще реши съдбата на Вселената. Но каквото и да смятаха за тях всички Туатауани вярваха, че са деца на Ньопанът създадени за да му помогнат да изпълни тежката си мисия. Поради тази причина и мразехме смъртта във всичките й форми, поне докато сушата не удари земите ни. Когато това се случи се разделихме на два "лагера"-онези, които продължиха да вярват, че Ньопанът и Гьопанът са нематериани същностти без физически атрибути, и тези които започнаха да си ги представят като членове на свадливо семейство, чиито конфликти се отразяват върху земната шир. Първата група доминираше групите където жените решаваха кой ще живее и кой ще умре, а втората-групите доминирани от най-силните мъже. Първите започнаха да вярват, че хората са изпратени тук, на този свят, със специална мисия-да се борят против делата на Гьопанът и да възцарят ред воден от Ньопанът. Но Гьопанът имаше ред трикове в "арсенала" си, които караха изпратените тук да забравят мисията си и да му се отдават. За което бяха богато възнаграждавани. Тези които избираха Гьопана пред Ньопана получаваха наградата си тук на този свят и се радваха на все повече и повече блага докато онези, които оставаха верни на Ньопана трябваше да се мъчат срещу всякакви изпитания, включително сушата, но за тях оставаше вътрешното чувство, онова състояние на духът, че постъпват правилно. Верните на Ньопана вярваха, че това вътрешно чувство за онова, което е правилно и другото, което е грешно, съществува само в души обреклите му се и именно то трябва да е водещо в живота на човек. Те смятаха, че човек верен на вътрешния си глас никога не може да сгреши и че ако всички се вслушват в него, то неминуемо, рано или късно, Гьопанът ще бъде победен и на Земята ще се възцари ред поддържащ справедливостта и подхранващ живота. Всички трудностти ще бъдат преодолени и хората ще живеят като братя в пълна хармония. Също така се вярваше, че онези, които се отдават на Гьопанът рано или късно ще се погубят от собствените си недостатъци и ще завлекат тези, които са решили да ги последват със себе си. Гьопанът можеше и да дава краткотрайно удовлетворение, но пътя му в крайна смвтка винаги водеше до смърт и унищожение. Смърт и унищожение на всичко-дори на човешката душа.

Втората група, която съставлваше предимно онези, които населяваха групите доминирани от най-силните мъже, също вярваше в Ньопанът, но те го изобразяваха като добър брат, който непрекъснато се бори със своя лош брат-Гьопанът и антропоморфизираха всичко в тяхната история. Те вярваха, че двамата братя са родени от баща-Творец, който е създал небето и земята след като се е сношил с първата жена, която пък е била родена от пълната празнота. В началото е нямало абсолютно нищо, пълен мрак, който е родил Великата двойка-първата жена символизираща мрака и Богът-Творец символизиращ светлината. Те не са били обикновенни хора като нас, а са знаели всичко за бъдещето и миналото и са имали необикновенни сили, които никой от тогава насам не е могъл да овладее. Те са се сношили помежду си и са създали небето и земята, а от техните полови актове са се народили десетки, ако ли не и стотици деца всяко със свои собствени сили, които са представлявали частичка от тези на родителите им. Първи сред децата им са били Ньопанът и Гьопанът, които са изпълнили небето и земята с творенията си-звездите, планините, реките, растенията и животните-всичко това са били творения на Ньопана, Гьопана и техните братя и сестри. Така започнала епохата на боговете. Докато тя е траела всичко, което се вижда с очи е било създадено и различни богове са отговаряли за създаването на различни неща. Но те са закопняли за силата на техните родители и са решили, поне някой от тях, да се надигнат на бунт срещу тях за да заемат мястото и силите им. Водач на бунта е станал Гьопанът, който е завидял на родителите си, и особено на брат си, и е решил да поведе роднините си срещу тях. Войната била опустошителна и отприщила цял куп беди и катастрофи по земята една от които е била сушата. Те наистина вярваха, че сушата е дело на Гьопанът и е резултата от войната между боговете. На страната на родителите си застанал Ньопанът, който ръководил армиите на светлината. Той обаче паднал в битка с брат си и натъжени за загубата му родителите му се оттеглили в скръб и проклели Гьопанът и неговите последователи да се скитат като безмилостни духове по земята като причиняват беди на обитателите ѝ. Неспособни да влязат в мястото отделено за Ньопана и последователите му тези духове продължават да тормозят обитателите на земния свят и душите на хората. Те пък са били сътворени от боговете безсмъртни, но след битката между боговете Гьопанът ги е проклел със смъртта. Съответно тази група от нас вярваше, че за всичко си има божество отговорно за него и се стремеше да създава рисунки или статуи на съответните богове. Те вярваха, че след смъртта му Ньопанът е бил съживен от родителите си и сега живее сред роднините си в друг свят паралелен на нашия, но невидим за нас докато сме живи. Те вярваха, че с правилно почитане, тоест произнасянето на правилни молитви, правилни мисли и действия всеки може да отиде в света на Ньопана след смъртта си, докато онези, които се провалят ще бъдат обречени да се скитат като нематериални същностти под контрола на злия Гьопан. Съответно част от правилните действия включваха правилното произнасяне на имената на боговете, почитане на техните образи, символи и статуетки, отправянето на правилните молитви към тях и дори принасянето на жертви в тяхно име. Ако човек следваше ритуалите правилно, то той щеше да има защитата на Ньопанът срещу злините на Гьопанът и след смъртта си щеше да отиде при него и двойката богове-Творци. Това обаче не спираше сушите да стават все по-силни, нито пък умиротворяваше най-силните мъже в тези групи да извършват какви ли не зверства за да задържат властта си. Те си вярваха, че докато почитат боговете правилно те ще отидат при Ньопана, а онези, на които причиняват злини, си го заслужават зашото поради някаква причина са се отдали на Гьопана. За тях ритуалът имаше по-голямо значение от смисъла му и те си вярваха, че докато почитат правилните божества по правилния начин всичко им е позволено.

По това време започна и да се вярва в съществуването на живот отвъд смъртта. Най-силни негови поддръжници бяха хората от втората група, докато първите просто вярваха, че ако са живели правилно и достойно, след смъртта си те ще са едно с Ньопанът. Преди, по времето когато горите още не бяха изсъхнали, нямаше понятие за отвъден живот, въпреки че някой вярваха, че след смъртта си определени хора могат да се преродят в телата на някой зверове. Вярваше се, че Ньопанът праща децата си за да се бият с Гьопанът на този свят и след смъртта си от тях не остава нищо. Но постепенно вярата в отвъдни светове пропи живота ни. Първо ние си мислехме, че само онези успели да извършат някакъв подвиг в името на Ньопанът са заслужили отвъден живот, а останалите се прераждат като зверове, които могат да бъдат убивани за храна, но след известно време вече се вярваше, че всеки един от нас може да достигне до Ньопанът стига делата му да са достойни за Него. Но в случай, че бъде покварен от Гьопанът и делата му не отговарят на стандарта за приемане при Ньопана, то душата му ще бъде обречена на гибел и ще умре също като тялото му. Това се вярваше преди сушата да попари земите ни. След като това започна да става старата вяра, че само онези, които са служили вярно на Ньопанът ще получат живот при него, остана сред онези, които живееха в групите доминирани от жени, докато в групите доминирани от мъже се развиха сложни вярвания за това какво става с душата след смъртта и кой отговаря за нея, както и как се оценяват делата ѝ. Сред тези, които живееха в групите доминирани от най-силните мъже, се появиха вярвания, че душата отива или при първата двойка създатели и техния син-Ньопанът, или ще се скита като нематериален дух поробен от Гьопанът докато свят светува. За да не се стигне до второто те организираха множество ритуали за починалите си и ги погребваха пищно. Вярваха, че душата може да взима материалните си блага в Отвъдното и че онези, които са попаднали там ще се радват на същите блага и живот каквито са имали приживе, ако просто определени ритуали бъдат спазвани на погребението им като поставянето на статуетки на правилните богове, отправянето на правилните молитви и цял куп суеверия които им гарантираха чудесен отвъден живот. Другата група съответно ненавиждаше тези ритуали и смяташе, че единственото мерило за успех в Отвъдното са земните дела на умрелите и, че именно те и само те решават кой къде ще отиде, а всякакви други суеверия са излишни. За тях погребенията бяха само формалност и мъртвия се изпращаше само с най-любимите си предмети, като понякога дори и без тях, в плитки гробове където телата се оставяха да гният.

 

[Гласът на истината]

Докато групите доминирани от най-силните мъже започнаха да правят пищни погребения и да измислят сложни ритуали за да могат да изпратят починалия заедно с колкото се може повече материални вещи, любими храни и други блага групите доминирани от жените превърнаха погребенита в символични актове където умрелия се изпращаше само с най-ценните му вещи. Този ритуал едва гарантираше "отърваването" от тялото му в пустощта за да не плъзнат опасни болести сред групата. А впоследствие когато сушите станаха непоносими се стигна дори до там, че телата, и особено телесните им течностти, бяха "оползотворявани" от колкото се може повече членове на групата за да не отива потенциален източник на влага напразно. Тогава буквално останалата "суха обвивка", която някога е била човек, се захвърляше недалеч от мястото, където живееше групата за да могат дивите животни да се възползват от нея. Толкова малко беше уважението към умрелите при тях. Но това поведение беше вдъхновено от идеята, че ако човекът е живял достоен живот Ньопанът ще го прибере при себе си. Никой не знаеше какво точно означаваше това, но всички вярваха, че това е нещо, което Душата желае и благодарение на делата ѝ, включително и на нейната смърт и "оползотворяване" в името на другите, тя ще помогне за крайната победа над Гьопана. Още от тогава съществуваше вярването, че хората са просто малки искрички от светлина сътворени от Ньопана, които могат да засияят само в битката с Гьопана и само и единствено общия им блясък може да победи мракът, който той иска да стовари върху всеки живот, върху всяко нещо, което съществува. И именно за да засияят и да победят мракът на Гьопанът тези групи встъпиха в траурутната система и се изправиха срещу другите групи доминирани от най-силните мъже.

Вярата в Ньопанът като нематериална, безлика, безполова и всепроникваща същност бе един от решаващите фактори за победата и възцаряването на траурутите над групите доминирани от най-силните мъже. "Как може вашите ритуали да ви спасят от последствията на делата, които сте ивършили?" питаха те. Както и "Защо си мислите, че пищните погребения, които правите, ритуалите, статуетките, образите, символите и всичко останало могат да ви свържат с Ньопанът по-силно от простите дела, които трябва да извършите в негово име?". Въпроси като тези бяха повдигани отново и отново към онези, които вярваха, че боговете имат форма, тела, пол и изобщо външност подобна на тази на човеците и че за да се свържеш с тях е необходимо просто да ги познаваш и да отправяш молитви към техните точни изображения. Измъчените от сушата траурути, където хората непрекъснато се биеха за правото просто да оцелеят нямаха нито ресурсите, нито желанието да следват някакви "ритуали за приближаване към боговете", които ги караха да правят пищни погребения, да рисуват техни образи или да им правят статуетки. Въпреки че дори във времето на траурутите оцеля идеята, че статуетки, образи и символи могат да "хванат в капан" определени нематериални същностти в земни предмети да се занимават с такава "магия" бе напълно забранено на членовете на траурута. Те вярваха, че само силната вяра подкрепена с чисти дела може да проправи пътя към света, който Ньопанът иска да сътвори, и че всякакви ритуали за призоваване на духове каквито са изписването на символи, търсенето на имената им, изрисуването на образите им или направата на техни статуетки, са покана за Гьопанът да изпрати някой от "слугите си" за да развали делата на Ньопана. Те вярваха, че подобни ритуали и практики могат да повикат само по-низши духове, които да опропастят живота на човек, но не и да го въздигнат. И поради тази причина когато започнаха битките за унищожаването на групите водени от най-силните мъже от траурутите всеки, който защитаваше притежанието на подобни "обекти" или ритуалите по почитането на плетората от богове, които тези групи бяха измислили, беше безмилостно убиван, а техните свещенни обекти разрушавани. Само твърдата и чистата вяра в Ньопанът трябваше да остане и именно тя крепеше нововъзникналите траурути в тежките схватки както между членовете им, така и с групите доминирани от най-силните мъже. И тази вяра им помогна да пребъдат...

 

[Гласът на истината]

Когато войните между групите водени от най-силните мъже и траурутите свършиха с пълната победа на траурутите и унищожаването на групите водени от най-силните мъже се реши от тук нататък ние да почитаме само и единствено Ньопанът като нематериална безплътна същност, която ни е създала и изпратила да се борим с Гьопанът за да може редът, правдата и най-вече просто животът да оцелее и да се възцари над светът. Всякакави образи и статуетки на богове и каквито и да е било други същностти бяха забранени. Беше забранено дори изписването на символи зад които би могло да се крие някаква такава божествена същност. Също така забраната се простираше и над всякакви образи и скулптури на мъртви хора за да не се превръщат те в предмети, за които може да се "закачат" "нечисти" духове. Така искахме да предотвратим каквото и да е било връщане към групите доминирани от най-силните мъже и ритуалите, които те извършваха. Но оставаха редица нерешени въпроси в религията ни, които просто не можеха да намерят своя отговор. Кой е създал Ньопанът и Гьопанът? Защо се налага воденето на тази ужасна битка между тези две същностти? Какво точно става с душите след смъртта и как точно Ньопанът ги прибира при себе си? Както и въпросът на въпросите-"Защо съществувам?"-всички тези въпроси бяха оставени без отговор и на тяхно място просто бе постулирано-"Вярвай в Ньопанът!"-като универсална догма, която трябваше да реши всички въпроси. Но за някой от нас този отговор просто не стигаше...

Всичко започна от няколко хави в пустощта, които някъде около самото начало на отделянето на хавите като самостоятелна прослойка на обществото ни по времето когато някой от момчетата пратени в пустощта сами започнаха да искат да останат в нея, решиха да не се съобразят със забраната да се изписват имената на божествата и да "потърсят" знака на Ньопана. По онова време все още на хавите не се гледаше с добро око и те рискуваха много като започнат да търсят знака на Ньопана, но това не ги накара да се откажат. За тях това бе свещенно начинание, което трябваше да отключи познание недостъпно за обикновените хора и което трябваше да бъде изпълнено без значение какво би било мнението на някой траурути. По време на жаждата и липсата на сън и всичките останали "изтезания", които те си причиниха за да "провидят" нещо обаче се случи нещо неочаквано. Вместо да видят знак те чули глас. И то не само един глас, а цял хор от гласове, които се представили за онези, които можели да говорят не просто с Ньопана, а с неговия създател, и създателя на Гьопана, и на всичко що съществува за сетивата. Тези "гласове" се представили под името Паки и обяснили, че именно те направлявали съдбата на Туатауан от рамките на свят до който никой нямал достъп, освен душите на умрелите. Паките обяснили, че нито Ньопанът, нито Гьопанът, са първите същностти, които някога са съществували, а има нещо много по-голямо и вечно, което е създател и на двете, както и на целия свят, на всичко, което е достъпно за сетивата, включително и на техните души. И това нещо е безплътен нематериален дух, който съществува отвъд всичко, което е създадено и пространството, и времето, като такива. То е решило да създаде Ньопанът за да може той да защитава, подхранва и развива живота докато Гьопанът, който е създаден по същото време като Ньопанът, се опитва да унищожи всичко що е било сътворено. И така ще бъде чак до последните моменти на това Творение когато Гьопанът ще погълне Ньопанът, но в опитите си да го разруши сам ще се превърне в Ньопан, който ще бъде Ньопанът на следващото Творение, което Създателя ще сътвори. И така Той ще създава Гьопан след Гьопан, които ще се превръщат в Ньопани и после ще бъдат унищожавани от Гьопани, които пък на свой ред ще провидят същността на това, което са искали да унищожат, и пак ще се превръщат в Ньопани отново и отново, до безкрай.

 

[Гласът на истината]

Уплашени от този контакт хавите "покрили" тази информация, но съдбата си занела своето. Преди да умре един от хавите чул туатаранка да говори за тайнствени гласове, които е чувала докато е била на прага на живота и смъртта по времето на обезводняване през дълга суша. Името им било Паки. Впечатлен от съвпадението той решил да сподели своята история с траурута ѝ. И така се започна нашия "поход" в света отвъд този (или по-скоро световете отвъд този) и тайните, които той криеше. С течение на времето множество хави, както и обикновенни членове на траурути-както кати, така и туатаранки, съобщаваха за тайнствени гласове, които са чували на границата между живота и смъртта. Те не винаги са казвали, че се наричат Паки, но името се наложи постепенно за всички онези същностти, които обитаваха отвъдния свят и се опитваха да се свържат с нас по време на тежки изпитания, или просто на дълбока медитация. В началото беше необходимо човек да се докара до ръба на оцеляването си чрез тежки изпитания за духа и тялото за да може да "провиди" и евентуално да има възможността за кратък контакт с тези Паки. Но с течение на времето ние усъвършенствахме техниките си за концентрация, така че стана възможно да се свържеш с тези съшностти и да получиш информация без да трябва да залагаш живота си на карта всеки път когато го правиш. Ключът беше концентрацията, или по-точно насочването на мисълта в една единствена посока и задържането ѝ в нея. Не всички го можеха от начало и ни отне много време и енергия докато научим всеки Туатауан да може да го прави. Но пък за сметка на това тежката ни среда ни даваше възможност да получаваме достатъчно "стимули" за концентрация и по по-трудния начин-със залагането на живота ни за да провидим. Без значение дали информацията идваше по този начин или благодарение на много по-щадяща медитация резултатите постепенно започнаха да сочат към една и съща посока-че някъде в рамките на това Творение, в рамките на пространството на сблъсъка на Ньопана с Гьопана, има свят където живеят същностти, които направляват живота ни тук, на земята, и от този свят идват душите, които се раждат и там се връщат душите ни след смъртта ни. В началото беше много трудно да обхванем целия този свят със съзнанията си, но постепенно хавите повлякоха крачка да успеем да го "картографираме". За това много спомогна откритието на помеките, което ни позволи да си записваме информация от видения, разговори или просто получена информация от много различни източници, както и факта, че по време на сухия сезон разполагахме с предостатъчно време да усъвършенстваме медитациите си. Благодарение на това стана възможно да отделим достатъчно ресурси за това начинание и да записваме и сравняваме резултатите от хиляди, ако ли не милиони различни източници. За хавите разбирането на дълбоките тайни на това Творение стана толкова важна, ако ли не и по-важна, мисия дори от обединението на Туатауан в единно цяло. И имаше кой да им помага по пътя...

Това, което сравняването на множество видения, разговори или просто информация получена по времето на много дълбока медитация разкри бе, че Онзи свят, света отвъд нашия, е свързан с него по множество начини и има много възможностти той да въздейства върху нашия свят, но и обратното също е вярно. С течение на времето се научихме да получаваме "видения", които не можехме да обясним по различен начин, освен като картини от други светове. Видения за дълбоки пещери където душата се губи, за безводни пустини където тя може да се скита цяла вечност или за всепроникващ огън, който гори духът, но също и за блаженни градини пълни с растителност и зверове, които никога не бяхме виждали, забулени в облаци планински върхове където цари приятна хлад и душата е винаги нахранена и напоена или за тучни равнини покрити със зелено където водата е винаги в изобилие. Поне в началото си представяхме отвъдния свят като продължение на нашия собствен, но с по-синли усещания, цветове или звуци от него и мислехме, че той е съставен от множество светове впрегнати един с друг с невидими нишки, по които само душите, и боговете, могат да пътуват. Всеки един от тези множество отвъдни светове бе "загнезден" с останалите и с определени участъци от нашия собствен свят на живот и смърт с тези невидими нишки, които се "отваряха" само когато душа с определени качества беше готова да премине, тоест със смъртта на подходящ дух. Още тогава разбрахме, че в тези отвъдни светове отиват не само хората, а и някои животни, а дори и т. нар. богове. Тези светове също така се обитават от духове, които живеят в тях за постоянно, или поне докато не решат отново да се спуснат до нашия свят на живот и смърт и да вземат физическа обвивка в него. Накратко, ние разбрахме, че Отвъдното е много широко място изпълнено със светове подобни на нашия собствен свят на живот и смърт, но тези светове не са свързани с пространство както е в нашето измерение, а с множество много по-силни, но и много по-"финни" връзки. Най-доброто сравнение, до което успяхме да стигнем бе. че отвъдните светове са като листата на дърво, а връзките помежду им като ствола и клоните на това дърво. То е "вкопано" с корените си, тоест връзки стигащи до нашия собствен свят, в триизмерната ни реалност, а душите пътуват по него подобно на соковете в дървото-отдолу нагоре и отгоре надолу в зависимост от наградата, или обратното-наказанията, за делата, които са извършили. А всеки от тези светове си има свои собствени "богове"-духове, които отговарят за ставащото в него и могат да пътуват по-свободно между световете. Най-отгоре са нематериални същностти, които могат да победят и тези духове, а най-силните измежду нематериалните същностти са Ньопанът и Гьопанът, които са в непрекъсната битка помежду си изхода от която определя формата и съдържанието на "дървото". Или поне така си представяхме Отвъдното.

 

[Гласът на истината]

Вярвахме, че всички отвъдни светове, всички листа на безкрайното дърво на Вселената, са подчинени, в различна степен, или на Ньопана, или на Гьопана, като в нашия материален свят на живот и смърт те са най-силно примесени един с друг и тук всичко идва в различни отношения между това, което е създадено от Ньопана, и онова, което е създадено от Гьопанът. Но също така във вярванията ни проникна твърдението, че онова, което разрушава в крайна сметка се превръща в това, което създава. Смятахме, че цялата тази Вселена, цялото това Творение, е пропито от този принцип. Създава се за да се руши и се руши за да се създава. Двете са неразривно свързани в един цикъл на живот и смърт, който сътворява и разрушава во веки веков свят след свят, Вселена след Вселена и Творение след Творение. Просто така е устроено това съществуване. Ньопанът сътворява за да може неговия труд, а и него самият, да бъде погълнат от Гьопанът, който на свой ред ще заеме мястото му един ден и това ще се повтаря цяла вечност. Също вярвахме, че отвъд Ньопанът и Гьопанът има друга същност, която регулира действията и на двете и която залага плана на цялото Творение още преди то да е започнало, и за нея цялото Творение-всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува в неговите рамки-е предвидено, видимо и направлявано от нея.

Тази същност направлява всички процеси на сътворяване и разрушаване и съдбата на всички и всичко е в ръцете ѝ. Наричахме тази същност Ндзеупан (от дзеу-разрушение) и вярвахме, че тя стои зад вечния цикъл на сътворяване и разрушаване в рамките не само на това Творение, но и на всички останали Творения, за които важи законът, че онова, което разрушава-създава и това, което създава-разрушава. Имаше много хипотези, за това откъде идва Ндзеупанът, но онази, която се утвърди бе, че това е духът на първия Гьопан, който идва от Творение където законът, че онова, което разрушава-създава и това, което създава-разрушава, не е важал. Тоест, това е дух роден в съвсем различно Творение със съвсем различни закони породено от съвсем различен Създател. По някакъв начин този Гьопан е успял да се "освободи" от Творението, където е бил роден, и да започне да създава свои собствени Творения. И едно от тези е именно това, в което се намираме в момента. То е било създадено след множество цикли на съзидание и разрушение, през които духът на този първи Гьопан е създавал Гьопан след Гьопан само да ги превърне в Ньопани, които после да бъдат унищожени точно както той е бил унищожен от първия Гьопан, който е създал. Но той не е изчезнал, а се е зпазил като Ндзеупанът отвъд всички Ньопани и Гьопани. И именно този Ндзеупан създава Гьопан след Гьопан за да регулира вечния цикъл на съзидание и разрушение и той пази спомена за всички Ньопани съществували до сега и съдържа по една "следа" от всички Гьопани, които ще бъдат създадени. А те са безкрайно много. Съответно-този дух е безкраен по свой собствен начин. Така ние, душите които съществуваме в рамките на това Творение, сме просто едни от безброй многото творения на един безкрайно голям дух, който поражда Гьопан след Гьопан в безкрайна редица, от която Творението, което ние обитаваме, е само една крайна брънка. И мисълта за тези безкрайностти и безбрежността на духовете, които са ни създали и управляват живота ни караше да се чувстваме като безпомощни прашинки създадени да изживеят животите си изпълнявайки ролите си в рамките на това безкрайно, но нищожно Творение на фона на всичко, на което нашия същински Творец-Ндзеупанът е способен.

Така се роди най-всеобхватното от нашите учения-канитът. Той учеше каква е структурата на съществуването изобщо и какви форми може да приема то. Според него нашата Вселена, и въобвще всички Вселени сътворени от Ндзеупанът, е само една от безкрайно безкраен брой възможни Вселени където различни същностти, тоест различни богове, могат да творят свои собствени си безкрайни Творения. Тази Вселена не е "нищо особено" и нашия Създател далеч не е единствения възможен Създател. Всяко съществуване идва от саморазрушаващото се несъществуване, което на свой ред може да се саморазруши по безброй много начини. Безкрайността от всички тези начини, по които несъществуването се саморазрушава, е най-многобройната безкрайност, която може да съществува и всички останали безкрайностти са порядъци по-ниски от нея. Тази безкрайност определя размера на всички останали безкрайностти и всичко, което би могло да съществува, е включено в нея. Но тя няма мисъл, воля или облик. Тя просто Е. Тя не е разумно същество и е безсмислено да се отнасяме с нея като такова. Затова всякакви молитви, ритуали или практитки насочени към този Безкрай отвъд всички Безкраи са просто безсмислени. На тези основи се базираше религията ни, която ние възприемахме като просто един от безкрайно многото начини да се подходи към Безкрая и нищо повече от още един (от безкрайно многото) начин да се почете Ньопанът въпреки трагичната съдба, на която той беше обречен.

 

[Гласът на истината]

Постепенно се оформи нашата "религия". Ние вярвахме, че сме изпратени на този свят от могъщия Ньопан-една от двете същностти създадена от Твореца зад това съществуване-Ндзеупана. Той е създателя както на Ньопана, който се опитва да подхрани всеки живот и да създава отново и отново до колкото му позволява плана заложен от Ндзеупана, така и на Гьопана, които се опитва да разруши всяко съществувание и така да "нулира" Творението обратно в несъществуването. Във вечната борба между тези, които искат да видят всяко съществуване унищожено и онези, които подкрепят живота при всякакви обстоятелства, ние Туатауаните заставахме на страната на живота и бяхме готови да понесем каквото и да е било за да можем да го защитим. А пътя за защитата на живота бе най-трудния от всички. Затова и на Туатауан се падаше тежка съдба по него. Така ние си обяснявахме тежките суши, нуждата да се избиваме един с друг за да оцелеем и подкрепата за траурутната "система", които крепяха обществото ни. Това не беше никак лесен път, но ние заслужавахме всички тези страдания в името на Ньопана и всичко, зад което стоеше той. Ако ние успеехме да оцелеем и да запазим вярата си въпреки всички тези изпитания, въпреки всичко на което бяхме подложени, то неминуемо щеше да настъпи време през което живота щеше да се възцари и да успее да се наложи, а с него и нашия късмет щеше да се промени. Или поне в това вярвахме. С целите си сърце и душа!

Но също така разбрахме и още нещо много важно за да можем да разтълкуваме нашата съдба-животът не само даваше щастие и задоволство, а изискваше и жертви за поддържането си. Тоест, за да можеше животът, и от там делата на Ньопанът, да бъде защитен и да се развива е необходимо постоянно усилие от страна на онези, които имат поглед над развитието му и могат да променят нещо в него. Тоест, знанието е преди всичко отговорност и притежаването му задължава притежателя да я следва. Следователно колкото повече знаеш, толкова повече се изисква от теб да даваш и за толкова повече правила трябва да съблюдаваш. А ние бяхме толкова жадни за познание, колкото и за вода. При условията, при които живеехме, имаше на практика два избора, два пътя, по които можеше да поеме живота ти-или да приемеш всичко, което живота ти поднасяше-цялата мъка, страдание и болка, която беше наш постоянен спътник, като задължително условие да се развиеш, да пораснеш, да провидиш и да разбереш защо се налага всичко това, или да се отдадеш на негативни емоции проклинайки всичко около себе си и да се опитваш да избегнеш колкото се може повече от него. Ние забелязахме, че онези от нас, които поемаха по първия път успяха, с течение на много, време, усилия и жертви, да постигнат целите си, или поне се развиха за да бъдат повече от онова, което бяха преди, докато втората група се обрече на смърт и постепенно бе "погълната" от ужасните условия, при които живеехме. Разбрахме, че Ньопанът, Ндзеупанът, Паките, или който и да беше отговорен за нас там горе, в Отвъдното, ни бе изправил пред един единствен прост избор-развий се или умри. И нашите водачи-като се започне с туатаранките, мине се през ката и се стигне чак до Хавите-не бяха готови просто да се откажат от живота и да приемат сладката смърт пред изпълнения с трудностти живот. Пустощта ни научи как да ценим живота във всичките му форми и да се жертваме за него, а не да се оплакваме от тежката си съдба и да се оставим на смъртта и "религията" ни "вложи" всичко това в един непоклатим дух, който се бе обрякъл на живота въпреки всичко.

С помощта на вяра, мъдрост и не малко жертвоготовност ние се измъкнахме от отчаянието, което сушата искаше да наложи на душите ни, и постепенно се научихме да се уповаваме на света, който е вътре в нас повече отколкото на околния. И всичките тези години прекарани в медитации, в търсения на света отвъд, в битки помежду ни за да изваем най-силния и жертвите, които дадохме по пътя си най-накрая доведоха до появата на нещо, което не бяхме очаквали, но което възнагради всичките ни усилия-сред нас започнаха да се раждат хора, които просто можеха повече от обикновения Туатауан. Аз вече говорих за тези хора, но бих искал да споделя повече за начина, по който те промениха вярванията ни, как те реструктурираха цялата ни религия. Както вече споменах преди тяхната поява религията ни беше амлгама от различни вярвания обединени от представата, че всички идваме на този свят за да служим на Ньопана и че сме тук за да помогнем за победата му в битката му с Гьопана и така да помогнем на живота да се възцари над смъртта. Но с идването на ган Туатауаните постепенно тази система от вярвания се попромени. Докато преди хавите събираха информация, която те или членовете на някой траурути са "про"видели в медитациите си и на нейна база си представяха какво има отвъд света на нашите обчайни възприятия, след появата на ганите те започнаха буквално да разказват какво има отвъд нашия свят като част от совя собствен личен опит-те разказваха за световете, откъдето идват душите им, и за световете, където ще отидат душите им, на база личен опит и знание, не просто на видение или друг вид информация, която са получили. Тоеаст, те знаеха кои са, какво предстваляват другите светове и къде отиват само на базата на личен опит без да имат пряк досег с "архивите", които хавите се стремяха да натрупат. Или по-точно те имаха достъп до "архив" много по-голям и подробен от техния, който съществуваше някъде там-в Безкрая. И това силно впечатли всички ни. Затова започнахме все по-силно да се доверяваме на ганите и те се възползваха от това за да започнат да определят нашите вярвания.

Ганите обичаха да прекарват времето си в медитация чрез която се вглеждаха в Безкрая и благодарение на нея достигаха до познания извън "обхвата" на останалите от нас. Постепенно те ни предадоха знания за същността на това Творение, за Отвъдното, за това какво представлява Душата, за законите на Природата и за много други неща, която ние нямаше как да достигнем само с ограничените си сетива. Всички тези знания преобърнаха религията ни и тя се превърна от набор от "случайни" митове, които хавите харесваха да разказват в много точна "наука" за околния свят, която е подкрепена с "про"виденията на хиляди и хиляди гани, всеки със своя уникален поглед към света и всеки добавил по още нещо към тази "конструкция". Хавите упорито записваха тези познания върху медните листове на хиляди и хиляди меки развивайки не само мисълта, но и езика и писмеността ни по този начин. Именно така ние се превърнахме от "заблудени овци" скитащи се из пустощта на невежеството в опитни медитатори, чиито способностти можеха да достигнат до всяко "късче" познание само с вътрешните си "очи". Ние всъщност натрупахме толкова много познание, че аз, въпреки напредналото състояние на науката, технологията и теологията в това време, в което живея този си живот сега, все още се осланям именно на познание натрупано през онези последни години на траурутите, докато все още бяхме свободни Туатауани, вместо на познанието натрупано от тази цивилизация, в която аз живея в момента. Толкова добре работеше комбинацията между хави и гани, че те успяха да разкрият, а и не по-малко важно-да запишат, всички "основни" тайни на Вселената само със силата на умовете и душите си и така ни дадоха толкова много над което да медитираме, че дори и досега все още не мога да го обхвана!

 

[Гласът на истината]

С появата на ганите ние бяхме принудени да преосмислим цялата си гледна точка към света. Ганите разказваха за светове отвъд възприятията ни-както материални, така и нематериални, които са обитавали, или ще обитават, и които бяха далеч отвъд нашето въображение. Ние си бяхме представяли отвъдни светове и преди, но детайлите и пълнотата, която ганите донесоха надминаваха нашите очаквания. Те просто знаеха пътя на душите през световете и помнеха своя собствен до земите ни, а и имаха видения за бъдещето си. От тях научихме, че времето не е само права линия на събития след събития, а е съставено от множество цикли от повтарящи се обстоятелства. Те никога не са идентични, но могат в много голяма степен да се повтарят като по този начин образуват "почти" еднакви ситуации и изборите, които една душа може да направи, са силно сходни едни с други. Има илюзията, че те са идентични, и в някои аспекти те са, но само в рамките на тези аспекти, но истината е, че две неща, както и две събития, в рамките на тази Вселена никога не са напълно и 100% идентични едно с друго. Обикновенно ние, хората, сме "затворени" в рамките на един цикъл от ограниченията на собственото ни съзнание и разбиранията ни за законите на Вселената. Нашите умове, свикнали с линейното време, са неспособни да излязат от ограниченията на един цикъл, защото винаги има "нещо" в тях което им пречи да направят избора, който ще им позволи да "про"видият отвъд "кривината" на цикъла и да разберат, че съществуването е изгрдено от поредици от поредици от такива цикли, които ти предлагат едни и същи избори, които изкушават душата да остане "вързана" в тях отнемайки способността ѝ да се "изкачи" над тях в замяна на краткосрочното задоволство, което тя изпитва през кратки моменти в рамките на цикъла. Но ганите не се"хващаха на въдицата" на тези краткосрочни преживявания и се стремяха да се докоснат до колкото се може по-дълбоки истини излизайки от цикълите на лъжи, в които беше "увита" реалността като по този начин достигаха до много много по-дълбока и изначална истина съдържаща се отвъд всички тези цикли от цикли. Истина, която беше вечна и изначална и познанието на която им позволяваше да "про"гледнат отвъд това, което е достъпно за сетивата на по-"обикновените" от нас. Въпреки столетия и хилядолетия практика, която доведе указанията как да се правят "медитации" до почти пълно съвършенство, на повечето от нас им трябваха години и години "работа" и едва ли не животозастрашаващи изпитания преди да могат да изпитат "нещо" доближаващо се до видение, разговор или получаване на каквато и да е било информация по начин простиращ се отвъд възможностите на обикновените ни сетива. При ганите този процес ставаше с изключителна лекота, почти естествено. И това силно ни впечатляваше. Затова и искахме траурутите да се водят от ган Туатауан туатаранки, ганите в катовете да посяват повече деца и ганите сред хавите да се ценят най-високо. Накратко обърнахме се към тях за помощ и съвет във всяка ситуация, в която ни трябваше просто "повече" от нормалното и това, което ние можехме да осигурим. Така именно ганите отговаряха за търсенето на най-дълбоките кладенци с вода, за отговорите на дълбоки религиозни въпроси, които ни измъчваха, или за разбирателството между траурутите. Постепенно те се превърнаха в онези, които ни насочваха по пътя ни към собствените ни съзнания. Ние разчитахме на техния опит за да се справим с абсолютно всичките си проблеми. Може би дори започнахме да разчитаме на тях твърде много....

Друг процес, който започна заедно с появата на първите гани, бе "свързването" ни с йерархията на Паките. Както казах още от дълбока древност се вярваше, че съществуват духове, които обитават реалност паралелна на нашата, и че именно те направляват живота ни, но освен името Паки, за тях и тяхното обиталище се знаеше твърде малко докато не се появиха ганите и те не започнаха да се свързват с тях и да разказват какво са видели и научили. В началото контактите с Паките бяха спорадични, краткотрайни и "плитки", тоест не се достигаше до много информация и онази, която нашите контактьори получаваха не беше от най-високо качество. Твърдеше се, че Паките напътстват душите, които се отправят към нашия свят и са отговорни за това кой къде ще попадне. Също така те бяха и онези, които прибираха душите от този свят след смъртта им и ги отвеждаха в други светове където те щяха да се преродят като други хора (или поне разумни същества) всяко със собствената си съдба. Другата опция бе душите да останат с Паките и станат част от йерархията им и по този начин да се опитат да служат на Ньопана докато не се стигне до момента, в който те самите ще се разтворят в Безкрая и душата им ще изчезне. По това време започна да се вярва, че душата, или както се наричаше тя на хуасаут-(к)ху-то се състои от три компонента-ат, ваум и минвар. Атът представлява източника на свободната воля и е онази част от духа, която определя индивидуалността му. Ваумът е "външното изявление" на душата и включва материалните "обекти" свързани с нея. Това са различните видове тела, които душата притежава, като физическото тяло в тази материална плътност на тази Вселена и в това конкретно време е просто най-външната от тези материални обвивки. Чрез ваумът душата си взаимодейства с материалния свят и получава възможност за себеизява. Тоест, другите компоненти на душата са "празни" без него и не могат да изразят себе си по никакъв начин, ако ваумът не съществува. И третия компонент на душата е минварът, който представлява онзи компонент, който съдържа всички мисли, чувства и опитностти на душата и при взаимодействието си с атът "извайва" поведението ѝ. Именно минварът отговаря за всички съзнателни помисли на душата и е винаги с нея не зависимо къде се намира тя. Това е компонентът отговорен за връзката с Бога, а чрез него и с Безкрая, и тук се съхранява цялата информация, която душата получава за делата си. Но минварът е нещо много повече от вместилище на паметта. Той е онова, което свързва ата с целия околен свят. Именно във взаимодействието между ата и минвара се ражда същността на душата. Това, което се разбира като характера на един дух е именно "отпечатъка" на ата върху минвара или волята, която се получава когато минвара подава своята информация на ата. Двете са неразривно свързани едно с друго и не могат едно без друго. Това, което ни учеха Паките бе, че при сливането на душата със Създателя ѝ атът се заменя с този на Бога. Тогава свободната воля на ваума изчезва и няма нужда вътре в духът на сливащия се вече да протичат каквито и да е било конфликти, но минварът-тоест всички мисли и чувства, които той е преживял остава при Създателя. Това обяснение се роди при контакта ни с Паките и остана част от културата ни поне докато все още свободни населявахме земите си. До тогава Паките ни обясняваха какво е душата, как тя пътува през пространството и времето, как ата и минвара подхранват вечния конфликт между това, което трябва да се извърши, и онова, което душата най-силно иска и ни разказваха още много други интересни истории за Вселената, самите нас и законите, които управляват и тези две пространства. Йерахията на Паките се основаваше на един прост принцип-те вярваха, че именно те имат най-"правилната" връзка със Създателя и като такива те могат да разберат волята му. Тяхната основна цел, тяхната причина за съществуване, бе да се опознае волята на Създателя и да се изпълни в материалния свят. Те вярваха, че живота на всяка разумна същност, която е част от тази Вселена, трябва да е посветен само и единствено на тази цел. Да се опознае, както вътрешния, така и външния свят на всеки дух, който населява това Творение и да му се помогне да открие той своето предназначение тук, онази истинска съдба, която е видима само и единствено за Създателя, и тя да се изпълни. На спазването на тази цел те бяха посветили цялата си йерархия.

 

[Amaya]

Предполагам, че ти си този, който преди години е писал тук под ник Гласи.

В много теми споменаваш Сатанистите.

Би ли пояснил кои са Сатанистите и какво означава някой да е сатанист?

П.П. Старите теми за заключени, и поради това питам в тази тема.

 

[Гласът на истината]

Гласът на истината е мой псевдоним вече повече от десет години, с който се "подвизавам" в различни форуми. Да, писанията свързани с Туатауан, както и различни същностти, с които "съм си имал работа" също са мои, но трябва да посоча, че с времето развих ефективни защити от атаките на подобни същностти и сега се "занимавам" с тях много много по-малко. Поради тази причина информацията ми е стара и просто не знам какво се случва с тях в момента. Но мога да разкажа какво знам по принцип за Сатанистите. Това ще те удовлетвори ли?

По принцип на този свят, конкретно за Семята тук и сега говоря, има две основни йерархии, които определят съдбата на всички ни, или поне това е онова, в което аз вярвам. Едната са силите на светлината под ръководството на Христос (да вярвам, че той наистина съществува някъде из "скритите" реалностти на по-високите измерения), а другата са т. хар. Сатанисти, които са комбинация от множество същностти подчинени на един високо развит дух, който се мисли за "бог". Те имат възможността да "изпращат духове", тоест нематериални същностти тук на този свят, които влияят на хората по определен начин. Хора, кото са активно в общение с тези същностти аз наричам Сатанисти. За тях е характерно твърде силно влечение към материалното и желанието чрез сила, по колкото се може по лесен начин, да се домогват до земните удоволствия и да са готови да свършат всичко, ама абсолютно всичко за да могат да се домогнат до тях. Това е форма на поведение, която Сатанистите налагат универсално и която е в разрез с почти всички човешки ценностти, но за тях е основен път и исбор в живота. Това е Сатанизмът с две думи. Ако искаш да знаеш повече бъди по-конкретна.

 

[Amaya]

За тях е характерно твърде силно влечение към материалното и желанието чрез сила, по колкото се може по лесен начин, да се домогват до земните удоволствия и да са готови да свършат всичко, ама абсолютно всичко за да могат да се домогнат до тях. Това е форма на поведение, която Сатанистите налагат универсално и която е в разрез с почти всички човешки ценностти, но за тях е основен път и исбор в живота. Това е Сатанизмът с две думи. Ако искаш да знаеш повече бъди по-конкретна.

Кое по-точно е лошото в земните удоволствия и материалното?
Кои земни удоволствия привличат тези нематериални същности?
Кои земни удоволствия могат да се нарекат сатанински и защо?

 

[Гласът на истината]

Мисля, че като духовен човек досега си осъзнала, че отдаването на земните удоволствия е пътеката към гибелта. Ако човек започне да се отдава твърде много на земното и пренебрегне духовното, или поне не се ограничи в земното, то той неминуемо ще стигне до точка, в която ще наруши както своите собствени здраве, благоденствие и най-накрая-живот, така и тези на околните. Причината е проста-човешките желания са безгранични, но възможностите за задоволяването им не са. Поради нея всеки, който разпалва огъня на безграничните си желания, рано или късно изгаря в него-просто самото съществуване не може да му осигури достатъчно за да задоволи своите безбрежни очаквания. А същностите са съзнания тръгнали от много отдавна по този път и се опитват да увлекат и други, а ако може и всички, по него като дават малко, но взимат много от онези допуснали грешката да изберат да им служат.

Сега стана ли по-ясно?

 

[Amaya]

Мисля, че като духовен човек досега си осъзнала, че отдаването на земните удоволствия е пътеката към гибелта. Ако човек започне да се отдава твърде много на земното и пренебрегне духовното, или поне не се ограничи в земното, то той неминуемо ще стигне до точка, в която ще наруши както своите собствени здраве, благоденствие и най-накрая-живот, така и тези на околните. Причината е проста-човешките желания са безгранични, но възможностите за задоволяването им не са. Поради нея всеки, който разпалва огъня на безграничните си желания, рано или късно изгаря в него-просто самото съществуване не може да му осигури достатъчно за да задоволи своите безбрежни очаквания. А същностите са съзнания тръгнали от много отдавна по този път и се опитват да увлекат и други, а ако може и всички, по него като дават малко, но взимат много от онези допуснали грешката да изберат да им служат.

Сега стана ли по-ясно?

Не става много ясно какво конкретно имаш предвид под земни удоволствия.
Може би, този въпрос е доста обширен и не може да се отговори кратко. В света на материята може да има много удоволствия. За всеки един човек, разбиранията за удоволствие и задоволеност могат да бъдат различни.

 

[Гласът на истината]

Всяко земно удоволствие е склон, по който можеш да се подхлъзнеш и това да коства животът ти, че и този на околните. С тази философия ние се раждахме и умирахме. Твърде много от каквото и да е било е вредно за развитието ти. В конкретния случай аз визирам превръщането на определени удоволствия във фикс-идеи, които изсмукват потенциала ти да правиш каквото и да е било друго. Сатанистите приемат преследването на удоволствия като тяхната основна цел и са готови да заменят всичко останало в името ѝ, дори и животите си. До това състояние могат да се доведат те в името на "прости" земни удоволствия, които те ще предпочетат пред всяко духовно развитие. И същностите, които стоят зад тях всъщност подкрепят подобно поведение.

Сега стана ли по-ясно?

 

[Amaya]

Всяко земно удоволствие е склон, по който можеш да се подхлъзнеш и това да коства животът ти, че и този на околните. С тази философия ние се раждахме и умирахме. Твърде много от каквото и да е било е вредно за развитието ти. В конкретния случай аз визирам превръщането на определени удоволствия във фикс-идеи, които изсмукват потенциала ти да правиш каквото и да е било друго. Сатанистите приемат преследването на удоволствия като тяхната основна цел и са готови да заменят всичко останало в името ѝ, дори и животите си. До това състояние могат да се доведат те в името на "прости" земни удоволствия, които те ще предпочетат пред всяко духовно развитие. И същностите, които стоят зад тях всъщност подкрепят подобно поведение.

Сега стана ли по-ясно?

Съвсем не стана ясно какво имаш предвид под земни удоволствия.
Говориш много общо и не посочваш ясно кои земни удоволствия са толкова вредни и гибелни.

 

[Гласът на истината]

А сега бих искал да се върна обратно към разказа за спомените си като Туатауан.

Както казах религията ни силно се промени след появата на ганите, защото техните способностти им позволяваха да "проникват" по надълбоко в различните пластове на Творението отколкото това, на което всеки от нас преди това беше способен. Но спососбностите им не се ограничаваха само до това да могат да разкриват тайните на Вселената. Те също така постепенно развиха възможностти като ясновидство, прехвърляне на мисли от един на друг и дори способността да движат предмети само с мисълтта си. Многобройните битки за оцеляване ги калиха и ги превърнаха не само в най-силните, но и в тези, на които да разчитаме най-много във времената на нужда. Този "арсенал" от качества им позволи да станат хората до които да се допитваме по всякакви въпроси, включително религиозни. И така започна една промяна във възгледите ни, която раздели Туатауаните, но и която ни беше напълно необходима. До появата на ганите основното "божество" в религията ни беше Ньопанът. Вярвахме, че сме дошли на този свят благодарение на него, трябва да му служим докато сме тук и че именно той ще напътства, подхрани и защити душите ни след като си отидем от него. Накратко цялата ни религия се въртеше около Ньопана и въпреки че не разбирахме какво точно представлява той и от къде произлиза се бяхме обрекли да му служим. Но с появата на информациите, до които стигнаха хавите, и особено тези на ган Туатауаните тази вяра бе силно предизвикана от новите реалностти, за които те говореха и беше поставена на силно изпитание. Първо, според виденията, които получавахме Отвъдното не беше такова каквото си го представяхме. Някога в умовете ни царуваше представата за отвъден свят изпълнен с блага и удоволствия за онези, които са служили вярно на Ньопана и с мъка и болка за слугите на Гьопана. Също така вярвахме, че Ньопанът дава вечен живот, а Гьопанът води със сигурност до смъртта на душата, каквото и да означава това. Когато обаче първите ган Туатауани се появиха те започнаха да говорят за състояние отвъд сетивата, отвъд пространството и времето и отвъд способностите ни да го разберем, при което ти ставаш частичка от всичко, частичка от Безкрая. Това състояние преди ни беше напълно непознато и не можехме лесно да го впишем в разказа си за Ньопана и Гьопана. Допълнително това се различаваше от представата за вечен живот, която искахме да имаме за онова, което Ньопанът ще ни даде в замяна на вярна служба и не знаехме как този вечен покой е различен от "смъртта" на душата до която би трябвало да ни отведе отдаването на Гьопана.

Второ, Отвъдното, за което те говореха, се населяваше от могъщи йерархии, които по един или друг начин са свързани с всепроникващ Творец, който е навсякъде и определя всеки един аспект от живота ни, а не с огромни Ньопан и Гьопан, които са в непрекъснат сблъсък помежду си за да определят съдбата на цялото съществуване като такова. Разбрахме, че съществуването ни е далеч по-сложно, отколкото сме си го представяли и че нашите представи не са съвсем точни. Това натъжи една част от нас, които искаха да продължават да вярват в Ньопана и които смятаха, че само действия в негова полза могат да осигурят място на някого в по-добрите отвъдни светове. Това, което ганите разкриха бе, че тези светове са подобни на нашия, но не са точно същите като плътност на измеренията и усещане за материята, а не са местата за възнаграждение и присъда, които онези, които вярваха най-силно в Ньопана, искаха да чуят. Така започна да се заформя разрив между най-силно религиозните от нас, които искаха да чуят потвърждения за обещаното в служба на Ньопана-за онова отвъдно заради което бяха всичките ни саможертви и ганите, които просто искаха да разкажат какво са видели и какво знаят, а и в какво вярват. И този разрив въобвще не беше в полза на Туатауан.

Трето, ганите разпространяваха вярата в един единствен Бог-Творец, който стои зад всички неща и определя цялата история на Вселената-от самото ѝ начало та чак до края ѝ, докато в нашата по-стара религия се беше утвърдила вярата в две същностти, които непрекъснато се борят една с друга за доминация-една идваща от светлината и носеща живот, но за сметка на тежки изпитания през които душата трябва да премине и друга носеща смърт, но за сметката на лекота на живота на избралия я. При избора на пътеката определена от първата се отнемаха удоволствия от живота на подложения на изпитания, но в замяна му се даваха познания и сили, с които да се пребори с тежката си съдба, докато при избора на пътеката определена от втората същност се получаваха удоволствия и лекота тук и сега, в земния път на индивида, но му се отнемаше възможността да се изкачи отвъд този свят и да се извиси духовно, а и още по-важно-той се превръщаше в тежест за околните и рискуваше да завлече и други по тази пътека. Така че вярата в двете пътеки беше дълбоко загнездена в религията ни и беше много трудно за някой от нас "просто" да се съгласят, че и двете пътеки идват от един и същи Творец, който изпитва децата си по подобен начин. Тогава възникваше въпроса защо трябва да живеем толкова труден живот, на което ганите отговаряха, че трябва да погледнем в делата си-както минали, така и бъдещи, както и да разберем много добре характерите си за да успеем да си отговорим на този въпрос. Но този отговор не се харесваше на всички и някой просто предпочитаха да вярват в Гьопана, който да е източник на всичките ни беди и проблеми. Беше много по-лесно да се мисли така отколкото да трябваше да търсиш вината за абсолютно всичко в себе си.

Четвърто, отношението на ганите, или поне на повечето гани, към "мита" за Ньопана и Гьопана беше крайно негативно, което дразнеше повечето от по-"обикновенните" Туатауани. Те очакваха от "надрените" да подкрепят или дори да разширят техните разкази и представите им за огромния потенциал на Ньопана и за световете, които може да създава. Вместо това те се концентрираха върху разкази за това какво те самите са преживели по пътя си към нашия свят, какво те самите са видели и какво са им казали Паките. Именно Паките, а не някакъв "скрит" Ньопан се казваше, че стоят зад преживяванията ни и че те са именно властелините и вестителите на този свят. Това объркваше и разочароваше много от нас, които не искаха да приемат "новия" всепроникващ Бог, който ги кара да страдат просто защото те са допуснали някакви грешки в минало, което дори не помнят или в бъдеще, което още не са изпитали, и те предпочитаха историите за Паките като проводници на волята на Гьопана, отколкото като самостоятелно действаща йерархия, която има своите собствени планове и цели и цели да използва нас-Туатауаните в тяхно име. Твърде много не искаха да проникнат в историите на ганите и да се развият, а предпочитаха да си останат на нивото, до което са стигнали и да продължат да вярват в Ньопана и Гьопана. И това си оказа своето влияние когато бяхме изправени пред външна заплаха...

 

[Гласът на истината]

Съвсем не стана ясно какво имаш предвид под земни удоволствия.
Говориш много общо и не посочваш ясно кои земни удоволствия са толкова вредни и гибелни.

Като започнем от чревоугодството, минем през похотта и стигнем чак до алчността списъка е дълъг от удоволствия, които определено не ти носят нещо положително когато ги задоволяваш. Това са пороци, които могат буквално да те убият, а заедно с теб могат да бъдат причината и за смъртта на много от околните ти, ако им се отдадеш. Всичко това идва от Земята и нейните страсти, които буквално се просмукват в нас превръщайки ни в чудовища, ако им се отдадем. И това е истина съвсем ясно видима за всеки духовен човек. Всичко, което излезне извън мярка може да доведе до смъртта ти. Именно в борбата с тези пороци се ражда, расте и съзрява духът!

 

[Amaya]

Като започнем от чревоугодството, минем през похотта и стигнем чак до алчността списъка е дълъг от удоволствия, които определено не ти носят нещо положително когато ги задоволяваш. Това са пороци, които могат буквално да те убият, а заедно с теб могат да бъдат причината и за смъртта на много от околните ти, ако им се отдадеш. Всичко това идва от Земята и нейните страсти, които буквално се просмукват в нас превръщайки ни в чудовища, ако им се отдадем. И това е истина съвсем ясно видима за всеки духовен човек. Всичко, което излезне извън мярка може да доведе до смъртта ти. Именно в борбата с тези пороци се ражда, расте и съзрява духът!

Това е препратка към Седемте смъртни гряха и Десетте Божи заповеди.
С посочените от теб действия, човек първо вреди най-вече на себе си. И ако страда, най-вече ще страда самият човек, но чрез тях може и да не вреди на другите.
Според мен по-важно е първо човек да не вреди на другите, а после на себе си.
Или най-важно е да се спазва Златното правило - Не прави на другите това, което не желаеш да ти бъде правено на теб.
Това е основополагащ етичен принцип залегнал във всички философии и религии от миналото до днес.

 

[Гласът на истината]

Това е препратка към Седемте смъртни гряха и Десетте Божи заповеди.
С посочените от теб действия, човек първо вреди най-вече на себе си. И ако страда, най-вече ще страда самият човек, но чрез тях може и да не вреди на другите.
Според мен по-важно е първо човек да не вреди на другите, а после на себе си.
Или най-важно е да се спазва Златното правило - Не прави на другите това, което не желаеш да ти бъде правено на теб.
Това е основополагащ етичен принцип залегнал във всички философии и религии от миналото до днес.

В тази точка ние двамата с теб се различваме Amaya . За мен съдбата си действа на принципа, че всеки си получава каквото заслужава, но в общия план на нещата, в голямата картинка, ти и аз, и всички ние сме СВЪРЗАНИ! Разбираш ли какво означава това? Това значи, че ако аз причиня вреда на себе си, то тази вреда рано или късно ще достигне и теб, и някой друг, и всички ни. Така че когато един се отдаде на пороци всички имат проблем. Сега разбираш ли ме?

 

[Amaya]

В тази точка ние двамата с теб се различваме Amaya . За мен съдбата си действа на принципа, че всеки си получава каквото заслужава, но в общия план на нещата, в голямата картинка, ти и аз, и всички ние сме СВЪРЗАНИ! Разбираш ли какво означава това? Това значи, че ако аз причиня вреда на себе си, то тази вреда рано или късно ще достигне и теб, и някой друг, и всички ни. Така че когато един се отдаде на пороци всички имат проблем. Сега разбираш ли ме?

Това че се различаваме в мисленето, не означава, че ти непременно си правият и че твоята гледна точка е най-истинската.
Просто гледаме на нещата от различен ъгъл. За да стигнем до Истината, следва да водим дебат подкрепен с аргументи.

Доколкото виждам ти са абсолютно убеден, че твоята истина е единствената и най-вярна истина. Дори си се обявил като Гласът на Истината - доста дръзко и провокативно. Но за да докажеш това, следва да дадеш аргументи в подкрепа на тази твоя истина.

 

[Гласът на истината]

Това че се различаваме в мисленето, не означава, че ти непременно си правият и че твоята гледна точка е най-истинската.
Просто гледаме на нещата от различен ъгъл. За да стигнем до Истината, следва да водим дебат подкрепен с аргументи.

Доколкото виждам ти са абсолютно убеден, че твоята истина е единствената и най-вярна истина. Дори си се обявил като Гласът на Истината - доста дръзко и провокативно. Но за да докажеш това, следва да дадеш аргументи в подкрепа на тази твоя истина.

За да достигнем до Истината е необходимо да първо и преди всичко да "про"видим отвъд сетивата си до онзи свят на Чистите форми където те съществуват и се преплитат една с друга като самоограничения на несъществуването. А за това се изисква кристално ясна мисъл и открита сензитивност. Аз съм Гласът на истината именно зашото си правя упражненията и прочиствам мисълта си всеки път преди да се опитам да достигна до онзи "съвършен" свят на формите, от които тя се вижда кристално ясно. Тоест, искам да погледна през очите на Бог, а това е много много трудно. Поради тази причина и аз непрекъснато повтарям, че знам "определени" истини, до които повечето хора нямат достъп, но цената за придобиването им е много тежка и продължителна медитация, на която смятам, че много малко хора са способни.

Например, в конкретния случай то ми цитираш Златното правило и предполагаш, че то е достатъчно за да се живее, нали така? Е, аз поглеждайки към формата, която ти искаш да извлечеш, тоест истината за това как трябва да съдим хората, ти казвам, че докато не вземеш поведението на всички околни ти няма как да получиш достоверна картина на онова, което е необходимо за да живее човека добре и да е в мир с околния свят. Дори и ти да спазваш Златното правило докато други не го правят последствията от действията им неминуемо ще се отразят и на теб. Нужен е някакъв ред от по висш порядък за да може Златното правило да "разцъвти" сред него. То само по себе си не може да подреди света около себе си, защото винаги ще изисква някой да го прилага насила на онези, които не искат да се съобразяват с него, което пак по Златното правило излиза, че сила ще трябва да бъде приложена пък върху него и така се започват едни вериги от Карма, която няма как да спре. Не го ли виждаш? Затова Златното правило може да е само компас, но не и кораб който да те отведе там където искаш. Това виждам аз през моите очи, които интегрират познание отвъд първото видимо за сетивата.

Ако искаш можем да поспорим кой какво вижда и до къде е по-близо?