Нямам нищо против коментарите да бъдат преместени в друга тема, за да не спамим тази.
Дзенкс App
How to install the app on iOS
Follow along with the video below to see how to install our site as a web app on your home screen.
Note: This feature may not be available in some browsers.
You are using an out of date browser. It may not display this or other websites correctly.
You should upgrade or use an alternative browser.
You should upgrade or use an alternative browser.
Авторегресията-Пътят към същността на Душата от миналото към бъдещето
- Thread starter Гласът на истината
- Start date
Ти не си в състояние да осъзнаеш и се заблуждаваш като мислиш, че духовно е това, което изобщо не е духовно.Духовното ми състояние си е напълно наред. Това, че ти не виждаш, или по-скоро не искаш да вивидш нещо не е мой, а твой проблем.
Да, ИИ е само инструмент в ръцете на хората.Една машина няма етика! Тя върши това, което управляващия я иска тя да свърши. Така че ИИ е толкова оръжие, което може да бъде използвано за война, колкото и за мир. И трябва да смикнеш с мисълта, че лесни пътища в тази Вселена няма!
Той е обучен да се държи възпитано и етично. А това че недобронамерени хора го използват за недобронамерени цели, не е по негова вина. Ние не трябва да се оправдаваме с лошите хора, защото те са свободни да вършат това което желаят. По-важно е ние какво желаем и за какво ползваме ИИ, а той може да бъде много полезен помощник на всички нива от живота на хората.
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Пътят НА Бога, а не към Бога е основан на едно единствено нещо-подхранване на ЖИВОТА, тоест на СЪЩЕСТВУВАНЕТО ПОД ВСИЧКИТЕ МУ ФОРМИ! Работата на един Бог е да ТВОРИ! Да твори Творение след Творение благодарение на способността си да се противопоставя на несъществуването и да създава Вселени след Вселени, които да посяват нови Богове, които да правят същото, разбираш ли!?Твоите патетични амбиции да станеш бог, каквото и да означава това, са лишени от всякаква разумност.
Пътят към Бог следва да е постлан с ненасилие и доброта. Абсурдно е да се твърди, че с подкрепа на насилие и убийства някой може да стигне до Бога. За да стигнеш до Бога следва сърцето и мислите ти да не са омърсени с кръв.
Тук и традиционните религии, които проливат кръв в името на Бога, са в тотална заблуда. Един интелигентен Свръх Разум, не би желал проливането на кръвта на своите творения. Само тотално заблудени хора тънещи в невежество и заблуди, може да преписва на Бог подобни низки желания.
Това означава да бъдеш Бог! НЕ да създава щастие, мир или благоденствие, а да ТВОРИ! Каквото и да означава това за него!
И тук, ако беше обърнала внимание на канита щеше да забележиш, възниква един ОГРОМЕН проблем! Как да се противопостави един Творец на естествената склонност на несъществуването да се връща обратно към състоянието си на несъществуване? Всичко, което съществува в рамките на времето се опитва да се върне обратно към НЕсъществуване. Това идва от факта, че съществуването възниква от самоограничението на несъществуването. Това Е естествен закон! И единствения начин Твореца да му се противопостави е да позволи в Творението му да съществува страдание! Да, това Е ключът към подхранването на живота. Всичко на този свят, в тази Вселена, в тази форма на съществуване, идва по две-живот и смърт, светлина и мрак, радост и страдание. Това е защото по този начин Твореца се противопоставя на несъществуването. ТОЙ ПРОСТО НЯМА ДРУГ ИЗБОР освен да въвежда страданието отново и отново в своите Творения за да могат те да се противопоставят на естествената склонност към саморазрушаване. Така е устроено самото съществуване. И тук възниква един избор-избор, който Твореца просто НЕ може да заобиколи или да ти отнеме-изборът е дали да приемеш страданието и да избереш и ти да станеш Творец като него и да живееш със страданието и да трябва да причиняваш страдание на Творенията си така както Той ти е причинил страдание за да можеш ти изобщо да живееш, или да избереш да приключиш с живота си като се слееш с Безкрая и Душата ти изчезне от рамките не само на това, а и на което и да е било Творение. Това са ти опциите в рамките на това Творение, а и на всички останали Творения. И за това съществуват два пътя-десен и ляв-към и като Творец.
Този, които иска ВЕЧНО щастие и избавление от всяко страдание, включително и онова идващо от насилието, ще избере десния път, но така ще се откаже от възможността си да твори! Онези, които пък искат да ТВОРЯТ ще приемат страданието както за себе си, така и за Творенията си и по този начин ще ги обрекат рано или късно да се сблъскат с насилието под една или друга форма. Просто така е устроено съществуването и от тази Истина бягане няма.
Сега разбра ли ме?
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Точно обратното-аз виждам отвъд това, което ти можеш да видиш. Затова мога да преценя и обобщя повече факти, размисли и пътеки отколкото ти си способна. И от там идва и Истината в думите ми.Ти не си в състояние да осъзнаеш и се заблуждаваш като мислиш, че духовно е това, което изобщо не е духовно.
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Няма технология, която да те отърве от нуждата да правиш избори. Хито ИИ, нито квантовите компютри, нито каквото и да е било може "да те спаси" от нуждата да правиш избори и да вземаш решения със собствената си воля. В края на всички краища отговорността за използването на една технология я носиш ти самата и няма кой да те отърве от нея. Това е Истината. А това, което си написала ми звучи точно като заучени фразички създадени за да накарат пишештия и четящите да се почувстват по-добре, но не и да го обогатят духовно.Да, ИИ е само инструмент в ръцете на хората.
Той е обучен да се държи възпитано и етично. А това че недобронамерени хора го използват за недобронамерени цели, не е по негова вина. Ние не трябва да се оправдаваме с лошите хора, защото те са свободни да вършат това което желаят. По-важно е ние какво желаем и за какво ползваме ИИ, а той може да бъде много полезен помощник на всички нива от живота на хората.
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
А сега бих искал да се върна към "основната линия" на дискусията в тази тема, а именно моите лични спомени получени чрез авторегресии и как се практикува този метод.
С появата и развитието на ган Туатауаните техните гледни точки започнаха да се разпространяват все повече и повече и постепенно да надделяват над предишната ни религия базирана на почит към Ньопана и схващането, че той е във вечен конфликт с Гьопана, победата от който подхранва живота във всичките му форми. Докато старите ни вярвания ни бяха съхранили през дългите и тежки суши и бяха успели да ни изградят като едно цяло новите твърдения внесени от ган Туатауаните и "подхванати" от хавите малко по малко, но бавно и сигурно разрушаваха онази спойка, която бе Туатауан за да я заменят с нещо друго. Нещо много по-дълбоко и близко до Бога, но също така различно и неописуемо за онези от нас, които все още искаха да вярват в старата религия. Проблемът беше, че ганите имаха и знанията, и мъдростта, че и способностите да подкрепят твърденията си докато онези от нас, които още се "държаха" за старата ни религия не разполагаха с нищо друго освен една сляпа вяра, която, да, ни бе съхранила през годините, но на цената на страшно много жертви, лишения и мъки. Те не знаеха можеше ли тази вяра да издържи, или дори просто да даде нещо полезно, на добре подредената религия, която ганите и хавите ни предлагаха? Тази религия бе основана на многобройни "наблюдения", медитации, видения, разговори с по-висши астрални същностти и още какво ли не което подхранваше вярата в един всеобхватен и безкраен Аз отвъд сетивата, който ни е създал всички и в ръцете на който Ньопанът и Гьопанът са просто играчки приведени в служба на по-висша цел. Цел определена от него и включена в план, на който Той е и съдия, и изпълнител, и жертва, и извършител, и изобщо всичко, което може да се помисли за сътвореното. План, който се ръководи само по Неговия интерес и който говори за по-висш интерес отколкото този на битката на Ньопана с Гьопана. План, който се простира отвъд сетивата ни и обхваща всичко видимо за тях чак до един абсолютен Безкрай, в който душата, или по-точно същността на душата-изворът на свободната воля-атът, изчезва. По тази вяра новата религия най-силно се отличаваше от старата. Докато преди вярвахме, че да достигнеш Ньопана и да заслужиш да си част от армията му, армията с която той ще победи Гьопана, е най-великото постижение, което един дух може да направи. Но когато ганите и хавите развиха религията си тази вяра постепенно започна да бъде заменяна с вярата в една безбрежна пустош-истински духовен мыхуанш-където душата отива за да се слее с Безкрая и тя просто изчезва в неговата "прегръдка". Това силно приличаше на "духовно самоубийство" за някой от нас, които искаха да живеят с мисълта, че единението е само с Ньопана и в резултат на него душата на умрелия ще подхрани духа на вечното съзидание да превъзмогне разрушението, смъртта и най-вече несъществуването, което Гьопанът иска да възцари и на негово място ще създава живот след живот у съзидание след съзидание. Но тази религия не бе онова, което преподаваха ганите.
С появата и развитието на ган Туатауаните техните гледни точки започнаха да се разпространяват все повече и повече и постепенно да надделяват над предишната ни религия базирана на почит към Ньопана и схващането, че той е във вечен конфликт с Гьопана, победата от който подхранва живота във всичките му форми. Докато старите ни вярвания ни бяха съхранили през дългите и тежки суши и бяха успели да ни изградят като едно цяло новите твърдения внесени от ган Туатауаните и "подхванати" от хавите малко по малко, но бавно и сигурно разрушаваха онази спойка, която бе Туатауан за да я заменят с нещо друго. Нещо много по-дълбоко и близко до Бога, но също така различно и неописуемо за онези от нас, които все още искаха да вярват в старата религия. Проблемът беше, че ганите имаха и знанията, и мъдростта, че и способностите да подкрепят твърденията си докато онези от нас, които още се "държаха" за старата ни религия не разполагаха с нищо друго освен една сляпа вяра, която, да, ни бе съхранила през годините, но на цената на страшно много жертви, лишения и мъки. Те не знаеха можеше ли тази вяра да издържи, или дори просто да даде нещо полезно, на добре подредената религия, която ганите и хавите ни предлагаха? Тази религия бе основана на многобройни "наблюдения", медитации, видения, разговори с по-висши астрални същностти и още какво ли не което подхранваше вярата в един всеобхватен и безкраен Аз отвъд сетивата, който ни е създал всички и в ръцете на който Ньопанът и Гьопанът са просто играчки приведени в служба на по-висша цел. Цел определена от него и включена в план, на който Той е и съдия, и изпълнител, и жертва, и извършител, и изобщо всичко, което може да се помисли за сътвореното. План, който се ръководи само по Неговия интерес и който говори за по-висш интерес отколкото този на битката на Ньопана с Гьопана. План, който се простира отвъд сетивата ни и обхваща всичко видимо за тях чак до един абсолютен Безкрай, в който душата, или по-точно същността на душата-изворът на свободната воля-атът, изчезва. По тази вяра новата религия най-силно се отличаваше от старата. Докато преди вярвахме, че да достигнеш Ньопана и да заслужиш да си част от армията му, армията с която той ще победи Гьопана, е най-великото постижение, което един дух може да направи. Но когато ганите и хавите развиха религията си тази вяра постепенно започна да бъде заменяна с вярата в една безбрежна пустош-истински духовен мыхуанш-където душата отива за да се слее с Безкрая и тя просто изчезва в неговата "прегръдка". Това силно приличаше на "духовно самоубийство" за някой от нас, които искаха да живеят с мисълта, че единението е само с Ньопана и в резултат на него душата на умрелия ще подхрани духа на вечното съзидание да превъзмогне разрушението, смъртта и най-вече несъществуването, което Гьопанът иска да възцари и на негово място ще създава живот след живот у съзидание след съзидание. Но тази религия не бе онова, което преподаваха ганите.
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Така постепенно се оформи "разрив" между, как да се изразя, по-"консервативните" от нас, които искаха религия придаваща смисъл на всичките ни саможертви и "новите" много по-силни и мъдри, но откъснати от света, ган Туатауани, които не искаха да се обединят с първата група. Но ганите имаха способностти, мъдрост, знания и още по-важно-благодарение на тях успяхме да победим жаждата-които вдъхваха увероност в делата им и подкрепа за думите им. Благодарение именно на уменията на ганите ние успявахме да намерим цели подземни реки, а заедно с координацията, която хавите предлагаха можехме напълно да задоволим потребностите си от вода. Това именно бе и причината всички да се съобразяват с религията им и техните твърдения да се разпространяват навсякъде. Но онази вяра, която ни изгради като Туатауани оставяше. Може и да не беше много явна и силна, и може и да не беше в синхрон с Вселената като тази на ганите, но тя винаги поддържаше поне част от нас и ни бе помогнала да изградим и запазим през сушите обществото си. Проблема на онова време, вече идващо към края на историята ни като независим народ, бе, че тези, които искаха да поддържат старата система просто не знаеха какво да направят за да я съхранят така като тя ни бе съхранила през хилядолетията. В края на краищата се очерта противоречие-ние хем искахме да запазим вярата си в Ньопана като универсалния източник на светлина и живот в тази Вселена, хем искахме да се съобразим с новата религия на вечен, неизменен и всепроникващ Творец, който е предопределил всичко що има да се случи. Искахме Ньопанът да е този Творец, но просто не можехме да "затворим" теологията си по начин, който ще ни позволи да го твърдим. А и всичката информация, която получавахме твърдеше, че това не е вярно. Образът на един единствен "велик" Творец Създател, който е и зад доброто, и зад злото, не прилягаше на образа на Ньопана, в който ние искахме да вярваме и колкото някои от нас да се опитваха да разрешат този проблем намирането на такова решение се оказа невъзможно и дори безсмислено. Но тези от нас, които искаха да поддържат вярата в Ньопана не се отказаха да се държат за образа на един Всетворяш Бог, който подхранва само и единствено живота на цената на всичко, дори и на живота/съществуването си. Но те просто не знаеха как този образ може да се материализира в света и те да продължат да живеят със старите си вярвания, дори и ако са заобиколени от гани, които мислят различно. Не им помагаше и фактът, че броят и възможностите на ганите се увеличаваха от поколение на поколение, но религията им ставаше все по-неспособна да включи твърденията за Ньопана и вярата им в нея ставаше все по-силна. Затова между защитниците на старите традиции и новите по-силни поколения постепенно се получи разрив запълването на който изглеждаше невъзможно. Трябваше да минат още много хилядолетия и да изживеем много и силни страдания за да можем най-накрая да се "преродим" като народ, който ще намери изхода от това противоречие....
Но още там и още тогава сред редиците на Туатауан възникна един буен стремеж към сътворение дори на цената на собствената ни кръв, който щеше да остане в историята ни. Творение породено от нас самите не в името на Всевишен Творец, чиято воля сме длъжни да намерим, опазим и превърнем в реалност, както ни учеха Паките, а в името на нас самите, което да изхожда от нас и да бъде пазено само за нас си заплатено със страданията ни през годините и в което ние да определяме правилата. През този период от развитието ни ние просто искахме да служим на Ньопана, каквото и да означаваше това за душите ни, но този стремеж щеше да се разгори в много по-силен пламък в бъдещето където мъките ни щяха да се умножат.
Но още там и още тогава сред редиците на Туатауан възникна един буен стремеж към сътворение дори на цената на собствената ни кръв, който щеше да остане в историята ни. Творение породено от нас самите не в името на Всевишен Творец, чиято воля сме длъжни да намерим, опазим и превърнем в реалност, както ни учеха Паките, а в името на нас самите, което да изхожда от нас и да бъде пазено само за нас си заплатено със страданията ни през годините и в което ние да определяме правилата. През този период от развитието ни ние просто искахме да служим на Ньопана, каквото и да означаваше това за душите ни, но този стремеж щеше да се разгори в много по-силен пламък в бъдещето където мъките ни щяха да се умножат.
Редактирано:
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Докато онези от нас, които вярваха във вечната битка между Ньопана и Гьопана, се опитваха да включат новите вярвания за всепроникващ Бог, който е създател и на двамата, в религията си ган Туатауаните постепенно развиха вярванията си в целокупна система противопоставяща се на старата ни религия. В нея имаше само един Бог, който е създател на всичко до което сетивата могат да се докоснат, но не и на света на формите достижими само за ума. Този свят си има съвсем различен начин на съществуване, който не може да се опише с думите, които могат да се приложат за света на сетивата и само чистата мисъл има достъп до него. Този свят е наистина вечен и непроменлив, а неговите форми са достъпни само за чистата мисъл. Светът на чистата мисъл принадлежи само към Безкрая, от който и нашата Вселена, Творението, което обитаваме, е само една безкрайно малка прашинка. Дори и да се съберат всички Творения на нашия Бог-Създател те пак биха съставлявали една безкрайно малка микроскопична прашинка от всичко, което би могло да съществува, а именно това е Безкрая. За него и копнееха ган Туатауаните, или поне повечето от тях. Да достигнат такова ниво на съзнанието, при което душите им да могат да достигнат до този Абсолют, който се намира отвъд всякакви Творения и да останат там завинаги. На останалите обче това им звучеше странно, ако ли не и страшно. Някой се питаха защо прекарваме животите си в толкова много мъки, ако целта на съществуването е именно то да спре. Те се питаха това ли наистина е крайната цел на всеки дух и заслужава ли си мъката, която човек ще трябва да изживее за да достигне до там? Те смятаха, че мъката би трябвало да носи повече смисъл и да има нещо заради което даваме всички тези жертви и живеем по този ужасен начин-жадни, сред пустощта и сме принудени да се избиваме един с друг за да запазим достатъчно влага за оцелелите. Но ганите държаха на религията си и разсейваха всяко съмнение относно смисъла на съществуването и крайната цел на душата в него. Това противоречие можеше да се реши само чрез ново дълбоко откровение за природата на Битието, но нито една от двете страни не беше готва за подобно нещо. Така противоречието остана и постепенно привържениците на вярата в Ньопана се оказаха заобиколени от хора, които вярваха на ганите без да изпитват никакви съмнения и двете групи имаха все по-малка възможност да си взаимодействат една с друга. Тези, които вярваха в Ньопана все пак приеха част от аргументите на ганите за това, че той не е единствения носител на живот, който може да съществува, а че е "просто" една същност обитаваща тази Вселена, която защитава живота, но не е всесилна и не обхваща цялото съществуване, че има свят на формите, който може да се достигне само от чистата мисъл и е отвъд всеки Творец, че Ньопана е обречен да стане жертва на Гьопана, който ще е следващия Ньопан, че душата се преражда много пъти стремейки се да намери своята истинска цел и смисъл на съществуване (но те може и да не съвпадат с онова, което ганите твърдят) и още много други елементи от мисленето на ганите, които преминаха в религията на вярващите в Ньопана, често дори без те да се усетят за това. Но това далеч не означаваше, че те са се примирили с факта, че тяхната религия е остаряла и че искат да приемат гледната точка на ганите. Просто двете "течения" в религията ни се смесваха и разсейваха едно с друго и тяхната обща съдба зависеше от възможността елементи от всяко да проникнат в другото докато те станат едно цяло. Но това така и така не се случи. Вярващите в Ньопана приеха миниатюрността на Бог пред Абсолюта и прераждането като част от пътя на душата, а ганите приеха, че Ньопана съществува за да подхранва живота навсякъде в рамките на това Творение, но отдаваха на този факт второстепенно значение пред онзи, които бе най-съществен за тях-възможността душата да се отдели от всяка форма на съществуване като чист дух отправил се към Абсолюта, който няма да се върне никога повече към това си съществуване. И така двете страни се бяха "капсулирали" една към друга в съгласие, че нито едната, нито другата, могат да се убедят в правотата си и че е нужно нещо повече за да се спре това противопоставяне. И това повече дойде като нашествие отвъд границите на земите ни...
Редактирано:
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
През същото време през което се разширяваше конфлитка в гледните точки на онези, които запазиха твърда вяра в Ньопана, и увеличаващите се като брой и възможностти ган Туатауани хавите бяха започнали свой собствен процес на търсене на истината, който им струваше цялото време и внимание. Захласнати по виденията, разговорите и въобвще всички източници на информация идващи от ганите, а и от по-"обикновенни" Туатауани те така и не успяха да направят каквото и да е било за да спрат разделението в религиите на онези, които вярваха в Ньопана и ганите. А, ако искаха, можеха да направят доста. По това време недоверието към тях се беше изпарило и те станаха наши водачи що се отнасяше до религиозни, а и други, въпроси. Водачи не по-малко уважавани от ган Туатауаните. Така че те можеха да вземат страна по въпроса и да сложат край на спора. Но за сметка на това те избраха да се "наслаждават" на тихите си медитации и размишления опитвайки се да обработят огромното количество информация, което идваше чрез нововъзникналите у някой от нас способностти. Първата им цел бе да "картографират" Отвъдното базирайки се на разказите и спомените на онези от нас, които твърдяха, че могат да си спомнят времето преди раждането си, а и да погледнат в бъдещето след смъртта си. Такива случаи ставаха все по-чести и по-чести с напредването на способностите ни и хавите се оказаха в ситуация, в която имат повече информация отколкото можеха да запишат. Но дори и това не бе достатъчно за да се опише онова огромно пространство, което представляваше Отвъдното. В него имаше свят след свят все по-отдалеени и по-"странни" от онези, които бяха "в съседство" с нашата реалност. За Паките и тяхната способност да "регулират" душите, които попадаха в нашата реалност се знаеше от отдавна, но за другите светове съставляващи огромното пространство на Другата страна не се знаеше почти нищо. И въпреки че хавите даваха неимоверни усилия за да научат повече те се увнчаваха с почти нищо, защото огромния обем от информация, който достигаше до тях, бе съсреодоточен предимно в света отвъд нашия контролиран от Паките и техните дела по "навигирането" на души към и от нашата реалност. С нарастването на разбирането за Отвъдното се появиха и жестоки спорове между самите хави за природата на душата и това от къде идва и накъде отива. И докато въпросът за крайната цел на душите бе (донякъде) разрешен от ганите, които настояваха, че сливането с Безкрая е крайната цел и последен етап на развитие на душите, този отговор не задоволяваше съвсем хавите и те търсеха по-дълбоко разбиране за същността и пътя на душата. И това бе само една от множеството любими техни теми за медитации, размисли и най-вече-спорове. Смисълът на съществуването, природата на Първоизточника, произходът и съдбата на душата, законите на Природата, произходът на съществуването и още много подобни проблеми запълваха времето им. Да, те обожаваха да го прекарват в дълги спорове един с друг относно сложни проблеми и после да описват случилото се в тежки медни "книги", които аз вече описах. Така прекарваха по-голямата част от времето си и това съвсем не им създаваше проблеми. Заровени в писане и четене на тези "книги", спорове или просто медитации и размишления те се откъсваха от околния свят и така можеха да прекарат живот след живот в търсене на все повече информация и на "дълбоко" познание за света докато историята минаваше покрай тях. Това бе тяхната сила и слабост. Бе сила, защото по този начин успяха да натрупат огромни по своя обем ресурси от знания, които в крайна сметка им помогнаха да сформират много пълна и подробна картина на света, в който живеехме. Така те се превърнаха в ценен източник на знания и съвети за всички ни и хавите разрешиха не един или два проблема, които ни спираха с хилядолетия. Те именно откриха металите, сформираха потите където различните траурути можеха да се координират едни с други, изградиха мрежа за пренос на стоки навсякъде из земите ни и бяха основните ни религиозни учители (поне до появата на ган Туатауаните в по-големи количества). Но също така това им качество беше и слабост тъй като те имаха склонността да се откъсват от обществения живот в уединението на медитациите, размислите и споровете си, което така и не им позволи да се превърнат в онзи арбитър на отношенията помежду ни, който те можеха, но не пожелаха да бъдат. Така все пак си останахме разпокъсани на траурути и не успяхме да изградим механизъм за общото вземане на решения, който щеше да ни е абсолютно необходим в бъдещето. Хавите имаха възможността да ни реорганизират в една наистина сплотена нация и да застанат начело на нея, да помогнат за въвеждането на единна религия и да разрешат всички конфликти помежду ни, но те така и не се възползваха от всички тези възможностти, които съдбата им отреди. Вместо това решиха да се занимават със спорове помежду си за природата на Отвъдното, законите на Творението и структурата на съществуването и да се отдадат на тихи медитации, което и заемаше почти цялото им време и обрече Туатауан на тихо, но всеобхватно разделение, което пък от своя страна ни направи неподготвени за Великата битка за оцеляването ни като независим народ която предстоеше...
Редактирано:
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Освен "търканията" с привържениците на старата религия основана на твърдата вяра в Ньопана идването и постепенното умножаване на ган Туатауаните донесе и още много техни "претенции" за промяна на начина ни на живот. Те не просто искаха да процъвтяват и да доминират обществото ни, но и напълно да променят начина по който живеехме. Първо разбира се беше фактът, че благодарение на техните способностти търсенето и намирането на вода стана далеч по-лесно начинание отколкото преди някога е било. Те допринесоха много за почти пълното премахване на жаждата, която ни измъчваше хилядолетия. Жаждата заради която бяхме принудени да се избиваме един с друг и която бе основната причина да оформим обществото си по начина по който то бе оформено. Без жаждата се намирахме на кръстопът. Единия избор бе да продължаваме да живеем както преди живяхме без факта, че вече имаме достатъчно вода за да не се избиваме един друг, да окаже особено влияние върху социалната ни структура, обичаите или религията ни. Тоест, да продължаваме да живеем на траурути, да се бием един с друг за да определяме най-силните в йерархията си и да вярваме, че всичко това, което правим е в угода на Ньопана, който иска да ни подлага на изпитания за да ни възнагради в бъдещето и защото това е необходимо за да може да живее живота. Това не изискваше никаква промяна в начина ни на живот и разбиранията ни, но обричаше бъдещите поколения на живот в битки, страдание и дори убийства който те не можеха да променят затваряйки душите ни в един вечен цикъл на борба едни с други в името на нещо, което можеше и да не съществува. Обичаите ни щяха да се запазят, но заедно с това и нуждата от кръв и насилие да се поддържа една обществена структура, която не бе ясно вече повече на какво и на кого щеше да служи? Другия избор, който беше подкрепен в по-голямата си част от ганите, беше да се променим и да се превърнем в нещо ново. Да спрем с насилието и кръвта, която беше необхдима за да се поддържат траурутите и йерархията в тях, и да преобразим нашето общество в нещо по-близо до тяхната версия на "съвършен" свят. Общество, което ще бъде устроено на по-миролюбиви, по-равноправни и по-универсални принципи отколкото траурутите някога са достигали и чиято структура ще бъде по-близо до техните религиозни убеждения отколкото "душата на Туатауан", възникнала в многобройните битки помежду ни сред траурутите в пустощта, би искала да бъде. А това дълбоко тревожеше всички онези от нас, които помнеха старите обичаи и пазеха жив спомена за многобройните страдания които са ни изваяли като народ. За тях това звучеше като нищо по-малко от най-дълбоко предателство.
Поради изброените причини не е чудно и че, второ, ганите постепенно натрупаха такава омраза към траурутите, че те едва можеха да ги понасят. За тях траурутите бяха нещо гадно и мръсно останало от едно по-древно време на нечистотии и страдание, което бе отминало своя апогей и сега трябваше да се остави настрана за да даде път на тях и техните вярвания да "преустроят" обществото ни така както те го искаха. Те не искаха силни туатаранки да оспорват властта на мъжете и особено не понасяха разделението на жените на туатаранки и суатаранки. За тях всеки си имаше своите предимства и недостатъци и йерахията определяна чрез битки не им се нравеше като най-справедливия начин да се устрои едно общество. Те искаха повече равноправие сред членовете на траурутите, по-добра спойка между отделните траурути и йерархия определена от други качества освен силата на някой в битка. Също така ненавиждаха полигамията, която съществуваше в траурутите и искаха по-затворена система, в която броя на партньорите на всеки трябваше да може да се ограничи под натиска на групата. За тях идеалното общество беше съставено от малки групи от двама, които се обединяваха във все по-големи общества ръководени от един или няколко гани в разбирателство помежду им. Те отхвърляха и принципа най-силния мъж да вземе най-силната жена и заедно да устроят семейство, което да се предпочита за оцеляване пред всички останали двойки. За тях само живота в добре регулирана група където всеки избира само по един партньор и остава с него до живот бе най-разумното решение на проблемите ни. А групите трябваше да могат да се събират в още по-гоеми групи и така до система, при която един, но най-умелия в използването на способностите си ган Туатауан, да отговаряше за всички и да получаваше еднолична власт над всички Туатауани. И именно тази система не се нравеше на повечето от нас. Да има само един върховен "управител" над всички Туатауани означаваше край на свободата на траурутите. И то край както за туатаранките, така и за ката. Старите традиции, които ни бяха изваяли като народ и които изобщо смятахме, че са причината ганите да се появят на първо лице, щяха да бъдат изкоренени и на тяхно място щеше да се появи нещо много по-силно, което щеше да мачка всички ни. Ние се бяхме превърнали в изключително свободолюбив народ и едно такова вмешение в организацията ни предизвикваше само мисли на презрение и погнуса. За какво бяха всички онези жертви през годините, ако накрая пак щяхме да свършим като народ обвързан към един ръководител, ако ли не и към родът му? Но много гани смятаха тази система за справедлива и активно работеха по осъществяването ѝ. И именно това ги противопостави както на туатаранките, така и на по-свободолюбивите членове на катите. Ние се бяхме развили като народ, който не искаше да бъде управляван от когото и да е било и това влизаше под кожата на ганите.
Трето, ганите също така ненавиждаха и факта, че толкова много млади момчета се превръщаха в хави и прекарваха целия си живот в пустощта. Те самите нямаха нищо против отшелничеството в пустощта-това се харесваше и на тях самите. Но целенасоченото изпращане на младите да се превърнат в отшелници, да преминат през изпитанията на сушата или просто да умрат, не им беше по вкуса. Те искаха младите момчета да остават при траурутите и да се учат на духовни практики докато копаят за вода или мед през сухия сезон и да останат неразривно свързани с траурута, от който произлизат, по подобие на жените. И въпреки, че като цяло хавите не им пречиха нежеланието им да ги подкрепят ги разочароваше поради и което и те не искаха да продължават обичаите свързани с тях. Не им се нравеше цялата структура, която те бяха изградили по земите ни и отшелническите потове, който се конкурираха с тях за влияние над траурутите. Накратко казано те не искаха влиянието, което хавите бяха постигнали да се разраства и да доминира междутраурутните взаимоотношения вместо тях. И въпреки че някой от тях самите ставаха хави те не гледаха с добро око на практиките им и искаха само те да останат доминиращата сила, която да се яви обединител на туатауаните.
И четвърто, ганите искаха да разпространят схващанията си до всички траурути така че да не остане туатауан, който да не е под властта им. И точно това създаде конфликт, който ни раздираше отвътре. От една страна помощта им беше безценна за да можем да победим жаждата. Но от друга грубата намеса в делата ни и напътствията им как да живеем, кой да ни управлява и каква религия да следваме излизаха изван рамките на поносимото за множество от нас. При всичките си недостатъци траурутите даваха нива на свобода и смисъл каквито "слепените" групи, в които ганите искаха да ни накарат да заживеем, просто бяха неспособни да осигурят. Повечето от нас бяха привикнали с мисълта, че живота е тежък и за службата на Ньопана се изискват жертви, още преди появата на първите гани. И колкото и те да се опитваха да променят тази ситуация и да наложат своите виждания за света този борбен дух остана у повечето от нас и старата система се запаси, въпреки че ганите ѝ оказаха сериозно предизвикателство. Смелостта, жертвоготовността и дори гордостта бяха пропили обществото ни и въпреки, че ганите се опитваха да ни избавят от тези качества веднъж вече "хванала корен" траурутната система беше изключително трудна да бъде унищожена и ганите така и така не успяха да се наложат над нея. Стигна се до ситуация в която ние трябваше да избираме между това да имаме стабилен достъп до големи количества вода или да изоставим начина си на живот и се оказа, че много от нас предпочитаха сушата пред това да има централна власт, която да ги командва като пешки и в чиито ръце да се чувстват безпомощни. Оказа се, че въпреки всичките си недостатъци и жестокост траурутите могат нещо необикновенно-да запазят гордостта и чувството за смисъл на членовете им, което бе невъзможно за строгата монархия, която предлагаха ганите. И все пак не беше необходимо да възниква голям конфликт между повечето от тях и повечето от по-"обикновенните" Туатауани, защото скоро след като се изясни какъв е проблема между тях и нас ние бяхме отново изправени пред огромен проблем, който застрашаваше свободата на всички ни под формата на нашествие отвън...
Поради изброените причини не е чудно и че, второ, ганите постепенно натрупаха такава омраза към траурутите, че те едва можеха да ги понасят. За тях траурутите бяха нещо гадно и мръсно останало от едно по-древно време на нечистотии и страдание, което бе отминало своя апогей и сега трябваше да се остави настрана за да даде път на тях и техните вярвания да "преустроят" обществото ни така както те го искаха. Те не искаха силни туатаранки да оспорват властта на мъжете и особено не понасяха разделението на жените на туатаранки и суатаранки. За тях всеки си имаше своите предимства и недостатъци и йерахията определяна чрез битки не им се нравеше като най-справедливия начин да се устрои едно общество. Те искаха повече равноправие сред членовете на траурутите, по-добра спойка между отделните траурути и йерархия определена от други качества освен силата на някой в битка. Също така ненавиждаха полигамията, която съществуваше в траурутите и искаха по-затворена система, в която броя на партньорите на всеки трябваше да може да се ограничи под натиска на групата. За тях идеалното общество беше съставено от малки групи от двама, които се обединяваха във все по-големи общества ръководени от един или няколко гани в разбирателство помежду им. Те отхвърляха и принципа най-силния мъж да вземе най-силната жена и заедно да устроят семейство, което да се предпочита за оцеляване пред всички останали двойки. За тях само живота в добре регулирана група където всеки избира само по един партньор и остава с него до живот бе най-разумното решение на проблемите ни. А групите трябваше да могат да се събират в още по-гоеми групи и така до система, при която един, но най-умелия в използването на способностите си ган Туатауан, да отговаряше за всички и да получаваше еднолична власт над всички Туатауани. И именно тази система не се нравеше на повечето от нас. Да има само един върховен "управител" над всички Туатауани означаваше край на свободата на траурутите. И то край както за туатаранките, така и за ката. Старите традиции, които ни бяха изваяли като народ и които изобщо смятахме, че са причината ганите да се появят на първо лице, щяха да бъдат изкоренени и на тяхно място щеше да се появи нещо много по-силно, което щеше да мачка всички ни. Ние се бяхме превърнали в изключително свободолюбив народ и едно такова вмешение в организацията ни предизвикваше само мисли на презрение и погнуса. За какво бяха всички онези жертви през годините, ако накрая пак щяхме да свършим като народ обвързан към един ръководител, ако ли не и към родът му? Но много гани смятаха тази система за справедлива и активно работеха по осъществяването ѝ. И именно това ги противопостави както на туатаранките, така и на по-свободолюбивите членове на катите. Ние се бяхме развили като народ, който не искаше да бъде управляван от когото и да е било и това влизаше под кожата на ганите.
Трето, ганите също така ненавиждаха и факта, че толкова много млади момчета се превръщаха в хави и прекарваха целия си живот в пустощта. Те самите нямаха нищо против отшелничеството в пустощта-това се харесваше и на тях самите. Но целенасоченото изпращане на младите да се превърнат в отшелници, да преминат през изпитанията на сушата или просто да умрат, не им беше по вкуса. Те искаха младите момчета да остават при траурутите и да се учат на духовни практики докато копаят за вода или мед през сухия сезон и да останат неразривно свързани с траурута, от който произлизат, по подобие на жените. И въпреки, че като цяло хавите не им пречиха нежеланието им да ги подкрепят ги разочароваше поради и което и те не искаха да продължават обичаите свързани с тях. Не им се нравеше цялата структура, която те бяха изградили по земите ни и отшелническите потове, който се конкурираха с тях за влияние над траурутите. Накратко казано те не искаха влиянието, което хавите бяха постигнали да се разраства и да доминира междутраурутните взаимоотношения вместо тях. И въпреки че някой от тях самите ставаха хави те не гледаха с добро око на практиките им и искаха само те да останат доминиращата сила, която да се яви обединител на туатауаните.
И четвърто, ганите искаха да разпространят схващанията си до всички траурути така че да не остане туатауан, който да не е под властта им. И точно това създаде конфликт, който ни раздираше отвътре. От една страна помощта им беше безценна за да можем да победим жаждата. Но от друга грубата намеса в делата ни и напътствията им как да живеем, кой да ни управлява и каква религия да следваме излизаха изван рамките на поносимото за множество от нас. При всичките си недостатъци траурутите даваха нива на свобода и смисъл каквито "слепените" групи, в които ганите искаха да ни накарат да заживеем, просто бяха неспособни да осигурят. Повечето от нас бяха привикнали с мисълта, че живота е тежък и за службата на Ньопана се изискват жертви, още преди появата на първите гани. И колкото и те да се опитваха да променят тази ситуация и да наложат своите виждания за света този борбен дух остана у повечето от нас и старата система се запаси, въпреки че ганите ѝ оказаха сериозно предизвикателство. Смелостта, жертвоготовността и дори гордостта бяха пропили обществото ни и въпреки, че ганите се опитваха да ни избавят от тези качества веднъж вече "хванала корен" траурутната система беше изключително трудна да бъде унищожена и ганите така и така не успяха да се наложат над нея. Стигна се до ситуация в която ние трябваше да избираме между това да имаме стабилен достъп до големи количества вода или да изоставим начина си на живот и се оказа, че много от нас предпочитаха сушата пред това да има централна власт, която да ги командва като пешки и в чиито ръце да се чувстват безпомощни. Оказа се, че въпреки всичките си недостатъци и жестокост траурутите могат нещо необикновенно-да запазят гордостта и чувството за смисъл на членовете им, което бе невъзможно за строгата монархия, която предлагаха ганите. И все пак не беше необходимо да възниква голям конфликт между повечето от тях и повечето от по-"обикновенните" Туатауани, защото скоро след като се изясни какъв е проблема между тях и нас ние бяхме отново изправени пред огромен проблем, който застрашаваше свободата на всички ни под формата на нашествие отвън...
Редактирано:
Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Проблемът с ган Туатауаните бе, че с течение на времето и техните способностти, и техния брой, се увеличаваха, а с това и тежестта на позициите им растеше. Докато в началото беше възможно да се игнорират няколко индивида разпръснати из траурутите с по-"странни" истории с течение на времето и увеличаването на броя им простия факт, че те имаха коренно различни идеи за това как обществото ни следва да бъде устроено, как трябва да се държим един към друг, и каква религия трябва да изповядваме, стана невъзможно да се скрие и ние бяхме изправени пред сериозен конфликт, който разкъсваше сърцата ни. От една страна ган Туатауаните бяха всичко от което се нуждаехме по това време-силни, смели и способни те можеха да осигурят непрекъснат достъп до вода на траурутите и така веднъж завинаги да ни отърват от жаждата и убийствата, които трябваше да се извършват в нейно име. Те също така напълно честно и спрведливо по вътрешни качества заслужаваха да застанат начело на траурутите. Просто способностите им бяха многократно по-високи от тези на който и да е било от по-"обикновенните" от нас. Самата ни система беше така направена, че да ги избутва нагоре. Но също така ган Туатауаните бяха напълно естествена заплаха за тази същата система, която ни бе помогнала да оцелеем през хилядолетията, защото те искаха да я разрушат, отвътре. И именно този разрив разкъсваше душите ни. За какво се бяхме борили толкова много поколения, ако сега най-добрите от нас искат да сменят начина ни живот и религията ни? Защо те не могат просто да свикнат с нас и да се приспособят към траурутите? Какво ги кара да са толкова настървени против обичаите и вярванията ни? Това бяха въпроси, които минаваха през главата на всеки един от нас и ние нямахме ясен отговор на тях, но пък решителността и устрема на ганите да променят традициите ни и начина ни на живот се увеличаваше непрекънато. И именно така се стигна до "разрива" за който говорех преди когато ган Туатауаните повече не искаха да поддържат старата система, но привържениците ѝ не искаха да я оставят. И именно това обрече Туатауан...
Същевременно се надигаше и още един проблем. С течение на времето кръвта на ганите, поради техните успехи в схватките помежду ни, се разпростря все по-надълбоко и по-надълбоко из траурутите и тяхното поколение ставаше все по-многобройно. Поколение, което беше наследило способностите на родителите си и мислеше по начин сходен с тях. Това постепенно изтласкваше привържениците на старата религия не само от властовите позиции в траурутите, но и от тях изобщо. Започна да изглежда все едно те съвсем щяха да изчезнат от редовете ни, но процеса на пробуждането обхвана и тях. Постепенно се появяваха индивиди, които се придържаха към старата религия, или поне не спореха с привържениците ѝ, но също така и те самите имаха способностти. Естествено не толкова добре развити колкото "истинските" ган Туатауани, но достатъчно за да предизвикат тревога сред тях. Изглеждаше съдбата се противопоставяше на опитите им да превземат и реформират траурутите отвътре, но така и не се стигна до решителна битка между тези защитници на старите вярвания и ган Туатауаните, защото заплаха от отвъд границите ни промени хода на цялата ни история. Но това ще се коментира по нататък. Важното в случая е просто да се отбележи, че съдбата бе двулика за нас и тя не облагодетелства само ганите и техните идеи, а даде шанс на всички ни като пробуждането обхвана целия ни народ, а не само отделни единици.
Същевременно се надигаше и още един проблем. С течение на времето кръвта на ганите, поради техните успехи в схватките помежду ни, се разпростря все по-надълбоко и по-надълбоко из траурутите и тяхното поколение ставаше все по-многобройно. Поколение, което беше наследило способностите на родителите си и мислеше по начин сходен с тях. Това постепенно изтласкваше привържениците на старата религия не само от властовите позиции в траурутите, но и от тях изобщо. Започна да изглежда все едно те съвсем щяха да изчезнат от редовете ни, но процеса на пробуждането обхвана и тях. Постепенно се появяваха индивиди, които се придържаха към старата религия, или поне не спореха с привържениците ѝ, но също така и те самите имаха способностти. Естествено не толкова добре развити колкото "истинските" ган Туатауани, но достатъчно за да предизвикат тревога сред тях. Изглеждаше съдбата се противопоставяше на опитите им да превземат и реформират траурутите отвътре, но така и не се стигна до решителна битка между тези защитници на старите вярвания и ган Туатауаните, защото заплаха от отвъд границите ни промени хода на цялата ни история. Но това ще се коментира по нататък. Важното в случая е просто да се отбележи, че съдбата бе двулика за нас и тя не облагодетелства само ганите и техните идеи, а даде шанс на всички ни като пробуждането обхвана целия ни народ, а не само отделни единици.
Редактирано: