Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
В началото, преди още земите ни да изсъхнат, вярвахме в две същностти, които пропиват всичко и навсякъде. Това бяха Ньопанът, който подхранва живота и се опитва всячески да създава нов живот, и Гьопанът, който се опитва да унищожи всичко що съществува и цели да убие всяка искра живот, включително себе си. Повечето от нас не смятаха, че тези същностти имат форма, пол или каквито и да е било физически атрибути, но някой все пак смятаха, че това са мъже, и по-специално двама братя хванати в смъртоносна схватка един с друг чиито изход ще реши съдбата на Вселената. Но каквото и да смятаха за тях всички Туатауани вярваха, че са деца на Ньопанът създадени за да му помогнат да изпълни тежката си мисия. Поради тази причина и мразехме смъртта във всичките й форми, поне докато сушата не удари земите ни. Когато това се случи се разделихме на два "лагера"-онези, които продължиха да вярват, че Ньопанът и Гьопанът са нематериани същностти без физически атрибути, и тези които започнаха да си ги представят като членове на свадливо семейство, чиито конфликти се отразяват върху земната шир. Първата група доминираше групите където жените решаваха кой ще живее и кой ще умре, а втората-групите доминирани от най-силните мъже. Първите започнаха да вярват, че хората са изпратени тук, на този свят, със специална мисия-да се борят против делата на Гьопанът и да възцарят ред воден от Ньопанът. Но Гьопанът имаше ред трикове в "арсенала" си, които караха изпратените тук да забравят мисията си и да му се отдават. За което бяха богато възнаграждавани. Тези които избираха Гьопана пред Ньопана получаваха наградата си тук на този свят и се радваха на все повече и повече блага докато онези, които оставаха верни на Ньопана трябваше да се мъчат срещу всякакви изпитания, включително сушата, но за тях оставаше вътрешното чувство, онова състояние на духът, че постъпват правилно. Верните на Ньопана вярваха, че това вътрешно чувство за онова, което е правилно и другото, което е грешно, съществува само в души обреклите му се и именно то трябва да е водещо в живота на човек. Те смятаха, че човек верен на вътрешния си глас никога не може да сгреши и че ако всички се вслушват в него, то неминуемо, рано или късно, Гьопанът ще бъде победен и на Земята ще се възцари ред поддържащ справедливостта и подхранващ живота. Всички трудностти ще бъдат преодолени и хората ще живеят като братя в пълна хармония. Също така се вярваше, че онези, които се отдават на Гьопанът рано или късно ще се погубят от собствените си недостатъци и ще завлекат тези, които са решили да ги последват със себе си. Гьопанът можеше и да дава краткотрайно удовлетворение, но пътя му в крайна смвтка винаги водеше до смърт и унищожение. Смърт и унищожение на всичко-дори на човешката душа.
Втората група, която съставлваше предимно онези, които населяваха групите доминирани от най-силните мъже, също вярваше в Ньопанът, но те го изобразяваха като добър брат, който непрекъснато се бори със своя лош брат-Гьопанът и антропоморфизираха всичко в тяхната история. Те вярваха, че двамата братя са родени от баща-Творец, който е създал небето и земята след като се е сношил с първата жена, която пък е била родена от пълната празнота. В началото е нямало абсолютно нищо, пълен мрак, който е родил Великата двойка-първата жена символизираща мрака и Богът-Творец символизиращ светлината. Те не са били обикновенни хора като нас, а са знаели всичко за бъдещето и миналото и са имали необикновенни сили, които никой от тогава насам не е могъл да овладее. Те са се сношили помежду си и са създали небето и земята, а от техните полови актове са се народили десетки, ако ли не и стотици деца всяко със свои собствени сили, които са представлявали частичка от тези на родителите им. Първи сред децата им са били Ньопанът и Гьопанът, които са изпълнили небето и земята с творенията си-звездите, планините, реките, растенията и животните-всичко това са били творения на Ньопана, Гьопана и техните братя и сестри. Така започнала епохата на боговете. Докато тя е траела всичко, което се вижда с очи е било създадено и различни богове са отговаряли за създаването на различни неща. Но те са закопняли за силата на техните родители и са решили, поне някой от тях, да се надигнат на бунт срещу тях за да заемат мястото и силите им. Водач на бунта е станал Гьопанът, който е завидял на родителите си, и особено на брат си, и е решил да поведе роднините си срещу тях. Войната била опустошителна и отприщила цял куп беди и катастрофи по земята една от които е била сушата. Те наистина вярваха, че сушата е дело на Гьопанът и е резултата от войната между боговете. На страната на родителите си застанал Ньопанът, който ръководил армиите на светлината. Той обаче паднал в битка с брат си и натъжени за загубата му родителите му се оттеглили в скръб и проклели Гьопанът и неговите последователи да се скитат като безмилостни духове по земята като причиняват беди на обитателите ѝ. Неспособни да влязат в мястото отделено за Ньопана и последователите му тези духове продължават да тормозят обитателите на земния свят и душите на хората. Те пък са били сътворени от боговете безсмъртни, но след битката между боговете Гьопанът ги е проклел със смъртта. Съответно тази група от нас вярваше, че за всичко си има божество отговорно за него и се стремеше да създава рисунки или статуи на съответните богове. Те вярваха, че след смъртта му Ньопанът е бил съживен от родителите си и сега живее сред роднините си в друг свят паралелен на нашия, но невидим за нас докато сме живи. Те вярваха, че с правилно почитане, тоест произнасянето на правилни молитви, правилни мисли и действия всеки може да отиде в света на Ньопана след смъртта си, докато онези, които се провалят ще бъдат обречени да се скитат като нематериални същностти под контрола на злия Гьопан. Съответно част от правилните действия включваха правилното произнасяне на имената на боговете, почитане на техните образи, символи и статуетки, отправянето на правилните молитви към тях и дори принасянето на жертви в тяхно име. Ако човек следваше ритуалите правилно, то той щеше да има защитата на Ньопанът срещу злините на Гьопанът и след смъртта си щеше да отиде при него и двойката богове-Творци. Това обаче не спираше сушите да стават все по-силни, нито пък умиротворяваше най-силните мъже в тези групи да извършват какви ли не зверства за да задържат властта си. Те си вярваха, че докато почитат боговете правилно те ще отидат при Ньопана, а онези, на които причиняват злини, си го заслужават зашото поради някаква причина са се отдали на Гьопана. За тях ритуалът имаше по-голямо значение от смисъла му и те си вярваха, че докато почитат правилните божества по правилния начин всичко им е позволено.
По това време започна и да се вярва в съществуването на живот отвъд смъртта. Най-силни негови поддръжници бяха хората от втората група, докато първите просто вярваха, че ако са живели правилно и достойно, след смъртта си те ще са едно с Ньопанът. Преди, по времето когато горите още не бяха изсъхнали, нямаше понятие за отвъден живот, въпреки че някой вярваха, че след смъртта си определени хора могат да се преродят в телата на някой зверове. Вярваше се, че Ньопанът праща децата си за да се бият с Гьопанът на този свят и след смъртта си от тях не остава нищо. Но постепенно вярата в отвъдни светове пропи живота ни. Първо ние си мислехме, че само онези успели да извършат някакъв подвиг в името на Ньопанът са заслужили отвъден живот, а останалите се прераждат като зверове, които могат да бъдат убивани за храна, но след известно време вече се вярваше, че всеки един от нас може да достигне до Ньопанът стига делата му да са достойни за Него. Но в случай, че бъде покварен от Гьопанът и делата му не отговарят на стандарта за приемане при Ньопана, то душата му ще бъде обречена на гибел и ще умре също като тялото му. Това се вярваше преди сушата да попари земите ни. След като това започна да става старата вяра, че само онези, които са служили вярно на Ньопанът ще получат живот при него, остана сред онези, които живееха в групите доминирани от жени, докато в групите доминирани от мъже се развиха сложни вярвания за това какво става с душата след смъртта и кой отговаря за нея, както и как се оценяват делата ѝ. Сред тези, които живееха в групите доминирани от най-силните мъже, се появиха вярвания, че душата отива или при първата двойка създатели и техния син-Ньопанът, или ще се скита като нематериален дух поробен от Гьопанът докато свят светува. За да не се стигне до второто те организираха множество ритуали за починалите си и ги погребваха пищно. Вярваха, че душата може да взима материалните си блага в Отвъдното и че онези, които са попаднали там ще се радват на същите блага и живот каквито са имали приживе, ако просто определени ритуали бъдат спазвани на погребението им като поставянето на статуетки на правилните богове, отправянето на правилните молитви и цял куп суеверия които им гарантираха чудесен отвъден живот. Другата група съответно ненавиждаше тези ритуали и смяташе, че единственото мерило за успех в Отвъдното са земните дела на умрелите и, че именно те и само те решават кой къде ще отиде, а всякакви други суеверия са излишни. За тях погребенията бяха само формалност и мъртвия се изпращаше само с най-любимите си предмети, като понякога дори и без тях, в плитки гробове където телата се оставяха да гният.
Втората група, която съставлваше предимно онези, които населяваха групите доминирани от най-силните мъже, също вярваше в Ньопанът, но те го изобразяваха като добър брат, който непрекъснато се бори със своя лош брат-Гьопанът и антропоморфизираха всичко в тяхната история. Те вярваха, че двамата братя са родени от баща-Творец, който е създал небето и земята след като се е сношил с първата жена, която пък е била родена от пълната празнота. В началото е нямало абсолютно нищо, пълен мрак, който е родил Великата двойка-първата жена символизираща мрака и Богът-Творец символизиращ светлината. Те не са били обикновенни хора като нас, а са знаели всичко за бъдещето и миналото и са имали необикновенни сили, които никой от тогава насам не е могъл да овладее. Те са се сношили помежду си и са създали небето и земята, а от техните полови актове са се народили десетки, ако ли не и стотици деца всяко със свои собствени сили, които са представлявали частичка от тези на родителите им. Първи сред децата им са били Ньопанът и Гьопанът, които са изпълнили небето и земята с творенията си-звездите, планините, реките, растенията и животните-всичко това са били творения на Ньопана, Гьопана и техните братя и сестри. Така започнала епохата на боговете. Докато тя е траела всичко, което се вижда с очи е било създадено и различни богове са отговаряли за създаването на различни неща. Но те са закопняли за силата на техните родители и са решили, поне някой от тях, да се надигнат на бунт срещу тях за да заемат мястото и силите им. Водач на бунта е станал Гьопанът, който е завидял на родителите си, и особено на брат си, и е решил да поведе роднините си срещу тях. Войната била опустошителна и отприщила цял куп беди и катастрофи по земята една от които е била сушата. Те наистина вярваха, че сушата е дело на Гьопанът и е резултата от войната между боговете. На страната на родителите си застанал Ньопанът, който ръководил армиите на светлината. Той обаче паднал в битка с брат си и натъжени за загубата му родителите му се оттеглили в скръб и проклели Гьопанът и неговите последователи да се скитат като безмилостни духове по земята като причиняват беди на обитателите ѝ. Неспособни да влязат в мястото отделено за Ньопана и последователите му тези духове продължават да тормозят обитателите на земния свят и душите на хората. Те пък са били сътворени от боговете безсмъртни, но след битката между боговете Гьопанът ги е проклел със смъртта. Съответно тази група от нас вярваше, че за всичко си има божество отговорно за него и се стремеше да създава рисунки или статуи на съответните богове. Те вярваха, че след смъртта му Ньопанът е бил съживен от родителите си и сега живее сред роднините си в друг свят паралелен на нашия, но невидим за нас докато сме живи. Те вярваха, че с правилно почитане, тоест произнасянето на правилни молитви, правилни мисли и действия всеки може да отиде в света на Ньопана след смъртта си, докато онези, които се провалят ще бъдат обречени да се скитат като нематериални същностти под контрола на злия Гьопан. Съответно част от правилните действия включваха правилното произнасяне на имената на боговете, почитане на техните образи, символи и статуетки, отправянето на правилните молитви към тях и дори принасянето на жертви в тяхно име. Ако човек следваше ритуалите правилно, то той щеше да има защитата на Ньопанът срещу злините на Гьопанът и след смъртта си щеше да отиде при него и двойката богове-Творци. Това обаче не спираше сушите да стават все по-силни, нито пък умиротворяваше най-силните мъже в тези групи да извършват какви ли не зверства за да задържат властта си. Те си вярваха, че докато почитат боговете правилно те ще отидат при Ньопана, а онези, на които причиняват злини, си го заслужават зашото поради някаква причина са се отдали на Гьопана. За тях ритуалът имаше по-голямо значение от смисъла му и те си вярваха, че докато почитат правилните божества по правилния начин всичко им е позволено.
По това време започна и да се вярва в съществуването на живот отвъд смъртта. Най-силни негови поддръжници бяха хората от втората група, докато първите просто вярваха, че ако са живели правилно и достойно, след смъртта си те ще са едно с Ньопанът. Преди, по времето когато горите още не бяха изсъхнали, нямаше понятие за отвъден живот, въпреки че някой вярваха, че след смъртта си определени хора могат да се преродят в телата на някой зверове. Вярваше се, че Ньопанът праща децата си за да се бият с Гьопанът на този свят и след смъртта си от тях не остава нищо. Но постепенно вярата в отвъдни светове пропи живота ни. Първо ние си мислехме, че само онези успели да извършат някакъв подвиг в името на Ньопанът са заслужили отвъден живот, а останалите се прераждат като зверове, които могат да бъдат убивани за храна, но след известно време вече се вярваше, че всеки един от нас може да достигне до Ньопанът стига делата му да са достойни за Него. Но в случай, че бъде покварен от Гьопанът и делата му не отговарят на стандарта за приемане при Ньопана, то душата му ще бъде обречена на гибел и ще умре също като тялото му. Това се вярваше преди сушата да попари земите ни. След като това започна да става старата вяра, че само онези, които са служили вярно на Ньопанът ще получат живот при него, остана сред онези, които живееха в групите доминирани от жени, докато в групите доминирани от мъже се развиха сложни вярвания за това какво става с душата след смъртта и кой отговаря за нея, както и как се оценяват делата ѝ. Сред тези, които живееха в групите доминирани от най-силните мъже, се появиха вярвания, че душата отива или при първата двойка създатели и техния син-Ньопанът, или ще се скита като нематериален дух поробен от Гьопанът докато свят светува. За да не се стигне до второто те организираха множество ритуали за починалите си и ги погребваха пищно. Вярваха, че душата може да взима материалните си блага в Отвъдното и че онези, които са попаднали там ще се радват на същите блага и живот каквито са имали приживе, ако просто определени ритуали бъдат спазвани на погребението им като поставянето на статуетки на правилните богове, отправянето на правилните молитви и цял куп суеверия които им гарантираха чудесен отвъден живот. Другата група съответно ненавиждаше тези ритуали и смяташе, че единственото мерило за успех в Отвъдното са земните дела на умрелите и, че именно те и само те решават кой къде ще отиде, а всякакви други суеверия са излишни. За тях погребенията бяха само формалност и мъртвия се изпращаше само с най-любимите си предмети, като понякога дори и без тях, в плитки гробове където телата се оставяха да гният.
Редактирано: