Авторегресията-Пътят към същността на Душата от миналото към бъдещето

[Amaya]

След като нямаш подобни цели ще ми позволиш ли да се върна към разказа си и да коментираме него и авторегресията като метод за получаване на информация, а не да ходиш настрани всеки път когато виждаш нещо, което не можеш да разбереш или не ти е интересно?

Нямам нищо против коментарите да бъдат преместени в друга тема, за да не спамим тази.

 

[Amaya]

Духовното ми състояние си е напълно наред. Това, че ти не виждаш, или по-скоро не искаш да вивидш нещо не е мой, а твой проблем.

Ти не си в състояние да осъзнаеш и се заблуждаваш като мислиш, че духовно е това, което изобщо не е духовно.

 

[Amaya]

Една машина няма етика! Тя върши това, което управляващия я иска тя да свърши. Така че ИИ е толкова оръжие, което може да бъде използвано за война, колкото и за мир. И трябва да смикнеш с мисълта, че лесни пътища в тази Вселена няма!

Да, ИИ е само инструмент в ръцете на хората.
Той е обучен да се държи възпитано и етично. А това че недобронамерени хора го използват за недобронамерени цели, не е по негова вина. Ние не трябва да се оправдаваме с лошите хора, защото те са свободни да вършат това което желаят. По-важно е ние какво желаем и за какво ползваме ИИ, а той може да бъде много полезен помощник на всички нива от живота на хората.

 

[Гласът на истината]

Твоите патетични амбиции да станеш бог, каквото и да означава това, са лишени от всякаква разумност.
Пътят към Бог следва да е постлан с ненасилие и доброта. Абсурдно е да се твърди, че с подкрепа на насилие и убийства някой може да стигне до Бога. За да стигнеш до Бога следва сърцето и мислите ти да не са омърсени с кръв.
Тук и традиционните религии, които проливат кръв в името на Бога, са в тотална заблуда. Един интелигентен Свръх Разум, не би желал проливането на кръвта на своите творения. Само тотално заблудени хора тънещи в невежество и заблуди, може да преписва на Бог подобни низки желания.

Пътят НА Бога, а не към Бога е основан на едно единствено нещо-подхранване на ЖИВОТА, тоест на СЪЩЕСТВУВАНЕТО ПОД ВСИЧКИТЕ МУ ФОРМИ! Работата на един Бог е да ТВОРИ! Да твори Творение след Творение благодарение на способността си да се противопоставя на несъществуването и да създава Вселени след Вселени, които да посяват нови Богове, които да правят същото, разбираш ли!?

Това означава да бъдеш Бог! НЕ да създава щастие, мир или благоденствие, а да ТВОРИ! Каквото и да означава това за него!

И тук, ако беше обърнала внимание на канита щеше да забележиш, възниква един ОГРОМЕН проблем! Как да се противопостави един Творец на естествената склонност на несъществуването да се връща обратно към състоянието си на несъществуване? Всичко, което съществува в рамките на времето се опитва да се върне обратно към НЕсъществуване. Това идва от факта, че съществуването възниква от самоограничението на несъществуването. Това Е естествен закон! И единствения начин Твореца да му се противопостави е да позволи в Творението му да съществува страдание! Да, това Е ключът към подхранването на живота. Всичко на този свят, в тази Вселена, в тази форма на съществуване, идва по две-живот и смърт, светлина и мрак, радост и страдание. Това е защото по този начин Твореца се противопоставя на несъществуването. ТОЙ ПРОСТО НЯМА ДРУГ ИЗБОР освен да въвежда страданието отново и отново в своите Творения за да могат те да се противопоставят на естествената склонност към саморазрушаване. Така е устроено самото съществуване. И тук възниква един избор-избор, който Твореца просто НЕ може да заобиколи или да ти отнеме-изборът е дали да приемеш страданието и да избереш и ти да станеш Творец като него и да живееш със страданието и да трябва да причиняваш страдание на Творенията си така както Той ти е причинил страдание за да можеш ти изобщо да живееш, или да избереш да приключиш с живота си като се слееш с Безкрая и Душата ти изчезне от рамките не само на това, а и на което и да е било Творение. Това са ти опциите в рамките на това Творение, а и на всички останали Творения. И за това съществуват два пътя-десен и ляв-към и като Творец.

Този, които иска ВЕЧНО щастие и избавление от всяко страдание, включително и онова идващо от насилието, ще избере десния път, но така ще се откаже от възможността си да твори! Онези, които пък искат да ТВОРЯТ ще приемат страданието както за себе си, така и за Творенията си и по този начин ще ги обрекат рано или късно да се сблъскат с насилието под една или друга форма. Просто така е устроено съществуването и от тази Истина бягане няма.

Сега разбра ли ме?

 

[Гласът на истината]

Ти не си в състояние да осъзнаеш и се заблуждаваш като мислиш, че духовно е това, което изобщо не е духовно.

Точно обратното-аз виждам отвъд това, което ти можеш да видиш. Затова мога да преценя и обобщя повече факти, размисли и пътеки отколкото ти си способна. И от там идва и Истината в думите ми.

 

[Гласът на истината]

Да, ИИ е само инструмент в ръцете на хората.
Той е обучен да се държи възпитано и етично. А това че недобронамерени хора го използват за недобронамерени цели, не е по негова вина. Ние не трябва да се оправдаваме с лошите хора, защото те са свободни да вършат това което желаят. По-важно е ние какво желаем и за какво ползваме ИИ, а той може да бъде много полезен помощник на всички нива от живота на хората.

Няма технология, която да те отърве от нуждата да правиш избори. Хито ИИ, нито квантовите компютри, нито каквото и да е било може "да те спаси" от нуждата да правиш избори и да вземаш решения със собствената си воля. В края на всички краища отговорността за използването на една технология я носиш ти самата и няма кой да те отърве от нея. Това е Истината. А това, което си написала ми звучи точно като заучени фразички създадени за да накарат пишештия и четящите да се почувстват по-добре, но не и да го обогатят духовно.

 

[Гласът на истината]

А сега бих искал да се върна към "основната линия" на дискусията в тази тема, а именно моите лични спомени получени чрез авторегресии и как се практикува този метод.

С появата и развитието на ган Туатауаните техните гледни точки започнаха да се разпространяват все повече и повече и постепенно да надделяват над предишната ни религия базирана на почит към Ньопана и схващането, че той е във вечен конфликт с Гьопана, победата от който подхранва живота във всичките му форми. Докато старите ни вярвания ни бяха съхранили през дългите и тежки суши и бяха успели да ни изградят като едно цяло новите твърдения внесени от ган Туатауаните и "подхванати" от хавите малко по малко, но бавно и сигурно разрушаваха онази спойка, която бе Туатауан за да я заменят с нещо друго. Нещо много по-дълбоко и близко до Бога, но също така различно и неописуемо за онези от нас, които все още искаха да вярват в старата религия. Проблемът беше, че ганите имаха и знанията, и мъдростта, че и способностите да подкрепят твърденията си докато онези от нас, които още се "държаха" за старата ни религия не разполагаха с нищо друго освен една сляпа вяра, която, да, ни бе съхранила през годините, но на цената на страшно много жертви, лишения и мъки. Те не знаеха можеше ли тази вяра да издържи, или дори просто да даде нещо полезно, на добре подредената религия, която ганите и хавите ни предлагаха? Тази религия бе основана на многобройни "наблюдения", медитации, видения, разговори с по-висши астрални същностти и още какво ли не което подхранваше вярата в един всеобхватен и безкраен Аз отвъд сетивата, който ни е създал всички и в ръцете на който Ньопанът и Гьопанът са просто играчки приведени в служба на по-висша цел. Цел определена от него и включена в план, на който Той е и съдия, и изпълнител, и жертва, и извършител, и изобщо всичко, което може да се помисли за сътвореното. План, който се ръководи само по Неговия интерес и който говори за по-висш интерес отколкото този на битката на Ньопана с Гьопана. План, който се простира отвъд сетивата ни и обхваща всичко видимо за тях чак до един абсолютен Безкрай, в който душата, или по-точно същността на душата-изворът на свободната воля-атът, изчезва. По тази вяра новата религия най-силно се отличаваше от старата. Докато преди вярвахме, че да достигнеш Ньопана и да заслужиш да си част от армията му, армията с която той ще победи Гьопана, е най-великото постижение, което един дух може да направи. Но когато ганите и хавите развиха религията си тази вяра постепенно започна да бъде заменяна с вярата в една безбрежна пустош-истински духовен мыхуанш-където душата отива за да се слее с Безкрая и тя просто изчезва в неговата "прегръдка". Това силно приличаше на "духовно самоубийство" за някой от нас, които искаха да живеят с мисълта, че единението е само с Ньопана и в резултат на него душата на умрелия ще подхрани духа на вечното съзидание да превъзмогне разрушението, смъртта и най-вече несъществуването, което Гьопанът иска да възцари и на негово място ще създава живот след живот у съзидание след съзидание. Но тази религия не бе онова, което преподаваха ганите.

 

[Гласът на истината]

Така постепенно се оформи "разрив" между, как да се изразя, по-"консервативните" от нас, които искаха религия придаваща смисъл на всичките ни саможертви и "новите" много по-силни и мъдри, но откъснати от света, ган Туатауани, които не искаха да се обединят с първата група. Но ганите имаха способностти, мъдрост, знания и още по-важно-благодарение на тях успяхме да победим жаждата-които вдъхваха увероност в делата им и подкрепа за думите им. Благодарение именно на уменията на ганите ние успявахме да намерим цели подземни реки, а заедно с координацията, която хавите предлагаха можехме напълно да задоволим потребностите си от вода. Това именно бе и причината всички да се съобразяват с религията им и техните твърдения да се разпространяват навсякъде. Но онази вяра, която ни изгради като Туатауани оставяше. Може и да не беше много явна и силна, и може и да не беше в синхрон с Вселената като тази на ганите, но тя винаги поддържаше поне част от нас и ни бе помогнала да изградим и запазим през сушите обществото си. Проблема на онова време, вече идващо към края на историята ни като независим народ, бе, че тези, които искаха да поддържат старата система просто не знаеха какво да направят за да я съхранят така като тя ни бе съхранила през хилядолетията. В края на краищата се очерта противоречие-ние хем искахме да запазим вярата си в Ньопана като универсалния източник на светлина и живот в тази Вселена, хем искахме да се съобразим с новата религия на вечен, неизменен и всепроникващ Творец, който е предопределил всичко що има да се случи. Искахме Ньопанът да е този Творец, но просто не можехме да "затворим" теологията си по начин, който ще ни позволи да го твърдим. А и всичката информация, която получавахме твърдеше, че това не е вярно. Образът на един единствен "велик" Творец Създател, който е и зад доброто, и зад злото, не прилягаше на образа на Ньопана, в който ние искахме да вярваме и колкото някои от нас да се опитваха да разрешат този проблем намирането на такова решение се оказа невъзможно и дори безсмислено. Но тези от нас, които искаха да поддържат вярата в Ньопана не се отказаха да се държат за образа на един Всетворяш Бог, който подхранва само и единствено живота на цената на всичко, дори и на живота/съществуването си. Но те просто не знаеха как този образ може да се материализира в света и те да продължат да живеят със старите си вярвания, дори и ако са заобиколени от гани, които мислят различно. Не им помагаше и фактът, че броят и възможностите на ганите се увеличаваха от поколение на поколение, но религията им ставаше все по-неспособна да включи твърденията за Ньопана и вярата им в нея ставаше все по-силна. Затова между защитниците на старите традиции и новите по-силни поколения постепенно се получи разрив запълването на който изглеждаше невъзможно. Трябваше да минат още много хилядолетия и да изживеем много и силни страдания за да можем най-накрая да се "преродим" като народ, който ще намери изхода от това противоречие....

Но още там и още тогава сред редиците на Туатауан възникна един буен стремеж към сътворение дори на цената на собствената ни кръв, който щеше да остане в историята ни. Творение породено от нас самите не в името на Всевишен Творец, чиято воля сме длъжни да намерим, опазим и превърнем в реалност, както ни учеха Паките, а в името на нас самите, което да изхожда от нас и да бъде пазено само за нас си заплатено със страданията ни през годините и в което ние да определяме правилата. През този период от развитието ни ние просто искахме да служим на Ньопана, каквото и да означаваше това за душите ни, но този стремеж щеше да се разгори в много по-силен пламък в бъдещето където мъките ни щяха да се умножат.

 

[Гласът на истината]

Докато онези от нас, които вярваха във вечната битка между Ньопана и Гьопана, се опитваха да включат новите вярвания за всепроникващ Бог, който е създател и на двамата, в религията си ган Туатауаните постепенно развиха вярванията си в целокупна система противопоставяща се на старата ни религия. В нея имаше само един Бог, който е създател на всичко до което сетивата могат да се докоснат, но не и на света на формите достижими само за ума. Този свят си има съвсем различен начин на съществуване, който не може да се опише с думите, които могат да се приложат за света на сетивата и само чистата мисъл има достъп до него. Този свят е наистина вечен и непроменлив, а неговите форми са достъпни само за чистата мисъл. Светът на чистата мисъл принадлежи само към Безкрая, от който и нашата Вселена, Творението, което обитаваме, е само една безкрайно малка прашинка. Дори и да се съберат всички Творения на нашия Бог-Създател те пак биха съставлявали една безкрайно малка микроскопична прашинка от всичко, което би могло да съществува, а именно това е Безкрая. За него и копнееха ган Туатауаните, или поне повечето от тях. Да достигнат такова ниво на съзнанието, при което душите им да могат да достигнат до този Абсолют, който се намира отвъд всякакви Творения и да останат там завинаги. На останалите обче това им звучеше странно, ако ли не и страшно. Някой се питаха защо прекарваме животите си в толкова много мъки, ако целта на съществуването е именно то да спре. Те се питаха това ли наистина е крайната цел на всеки дух и заслужава ли си мъката, която човек ще трябва да изживее за да достигне до там? Те смятаха, че мъката би трябвало да носи повече смисъл и да има нещо заради което даваме всички тези жертви и живеем по този ужасен начин-жадни, сред пустощта и сме принудени да се избиваме един с друг за да запазим достатъчно влага за оцелелите. Но ганите държаха на религията си и разсейваха всяко съмнение относно смисъла на съществуването и крайната цел на душата в него. Това противоречие можеше да се реши само чрез ново дълбоко откровение за природата на Битието, но нито една от двете страни не беше готва за подобно нещо. Така противоречието остана и постепенно привържениците на вярата в Ньопана се оказаха заобиколени от хора, които вярваха на ганите без да изпитват никакви съмнения и двете групи имаха все по-малка възможност да си взаимодействат една с друга. Тези, които вярваха в Ньопана все пак приеха част от аргументите на ганите за това, че той не е единствения носител на живот, който може да съществува, а че е "просто" една същност обитаваща тази Вселена, която защитава живота, но не е всесилна и не обхваща цялото съществуване, че има свят на формите, който може да се достигне само от чистата мисъл и е отвъд всеки Творец, че Ньопана е обречен да стане жертва на Гьопана, който ще е следващия Ньопан, че душата се преражда много пъти стремейки се да намери своята истинска цел и смисъл на съществуване (но те може и да не съвпадат с онова, което ганите твърдят) и още много други елементи от мисленето на ганите, които преминаха в религията на вярващите в Ньопана, често дори без те да се усетят за това. Но това далеч не означаваше, че те са се примирили с факта, че тяхната религия е остаряла и че искат да приемат гледната точка на ганите. Просто двете "течения" в религията ни се смесваха и разсейваха едно с друго и тяхната обща съдба зависеше от възможността елементи от всяко да проникнат в другото докато те станат едно цяло. Но това така и така не се случи. Вярващите в Ньопана приеха миниатюрността на Бог пред Абсолюта и прераждането като част от пътя на душата, а ганите приеха, че Ньопана съществува за да подхранва живота навсякъде в рамките на това Творение, но отдаваха на този факт второстепенно значение пред онзи, които бе най-съществен за тях-възможността душата да се отдели от всяка форма на съществуване като чист дух отправил се към Абсолюта, който няма да се върне никога повече към това си съществуване. И така двете страни се бяха "капсулирали" една към друга в съгласие, че нито едната, нито другата, могат да се убедят в правотата си и че е нужно нещо повече за да се спре това противопоставяне. И това повече дойде като нашествие отвъд границите на земите ни...

 

[Гласът на истината]

През същото време през което се разширяваше конфлитка в гледните точки на онези, които запазиха твърда вяра в Ньопана, и увеличаващите се като брой и възможностти ган Туатауани хавите бяха започнали свой собствен процес на търсене на истината, който им струваше цялото време и внимание. Захласнати по виденията, разговорите и въобвще всички източници на информация идващи от ганите, а и от по-"обикновенни" Туатауани те така и не успяха да направят каквото и да е било за да спрат разделението в религиите на онези, които вярваха в Ньопана и ганите. А, ако искаха, можеха да направят доста. По това време недоверието към тях се беше изпарило и те станаха наши водачи що се отнасяше до религиозни, а и други, въпроси. Водачи не по-малко уважавани от ган Туатауаните. Така че те можеха да вземат страна по въпроса и да сложат край на спора. Но за сметка на това те избраха да се "наслаждават" на тихите си медитации и размишления опитвайки се да обработят огромното количество информация, което идваше чрез нововъзникналите у някой от нас способностти. Първата им цел бе да "картографират" Отвъдното базирайки се на разказите и спомените на онези от нас, които твърдяха, че могат да си спомнят времето преди раждането си, а и да погледнат в бъдещето след смъртта си. Такива случаи ставаха все по-чести и по-чести с напредването на способностите ни и хавите се оказаха в ситуация, в която имат повече информация отколкото можеха да запишат. Но дори и това не бе достатъчно за да се опише онова огромно пространство, което представляваше Отвъдното. В него имаше свят след свят все по-отдалеени и по-"странни" от онези, които бяха "в съседство" с нашата реалност. За Паките и тяхната способност да "регулират" душите, които попадаха в нашата реалност се знаеше от отдавна, но за другите светове съставляващи огромното пространство на Другата страна не се знаеше почти нищо. И въпреки че хавите даваха неимоверни усилия за да научат повече те се увнчаваха с почти нищо, защото огромния обем от информация, който достигаше до тях, бе съсреодоточен предимно в света отвъд нашия контролиран от Паките и техните дела по "навигирането" на души към и от нашата реалност. С нарастването на разбирането за Отвъдното се появиха и жестоки спорове между самите хави за природата на душата и това от къде идва и накъде отива. И докато въпросът за крайната цел на душите бе (донякъде) разрешен от ганите, които настояваха, че сливането с Безкрая е крайната цел и последен етап на развитие на душите, този отговор не задоволяваше съвсем хавите и те търсеха по-дълбоко разбиране за същността и пътя на душата. И това бе само една от множеството любими техни теми за медитации, размисли и най-вече-спорове. Смисълът на съществуването, природата на Първоизточника, произходът и съдбата на душата, законите на Природата, произходът на съществуването и още много подобни проблеми запълваха времето им. Да, те обожаваха да го прекарват в дълги спорове един с друг относно сложни проблеми и после да описват случилото се в тежки медни "книги", които аз вече описах. Така прекарваха по-голямата част от времето си и това съвсем не им създаваше проблеми. Заровени в писане и четене на тези "книги", спорове или просто медитации и размишления те се откъсваха от околния свят и така можеха да прекарат живот след живот в търсене на все повече информация и на "дълбоко" познание за света докато историята минаваше покрай тях. Това бе тяхната сила и слабост. Бе сила, защото по този начин успяха да натрупат огромни по своя обем ресурси от знания, които в крайна сметка им помогнаха да сформират много пълна и подробна картина на света, в който живеехме. Така те се превърнаха в ценен източник на знания и съвети за всички ни и хавите разрешиха не един или два проблема, които ни спираха с хилядолетия. Те именно откриха металите, сформираха потите където различните траурути можеха да се координират едни с други, изградиха мрежа за пренос на стоки навсякъде из земите ни и бяха основните ни религиозни учители (поне до появата на ган Туатауаните в по-големи количества). Но също така това им качество беше и слабост тъй като те имаха склонността да се откъсват от обществения живот в уединението на медитациите, размислите и споровете си, което така и не им позволи да се превърнат в онзи арбитър на отношенията помежду ни, който те можеха, но не пожелаха да бъдат. Така все пак си останахме разпокъсани на траурути и не успяхме да изградим механизъм за общото вземане на решения, който щеше да ни е абсолютно необходим в бъдещето. Хавите имаха възможността да ни реорганизират в една наистина сплотена нация и да застанат начело на нея, да помогнат за въвеждането на единна религия и да разрешат всички конфликти помежду ни, но те така и не се възползваха от всички тези възможностти, които съдбата им отреди. Вместо това решиха да се занимават със спорове помежду си за природата на Отвъдното, законите на Творението и структурата на съществуването и да се отдадат на тихи медитации, което и заемаше почти цялото им време и обрече Туатауан на тихо, но всеобхватно разделение, което пък от своя страна ни направи неподготвени за Великата битка за оцеляването ни като независим народ която предстоеше...