Станахме... и продължаваме да ставаме
Защото край на ставащото няма... каквото и да е то.
Животът в този план е просто театър.
Абстрактен ансамбъл изтичащ през пръстите на логиката
Как играе ролята си, До колко влиза в нея
Успява ли да се придържа към сценария
Или слуша виковете на тълпата в главата си
Под безформището на ума
Глина в ръцете на боговете
или чаша с чиста вода
Той просто се поклаща от вятъра
До колко в такта на ролята
Това е друг въпрос, друг въпрос...