• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Философия, Цитати, Просветления

"“За да бъде постигнато просветление е нужен майстор или учител” – много разпространено заблуждение, чийто корен е в древните практики, където духовното знание се е предавало по “веригата на ученическата приемственост” – от майстора към ученика. В онези времена (и дори сега в някои духовни практики), нямаш право да проповядваш, ако си нямал учител, който сам да не е бил брънка от веригата на ученичеството, и който лично не ти е предал знанието и не те е благословил да го разпространяваш.
    Но просветление и придобиване на духовно знание – не е едно и също нещо. Вие може да знаете наизуст свещените писания и даже да ги следвате много точно, без да бъдете просветлен.
    Просветлението може да се случи независимо от това, дали имаш учител, знаеш ли някакви свещени текстове, и изобщо – дали си практикувал нещо.
    Майсторът или учителят може да ти даде знания, може да ти помогне да се освободиш от лъжливи представи, но не може да ти даде просветление. Просветлението не е обект, и не може да се предаде или получи. Майсторът или учителят може да ти бъде полезен на едно или друго ниво на духовната практика – или обратно – безполезен, а понякога дори може и да попречи на прогреса."

Ето цялото - http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=4371

 
"Единственият проблем с тъгата, отчаянието, гнева, безнадеждността, безпокойството, болката, нещастието е, че искаш да се отървеш от тях. Това е единствената бариера.
Ти трябва да живееш с тях. Не можеш просто да избягаш. Те са истинските ситуации, в които животът трябва да се интегрира и израсне. Те са предизвикателствата на живота. Приеми ги. В тях има скрит дар. Ако искаш да избягаш, ако по някакъв начин имаш желание да се отървеш от тях, тогава проблемите ще се увеличат – защото, ако искаш да се отървеш от нещо, ти никога няма да го видиш такова, каквото е. И тогава това нещо започва да се крие от теб, защото го осъждаш, тогава това нещо започва да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко в подсъзнанието, спотайвайки се в най-тъмния ъгъл, където не можеш да го намериш. То отива в мазето на твоето същество и се крие там. И, разбира се, колкото по-дълбоко отива, толкова повече проблеми създава – защото започва да действа от непознатите ъгли на твоето същество , а ти си напълно безпомощен. Затова първото нещо е: никога не потискай. Първото нещо е: каквото и да е положението, то е такова, каквото е. Приеми го и му позволи да дойде – разреши му да се покаже пред теб. Всъщност, да кажеш ‘Не потискай’ не е достатъчно. Ако ми позволиш, бих ти казал: ‘Сприятели се с него’.
Чувстваш се тъжен? Сприятели се с тъгата, бъди състрадателен към нея. Тъгата също е същество. Приеми го, прегърни го, поседи с него, подръж му ръцете. Бъди добронамерен. Влюби се в него. Тъгата е прекрасна! Няма нищо лошо в нея. Кой ти е казал, че има нещо нередно в това да си тъжен? Факт е, че само тъгата ти дава дълбочина. Смехът е плитък. Щастието е повърхностно. Тъгата прониква до самите кости, до костния мозък. Нищо няма такава дълбочина, каквато има тъгата.
Затова не се тревожи. Остани с нея и тъгата ще те доведе до най-дълбоката ти същност. Можеш да се възползваш от нея, за да разбереш някои нови неща за себе си, които никога не ти знаел. Тези неща могат да ти бъдат разкрити, само когато си тъжен и никога няма да се появят, ако си щастлив. Тъмнината също е добра и тъмнината също е божествена. Не само денят съществува, нощта – също. Аз наричам едно такова отношение религиозно…
Един човек, който е търпелив към тъгата, някоя сутрин изведнъж ще открие, че в сърцето му възниква щастие от един неизвестен източник. Този източник е божествеността. Той ще я е заслужил, ако е бил истински тъжен, ако е бил истински обезнадежден, отчаян, нещастен, окаян. Ако е живял в ада, той е спечелил рая. Той е платил цената…
Изправи се пред живота. Срещни се с живота. Трудните моменти ще са там, но един ден ще видиш, че тези трудни моменти са ти дали сила, защото ти си се срещнал с тях. Трябвало е да бъдат такива. Тези трудни моменти тежат, когато минаваш през тях, но по-късно ще видиш, че те са те направили по-цялостен. Без тях ти никога няма да бъдеш центриран, заземен.
По целия свят старите религии са били потискащи, новата религия на бъдещето ще е изразяваща. И аз те уча на тази нова религия. Нека изразяването на чувствата бъде основното правило в твоя живот. Дори, ако трябва да страдаш заради това, страдай. Ти никога няма да си губещ. Това страдание ще те прави все по-способен и по-способен да се радваш на живота, да му се наслаждаваш."

Ошо
 
"Най - голямата смелост в света е да приемеш всичко, което ти поднася животът. И именно в това се опитвам да ти помогна, в това - да приемаш всичко, което животът ти поднася, и то с едно дълбоко чувство на скромност, да го приемаш като дар.
Да бъдеш все повече и повече в покой. Да бъдеш все повече и повече тук и сега. Да бъдеш все повече и повече в действието и по - малко в активността. Да бъдеш все по - кух, празен, пасивен. Да бъдеш все повече и повече наблюдател - безпристрастен, без очаквания, без каквито и да е желания. Да бъдеш щастлив със себе си такъв какъвто си. Да празнуваш. И тогава в един момент, в един момент, когато нещата узреят и настъпи подходящото време, ти ще разцъфтиш като Буда."

Ошо
 
Има безброй перспективи и множество гледни точки спрямо нивата, от които различните хора се намират. От една гледна точка обикновена пръчка може да изглежда като змия от друга като слон, но истината остава в същността на пръчката - Тя е каквото е. Всички описания от един неразбиращ, са опит да се пресъздаде външния и израз с познати, леки думи, подмятани от вълните и вятъра като шамандури, абсолютно неспособни да потънат, и да изследват дълбините на едно безкрайно езеро, каквото е нейната Душа.
 
Човек да каже, че Любовта все някога свършва, е все едно да каже, че Живота би престанал в даден момент - парадокс. Това е защото, Любовта е в същността на живота - есенцията. Веднъж откриеш ли я, вратата към безкрайността за теб е отворена. Тя дори не се и поддържа - винаги е там, защото Тя просто Е.
 
Сълзите на Учителя.

Древна притча

В края на шестия ден от Сътворението Господ сътвори Учителя.
- Но той прилича досущ на хората - зашушукали ангелчетата около него.
Господ се усмихнал и рекъл:
- Приликата е само външна. Този модел има страхотни характеристики и е уникален като разработка. От него хората ще учат това, което не знаят и не могат. Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да съзнават това. Той преподава жизненоважна информация, нужна на всеки един човек, за да оцелее и да се чувства щастлив, ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях, и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя за собствените си деца.
Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, да ги респектира и учи, но и да е близко до тях и да ги разбира и утешава.
Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган.
Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава, и ще е щастлив от това.
- Но това е изумително - възкликнали ангелчетата. - И изработката е божествена! Но защо в очите му има някаква влага? Не е ли това някакъв недостатък?
-Това не е влага - отвърнал им Господ. - Това са сълзи.
-Сълзи! - зачудили се те. - Не е ли все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи?
-Сълзата е израз на радостта и гордостта да бдиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им.
Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши, и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще го сполети. Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят... а той да посрещне новите си деца,за да им даде всичко,на което е способен.Тези сълзи...
-...са гениална идея! - възкликнали ангелчетата.
-Да,но не са моя заслуга -отвърнал Създателят.

 
Притчата е чудесна! Истина е.


Аз съм съвсем обикновен, точно какъвто си и ти. Единствената разлика между мене и тебе е, че ти не казваш окей на себе си, а аз съм казал едно абсолютно окей на себе си - това е единствената разлика. Ти непрекъснато се опитваш да докажеш себе си, а аз не се опитвам да го направя. Казал съм: Несъвършенството е начинът на живот. Ти се опитваш да бъдеш съвършен, а аз съм приел моите несъвършенства. Това е единствената разлика. Затова нямам никакви проблеми. Когато приемеш своето несъвършенство, откъде може да се появи проблемът? Когато, каквото и да се случи, казваш: "всичко е наред", откъде в такъв случай може да се появи проблемът? Проблемът възниква от твоето неприемане. Не можеш да приемеш своя начин на живот, оттук и проблемите. А никога не приемаш своя живот, затова винаги ще има проблеми. Можеш ли да представиш себе си един ден приемащ, тотално приемащ своя начин на живот? Ако можеш да си представиш, тогава защо да не го направиш точно сега? Защо да чакаш? За кого? За какво?
Аз съм приел своя начин на живот и на момента всички проблеми изчезнаха. На момента всички грижи изчезнаха. Не защото станах съвършен, а защото започнах да се наслаждавам на своето несъвършенство. Все още никой не е станал съвършен - защото да станеш съвършен, означава да бъдеш напълно умъртвен. Съвършенството е невъзможно, защото животът е вечен. Съвършенството е невъзможно, защото животът продължава и продължава - той няма край. Винаги ще имаш ограничения и винаги ще има ситуации, в които, ако искаш да създадеш проблеми, незабавно ще ги създадеш.

Ошо
 
Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма, независимо колко си уморен. Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш. Означава да продължаваш да търсиш отговора, дори когато си обгърнат от мрака на отчаянието. Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата още един удар на сърцето, още един изгрев. Всяка крачка - независимо колко трудна - е още една крачка към върха на хълма. Ако запазиш надеждата жива още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден.
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/05/21/nadejdata-vinagi-si-trygva-posledna.957087
 
"Дела трябват, а не думи" - Васил Левски
 
Истински красивите хора идват от дълбокото, където човек се среща с трудностите. Не всеки има смелостта да се спусне чак дотам, но който се гмурка в дълбините се научава диша...да диша дълбоко. Опитът, е молива, с който Бог рисува красотата в очите им.
 
"Много невъзможни са просто нeпознати, когато непознатото стане познато - невъзможното изчезва". Айнщайн
 
Запишете си следната формула: Надеждата е път към вярата; вярата е път към любовта; любовта е път към Духа; Духът е път към Бога.
Лекция " Отношенията между нещата" държана от Учителя на 19 юли 1933 г. София. – Изгрев.
 
Онези, които завиждат просто не разбират. За тях е по-лесно да накарат човек да мисли като тях, от колкото да се напънат и да прозрат. Да прозреш е да имаш способността, да виждаш финия замисъл на нещата, да разбираш тяхната природа.
Но по този начин тези хора се чувстват значими, мъдри и специални - сякаш едно спокойствие се ражда в душите им, а това не е нищо повече от егото и неговите нужди - спокойствието, че не са сами на нивото си.
"Аз давам мнението си" - Не, ти разпространяваш чужда истина, която си приел за своя, защото все още не си намерил и изживял твоята. Истината е, че няма нужда да разбират, защото в повечето случаи онова, което искат да имат, да бъдат, е възможно да не е част от техният душевен план и ако е, то времето за него да не е дошло.
Тоест, разбирай преживявайки. Можеш да ми кажеш, колко е дълбоко езерото след като се гмурнеш и видиш дъното, но не от брега, защото някой ти е казал, още по-малко, когато те е страх да плуваш.
Никога не се водете по акъла на хора, които не познават себе си или опипват интериора около леглото спейки, защото ще ви пробутат заучени фрази и модели изпитани във времето и доказали овчата си същност. А това не е добре, защото може един ден да се събудите от шум на машинка, която се кани да подстриже прясно поникналата вълна по гърба ви.
 
Отвъд нощта, изгрява слънцето.
Отвъд нощта, спечелена е битката.
Спечелена е битката.
Страхът и срамът са оставени в миналото.
Болката и тъгата, няма ги вече.
Няма ги вече.
Кръгът е възстановен.
Мирът ще бъде открит.
Отвъд нощта, на свята земя.
Времето тече, Вселената шуми.
Първи дъх е поет,пътешествието ни започва.
Пътешествието ни едва започва...
 
Стигнеш ли до Вратата обляна в Светлина,не и се кланяй и обожествявай сляпо.
Събери кураж,смелост и Вяра да я преминеш.
Пазителите няма да те спрат...
 
Няма как да придобиеш нещо след като го имаш,но не си го видял,усетил и осъзнал.
По интересното започва след Осъзнаване каква Сила,Воля,Любов и Разум стои зад всичко това...
После идва ред и на Отговорностите пред Него и Творенията Му...персонална отговорност бих казал... всяко действие,бездействие или всеки опит да се правим на луди,че не разбираме или не искаме да разберем поради страх или нещо друго се взима под внимание...и ни се напомнят правилата на Играта.
Никой не бива натоварван с повече от това което може да понесе...
Раждаме се и живеем с гравитацията като въздействие над всяко материално тяло.
И подсъзнателно се съобразяваме с нея във всеки миг от живота си...без  значение и зависимост от нашия немощен все още разум... всъщност науката все още няма ясна идея какво точно е естеството на гравитацията...
Абсолютно същото е и с Душата която е неразделна част от Създателя...
Тепърва разума ни ще се разгръща по качествено нов начин...подпомаган и воден от Душата ни,а не от егоистични стремежи и желания...
Това което е в теб е и в мен и няма как да бъде друго...на всяко ниво и реалност...
Сценария,схемата,взаимовръзките са абсолютно същите като паралел и на много други нива...
Игнорирането им от нас в името на безумни и напразни (внушени отвън) химери е отклоняване на съзнанието от това което всъщност бихме могли да бъдем вече...
Имаме ли куража и смелостта да изберем същественото пред несъщественото?
Да бъдеш или да не бъдеш?
Да имаш или да бъдеш?
Да нямаш но да те има там където са малцината без думи?
 
" Този , когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него."
 
Вътрешното дете

Забелязвали ли сте,че във всяко
възрастно тяло
има дете,
което напира да излезе?
Може би трябва да го пуснем,
преди то да потроши всичко.
 
Помни, силният Огън винаги хвърля голяма сянка, а в голямата сянка винаги чакат хиените. И когато Царете легнат уморени да си починат край огъня, хиените излизат на светло. Единствено тогава намират смелост да доближат пламъците. Само в слабостта на Големите те виждат големи себе си.
 
Няма куче което да не се хвърли да защитава стопанина си дори и с цената на живота си.
Ако се вгледаш в очите му-ще откриеш безгранична безусловна обич...
Откъде извира тя?
Дали си имат някаква тяхна си кучешка библия?
Или техен си Христос?
Може би Буда някакъв си имат?
Едва ли...кой знае.
Вглеждайки се в мравките виждам техния задружен живот и социален разум способен да твори и да се самоусъвършенства с изпитанията на Природата.
Сама по себе си една мравка е нищо...
Откъде тези създания могат и са усвоили това?
В някакъв университет или специални курсове са посещавали?
Кучешки или мравешки дзен будизъм ли нещо има?
Малко е парадоксално нали?
И като че ли много сме поизостанали спрямо тях в един друг аспект на реалностите...
Видеоклипове из youtube за животни първи дружки колкото искаш...с малката подробност че са смъртни довчерашни ''врагове'' по инстинкт...
Не е ли време да ни светне лампата какво ни показва Вселената -нейния Ритъм и Промени?
Не е ли време да зарежем послания от федерации,гурута и ченълинги разни и да се вгледаме с широко отворени очи и съзнание към Вселената...?

 
Влезте или се регистрирайте за да отговорите.
Back
Top