• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Философия, Цитати, Просветления

Докосне ли човек един път Душата си, завинаги помни сигнала
Пътят сам го поема - грешка няма.

***

Над бездната между страха и Любовта,
Човек, ще мине като изплете мост сам.
Мостът, на разбирането и опитността.

- K

After having crossed the bridge of understanding, you will reach the bridge of love.

~ Thich Nhat Hanh
 
Аштавакра Гита
Глава 1. За осъзнаването
Джанака
1.1

Как се придобива знанието?
Как се постига освобождението?
И как се достига безстрастието?
Кажи ми това учителю.
Аштавакра (мъдрецът)
1.2
Ако търсиш освобождение,
сине мой, отстрани обектите на сетивата като отрова.
Практикувай търпение, искреност, състрадание,
доволство и истинност като нектар.
1.3
Ти не си нито земя, вода, огън, въздух, нито дори пространство.
За освобождението, знай себе си като
сътоящ се от съзнание, свидетелят на тях.
1.4
Само ако останеш в покой в съзнанието,
Като виждаш себе си отделен от тялото,
още сега ще станеш щастлив,
спокоен и без обвързаности.
1.5
Ти не принадлежиш на Брахмините или коя да е друга каста,
Ти не си на каквато и да било позиция,
нито си каквото и да било, което очите могат да видят.
Ти си необвързан и безформен,
свидетелят на всичко, така че бъди щастлив.
1.6
Правдивост и неправдивост, болка и страдание
са само от ума и не са твоя грижа.
Ти не си нито извършителят,
нито береш плодовете от резултатите,
така че си винаги свободен.
1.7
Ти си единият свидетел на всичко,
и си винаги напълно свободен.
Причината за твоето обвързване е че ти виждаш свидетеля
като нещо друго.
1.8
Тъй като си бил ухапан от черната змия
на представата за себе си като “Аз съм извършителят”,
пий нектара на вярата в това че
“Аз не съм извършителят”, и бъди щастлив.
1.9
Изгори гората на невежеството
с огъня на разбирането че
“Аз съм едното чисто съзнание”,
и бъди щастлив и не страдай.
1.12
Твоята истинска природа е като едното съвършено,
волно и бездействено съзнание,
всепроникващият свидетел – непривързан към нищо,
безстрастен и умиротворен.
Поради илюзия изглежда че си въвлечен в самсара (колелото на преражданията).
1.14
Ти си бил дълго в капана на идентифицирането с тялото.
Разсечи го с острието на знанието че ”Аз съм съзнание” и бъди щастлив сине мой.
 
"Да бъда свободен аз съм роден" е фраза от един текст, който написах преди години, мислейки именно по тази тема и крештейки в лицето на онзи "диригент", по чиято свирка бях играл несъзнателно  в моменти от живота си.
За мен свободата е в самата ни същност - духовна на първо място и в материалното ни състояние също. Представете си, как просто натискаме копче и всички направляващи системи, канони и човешки измишльотини изчезват - не свобода , а в истинска идилия се превръща картината за всички. Казвам това, защото не можем да си затворим очите пред това, че в някои точки на света свободата бива подтискана умишлено, чрез диктатура и тн. независимо, колко свободен се чувстваш духом. Средата/битието влияе до някаква степен. Именно заради тази среда ние имаме определени мисли, те не са породени от нищото, защото идваме изпразнени от съдържание, но постепенно се пълним със куп боклук. Страховете на родителите ни например - НЕ ТИЧАЙ, ЩЕ ПАДНЕШ! (деректно код за това, че нещо може да ти се случи) - примерите са безброй. Така постепенно Свободата се свива избутвана от страхове. Сега, когато знаем това трябва да спрем инерцията на поколенията - ние не друг и да преобразяваме реалноста постепенно.
Свободата ни е в момента на раждането ни, точно както ни се дава и тук на Земята - с любов и майчина ласка "Добре дошъл на този свят дете мое, а сега върви да изживееш себе си, както пожелаеш!". Разбира се това изживяване е обвързано с развитие, заради което има и ноти, които да се спазват - има порядък. В този порядък се крият и "заръките" на главният "Родител", под формата на закони, колкото и тъпа дума да е закон. Щото законът е граница, а такава няма - пуснати сме да изживеем себе си, както искаме но водени от този порядък, който за мен е не друг, а самата Любов. Обичайте се така, както и аз ви обичам. Ицко питаше за това, защо сме тук. Заради това според мен, с много любов и от сърце да изживеем това човешко приключение - да материализираме духовното. Толкова дълбоко сме слезнали по свое желание в материалните честоти, да работим с материята, да развием духът си в тази материална среда по най-красивия начин, да направим най-прекрасните творби и най-прекрасните взаимоотношения - една божествена реалност. И, защото както каза Лесус, "Всичко започва и свършва с Бог" един ден, ще се върнем при него за да му разкажем за неговото собствено преживяване, от което неразделна част сме и ние. Пък после вероятно, ще реши отново да си изживее нещо - още по перфектно, с още повече любов..кой знае"
 
много готин

Никъде няма цивилизация - как мога в такъв случай да съм против нея? Тя не съществува никъде. Тя е само една претенция. Да, човек е загубил своята примитивна, първична невинност, но все още не е станал цивилизован - защото не съществува начин да станеш цивилизован. Единственият начин да станеш цивилизован, е да се основеш на своята невинност, да основеш себе си на своята първобитна невинност, откъдето да се развиеш.

Затова Исус казва: Докато не се родиш отново, докато отново не се превърнеш в дете, никога няма да разбереш какво представлява истината.

Така наречената цивилизация е имитация, фалшива монета. Ако съм против нея, не съм против цивилизацията - защото това не е цивилизацията. Аз съм против нея, защото това изобщо не е цивилизация. Това е имитация.

Слушах:

Веднъж някакъв човек попитал бившия принц на Уелс:

- Каква е вашата идея за цивилизацията?

- Това е добра идея - отговорил принцът, - все някой е длъжен да я започне.

Харесвам този отговор. Да, все някой трябва да я започне. Човекът не е цивилизован; само претендира за това.

Аз съм против претенциите. Аз съм против лицемерието. Човек само демонстрира, че е цивилизован. Издери го и ще видиш колко нецивилизован е. Издери го и ще откриеш, че цялата му доброта е на повърхността, а всичко, което е лошо, е дълбоко вкоренено в него. Това е една цивилизация, ориентирана към кожата. Всичко върви добре; усмихваш се на всичко останало, а някой ти казва нещо, само една дума, обида и ти полудяваш, вманиачаваш се, искаш да го убиеш. Само преди миг се усмихваше; а миг след това си готов да го убиеш, способността ти да убиваш, се е показала на повърхността. Що за цивилизация е това?

Човекът може да стане цивилизован, само когато наистина стане медитативен. Единствено медитацията може да донесе истинската цивилизация на света. Единствено Будите са цивилизовани.

Това е парадокс: Будите не са против примитивното - използват примитивното като основа, използват детската невинност като основа. И върху тази основа се издига величествен храм. Нашата цивилизация разрушава невинността на детството, а след това ти дава само фалшиви пари. Най-напред разрушава първичната ти невинност. Когато е разрушена първичната ти невинност, ставаш хитър, пресметлив, лукав; тогава си хванат в капан, след това обществото продължава да те цивилизова.

Най-напред те отчуждава от твоя собствен вътрешен аз. След като си отчужден, ти дава фалшиви монети - трябва да се осланяш на него. Истинската цивилизация не може да е против твоята природа, няма да е против твоето детство. Тя ще се надстрои над тях. Няма да има никакъв антагонизъм към примитивната невинност. Тя ще е неговото разцъфтяване. Ще се издига все по-високо.

Тази цивилизация не е нищо друго, освен побъркана история. Не виждаш ли, че цялата земя се е превърнала в лудница? Хората са загубили душите си. Хората вече не са хора - загубили са себе си, своята личност. Загубили са всичко! Само се преструват. Сложили са маски; загубили са истинските си лица.

Изцяло за цивилизацията съм, но това не е цивилизация. Затова съм против нея. Бих искал човек да е наистина цивилизован, наистина културен. Но тази култура може само да се развие - не може да се наложи отвън. Може да възникне единствено отвътре. Може да се разпростре към периферията, но трябва да възникне в центъра.

Тази цивилизация прави точно обратното: налага нещата отвън. Има проповедници на ненасилието по целия свят - Махавира, Буда, Исус, те проповядват ненасилието. Проповядват ненасилието, защото се наслаждават на ненасилието. А техните последователи? Никога, нито за миг не са се наслаждавали на ненасилието. Познават единствено насилието. Ала са последователи и се правят, че не използват сила, със сила налагат върху себе си ненасилието, формират характер. Характерът е около тях. Той е броня. Дълбоко в себе си врят като вулкан, готови да изригнат. А на повърхността се усмихват с фалшива усмивка, изкуствена усмивка.

Това не е цивилизация. Това е много грозно явление. Да, бих желал ненасилието да се появи отвътре, а не да бъде формирано отвън, да му се помага. Това е основното значение на думата "обучение". То е като изваждане на вода от кладенец: обучението означава да изваждаш. А какво е правило обучението? Никога нищо не е изваждало - насила е вкарвало. Продължава да набива разни неща в главите на децата; изобщо не го е грижа за детето, не мисли за детето. Детето се използва като механизъм, в който трябва да се налее все повече информация. Това не е обучение!

Ошо
 
Back
Top