В тази легенда се разказва за това…как веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората…
Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава, а ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:
"На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която аз си затварям очите и започвам да брия от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, който намеря ще заеме моето място, за да се продължи играта.
"ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват…ИСТИНАТА предпочиталала да не се крие. За какво…като в крайна сметка винаги я разкривали… НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, /но всъщност я е дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... "Едно... Две... Три... "-започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още на третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие…Всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели… Например… едно кристално чисто езеро е идеално за КРАСОТАТА, короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА, полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО, а поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч…ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се е скрила/... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион!"- преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по- лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА - между свежата трева, МЪКАТА - в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА - зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните/, намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място… ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, във всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розите били наранили очите на ЛЮБОВТА… ЛУДОСТТА не знаела какво да прави: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се е играла криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!
Звънецът би!Утихна всичко!Учениците насядаха по своите места.Седеше тя отлична ученичка загледана в двора в бялата бреза.Учителката влезе и каза с вълнение:-"Днес ще правим свободно съчинение.Първо помислетe след туй в тетрадките пишете!".Всички започнаха да пишат!Само Галя си стоеше все така и мислеше какво да пише,загледана в двора в бялата бреза...Сепна се момичето,химикалката хвана в ръка,тетрадката пред себе си отвори и започна тя да пише.Но от нейното лице,две сълзи потекоха на листа.Не след дълго би звънеца.Галя предаде празната тетрадка с развълнувано лице.И две петна като две лалета изчезнаха от нейното лице.Всички ученици напуснаха класа.За днес свършиха всички часове.На чина,последен до прозореца говореха те:"Галя,спри,недей пролива ти сълзи!Защо си тъжна ми кажи!Недей да плачеш бе момиче!"-"Аз друго мислех да напиша!За моята сестра.В ковчега дървен през дъски изгнили диша!"-започна да разказва тя.-"Имах аз сестра на 19 години.Обикна тя едно момче.Наричаше го тя "Любими".Достоен той за нея бе!Подаряваше и той лалета,лалета в знак на обич и любов!С букет от шарени лалета,той идваше при нея у дома!Наричаше я той"Лаленце мое".Като лале красиво беше тя.Считаше я той за нещо свое,тя бе за него всичко на света!Неразделно ходеше с нея той,с него тя.Вървеше тя,тая малка фея,заедно вървяха за ръка!Често ходеха на кино и в сладкарница една.И в малкото казино,седяха до късно вечерта.Но от съседното село един младеж,който беше все пиян в казиното видял ги той и влюбил се в нея този хулиган!Студентка беше моята сестра и изпити наближаваха сега!С влак всяка вечер с лале в ръка,тя връщаше се у дома!А пък младежа от малкото казино след изпитите изпил няколко бутилки!В тъмното докопал моята сестра,която вървеше с лале в ръка.Сам дочакал я е той и взел от нея онова,което дава за съпруга,тя пазела го бе до сега!С крак настъпил той лалето !На улицата паднало в ноща,стъпкал яростно лалето и сякаш стъпкал любовта.След 5-6 дни легна болна моята сестра.На път за болницата се сбогува с любовта тя,както се сбогува и с честта!Погребеха я в гробището малко,но нейното момче не издържа! След туй при гроба го намериха с кървав нож в едната и с лале в другата ръка.На следващия ден погребаха момчето!До нея легна той сега,но не в леглото топло,а във влажната земя!Над двата гроба паметник се вдигна.Над двата гроба шарени лалета като килим гробовете покри!Това е всичко,за което мислех аз да пиша в часа!Това е всичко за което то очите ми е текла една сълза..."-Учителката стана,дневника отвори с ръка хвана химикалката и дума без да проговори от сърце написа Отличен 6! След малко и вратата се затвори и класната стая за миг опустя и бавни стъпки вън по коридора изчезнаха!Настъпи тишина...!!!
Имало време едно момче, което търсило своята половинка, търсил я.. търсил...... а накрая я срещнал, но разбрал, че тя не е за него...
Плакал, крещял, горял, чудел се какво да прави, това е един шанс в живота, а той неискал да го пропилява, той решил да си замълчи, мълчал, мълчал... правил се на безразличен към нея, но уви как се чувствало сърцето му? - То било се свило, свило на кълбо и плаче, плаче за нея. Той разбрал, че тя е момичето, което той търсил с месеци.. години.. , но какво би могъл да направи той? Той бил толкова безпомощен, колкото сме ние при природните бедствия... Незнаел какво да прави, искал само един, единствен знак от Господ за да знае какво да направи, той бил сигорен, че тя е момичето което търсил години наред.
Господ му се явил , и рекъл:
Сине, толкова ли е силна любовта ти, че дори ангелите плачат за теб?
А той отвърнал:
Господи, моята любов към нея няма граници, бих прекосил планини, морета и океани, бих свалил всички звезди за нея......
Ала Господ отвърнал:
Твоето сърце е влюбено сине, но твоята душа е изгубена. Намери душата си, и ще намериш любовта си.
Момчето рекло:
Господи! Аз искам нея, само нея! Нейните устни , очите и , сърцето и ...
Господ повторил:
Сине, аз съм този, който е в сърцето ти, ала как мислиш дали си влюбен?
Момчето казало:
Господи, вземи ми половината живот, но моляте неми отнемай само момичето на моите мечти...
Господи ако можех двете си очи бих изплакал за нея, ако можех живота си бих дал за да имам поне един миг с нея...
Бих плакал до полудя, сълзи да неостанат в очите ми, думите да свършат, сърцето да гори, ала само устните корави и ненаситни ще жадуват за един единствен миг с нейните устни Господи! Толкова я обичам.......
Господ се разплакал, никога небил чувал толкова красиви думи, за едно момиче, та той с една дума живота си бил дал за нея!
Господ истрил сълзите си и рекал:
Сине, дарявам ти слънцето , да я грееш - когато и е студено.
Сине, дарявам ти луната , да я пази когато спи, дори в съня и тя ще бъде защитена.
Сине, дарявам ти звездите , така че винаги когато тя погледне звездите да знае, че има някой който я обича.
Сине, дарявам ти всички ангели , да бдят над нея, да неизпускат поглед от нея.
Сине, всичко е твое, мога да ти дам всичко, но немога да ти даря любовта и.
Господ решил, че неси заслужава от думи да се правят действия. Момчето възвишено, усмихнато и радостно от по горните думи, плакало от радост докато стигнало да последния ред, в който Господ му казал, че неможе да му дари любовта и.
Момчето чуло достатъчно, то бе толкова отчаяно от думите на Господ, и решило да отнеме живота си, и то не от мъка, не от сълзи и болка, а от това да докаже на Господ, че това не са думи, а чувства. Момчето взело ножа, хванал го с двете ръце, и рекло:
Господи, ала ти неще узнаеш за мойта мъка, ала ти неще узнаеш за мойте чувства, ала нито за мойта обич към нея, но Господи, знай едно, аз ще отнема живота си защото искам да ти докажа, че такава любов небива да умира. Тя се брои на пръсти .Момчето поело дълбок дъх и насочило ножа към сърцето си , точно там кадето изпитвал онази изпепеляваща любов към нея.
Момчето забило ножа в сърцето си и .. умряло. Ала нещо се случило с него, той се събудил сутринта по незнайни причини, веднага откопчал ризата си и погледнал към сърцето си, ала на него пишело с кървави и издълбани до сърцето букви: ОБИЧАМ
Момчето било оплашено, и се чудело какво е това, защо точно ОБИЧАМ, какъв би могъл да бъде този знак. И в същия момент на вратата някой почукал, ала момчето неискало да отвори, толкова го било страх, толкова бил отчаян и самотен.
Но нещо извикало: Отвори. Аз съм - Тези думи раздирали сърцето му до полуда, накарало го да изтръпне и отново да повярва в любовта.
Той извикал:
Коя си ти? Какво искаш?
А момичето рекло:
Аз съм тази която осъзна, че един човек я обича, че един човек наистина я цени. Отвори моляте, дано не е твърде късно да се върна при теб. Моля те отвори, ако е толкова трудно да простиш ще си отида...
Момчето чуло раздиращия се глас от мъка и сълзи и веднага се разтичало към вратата, и рекло: 'отдръпни се', тя се отдръпнала той разбил вратата, защото рацете му били в кръв..
Вън валяло, облаците се съдирали, толкова силно валяло и гърмяло, ала момчето си спомнило, че Господ му дал всичко, и казал: 'Не се бой ЕЛА!' Момичето се доближило и без да губи миг повече хванала момчето за ръката и реклa ОБИЧАМ ТЕ.
В този момент се случило нещо невиждано, мрак погълнал тишината , светкавиците просто съдирали небето,, а вятъра толкова силен , че разкопчал дрехите им, и момчето видяло, че точно на същото място, кадето на него пишело ОБИЧАМ, на нея пишело ТЕ, тогава момчето разбрало какво имал предвид Господ и целунал момичето с толкова искрена чиста и нежна целувка, че дори ангелите им завидяли на тяхната любов.
Този белег останал до края на живота им, те били щастливи до край, дори в гроба били заедно, така че белега " ОБИЧАМ ТЕ " да неизгуби значението си.
Каква любов....
ТОЛКОВА МЕЧТИ, ТОЛКОВА ИЗГУБЕНИ МЕЧТИ... КОЙ НЕЖЕЛАЕ ТАКАВА ЛЮБОВ, КОЙ...
Ако се замислите всеки желае някого да има до себе си нали?
Просто неспирайте да вярвате.
Любовта няма да те подмине, просто си я заслужи!