Има дни, които за нас са специални. Поне за мен или просто защото си спомням. Този ден е от тях. Деня на буквите. За мен обаче не е свързан с буквите, ами с знаците. Кои знаци? Онези, които са отвъд езика и все пак са част от проявлението му.
Преди пет години един сън се сбъдна и един знак отвори вратата на едно уникално преживяване. На прагът му някой сложи знак в ръката ми. Когато отидох на мястото в оречения час, аз не срещнах онова, което очаквах, човек, защото вече го бях срещнал, но получих комплимент на прага, че това е което е. Гравирано с безценни слова, фокус воден от лъч светлина.
Снощи сънувах някого. Във форма, но със скрита от ума ми идентичност, за да не си фантазирам, тя беше до мен. И седяхме някъде, стана време да тръгва. Гледах я влюбено и тя мен, без думи просто чувство. Приближи се бавно прегърна ме и ме целуна. Разбрах, че някой ме обича.