• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

малка нощна музика

Status
Затворена за нови мнения.
Това, което пиша в момента, е плод на задълбочено наблюдение (на взаимодействие) и анализ, и най-важното от всичко - ОСЪЗНАТО НАБЛЮДЕНИЕ на Душевна ко-операция и съ-творяване. Подобен процес наистина се наблюдава много рядко, защото подобно взаимодействие между две същества на синхроничности е рядкост като цяло и това е факт. Това е рядкото цвете, третият вид, мутацията. Това може да се случи само в измерението на онези 10%, за които се споменава и в ХД.

Ще се върна малко назад. Помниш ли онова писмо, в което преди година пишех "Обичам твоето Инг, обичам и твоето Янг..." сещаш Осъзнах го тогава.
Именно това, е основата на нещата - Фундамента с главно Л.
Първото нещо, което усетихме и "видяхме" един в друг изобщо, бяха буквално душите ни и тяхните вибрации. Сияещ кристал, излъчващ точна честота, която дълго време е пулсирала, докато назрее момента един друг сроден кристал да я улови за да се свържат. (Сливането, което тече като директива, мутацията - Към Центъра, помниш ли?  :01:
Това, което виждах беше абсолютната красота, яснота и чистота, и най-важното - усещах я, семето на истинската безусловна Любов - свързващата енергия на сливащите се вселени. Това, което искам да кажа е, че през цялото време друго освен Любов и разбиране за всичко реално не съм имал. Имало е специфични моменти - ти го каза перфектно, моменти на Фрустрация. Приближавам се към същината, където ще срещнем и ХД системата.
Учудвал съм се даже на себе си, как мога да харесвам и да виждам чар и красота в нещо фрустриращо... (Дуалността птицо! Тя е навсякъде, но в момента на нейното осъзнаване, се ражда разбирането и тя започва да се топи. Не изчезва, но от тук нататък за Съзнанието, както водата, дуалността преминава от едно в друго агрегатно състояние!)
Да се върна на фрустрацията - какъв е този момент, защо е той? Ти знаеш, най-просто казано фрустрация има, когато не се спазва стратегия. Но погледнато от гледна точка на всичко казано горе и конкретната взаимовръзка има още нещо ключово.
За да изживеем себе си в уникалност, такива каквито всъщност сме, ние трябва да се освободим от менталните концепции, модели, както за себе си, така и за околните. И това си става чрез стратегията. Както става ясно, в голяма степен сме живели стратегически и в миналото, и все пак сме натрупали някои плевели - ментални, модели, няма значение. Принципа е важен.

Ето какво се случва всъщност на фино ниво. Осмицата е канала, по който тече енергията на взаимовръзката. Прочистването е в естеството на движещата се енергия.
Получава се нещо като общо кундалини от двете индивидуални, което в движението си минава през енергийните центрове на двете същества. Това движение разблокира евентуалните блокажи по чакрите - емоционални, ментални, които ние изживяваме като отклонение от стратегията и в последствие - дискомфорт. В този момент виждаме и физическите им изражения - фрустрация. Благодарение на тези моменти, в които тази енергия избутва ненужното от схемата на душата се получава и изчистването, а Фундамента с голямо и дебело Л държи конструкцията да не падне ')))

Всъщност тази ситуация е уникална и може да бъде разглеждана единствено като такава. Два кристала, къпещи се взаимно в енергия, по един особен начин насочват един другиму към своята собствена стратегия осъзнавайки цялостта и изживявайки своята уникалност... 
И ако това не е магия, а Осмичке?

Това с осмицата може да се адаптира някъде в дизайна в бъдеще - Ти ще кажеш някой ден.
Прегрях леко... искам да те Любя с главно Ф!
Пий една текила за мое здраве!
 
Ето нещо за което ти разказвах. Намери време да я изгледаш, защото това е информация и изобщо иновативен начин на мислене и манифестиране, което ще те вдъхнови за новото предизвикателство. Ще се убедиш сама - гарантирам!  :01:



И понеже не знам дали видя снимката, която изпратих днес - ето я отново. Разбира се, ще се отреже за да фитне, но плота е уникален масив. Малко като фрагмент от кораба на пришълеца, особено от долната му страна, защото резбите, ще са от долу. Хем  изчистено от горе, хем човек да има какво да разглежда ако му се наложи за седи наведен повече време хахахаха
 
Не е ли красива?  :43:
Толкова е красива, че бих ти я подарил... един ден.



пс. върнах се за да ти изпратя една голяма усмивка за лека.. след нея ще замълча и ти ще чуеш, какво ти казвам... лекинка! :01:


пс. аз се извинявам, но отново се връщам - не се сдържах, защото гледах ето този "пис ъф арт" и чувството за безнадежност и неудобство ме накара да потърся закрила аааааааааааааааааахахахахахаххахахах моля те.... гледай - слушай и прецени дали да не си сама, че може да плачеш от смях!!!!

[youtube]http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=jNM7S1PqT5o#![/MEDIA]
 
Отвори очи и за мен си помисли! Добро утро Любима, добро да ти е, ненагледна и красива  :56: :10:
 
Потърсих я, защото исках да си поговорим.
Всеки път е хубаво и интересно.
Не можах да замълча, затова млъкнах.
Красотата закапа по пресъхналите устни
Тогава долетя мелодията
Из архивите на една прекрасна Душа...


''Има една грандиозна лъжа - че сме ограничени. Единствените ни ограничения са онези,
в които вярваме.''

"Един е пътят към общата истина - всеки през собственото си сърце."

"Спокойствие има, когато няма значение, че времето отминава.
Уау!"

"РАДВАЙТЕ СЕ НА ЛЮБОВТА. НЕ ПРЕСМЯТАЙТЕ КОЙ КОГО КОЛКО И КАК ОБИЧАЛ. ЩОМ ЛЮБОВТА СЕ ПРОЯВЯВА, НЯМА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
ЛЮБОВТА Е НОВАТА РЕЛИГИЯ НА СВЕТА."

"Има три типа хора. Първият включва онези, които приличат на букви, издълбани в скалата. Те лесно се гневят и задържат в себе си гневните мисли за дълго време. Вторият тип включва онези, които приличат на букви, написани върху пясъка. Те също се разгневяват, но гневните им мисли бързо се разсейват и преминават. Третият тип са онези, които са като букви, написани върху течаща вода. Те не задържат мисли в главата си. Те оставят ругатните и неделикатните клюки да отминават незабелязано. Съзнанието им е чисто и необезпокоявано."

"Здравето е това крехко цвете в дясната ти ръка. Трябва да го занесеш до онзи висок връх. Пази го и не го наранявай.
Любовта е това нежно цвете в лявата ти ръка. И него трябва да занесеш. Обичай го и го целувай, но нежно за да не го задушиш.
Щастието е това малко птиче на рамото ти. То, ще те следва и ще ти пее до там.
Лек път и до скоро!"



...
 
Погледни към Слънцето
Виждаш ли, как избухват огньовете
Как лавата разтапя всяка скала
Как преливат цветове от изгрев в залеза
Как излъчва уют и топлина
Всичко това се случва в Сърцето ми
Защото Ти си там.


Мислих си нещо преди малко. Гледах коментари от евро-турнето на Т0Т0. Лудницата била пълна. Зали фраш, настроение..
Представих си как ако имах възможност, взимам 4 тикета за самолет - ти,ц, нейното момче право в Амстердам или Париж - пълен пансион. Един уикенд трип без да ви кажа дори къде - купонче в някой готин бар ресторант и после танци на концерта, хотел и релакс... е така, за кеф понеже сме готини!
Това му е хубавото на този канал, за който говорихме вчера. Живеем (все още) в свят, където има много приключения, удоволствия, които да изживеем и шерваме заедно. И да мога да направя това за любимите си хора, е още по голямо удоволствие. Когато човек е осъзнат и вибрира в по-високите честоти единствената "отплата", която би очаквал според наличен племемен канал (от контекста вчера) е да види в очите на "хората му" плува щастие.

Мисля си нещо - значението на много от тези канали, ще и се изменя точно в този момент, защото някои съзнания започват да функционират различно заради мутацията - приоритетите се изменят, гледната точка вече е друга, не, ами все повече гледни точки стават. За това някои неща могат и да не отговарят в даден момент или ситуация съвсем точно гледайки картата...
Имам разни въпроси, имам нужда и от някои разяснения. Да разгледаме примери, които да анализираме с програмата!!!

 
Тази любов,

Толкова пълна със щастие, с радост и присмех.

Трептяща от страх като дете посред мрака

и толкова сигурна в себе си като човек, крачещ спокойно в нощта.

Тази любов, навяваща страх у другите хора,

които бледнеят и започват да шепнат пред нея.

Тази любов, гонена дълго от нас и от нас направлявана,

мачкана, бита, забравена, пъдена.

Тази любов, толкова жива, все пак обляна от слънце:

Тя е твойта любов! Тя е мойта любов!

Онова, което за нас бе винаги ново, което не се промени.

Тя е истинска като рaстение,

тръпна като птица и като лято гореща и жива.

Ние двамата бихме могли да си тръгваме и пак да се връщаме.

Бихме могли да забравяме, да заспиваме, да се будим отново.

Да стареем, да страдаме, да заспиваме и пак да мечтаем за смърт

и пробудени пак да мечтаем за миг подмладени.

Но тази любов пак ще остане при нас, упорита и жива като желание,

като памет жестока,

като жалба нелепа,

нежна като далечния спомен,

студена като късче от мрамор,

красива като деня и крехка като малко дете.

Тя ни шепне без думи и аз цял изстръпнал я слушам.

И викам за теб и викам за мен и я моля.

За теб и за мен и за всички, които са влюбени, които са любили някога.

Викам към нея, за теб и за мен и за всички останали, макар непознати.

ОСТАНИ! НЕДЕЙ СИ ОТИВА!

Ние, които някога сме обичали, бяхме забравили вече за тебе.

Но ти недей ни забравя! Ние нямаме друго на тази земя освен тебе.

Недей ни оставя да станем студени и все по далечни, все по далечни.

Дай ни знак, че си жива, безразлично де, безразлично кога,

Дори късно да бъде!

Излез из леса на нашите спомени! Подай ни внезапно ръка и спаси ни!


ЖАК ПРЕВЕР
 
Това е един от онези дни, в които не ми се прави нищо конкретно. Като казвам "нищо" не разбирайте "нищо". Да се наслаждаваш на живота в неговата простота и тишина, в спонтанното му случване това е нищо. Може да се каже и медитация, защо не?
Нямаш амбиция, изпразнен си от рутина, която впрочем е най-големият убиец на усещания като страст, романтика - рутината е изсъхналата почва след месеци суша без капка дъжд, рутината е загорялото масло по двигател с вътрешно горене, тя е черното под ноктите на спящ машинист. Но като казах, че нямам амбиция нямах предвид онова човешко разбиране за мързел или клатещи се крака в канцелария с кафе и цигари, говоря да това да се носиш в лодка, в средата на езеро и да гледаш два лебеда как плуват спокойно по кристалната водна повърхност. Разбира те ли?
Знаете ли, ние трябва да променим езика си. Той е беден. Заучили сме думи, с които се опитваме да обясняваме и да придаваме смисъл на разни работи. Доста често използваме думи, с които автоматично обясняваме ситуация или нещо друго и всичко се обезсмисля, когато седим пред някой, който ни разбира дори когато мълчим. Знаете ли, колко е нелепо да четеш мислите на някого, да усещаш как душта му се изразява и той да каже нещо заучено, нещо програмирано? Човекът не е машина. Той има чувства, той е жив и гъвкав, човекът е вода, вода, която отразява, вода понякога мътна, вода, която пиеш и се раждаш отново излекуван.
Красотата в живота е жизнено важна. Важно е да бъде съхранена, както Любовта,  страстта, защото иначе човек се превръща в робот, а ако това стане значи, че е в чужди ръце, да. Когато не сте спонтанни, когато не сте уникални вие сте серийно производство, уеднаквен с други индивид, подвластен на манипулации, на концепции и модели. Затова е много важно да съхраните онези чувства и качества, които ви дават възможност да се издигнете над всичко, да бъдете уникални, да сте себе си.
Онзи ден наблюдавах нещо прекрасно. Едно малко, русо момиченце си пееше в рейса. Беше на около 4 годинки. До него седеше баща му. Момиченцето пееше на висок глас без да се притеснява от никого. "Мила мамо, мила мамо..." - повтори песента многократно и накрая се обърна към седящите зад нея качи се на седалката и изпя нещо в лицата им. Избухнах в смях. Уникално, удивително!!! Все едно беше в залата. Баща и изръкопляска.
Ето за тази спонтанност говоря, разбира те ли?
Друга интересна случка. Срещнах един приятел с доведената си щерка и другата им обща по-малка дъщеря. Заговорихме се. Първата ме изгледа и каза:
- Може ли да ме повозиш с колелото?
- Разбира се - казах и тя се метна на рамката. Тръгнахме. Отдавна не бях комуникирал с дете. Заговорихме се. Усетих как абсолютно естествено заприказвах с нея като с възрастно същество. Не се разлигавих, не започнах да и бръщолевя заучени фрази, с които си служат хората, когато говорят с децата особено с момиче и усетих как тя оценява това, по начина на отклик. Става дума за мъдрост, не за възраст и винаги за това е ставало въпрос. Наблюдавайте живота. Всичко, което истински учим се случва пред очите ни. Въпросът е дали го виждаме. От тези преживявания аз научих много повече, от колкото ако бях прочел книгата "Как да общуваме". Всичко е пред очите ни, единствената завеса е степента на нашето осъзнаване и нищо друго. Който има очи, ще види, който има уши ще чуе, каза някога една Душа, която срещнах. Е, права е.

А сега, ще свърша малко работа, но не на поточната линия - ще рисувам с цветовете на аурата си в пространството. Измийте очите си и наблюдавайте - Забавно е!
 
Доста интересно инфо! Измерил е жизнената енергия, която е навсякъде. Направил е нещо като биорезонансната машина. Разбрал е принципите за манипулация на климата. Обявили са го за секс маниак, заключили са го в затвора и там той се "самоубил". хахахах
Целият му труд разбира се бива прибран... Като с Тесла...

https://www.facebook.com/photo.php?v=518090558246394&set=vb.193431794045607&type=2&theater
 
Слушай, получих силно просветление. Ще ми позволиш ли да създам твой собствен кралски печат/знак?
Мисля, че образът му е вече в мен - усетих много силна визия, пристигна като факс...
Кралски печат...Символ!
 
Защото си Индивидуалист...

Ти си сам.

Трудно ти е да се адаптираш в обществото
Пък и то не те разбира много, много - дори изобщо.
Защото си Индивидуалист, Ти си...

...Различен.

Част от хората се възхищават, други подсъзнателно се страхуват от теб,
Защото провокираш в тях промяна, а това за тях е страшно
Провокираш ги да мислят, а онези, които не искат и не разбират, се смеят
В очите им не си "нормален".
Защото си Индивидуалист, Ти си...

...Свободен.

Изразяваш духа съзнателно и отворено, както в мислите, така и с говор.
Знаеш, че свободата не е нищо друго освен отворен ум за ново.
Автономен от чужди концепции и идеали, които заличават същността ти.
Защото си Индивидуалист, Ти си...

...Уникален.

Като всеки друг човек, но един ден осъзнаваш своята уникалност и това е края.
Края на последователя, края на посредствения, края на еднаквото.
Посрещаш съществото си в цялата му прелест - каквото е такова.
Отлично знаеш, че за своята мисия душата това е избрала, не се сравнявай!
Кой е наясно, Ума или Душата?
Защото си Индивидуалист, Ти си...

...Цялостен.

За теб дуализма е механика.
Обема на съзнанието ти позволява да обхващаш много гледни точки.
Когато боли не бягаш, ако има има радост преживяваш
Изживяваш всичко, трупаш опит, събираш информация.
Защото знаеш, че всичко това ти трябва
И докато не осъзнаеш всичко няма къде да избягаш.
Защото си Индивидуалист, Ти си...

...Красив.

Носиш го.
Отвътре и отвън.
Виждаш го в очите им, разчиташ го в мислите им, но това не стига.
Ти никога не потърси одобрение от кой да е.
Нито Краля, нито Кралицата търсят похвала.
Те никога не просят вниманието на другите. Те знаят, че Са!
На тях им трябва единствено огледало
Красотата търси красивото, както Кралят търси очите единствено на Кралицата.
Защото си Индивидуалист, Ти си...

...Аристократичен

Не с наследство - по Душа е, простете!
Ако ви разочаровам идете другаде и просете. 
Цената на тази титла е космична.
Плащаш режейки парчета от душата си с бели ръкавици.
И както обичат да казват на пазара - Ако искаш!
Сърце.
Кръвта във вените.
Отдаденост и благородство.
Да съхраниш себе си в света на сенките е рицар.
Защото си Индивидуалист Ти...

...Мутираш

Бавно и бързо - Сигурно.
И все по-непознато ти се струва всичко
Защото искаш да си поговориш без думи
Защото си донесъл много светове в себе си
Защото, колкото си от тук, толкова и не си...
Защото вървиш бавно към върха проправяйки пътека
Защото искаш всичко да е уникално
Защото искаш твоят живот да е пълен с красота
Защото това е твоята природа.
Защото си Индивидуалист
Защото Обичаш като Слънце!
 
Леле, каква картина се появи зад очите ми, на белия екран - Леле!!!
Освен Кралицата в цялата си прелест пристигна и един друг детайл,
завъртян във фрактал ме накара да потропвам нетърпеливо с крачета...
Нямам търпение да ти покажа...
Ти просто, ще ахнеш.............

Ето ти един красив поздрав от архивите - ще го познаеш!
Така се зарадвах да го намеря и прочета отново...
Често ги гледам. Чувството, когато се разхождам с машината на времето из онези дни е необяснимо...
Няма такава магия... да те усещам - наистина няма! :10:

Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата — мрежата се забравя.
Примката е, за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът — примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът — думите се забравят.
Къде да намеря човек, забавил думите, та с него да си поговоря!
 
Града опустя - много!
Наблюдавах го опулен от високо, докато лифта бавно пъплеше надолу между боровете.
Някъде в далечината бляскаха мълнии. Идваше буря.
Стигнах в къщи, седнах за малко и погледнах през прозореца.
И града по-рано, и сегашния пейзаж сякаш бяха като натюрморт от руската школа - сух и кичест. Всичко това ми напомняше на стар филм от соца или на следобед в който вместо готино детско започваше отегчителното "бразди" или на едно от онези детски лета, в които към края си безвремието пропиваше мозъците ни до кости, а дните се нижеха болезнено бавно, като охлюв, който прекосява магистрала опитвайки се да счупи личния си рекорд, а ти мериш времето му с хронометър...
Сякаш сърцето ми беше заминало за някъде. И по един особен начин, неразбираем за хомосапиенс това си беше точно така.
Тук останахме аз, част от антуража и всички останали хахахахахах
Подобаващо заваля - много!
И докато напиша всичко това дъжда намаля до степен на възможна разходка.
Някак си не ме свърташе. Станах, взех чадър и излязох за да се слея с капките...
Нещо в мен ме кара да ходя из локвите.
Чух отваряща се врата на празен тролей и гуми от минаващи коли - за момент помислих, че е есен
Възможно ли е това?
Спешно трябва да изляза навън!
Ще си допиша после...

 
Сънувах те снощи. Сновеше наоколо и комуникираше с разни хора, говореше с тях, занимаваше ги с разни неща...
Седях и те гледах, сякаш исках да ти кажа и телепатично го правих - Липсваш ми или нещо от сорта... независимо от това просто те гледах и ти се радвах - красота!
В Един момент ти се обърна и ги остави за момент. Тръгна към мен събличайки горната си дреха. Ококорих очи... и видях всъщност, че от долу не е гола плът. Носеше, забележи ЗЕЛЕНО бюстие по тялото, където е сърцето - Силно зелено! Дойде, прегърна главата ми, защото бях на нивото на корема ти, нали съм седнал хахахах притегли ме към него нежно с усмивка и без да помръднеш устни ми "каза" - Тук съм, миличък!
КРАСОТА!!!! ...та така

:10:
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top