Понякога умът забравя онова, което сърцето никога не забравя.
Това, че сме много повече от онова, което ни се налага, от изградените представи за нас самите, сглобени от миналото.
Никой не е казал, че това, което даваме трябва да е равно на онова, което получаваме...
Ситуациите са различни, както канчетата ни са различни спрямо душите ни...Не е нужно везната да е равна за да се чувстваме щастливи един с друг и такъв вариант няма в повечето случаи...може би само така изглежда от страни. За някой само една усмивка извираща от сърцето може да стигне за да може същия да полети и да преобърне света и когато е естествено това е повече от достатъчно.
Защо позволяваме на пресметливия ум да върши работата, която само Сърцето може да свърши? Само то знае, защото е съдържател на Истината.
Ние сме много повече от страховете, които ни карат да спим на запалена лампа и го знаем отлично - Много повече! Ние можем да нагодим нещата така, че да се чувстваме щастливи. Ние можем да изменажираме разумно естеството на природния феномен, който идва при нас от някъде... Не е нужно да спираме дъжда, можем да си направим беседка, под която да се наслаждаваме на капките и дори в този малук момент да е скрита цялата Вселена, да е най-красивият миг... в тези малки неща се крие също бога, в детайлите :01:
Ние можем всичко. Нека останем себе си и да намерим пролука в "мрака". Нима плодовете и доказателството не са пред нас? Погледни, около теб е само изкуство, поезия, хора, които попиват всичко онова, което се е родило между едни личности, споделили сърцата си? Не е ли красиво....Това остава на този свят завинаги, това е вечността. Доверете се на сърцето си, защото ума друго освен да пасе патки не може да направи. Твърде глупав е за да намери вратата към онова, което хората търсят цял живот а други получават безусловно, като дар от Бога.
Никой от свитата ти не разбира това. Никой от тях не би жертвал времето си по този начин...никой.
Как може да осмисляме нещо прекрасно, нещо издържано и истинско? Трябва ли да се хващаме за думи изречени безсмислени вместо един друг да се подкрепим и пазим?
Може ли да се взираме в грешна запетайка, която уж боде, когато изобщо в същността и няма капка критика, укор - никога не бих - НИКОГА НЕ СЪМ! Единственото, което съм искал е капка от вашето "себе си", което свети по силно от Слънцето, което е родено да изгрее над всичко, що пречи на лъчитe му, давайки пример за свобода, мъдрост, смелост и доброта...любов... с времето си, когато... Трябва ли да се отказваме, щом са нужни "хиляди етапи" до съвършенството? Когато това е просто период като много други, енергии и нагласи...
Шут в гъза е начина да направиш крачка понякога...Понякога болка, притеснението-привидната крачка назад е най-голямата засилка преди да скочиш....
Просто трябва да вярваме.........защото всичко е наред!
Допи питието, взе любимата си шапка и шал...обърна се да се усмихне любящ и изчезна в нощта... някъде, някога.
