Спирам периодично за да се огледам. Какво виждам - роботи, роботи и само роботи.
Забравили същността си, спазващи правилата на движение - изчакай да светне зелено и тогава премини, дори цял живот да чакаш ти?
Не, аз ей сега, ще мина, защото имам съзнание, имам очи, имам уши.
Завистници, които гледат и обсъждат, нямащи идентичност - своя приказка в живота, плащащи обществен данък "послушковци".
Клюкари, които нямат интереси и гледат шева на яката ми, пръстена ми, обувките и панталона - косата?
Защо ли не сложа аз еготата ви в тоалетната и не пусна водата, защо ли не разбутам кочината ви, да размътя водата, че да подадете глави над повърхноста и да видите Слънцето?
Осъдих ли ги? - Пардон. По-скоро констатирам, но каква е разликата? След малко, ще се издигна отново...само да довърша.
Не съм особено "духовен", но този етикет не е по-различен от предишния. И в матрицата се продава.
Аз съм и ноща и деня, аз съм и във въздуха и във водата. Не съм само бял, аз съм и черен, а в джоба ми има милиарди цветови решения. Имам безброй инструменти. Аз съм необятен, аз съм дуенде. Не можеш да ме прибереш в кутия, но не можеш и да ме пуснеш, защото ще ме разпилееш. Не можеш да ме култивираш.
Няма да ги послушам, когато ми кажат, че седейки в тази стойка, ще получа просветление, няма да им повярвам, когато ми кажат точно коя е линията и нейното име - няма и да ги чуя. Тръгвайте по утъпкания от поклонниците път, а аз, ще мина на пряко през гората, за да разгледам дърветата, да поговоря с духовете, да дишам от мъховете и ще се видим от другата страна. Там аз ще разкажа моята история и какво съм видял през моите оче, не през чуждите, а те ще ми кажат, колко стъпки са преброили по ПЪТЯ на някого.
Нямам етикет, имам същност. Не искам поклонници, искам съмишленици.
Аз съм тук и сега и винаги съм бил. Приемете ме такъв, какъвто съм и аз ще приема вас.
)))))