• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

малка нощна музика

Status
Затворена за нови мнения.
Когато два пламъка се съединят в един, се разпалва силен огън, край който много хора греят душите си.
 
Аз толкоз дълго чаках, за да те открия...
През всичките страни световни минах..
Но нигде не намерих като твоята магия
и само тебе скъпа аз обикнах....
                            Бялата сянка
 
Аз бях родена от реброто ти,
и продължавам да се стремя към тялото ти.
Ние продадохме тайните си и се разтопихме в музиката.
Събудих се от този сън,
а ти все още повтаряше: "градове ще падат,
градове ще падат, не съжалявай въпреки всичко,
ще на правя всичко, за да те открия...
 
Прилича и на въртележка - върти се до откат
Като апатичен цикъл, не много смешно
Дори и с хората кръжащи край нас.
Само така изглежда.
Знай, че това е просто пейзаж.
Като след зима, Природата се сеща
Така се случва и с нас.
Редуват се периоди - топлини, мъгли и дъждове...
Така, както малкото постепенно проглежда
И душата човешка бавно расте.
Вярвай и, защото тя знае.
Погрижила се е със съвършен замах.
И пътя ти Диамантен е постелила
Дар от Вселената - Да, от нея го разбрах!
Ти имаш целувка на челото си
Виждам я, защото я имам и аз.
От малки, златни звезди изтъкана е
С Любов от Бога и много страст.
И знай - Златната Каляска по пътя си лети
Крилата си разперила е и посоката държи.
Усмихвам се леко, виждам как в нея си седиш
Зад перденце кадифено светиш като Слънце
И всичко що ти е скъпо знай, е винаги до теб.
И нека се вихри отзад прахоляка
Кристалните колела да цепят този пущинак.
Остави ги, виж Изгрева отпред чака в едно с всичките звезди
От там дойдохме някога, на тях принадлежим
За всички възлюбени сега те светят и тихо шепнат
"Любими мои, Любими.......
 
Открадната целувка.
Срамежливо.
Копнежен стон.
До болка стиснати в юмруче
дълбаят пръстите
пламтяща рана.
От влюбеност се гушат птици
в очите ми… Без срам,
прокарвам длани през косите.
Сребристи… В бързия ти дъх
усещам вятъра копнежно.
Облива ме без свян.

Мария Илиева
 
Измий прахта от Душата и Сърцето си с водата на Мъдростта.
Любовта, е Светлината на Душата. (...и аз виждам тази Светлина със собствените си очи - Красота! А никога до преди това, не бях...до момента, в който видях Теб)

Маулана Руми
 
Има много криви огледала, в които една жена може да се огледа, но има само едно, в което може да се види истинска.
 
Какво е това? Чувствам неща, които никога до сега не чувствах. Виждам неща, които никога до сега не виждах. Странни мисли минават през главата ми, които никога до сега не бяха минавали. Изгубен съм в Удивление, след което в страх...Луд ли съм?
Но Любовта покорява всичко, аз се потапям в нея и... ето те и Теб.

Далн
 
Мъдростта на този свят носи съмнение. Мъдростта на вярата извисява над небето. Отражението на истината отваря пътя към царството. Съкровища и армии не правят цар. Един истински цар е цар вътре в себе си.

Маулана Руми
 
Любовта е пламък който, когато пламне, поглъща всичко освен Възлюбения. Любовникът овладява меча на Нищото, за да го насочи към всички освен към Бога: помислете, какво остава след Нищото. Там остава само Бог: не остава нищо друго.
Възхвалявам те, О могъща Любов, унищожител на всички други "богове".

Маулана Руми
 
Спомням си всеки наш момент
И всеки ден аз съм в Любовта
Ако не го правя то значи съм умрял.
И понеже няма смърт
Завинаги оставам в ръцете ти
Оставам вечно Любящ.
 
Не рамкирам
Полет е да творя.
Не го правя просто така
Аз Горя в страст
Изгарям и се паля пак
С ръце по тялото рисувам
Слушам дишането и
Единствената мелодия
По настръхналата кожа
Вечно се разхождат пръстите ми
Аз съм скала
А вълната разбиваща се в мен е Тя
Покривайки ме целия
Копринена като пяна
Като вода ме завладява
Изпълва ме
С Екстаз
Там...
Където няма Аз
Сливам се
...и се разтварям.
 
"Ние сме хората, които внасят Светлина и нашата Любов е светещия фар в морето на мрака, който навигира спещите души към дома, към възможностите, които дава Любовта."
 
"Дали ще мога някой ден
за миг да те докосна.
Така красива си пред мен
и такава страстна.
От полъха ти ставам друг,
не вярвям, не очаквам,
защото ти не си от тук,
не си от тук.

Но ти не си и от сега-
на времето подвластна.
Ще бъдеш, вече си била
красива и страстна.
Но знам, че ти не помниш от кога
разливаш се във мен, като вълна.

Къде си, само питам къде си.
В мига на моя изгрев, ти къде си.
Светът, във който дишаш, наистина е друг,
аз знам, че ти не си, не си от тук.

Разлива се във мен вълна,
която ме поглъща.
Ще бъдеш, вече си била
и слаба, и могъща.
Аз знам, че ти не помниш от кога
не си от тук, не си и от сега.

Къде си, само питам къде си.
Подвластна на безкрая, ти къде си.
Светът, във който дишам, наистина е друг,
когато съм без теб, а ти си тук.

Само питам къде си,
когато съм без теб, а ти си тук... "

 
О, Богиньо в човешки образ
Прекрасно същество от Светлина
Влез, гмурни се в очите ми
Погледни, на сърцето изписана е Истината
"Няма друга Красота като Твоята
Уникална - Ти си само една." 
 
Може би, ще си отивам още много пъти и пак, ще се връщам да я търся
Може би някой ден, ще се науча
Тялото си в Светлина аз, ще превръщам
И никога повече не ще се срещам със смъртта - може би.
Но знам, едно нещо в съществото ми вечно ще преобладава
Нещото, което винаги за мен, ще е над всичко и сега е.
А Тя винаги, ще бъде същата
Най-нежната и най-могъщата
Животът в мен е нейното дихание
Любовта ми, единствена, Тя е.
 
Думите, толкова силни понякога и така слаби, че изчезват в ръката на сърцето, чрез което душата изживява себе си в щастлива мисъл...Красота, и усещаш...просто летиш и усещаш...

 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top