• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

малка нощна музика

Status
Затворена за нови мнения.
Тук е като черно бял филм от времето на втората световна - няма никой освен мен и залегнал в бункера изучавам химични формули и математически теореми. Обичам този град, но когато е по-живнал, когато има движение дори с агогантните си жители, драпащи с нокти да успеят и да хванат кокала. При други обстоятелства бих казал, че времето сякаш е спряло, но всъшност върви много бавно или поне така изглежда. Точи се като боза от чешмата. Напомня на гигантска костенурка, която много бърза за някъде, но няма възможност да тича и се влачи.
Писах вчера, онзи ден... Като цяло не казвам кой знае какво ново и вероятно се повтарям, но ми се искаше да споделя, както обичам си обичам... Кой знае, някой може да си хареса нещо, да преоткрие друго... Понякога човек прави ретроспекция с чаша кафе, буден и осъзнат за случващото се за да си припомни. Ей го на как започна всичко... 

...И докато пейзажите се сменяха динамично пред очите ми, потънал в размисъл, разлистих събраната информация в душата си. Мислих си за пробуждането, за предизвикателствата, за хората, за промяната...

Когато се обърнем назад и проследим историята на великите личности оставили ярка следа след себе си, в първият момент оставаме с впечатление, че живота им е бил някаква песен от мантри, светлина и пеперуди. От една гледна точка може би е така, защото в повечето случаи ние получаваме извлечените поуки на готово - рафинираната Светлина, без да си даваме сметка, колко труд и усилия са били нужни на тези човеци да осъзнаят Истината през сърцата си. 

Ошо починал в затвора, фамилията Ганди жертва на атентати, Исус разпнат на кръста, Учителят Дънов пребит до почти до смърт заради ученията си, дори Руми и Шамс, не одобрявани от никого, но открили дълбочината на Бога през Любовта си. Тези хора, които са пример за почти всеки, модел на подражание - дори имидж са дали от себе си всичко с една единствена цел - себе познание, свободата и благото на човечеството, което с други думи означава едно - прокарване на път за Духа в ниските честоти на вибрация и триизмерна  плоскост. Колко трудно може да бъде става ясно, щом се опитаме да имплантираме поуките в живота си разбирайки, че Светлината не е сама. За да осъзнаем принципите се налага да се изправим и пред "тъмната" страна, онази, която остава скрита в мазето на подсъзнанието, до момента, в който не внесем Светлината и не видим колко сенки има хвърлени от бурканите, старите сандъци с дрехи и забравени съкровища.
Така е във всичко - златото, което трябва да бъде пречистено, Така е и с перлата, която лежи на дъното а пътя до нея е дълбок и населен с хищни риби. Но ние вървим и все повече Светлина има по пътя ни, макар и понякога да не изглежда точно така. Има моменти и задачи, които отнемат година, две, пет - знаем ли колко време би било необходимо? Няма как ако не тръгнем по пътя на осънаването, а този стремеж ,който движи човечеството от как свят светува сега е по-силен от всякога. Колко години се строи една катедрала, а колко живота са нужни за да закрепим една висока вибрация в баланс и да измием налепите от душите си - Всеки знае сам за себе си. Само ти знаеш, колко побира канчето ти.

Какво значи да си "Светило", да си "духовен", да си на "пътя"? Това не е нещо абстрактно и недостижимо. Да бъдеш Звезда е да бъдеш себе си. Да се освободиш от целия товар, който си понесъл по една или друга причина, заради един или друг имплант на мислене. 
Матрицата допуска ти да станеш такъв, но щом разбереш, какво коства, условията, по които си научен да живееш, вградените програми и канони да те заставят да се откажеш и да продължиш просто да съществуваш в нейна полза. Всъщност матрицата иска да ни обезвери, да спрем да мечтаем или ако го правим то да е в зададените параметри - дори да мерим чувствата си - Тя ти казва "Не, това е недостижимо за теб, бъди такъв за да си щастлив". Тя ограничава изразните средства. Идеята и, е  да се откажем от себе си в името на нещо друго, като ни предлага в замяна различни роли и същности, от които можем да се възползваме, като хем задоволим егото си, хем сме в услуга на обществото. Тя обещава нещата да се случат сигурно, относително бързо и безболезнено, ако може евтино, но качествено, което само по себе си води до феномен, който наричам "изкуствени цветя". Това не е нищо повече от една схема, чийто родител е не друг а УМА и всичко, което прави е да държи съществото в рамките и под контрола на неговият Ум, синхронично на колективния Ум наречен Общество. Но всичко това вече е видимо. Разберем ли го ли на прага сме да се освободим.
Момента, в който заживеем с истинската си природа, като себе си, всичко става блажено. Няма нужда да се борим с живота, няма нужда да плащаме обществени данъци. Така е най-лесно, защото живота просто минава през нас естествено. Ако забием и нямаме идея на къде да поемем просто можем да оставим животът да се прояви чрез нас. Така всичко става просто, защото ние не се борим. Иначе с какво се борим? С лошото?  "Лошото" идва, защото понякога не сме съгласни с предизвикателствата, които живота праща към нас и в ума си разделяме нещата на добри и лоши. Това не е животът. Това е идея, концепция за него. Така че, ако се появи болка - добре, имаме болка. Като малко дете, ако то падне плаче - боли го и плаче, няма нищо лошо в това. Ако се чувстваме тъжни нека просто бъдем тъжни, изживяваме го и нещата се променят. Нищо не остава статично, нито болката, нито мизерията. Не е казано, че обезателно трябва да вземем мерки или да направим нещо. Животът не е обезателно пълен с радост и щастие. Той е като времето понякога вали, понякога грее слънце, понякога има гръмотевици - Природа. Ние можем да живеем с него, не срещу естеството му. От там идват и ядовете на човечеството, че се отива да промени природата.

Времето в което живеем е безспорно интересно. Промените са толкова много и сякаш ни натискат все повече да заживеем с новата променяща се реалност. Няма нищо вече, което да ни спре да бъдем, да живеем по начина, който чувстваме дълбоко вътре в себе си. Има все повече пространство за хората, които се доверяват на живота и божественото и все по-малко за онези, които искат да поддържат стари вярвания, концепции, които пресмятат и кроят. Животът е непредсказуем но обгрижващ всеки, който му се довери и отдаде. В този момент това предизвиква много страх в хората, защото те чувстват тази промяна и се вкопчват в старото, имат нужда от нещо, за което да се хванат, имат нужда от сигурност в живота. Там е работата, че тази идея е с изтичащ срок на годност. Новата парадигма не е свързана със сигурност. Нещата опират до това, да се доверим на живота, да бъдем с отворени сърца и очи и просто да заживеем в този момент, и отново, и отново - Това е новият начин.

И знаците ще идват, ще разбираме чрез интуицията, чрез сърцето. Информацията идва от време на време, идва директно и ти вече знаеш. Всичко това се разминава с ума. Той е разпознаваем - Той има неговите причини и начини, с които да си обясни нещата, като ЗАЩО, КАК, КАКВО, ЗАЩОТО. Той работи в една предсказуема логическа програма и последователност, докато Интуицията и Сърцето ти казват - ТОВА Е ЛЮБОВ! - и ти просто го знаеш.

хайде и един поздрав .)))) че много фолософи стана....хкхкхк



не... моля ти се виж това

Тя каза: ще пия еднокафе
Тя каза: с мляко
Той каза: ot vuter she izkochi ezikut mi i shte ti oblije ustata
Той каза: aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaxaxaxaxax
Тя каза: хаххааааааааааааааааааа
Тя каза: ооо, ще умра от смеях


...ще падна и аз хахахахаххахахах :03:
 
  Unikalno... taka priqtno se lee parcheto.. Tancuva mi se leko, bavno - stupka po stupka..tuniki, meki sveshti... pareshti dlani goreshti..tela peshti mmmmm  :01:
 
Липсваш. Всяка дума, жест, поглед и усмивка.. Косата, очите...прьстета и малки кутрета...бухалче любимо малко........
 
От началото на моят живот аз търсих лицето ти и днес го видях.
Днес аз виждам чара, красотата, неизмеримата благодат върху лицето, което търсих.
Намерих те и онези, които се смееха и ме презираха вчера, съжаляват, че не са търсили, както аз направих. Замаян съм от величието на красотата ти...бих искал да те видя със стотици очи едновременно... Сърцето ми бе подпалено от страст, търсещо вечността на красотата, която държи сега. Срамувам се да нарека тази Любов човешка и се страхувам от Бог да я нарека божествена. Твоят ароматен дъх е като сутришен бриз в тиха градина. Ти вдъхна нов живот в мен.
Превърнах се в твой изгрев, също и в сянка. Душата ми крещи в екстаз...
Всяка фибра от съществото ми е влюбена в Теб. Твоят блясък запали пожар в сърцето ми и прокара сияен лъч за мен между небето и земята.
Моята стрела на Любовта достигна целта си. Аз съм в дома на милосърдието, а сърцето ми е храм за молитва.

Руми
 
"...Но другите не станаха на стихове
и песните за тях не се разказват,
на другите не помня и очите им,
знам - ти си труден, но ти вярвам."
 
Това не е моята малка музика
Това е ритъма на твоето сърце в съвършен танц с моето
Това не са просто красиво подредени думи от въображението ми
Това е кристалното отражение на лицето ти
Това е безкрайната приказка за душите ни
Чистата Истината отразена през очите ни.
Вярвай ми.
 
Бях забравил за концепцията "уикенд" и "седмица" изобщо. С идването на този, може би за първи път усетих толкова силно и ясно, как календарната програма се активира в ума и от едно освободено, природно състояние на безвремие мисленето превключи на графи, барове и схеми. Толкова лесно се програмират съществата, че направо е абсурдно. Това може да покаже едно единствено нещо, каква измишльотина е реалността, която движи днешната картинка. Измишльотина е най-точната дума - измислили сме си всичко, а реално няма Нищо...освен енергия. Няма нищо друго освен енергийно поле за измислици и няколко закона, които да скрепят нещата. Даже не са закони, а принципи. Как да не се смееш, когато дойде някой и започне да се вживява в човешката драма и действителност? Уикенд, Петък, Понеделник и не само, на всички нива има нещо, като "уикенд". Къде отива всичко това, когато съзерцаваш морето с любим човек до себе си или когато правиш Любов - Та ти не знаеш кой си в този момент, камо ли кой ден... усещаш само единството, природата си - висшата. Нищо че не се вижда, тя е там, точно както и вятъра, който не виждаме, ако не е прахта, ако не са листата - Той е там някъде.
Снощи сънувах уникален сън. Вдигнах си ръката, фокусирах се и създадох цвете от нищо. Усетих как започва да се материализира от мисъл...всичко стана пред очите ми. Усетих и колебанието, дали ще се получи - отминах го и продължих. От прозрачност придоби плътност, после твърдост и накрая стана реалност, която стисках в ръката си треперещ и развълнуван. Истинска Магия. Истински клон с цветове... Това е.
Абсолютната творческа и мисловна Свобода. И ето, че пак идва някой и ми казва, какво да правя, кое е добре и кое зле, какво да чувствам и как да съм щастлив - Аз се смея, смея се, а той ми казва ПО-ТИХО, да не събудим другите и че съм луд.
Точно така, нека думата "Луд" бъде опорната ви точка, с която да опишете безграничността на изразяване и освободеност, и нека думата "нормален" да бъде описанието на спящия послушен общественик.
Не е лесно да си себе си - безграничността е прекалено обширна, трябва въображение за да си го измислиш.
Да си "друг" е далеч по-лесно, няма нужда да го мислиш - имаш "уикенд"! 


пс. това няма връзка, но присъства :10:
 
Когато си помисля за теб и те обхвана изцяло от центъра до последния детайл, в душата ми настъпва такъв карнавал, че думи не достигат. Тогава усещам, колко беден е езика ни и буквално нов, нечуван проговарят устните ми... 
Искам да напиша нещо "мммммммммммммммм"... но не мога. Говори се насаме, говори се с цяло тяло - това е езика на Бога. 



 
"Бъди спокоен с тези, в дуалноста. Говори им сладко и разумно - Търпението изглажда и пречиства."

***


всяка клетка от тялото ми цъфти като роза
градината, в която тихо се разхождаш боса
царството ти земно, на аромати и Любов
прозорец към космоса, лотус в слънчев трон.




 
"Наистина една душа сме, ти и аз
В скритото и разкритото, ти в мен, и аз в теб
Тук е дълбокия смисъл на връзката ми с теб,
защото между теб и мен, няма аз и няма ти."


 
Предпази себе си от собствените си мисли.

Руми


**

Не търси Рая и Ада в бъдещето. И двете са в настоящето. Винаги, когато обичаме без очаквания, пресметливост и условности сме в Рая. Когато воюваме и мразим сме в Ада.

Шамз




 
От къде извираш, всеки път така свежа от сърцето ми с шепи се изливаш?
Понякога искам да дойде някой и да ми разкаже.
В съня, защото тихичко заспивам - тъмно е вече и съвсем не виждам.
Ако си долу, викай силно - Обичаш ли ме, събуди ме.


 
Леко, модно отклонение отправено към моят естетично стилов, творчески съветник и ценител, Дуендита!
За първи път се осмелих да взема толкова екстравагантен цвят - корал (снимка н.1) ...оказа се толкова отварящ, че като сложих после една "пепел от рози" и все едно облякох сив потник. Италианчето добре се е сетило да акцентира в корала с тревно зелено, разбивайки стереотипа... сигурен че ще оцениш.
Номер 2 - никак не е зле.. хахахах  Винено червен сатениран памук. Изключително удобен и мек върху кожата. Чаша вино ухаеща на горски плодове, гъби, канела, масаж и... горски плодове  :03:
Номер 3 - нека въображението реши...  :23:
Та така...споделено!
 
Успях да събера повърхността
И дъното, и същността в център
Валя и пече, и бурята ме би в лицето
Но, каквото и да е, образа остава
Красив отпечатък от една душа в дланта ми
Повърхност и дълбочина в Едно събрани
Съвършено отражение от огледало
Ако можеше за миг с очите ми да се погледне само
За момент би онемяла...
Обичам я безкрайно!
Дори и Света вече да го няма
Аз ще остана и ще бъда над лявото и рамо.
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top