...малко хюман д.
"Сянката
Преподавам ХД от много години и ако се върна назад във времето темата, която винаги ме е интересувала, е обуславянето. Да се справиш с ума си е най-голямата дилема, с която всеки в процес на трансформация се сблъсква. Умът винаги е малкото препъни-камъче, което преобръща колата. Разбира се, това е ужасно иронично, защото единственият начин, по който ние можем да съществуваме е като използваме умовете си. От момента, в който сутрин отворим очи, до момента, в който отново ги затворим, използваме ума си през цялото време. Умът ни е апаратът, който разпознава какво се случва около нас. Да вярвате на ума си може да ви изглежда нещо, което няма нищо общо с мозъка. Всъщност, от една страна, умът ви е единственото ви средство за себе-отразяване и анализ.
Мога да ви науча толкова много неща за осъзнатостта и механичния начин, по който да достигнете до нея. Но реалността е, че не можете да извървите този път, докато не изчистите дилемите от ума си. Не искам да си мислите, че умът е нещо лошо, защото не е. Умът е нещо прекрасно. Осъзнатостта, която търсим, може да бъде достигната само чрез ума. Но умът е външен авторитет. Съществата с девет центъра имат двойно съзнание. Имаме два авторитета- външен и вътрешен.
Физичен факт е, че две тела не могат да заемат едно и също място в пространството по едно и също време и че всички тела постоянно се намират в движение. Ние сме предмети, които се движат в пространството. И всъщност взимането на решения представлява навигиране в пространството. Всяко взето решение представлява завой по пътя. Но всъщност взимането на решения е ключът към това дали ще успеете да постигнете осъзнатост в този живот или не. Да бъдеш умен е лесно. Да бъдеш осъзнат не е. И можете да станете осъзнати само щом започнете да различавате дилемите, с които ви натоварва мозъкът ви. Защото умът е голямата машина за страх, която ви ръчка, измъчва и постоянно ви бърбори. Умът постоянно е зает с това дали нещо ви харесва или не ви харесва и колко точно ви харесва или не ви харесва. Умът никога не млъква...
Тази сутрин ще ви покажа нещото, което има всеки от нас, а именно сянката. Тази сянка буквално е умът ви. Менталното ви поле всъщност е създадено от тази сянка. Стигате до един момент обаче, в който осъзнавате, че тази сянка не сте вие. Ако се върнете към учението на Лао Дзъ и древен Китай, ще видите, че там също са смятали така- умът може да разруши всичко. Когато следваме умовете си, се превръщаме в противни разсеяни маймуни.
Когато стигнете до най-дълбокото ниво на ХД идва един момент, в който сякаш някой ви казва: „Ще ви дам място, от където можете да навигирате тялото си”. Нека обаче видим какво всъщност прави мозъкът ни: чудовищно е. Не, сериозно. Ако си помислите само колко заглавичкани сме от момента на нашето раждане. Умът ни е една огромна суета. Когато преподавам най-дълбоките нива на ума и рейв психологията, показвам на учениците формулите, по които работи мозъкът им. Има хора, които си мислят : „Уаааау, това е умът ми!”. Даааааа бе да. Това не е умът ви. Не е и никога не е било. Това е просто продукт на обуславянето. Погледнете картата си - всеки отворен портал, всеки отворен канал, всеки отворен център е там, за да ви пристрасти, за да ви вманиачи и за да ви накара да повярвате, че никога няма да бъдете цели, докато не постигнете онова, което не сте. Разбирам много добре защо е така - това е логичната игра на гените да бъдем привлечени от това, което нямаме, с цел по-добро възпроизвеждане на рода. Но вижте, при нас този капан се разпростира много по-далече от първоначалния му биологичен замисъл.
Всяко едно нещо, което не сме, ни влияе и това влияние отива право в мозъка ни. И спомнете си какво се опитва да прави умът ни - опитва се да бъде вътрешния ни авторитет. Не външния ни авторитет, който всъщност е, а вътрешния, тоест опитва се да ни казва какво да правим. И го прави постоянно. Когато трябва да вземем някакво решение, умът ни се намесва, претегля везните и отсъжда: „Направи това.”. И ние го слушаме. Мислим си, че гласът, който казва: „Това е по-добро от другото” е нашият собствен глас, но не е. Това е гласът на ума ни. Това е обуславянето."
(Ра Уру Ху)
п.с. и малко арт в грима...