Интересна изповед на един мг в процесите си на осъзнаване и разбиране на стратегията си като такъв.
"Процесът на осъзнаване наистина е много бавен, много по-бавен от колкото ни се иска и някога сме си представяли, че може да бъде. Години са минавали при мен, докато осъзная дори нещо дребно за себе си, въпреки че стремежа ми към себе осъзнаване датира от около 10 години. Когато започнах да следвам стратегията и авторитета си, процесите се задвижиха много по-бързо, в началото слабо и бавно, а после все по-силно и бързо започнаха да се случват прозрения и осъзнавания в мен. Ти вече отчиташ такива при себе си, което е чудесно. Разбира се, в началото откриваме, всички онези които ни блокират и ни пречат да изживеем себе си. В началото, когато разбрах за своята стратегия и авторитет - нищо, ама нищо не ми говореха. Написах си на една дъска в коридора изречението : "Не инициирай, изчакай да откликнеш" и всеки ден минавайки от там му хвърлях по един поглед. От него разбирах само думичките "Не" и "Изчакай", нищо друго не ми беше ясно. Къде се намира сакрала, знаех само на теория, въобще не ми беше ясно как да усещам отклика си. Разказах на хората около мен за дизайна и за това, което бях научила и ги помолих да ме питат, не ...всъщност им заповядах и настоявах и им се гневях ако не ме питат , и въпреки това, когато ме питаха, нищо не усещах да се случва. Понякога си правехме и сакрални сесии : приятелката ми задава един след друг въпроси, на които аз мънках "мхм" , "ъ-ъ", но беше като на игра, на шега.. не чувствах абсолютно нищо, не знаех дали това е отклик, дали не. Пълна обърквация. Едновременно с това не спирах да инициирам, това си ми беше начин на живот, дори не знаех , че го правя. Започна се с дребните неща. Без никой да не ме е питал, без да съм откликнала, инициирам и настоявам за среща с приятел - срещаме се и се скарваме. Веднага отбелязвам - ето инициирах , резултата е негативен. После ме хвана страх и започнах да се обърквам :"Това сега иницииране ли е, не е ли?" и станах много плаха , плаха... Това също се оказа грешка. Това, което се опитвам да ти кажа е, че за осъзнаването се изисква време и опит - ти сама трябва да влезнеш в експеримента и да откриеш за себе си, кое е иницииране, кое е отклик. Сама да го зацепиш, това ще се случи в даден момент, бъди спокойна, само трябва да мине достатъчно време и да натрупаш своя личен опит. Когато си правехме сакралните сесии, като на игра с моята приятелка, това което забелязах, е че ми е приятно да ме питат. Започнах да усещам, че нищо не знам и че като ме питат, имам шанс да ми светне лампичката. В началото забелязвах, че питат ли ме , моментално ми се включва ума и ми дава доводи за и против. Само в някакви много отвеяни моменти и за супер дребни неща, се хващах, че казвам "мхм" "ъ-ъ", в началото дори не забелязвах, че издавам такива звуци. С времето усетих, че за някои неща се ентусиазирам и усещам прилив на енергия, а за други съм вяла и ми е все тая.. Когато те питат и усетиш, такъв прилив на енергия, такава готовност, радост, че искаш да се впуснеш това, че е за теб - това значи "мхм", ако пък казваш "не знам" или не усещаш такъв прилив, значи "Ъ-Ъ". С времето ни става все по-ясно имаме ли отклик или не. Ето днес се чудех дали да купя един шкаф, ума ми много го желае, измислил е как ще си нареди нещата в него и прочие, но в момента, в който ме питаха "ма ти искаш ли да го купиш този шкаф?" усетих как вдигам рамена и усещането е "не знам". Сега вече усещам в тялото си, и се чувам как казвам "мхм" или "ъ-ъ" и при мен винаги е придружено и с реакция в тялото, забелязала съм го и при други генератори - при "мхм" поклащат отвърдително глава, при "ъ-ъ" - поклащат отрицателно глава, а при "не знам" - повдигат рамене.
Ако са генератори може да ги попиташ:" Искате ли да се питаме?", с прожекторите- покана Аз настоявах упорито да ме питат понеже съм манифестиращ генератор и ми беше трудно да чакам. Пък и с отворената Аджна ги убеждавах, че трябва да се питаме.. Спомням си една от първите вечери, в които откривах какво е да чакаш. Бях на концерт на Rammstein. И преди постоянно бих инициирала да споделям вербално моментните си впечатления с хората наоколо. Този път обаче реших да чакам, ако някой пристъпи към мен и ме заговори ОК, ако ли не-ще си мълча. И понеже беше концерт, лудница, никой не забеляза, че аз се държа по коренно различен начин от обикновено. И това, което се случи с мен тази вечер бе уникално.. Усетих едно огромно облекчение, че нищо ме Трябва да правя, че не трябва да ходя при този и онзи, да говоря това и онова, а просто да се потопя в изживяването. Може да ти звучи странно, но като не-себе манифестиращ имах нуждата да съм от цел в цел. Не можех просто да се наслаждавам на концерта (до преди това). И тогава открих един съвсем различен и богат свят. Незаета с правене, аз можех да виждам, да попивам и осъзнавам събитието, атмосферата хората, всеки миг и всяко нещо, което виждах ми "говореха". След това отидохме на ресторант. Имаше непознати. През цялото време мълчах. Преди това щях да говоря със всички да им обясня колко много знам, колко умна и интересна личност съм. Този път мълчах като пукал. И ми беше толкова интересно! Накрая едно девойче ме попита нещо и проведохме най-смисления разговор от много време. Накрая бях доволна от интересната вечер. Ако се случи да чакаш, аурата ти сама ще излъчва посланието :"Попитай ме!" и въпросите ще дойдат. Ако се опиташ да наложиш ( както аз понякога правех грешката) може да срещнеш съпротива и неразбиране."
