• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

малка нощна музика

Status
Затворена за нови мнения.
Днешният ден е лист хартия
Чаша топло кафе
Парче въглен и туш червен
Мак и две пъстри Очи
Усмивка движи ръката ми
Музата си Ти.

:53:
 
В мислите ти
Да присъствам
Утре сутрин
Искам
Да бъда в ръката ти
Разлят по чаршафа
В оргазъм


Спокойна Нощ
 
Всичко, което Руми е казал чрез поезията си, дори когато говори за Източника е  единствено и само заради Шамс. Заради Любовта му към него и към нищо друго.Той е бил влюбен, в човек. И ако говори за Бога то е от благодарност за това, че го е срещнал с Шамс. Че е можел да сподели всичко с него. За това, че е успял, чрез тази връзка да осъзнае дълбочината на Любовта, че не е сам океан. Няма друга причина и няма и да има. Човек може да обича себе си, което значи да уважава Душата и тялото си, но както споделя и обича сродната Душа нищо не може да замени.
Ако беше обратното човек щеше да се ражда сам на планета и въпреки това, може би пак щеше да се вслушва във вятъра, дали някой не шепне името му...
 
Никой не знае кой съм,
Никой не може да ме открие,
Никой не може да ми навреди,
Никой не може да ме затрие.
О, Любими! Ти си ме издигнал, неопетнен от "мен".
стрелите на съдбата се сипят
върху вехта кукла от парцали.

Р.


За тези, които не знаят какво е жена - тя е желание,
а за тези, които знаят, е дихание...

Р.
 
Бог никога не създава нещо не съвършено.
На този ден аз се смях на моите глупави, смешни опити за постигане на просветление. Смях се на самия себе си, и на човечеството, защото всички хора се опитват да постигнат нещо, да получат нещо, нещо да подобрят.
Всичко се случи в състояние на пълна релаксация. Така винаги се случва. Опитвах всичко възможно, и след това виждайки безсмислието на всяко усилие, и се отказах да опитвам. Забравих за мечтата си. Цяла седмица живях напълно нормален живот. Трудех се дълго време - работех над себе си, борех се, правех всичко, което може да се направи, но все напразно. Сега разбирам, защо нищо не се получи. Самите усилия се превърнаха в бариера, която предотвратява изкачването по стълбата, самото желание за постигане е пречката. Това не означава, че можем да постигнем без търсене - не, търсенето е необходимо, но рано или късно идва момент, когато това трябва да се прекрати. За да пресечете реката, имате нужда от лодка, но рано или късно идва време да се измъкнем от лодката, да забравим за реката, да я оставим зад гърба си. Необходими са усилия, без усилия нищо не става. Но самите усилията не носят плодове.

Просветлението - това е много индивидуален процес, и това води до много трудности. На първо място, няма отделни етапи, през които определено трябва да минете. Всеки минава собствените си етапи, през многобройните си животи всеки човек се сблъсква с различни условия. Въпроса не е в самото просветление, а в набора на такива условия, формиращи жизнения път. Тези условия са уникални, тъй като всеки човек върви по своя собствен път. Ето защо аз настойчиво повтарям : не съществува широк път, има тесни пътеки, и те често са неизследвани. Не можете да влезете в гората, и веднага да намерите правилния път. Всеки трябва сам да определи своя път - просто тръгнете напред. Казват, че пътят на просветлението е като птица в небето, защото той също не оставя следи. Никой не може да мине по следите на летяща птица. Тези следи изчезват, птицата е отлетяла. Ето защо не можете да постигнете просветление ако следвате някого.

Ошо


***

Защо да живеем в "соц" лагера на дуалността, щом имаме виза за навсякъде.. 

К.
 
Винаги ще има съветници, капацитети, разбирачи и завинаги думите им, ще остават на базата на техните ум и преживявания; на техните възприятия за това кое е редно, и кое не. Как би трябвало да седят нещата, погледнато през призмата на техните неосъществени желания и липса на вяра. Поради желанието им да се почувстват значими, разбиращи и авторитетни.
И това ще остава едно неразбиране и неосъзнатост.
Няма лошо в това. Преди години за първи път се сблъсках с такива същества и тогава разбрах, че те ми помагат да видя, да видя отвъд заученото, отвъд общо приетото, отвъд човешките закони и роли. Благодарен съм им.
Много често тези същества са около нас в ролята на роднини, приятели и близки, но това е част от играта. Така те всъщност създават предизвикателства за собственото ни осъзнаване и Вяра, че сме на пътя си. Напомнят на ежемесечното контролно в училище.
Сега съм спокоен, защото черпя знание от собственото си Сърце, което се превърна в незаменим съветник. Разбрах, че нямам нужда от карта, защото всичко, което ми е нужно като знаци и посоки идва само, когато ми потрябва. Разбрах, че ТОВА, което живее в Сърцето ми, ме обгрижва и води постоянно. И само Онзи, който е имал смелостта да се гмурне в океана ми, знае кое е добре за мен. Всеки друг, които иска да дава наклон на Водите ми е обречен на удавяне от стихия.
Няма как мишката да убеждава кита, какво е щастието за него, при все, че никога не е слизала по-дълбоко от повърхността... от нейната собствена повърхност.

:samurai: :happy-spoon-boy:  :56: :56: :56: :53:  :56: :56: :56: :happy-spoon-boy: :samurai:
 
В любовта всички противоречия на съществуването се сливат и се губят. Само в любовта единството и дуалността не влизат в противоречие. Любовта трябва да бъде една и две в едно и също време. Само любовта е движение и почивка в едно. Сърцето ни винаги променя мястото си, докато не намери любовта и не остане в почивка.
Но това е интензивна форма на дейност, при която пълната неподвижност и непрестанна енергия се срещнат в същата точка, в Любовта.

Стой с Влюбените и избери тяхното състояние
Не оставай дълго при онези, които не живеят в Сърцето.

Руми
 

Yes, I love you so,
And that for me is all I need to know.

I will wait for you,
Till the sun falls from out the sky, for what else can I do?
I will wait for you,
[size=14pt]Meditating how sweet life will be
When you come back to me.
[/size]

 
Интересна изповед на един мг в процесите си на осъзнаване и разбиране на стратегията си като такъв.


"Процесът на осъзнаване наистина е много бавен, много по-бавен от колкото ни се иска и някога сме си представяли, че може да бъде. Години са минавали при мен, докато осъзная дори нещо дребно за себе си, въпреки че стремежа ми към себе осъзнаване датира от около 10 години. Когато започнах да следвам стратегията и авторитета си, процесите се задвижиха много по-бързо, в началото слабо и бавно, а после все по-силно и бързо започнаха да се случват прозрения и осъзнавания в мен. Ти вече отчиташ такива при себе си, което е чудесно. Разбира се, в началото откриваме, всички онези които ни блокират и ни пречат да изживеем себе си. В началото, когато разбрах за своята стратегия и авторитет - нищо, ама нищо не ми говореха. Написах си на една дъска в коридора изречението : "Не инициирай, изчакай да откликнеш" и всеки ден минавайки от там му хвърлях по един поглед. От него разбирах само думичките "Не" и "Изчакай", нищо друго не ми беше ясно. Къде се намира сакрала, знаех само на теория, въобще не ми беше ясно как да усещам отклика си. Разказах на хората около мен за дизайна и за това, което бях научила и ги помолих да ме питат, не ...всъщност им заповядах и настоявах и им се гневях ако не ме питат , и въпреки това, когато ме питаха, нищо не усещах да се случва. Понякога си правехме и сакрални сесии : приятелката ми задава един след друг въпроси, на които аз мънках "мхм" , "ъ-ъ", но беше като на игра, на шега.. не чувствах абсолютно нищо, не знаех дали това е отклик, дали не. Пълна обърквация. Едновременно с това не спирах да инициирам, това си ми беше начин на живот, дори не знаех , че го правя. Започна се с дребните неща. Без никой да не ме е питал, без да съм откликнала, инициирам и настоявам за среща с приятел - срещаме се и се скарваме. Веднага отбелязвам - ето инициирах , резултата е негативен. После ме хвана страх и започнах да се обърквам :"Това сега иницииране ли е, не е ли?" и станах много плаха , плаха... Това също се оказа грешка. Това, което се опитвам да ти кажа е, че за осъзнаването се изисква време и опит - ти сама трябва да влезнеш в експеримента и да откриеш за себе си, кое е иницииране, кое е отклик. Сама да го зацепиш, това ще се случи в даден момент, бъди спокойна, само трябва да мине достатъчно време и да натрупаш своя личен опит. Когато си правехме сакралните сесии, като на игра с моята приятелка, това което забелязах, е че ми е приятно да ме питат. Започнах да усещам, че нищо не знам и че като ме питат, имам шанс да ми светне лампичката. В началото забелязвах, че питат ли ме , моментално ми се включва ума и ми дава доводи за и против. Само в някакви много отвеяни моменти и за супер дребни неща, се хващах, че казвам "мхм" "ъ-ъ", в началото дори не забелязвах, че издавам такива звуци. С времето усетих, че за някои неща се ентусиазирам и усещам прилив на енергия, а за други съм вяла и ми е все тая.. Когато те питат и усетиш, такъв прилив на енергия, такава готовност, радост, че искаш да се впуснеш това, че е за теб - това значи "мхм", ако пък казваш "не знам" или не усещаш такъв прилив, значи "Ъ-Ъ". С времето ни става все по-ясно имаме ли отклик или не. Ето днес се чудех дали да купя един шкаф, ума ми много го желае, измислил е как ще си нареди нещата в него и прочие, но в момента, в който ме питаха "ма ти искаш ли да го купиш този шкаф?" усетих как вдигам рамена и усещането е "не знам". Сега вече усещам в тялото си, и се чувам как казвам "мхм" или "ъ-ъ" и при мен винаги е придружено и с реакция в тялото, забелязала съм го и при други генератори - при "мхм" поклащат отвърдително глава, при "ъ-ъ" - поклащат отрицателно глава, а при "не знам" - повдигат рамене.

Ако са генератори може да ги попиташ:" Искате ли да се питаме?", с прожекторите- покана Аз настоявах упорито да ме питат понеже съм манифестиращ генератор и ми беше трудно да чакам. Пък и с отворената Аджна ги убеждавах, че трябва да се питаме.. Спомням си една от първите вечери, в които откривах какво е да чакаш. Бях на концерт на Rammstein. И преди постоянно бих инициирала да споделям вербално моментните си впечатления с хората наоколо. Този път обаче реших да чакам, ако някой пристъпи към мен и ме заговори ОК, ако ли не-ще си мълча. И понеже беше концерт, лудница, никой не забеляза, че аз се държа по коренно различен начин от обикновено. И това, което се случи с мен тази вечер бе уникално.. Усетих едно огромно облекчение, че нищо ме Трябва да правя, че не трябва да ходя при този и онзи, да говоря това и онова, а просто да се потопя в изживяването. Може да ти звучи странно, но като не-себе манифестиращ имах нуждата да съм от цел в цел. Не можех просто да се наслаждавам на концерта (до преди това). И тогава открих един съвсем различен и богат свят. Незаета с правене, аз можех да виждам, да попивам и осъзнавам събитието, атмосферата хората, всеки миг и всяко нещо, което виждах ми "говореха". След това отидохме на ресторант. Имаше непознати. През цялото време мълчах. Преди това щях да говоря със всички да им обясня колко много знам, колко умна и интересна личност съм. Този път мълчах като пукал. И ми беше толкова интересно! Накрая едно девойче ме попита нещо и проведохме най-смисления разговор от много време. Накрая бях доволна от интересната вечер. Ако се случи да чакаш, аурата ти сама ще излъчва посланието :"Попитай ме!" и въпросите ще дойдат. Ако се опиташ да наложиш ( както аз понякога правех грешката) може да срещнеш съпротива и неразбиране."
 
Няма по-приятно ухание от твоето
Мека кожа пропита с Любов, в която всяка фибра къпе себе си.
Отпивам бавно от устните ти...
Лека Нощ.


 
Въпрос: Защо Любовта е от съществено значение за духовното израстване?
> Любовта и будността са най-висшата форма на полярността - точно както мъжа/жената, живот/смърт, светлина/тъмнина, лято/зима, външно/вътрешно, инг/янг, тялото и душата, създател и създание - това са двете висши форми, в които трансценденталността се случва.
Любовта е движението на Светлината навън от съществото ти.
Любовта е задължителното условие за духовното израстване и освен това Тя изпълнява функцията на огледало. Много трудно е да познаеш себе докато не видиш лицето си в очите на някой, който те обича. Точно, както трябва да погледнеш в огледалото за да видиш физическото си лице, ти трябва да погледнеш в огледалото на Любовта за да видиш твоето духовно отражение. Тя е духовното огледало, което те подхранва, интегрира и те подготвя за твоето вътрешно пътуване - Тя ти напомня за твоят оригинален образ. В моменти на дълбока Любов има проблясъци на оригиналния образ на лицето ти, въпреки че тези проблясъци идват като отражения. Точно, както пълнолунието се отразява в тихо езеро - толкова обичам този пример с езерото.
Отражението на луната в езерото е и началото на търсенето на истинската луна.
Ако никога не си виждал отражението на луната във вода няма как да търсиш реалната луна. Ще ходиш отново и отново до езерото за да я търсиш. Ще си помислиш "Тя е някъде на дъното". Ще се потопиш отново и отново, но ще се връщаш с празни ръце и няма да я намираш. Тогава един ден ще проумееш, че това може би е само отражение. Това е великото прозрение. След това можеш да погледнеш нагоре. 
Това е състоянието на търсещия - жаждата да се завърне към оригиналния си обаз!
Само Любовниците познават радостта от медитацията. Онези, които никога не са обичали и никога не са изпитали фрустрация, не са се гмуркали в езерото на Любовта, в търсене на луната и не са се разочаровали, никога няма да погледнат нагоре в търсенето на истинската луна - те няма да осъзнаят това. Всеки, който обича става духовен рано или късно. Но онзи, който не го прави - някой политик например, който не може да обича никого, който обича и е обсебен само от властта - той няма да стане духовен. Или човек, който е обсебен от пари, който познава само любовта към парите - той никога няма да се обърне към духовното. Ще бъде трудно за него поради много причини. Парите могат да бъдат притежавани, но да притежаваш Любим - трудно.
Колкото по малко притежаваш, толкова повече свободата тече между влюбените - ето това е Велика Любов.
Любовта те прави истински, в противен случай ти ще останеш една фантазия, сън без същност. Тя ти дава тази същност, цялостност - Тя те центрира. Но това е само едната половина от пътя. Другата половина трябва да бъде в медитация, в осъзнаване. Но Любовта те подготвя за другата половина. Любов и Осъзнаване. Между двете достигаш Бога. Между тези два бряга реката тече. Не избягвайте Любовта. Минете през нея и всичките и болки. Да, понякога боли, но когато обичаш другото няма значение.
В действителност тези болки те укрепват. Те са необходими за да те провокират, за да ви направят по-малко сънливи. Всички тези опасни ситуации са необходими за да те направят буден. Това е почвата, в която семето на медитацията може да покълне - единствено в почвата на Любовта. Така че тези, които бягат от света на страха никога няма да достигнат до медитацията. Те могат да седят в лотус в Хималаите цял живот, но пак няма да се докоснат до медитацията. Не е възможно - просто не са го заслужили. Първо трябва да се подготвят в света, трябва да подготвят почвата и това е възможно само чрез Любовта.
Ето защо не настоявам моите саняси да се отказват от света. Бъди в него, приеми предизвикателствата, опасностите, болките и раните. Мини през тях. Не ги отхвърляй търсейки краткия път, защото такъв няма. Това е борба и задачата понякога не е лека, само че това е пътя към върха. Така стигаш до горе и радостта ще бъде много голяма и много повече, от колкото ако те оставят на върха с хеликоптер, защото по втория начин ти ще си там, но неузрял - няма да си в състояние да му се насладиш. Представи си какво е да качиш Еверест, толкова много капани, толкова много опасности и смърт на всяка стъпка, възможности да бъдеш победен, но не и успешен.
От стотици възможности навън има само една, която може да бъде достигната. И колкото по-близо сте до върха, толкова повече радост се надига във вас.
Духът ви се извисява високо. Вие печелите и това не е безплатно. Колкото повече плащате за него, толкова повече ще се наслаждавате. Само помисли: оставят те на върха с хеликоптера. И ти седиш горе, изглеждаш жалко, глупаво - Какво правя тук? След пет минути ти се свършен и казваш - Е, видях го! Няма нищо повече тук!"
Пътуването създава целта. Тя е седи там в края, а се създава във всяка стъпка. Пътят е целта. Това не са две отделни неща, края и пътуването.
Така че не пропускайте възможностите на живота, да си жив, отговорен и деен, да си въвлечен. Не бъдете страхливци. Погледнете живота, срещнете го и постепенно нещо във вас, ще кристализира. Да, това отнема време. Право е казано: Като цяло, във времето в което си себе си - Истински, косата ти не е от най-хубавите, очите ти изкачат и може да изглеждаш занемарен. Но тези неща нямат особено значение, когато си истински. Можеш да бъдеш грозен единствено за онези, които не разбират. Веднъж станеш ли истински, не можеш да станеш фалшив отново и това е завинаги."
Трябва да го спечелиш. Но нека повторя: В живота няма нищо безплатно - дори и да получиш нещо, то е безполезно.
Колкото повече платиш, толкова повече, ще получиш от него.

Ако можете да рискувате в живота си и в Любовта, вашето постигане, ще бъде огромно. Любовта, ще се върне обратно при вас давайки ви отражения в практиката и медитацията. Там се случват първите проблясъци и тогава възниква голямото желание да достигнем до тези погледи не само като проблясъци, но и като състояние, така че да оставаме в тях завинаги и завинаги. Любовта дава вкусът на медитацията.

Един любящ оргазъм е и първият опит на САМАДХИ, екстаз. Това, ще ви направи по-жадни. Сега вие, ще знаете какво е възможно и няма да бъдете задоволени по обикновения и шаблонен начин. Колкото по свещено е проникването, толкова по-свещено е докосването на сърцето ви. И вие ще искате да заживеете в този момент завинаги и този момент да стане вашия живот. И то се случва - колкото по-малко се случва, толкова повече човек къса връзката с източника.
Любовта от една страна, ще ви даде голяма радост, от друга ще ви даде жажда за безкрайна радост!



познай кой го е писал  :01:




 
"Ей,Любима!
И слънцето е далеч от мен,и луната, но нито едно мое утро не премина без слънце, и нито една нощ без луна...
Точно както сърцето ми не може без теб.
Като на броеница се молих за теб - ще дойде...ще дойде, че ще дойдеш..."


Ще танцувам
Пред Който очарова съзнанието.
Ще танцувам и танцувам
За да ми се Той наслади.
Ще чувствам моя Любим.
Ще привържа на глезена си камбанки
На обич и любов.
Ще нося танцова дреха –
Неговото лице.
Светско благоприличие и семейна чест –
Няма да се интересувам от тях.
Ще отида и легна
В леглото на моя Любим.
Аз, Мира,
Ще се обагря
В цвета на Хари.

Р.

Защо ли ми се струва, че второто е писал за тях двамата, но с подменени имена...  :37:

п.с. Ти си моята Кралица. Да - Такава си, истинска Кралица. Така те възприемам, така съм усещал Душата ти...и това е екстремно секси!!!  :10:
 
В подлезът на университета един човек свиреше на цигулка. Мелодията беше толкова красива и нежна. Мислено си те прегърнах и се понесохме в танц... Свиреше четирите сезона.
Лека нощ

Обичам те!
 
Някой ден ела
Без съмнение ела
Ела силна
Ела щастлива и любяща
Преобърнала света да ме откриеш
Претопила всичко, което не е Любов
Ела и погледни в очите ми
Както тогава - прегърни ме
Кажи ми всичко и ела
Целуни ме
По закон съм твой
Съхрани ме и стопли душата ми
Просто ела
И аз ще те посрещна
Като тогава, ще те чакам на ъгъла
Където и да е
И ще дойда с теб навсякъде
Дори до ръба на света
Ако искаш ще скочим
Не ме е страх
Направихме го някога
Ще го направим пак
Та ние се познахме в полета
Далеч от илюзията на този свят
Някой ден ела отново
Без страх, без свян
При мен си у дома
Ти знаеш
Каквото имам е и твое
Каквото съм и ти си
Аз нямам нищо мое
освен Душа
Но дори и тя е твоя
По един божествен начин ти си аз
Ела си някой ден
Желаеща ме и свободна
Каквато си за мен
Върни се
Аз винаги ще бъда онзи, същият тогава
Някой ден Ела
Аз съм и винаги ще бъда там.
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top