• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

малка нощна музика

Status
Затворена за нови мнения.

Nobody shall sleep!...
Nobody shall sleep!
Even you, o Princess,
in your cold room,
watch the stars,
that tremble with love and with hope.
But my secret is hidden within me,
my name no one shall know...
No!...No!...
On your mouth I will tell it when the light shines.
And my kiss will dissolve the silence that makes you mine!...

Vanish, o night!
Set, stars! Set, stars!
At dawn, I will win! I will win! I will win!
 
Пра-баба ми. Била е много интересна и фина жена. Завършила е американски колеж в Самоков. Погледни как е рисувала - напълно самоук художник. И картините са дълбоки, сякаш тишината говори в тях...

Разни въпроси се зародиха в мен във връзка с Вселената - ще ти кажа..

Лека нощ сега! До срещи там някъде... между другото снощи сънувах теб и майка ти, после си говорих с нея, беше интересно. Подсети ме да ти разкажа... лека и мека!  :72:
 
Днес съществото ми работеше на три нива - веднъж практически и рутинно, втори път слушайки интервютата и на трето ниво анализирайки информацията в синхрон с това, което се съдържа в душата ми. Тази информация по някакъв начин ме събуди повторно (и не само тя) чувствах се точно както преди време, когато разархивирах попитото и осъзнавах непрестанно. Някак си успях да си представя всъщност как това се случва навсякъде, имам предвид този растеж. Как всяко едно същество в нашата и останалите галактики, се развива като отделна клетка от съзнанието на малкия ембрион. Естествено и много въпроси изникваха, като например - мисля си, че във Вселената има доста материя и образования като цяло. Може би все пак тази растяща същност ще придобие някаква форма? И каква семпла форма би била - ако се вярва изцяло на науката тъмната енергия е 96% от Вселената, какво остава за материята. После разглеждах онова, което ти писах на мейла за големия взрив. Те не знаят точно, какво се е случило. Интересно беше, че във Вселената има по-стари звезди от самата Вселена... Замислих се и какво се случва в нашия организъм. През макро поглед той е микро вселена и тн.тн. Всичко това донесе едно спокойствие. Когато се придвижвах по улицата ме изби на майтап, наблюдавайки щъкащите като мравки хора и коли (момента с осъзнаване на експеримента) гледайки един джип, който завиваше си мислих "какво ли е да бръмчат толкова много машинки вътре в телцето на това бебе..." : ))))  Изникнаха много други размисли, въпроси, които ме вълнуват, не толкова с голямата картина, защото тя си върви, по-скоро детайли от земната карта, но ще си говорим искам да чуя твоето мнение.

"...Докосвам хиляди звезди в небето заради природата си - Всеки един от нас го прави. Това е уникално."

Лекинка :72:

п.с. една блага песен за кафенце утре!  :06:
 
...Какво изтърсило детето на Виктория, на Радо приятелката - нали ти споменах, че е особено и много затворено "Аз идвам от една кристална планета..."
 
...Мейла беше свързан с това, което учените разбират под "Големият Взрив". Разширяването и раждането на милионите галактики, е бил момента на "зачеването", момента, в който "сперметозоида" е проникнал в "яйцеклетката"... Голямото налюбване, не взрив  :29:
 
Защо космическата програма работи.

Всичко във Вселената е в движение.
Както някога са казали хопите "Има река, която се движи...Знай, че тази река има своята дестинация."
Това е река от Светлина, река от енергия.
Това е космическата програма, която преди време е стартирала вследствие на едно творение и сега по етапно, преминавайки от цикъл в цикъл следва своя ход на движение.
Погледнато чисто физично, както гледаме тялото, което е огледало на Душата, така можем да видим и развитието на по-големия организъм - Човекът като механизъм и част от система, Галактиката, като малка извадка от по-голям фрактал - Вселена.
Магнитния монопол освен при нас, работи и в космоса.
Източника, Центъра ни привлича от само себе си. Той привлича светлината съм себе си - частиците от Светлина, както човек привлича нужните неща към себе си - сходните по вибрация.Това е и самата програма. Привличането към неговият център, е и самото Му осъзнаване. Всички светлинни частици, съзнания, души, звезди се събират в едно голямо Съзнание - неговото. На практика същото нещо се получава и при човека - Той търси своя център и когато го открие усеща цялост.
Това е Главния Код в ДНК, който диктува движението на енергията в цялото мироздание, едно единствено съобщение, което съдържа в себе си и истина, и навигация и карта и ресурс, всичко и нищо - КЪМ ЦЕНТЪРА.
Завихрени и разпръснати от центъра на Галактиката сега ние бавно пътуваме обратно към центъра по спиралата. Колкото повече навлизаме към вътрешността, толкова повече, ще се променяме. В среда с високо съдържание на светлина тялото се променя и адаптира към нея. Отпадат едни механизми, идват други. Ти не ядеш твърда храна а поемаш директно енергия.
В среда с високо съдържание на светлина ти нямаш нужда от тяло, но съзнанието остава - ти си самата светлина.
Там нещата изобщо не опират до хранене и оцеляване. Те са били нужни за дадената среда.
Средата и нуждите, формират механизмите.
Ето защо и онова тяло, нужди, системи са били необходими за онзи цикъл.
Какво става ако с голото си тяло влезнеш в Слънцето - тялото се разтапя.
Разликата е, че природно нещата се случват по етапно и постепенно - в хармония и баланс с заложеният механизъм и програма.
Всичко това е просто и логично и може да се види навсякъде около нас в различен мащаб.
Един ден всички Слънца, ще се слеят в едно Слънце.
 
...свещи, охладено, бяло вино, лека вечеря, сладки приказки...
И след това си спомних първата ни вечеря, в нас ))) Каня те отново в тази песен...и бих потанцувал, обгърнал те леко през кръста  - Красотата на изживяването за това, че сме хора и насладата от момента създаден за нас хората, от нас извънземните....... ')))))


десерт?
 
Няма никакъв обхват, но явно не важи за по-сериозните душевни антени. Буквално в момента, в който си звъняла аз си пишех тази бележка в тел... В същия момент:

Ah, kolko mnogo iskam da ti kaja... Ne, chui me... Leja na nqkakvo mqsto. Prekrasno e, no i stranno... Ti si tuk! I az znam, che useshtash tova, koeto i az. Chui me seriozno... Sviri soul jazz. Kushtata e pred razpad. No ti si tuk. Dali nqkoi ne trqbvashe da doide... V posledtstvie ti ne, a az. Doide prosto taka. Sqkash pratenik za balans. Dali za mnogo ili samo za nas az ne znam. Sqkash chast ot teb e vinagi s men. Tova ne e um, nito e shega. Useshtam prisustvie. Seriozno govorq. Kudeto i da sum. Ne sum sam... Useshtam te i znam, che ako se zaslushash, shte me chuesh. Ot surceto na dolu sum az - antenata e tam. Kakvo shte bude useshtaneto na the raves? Skachen sud s drugi kato nas? Ne znam, no useshtam edna osobena krasota... Useshtam q... I ti si tq.

A това от сутринта...  не бях сънувал някой порастнал..

Sunuvah unikalen i stranen sun. Sunuvah dve porastnali deca. No detailno pomnq neq - A. Bqh v nqkakva staq s dvamata. Svetla i chista staq. Toi se zanimavashe s neshto do prozoreca a tq govoreshe. Beshe stanala krasiva - prilichashe na teb. S prekrasni ochi. Glasut i beshe promenen..veche ne taka detski a leko sexy drezgav, kato na maika i. Poziciqtaqta i beshe liderska naistina, no ne ligla, ne grubashki a mnogo finno i premereno razdavashe komandi. I prosto s pogled i leka usmivka me pogledna i pomoli - napravi tova i tova, a posle i tova molq. Beshe mnogo krasivo momiche. Beshe naistina tq... ,))


това е..да видим тази нощ. )))
Много прегръдки и кисес!!

 
Ето защо независимо от начертаната посока и програма така нареченият "елит" леко ме дразни - заради индивидуализма, който тече в мен. Което ме накара да се замисля, колко непосилно трудна задача ще бъде да контролираш "новите" крайни индивидуалисти/аутисти. Онези няма да знаят как комуникират помежду си, камо ли да ги "кръщават"...

"Елитът е племенна програма и в момента е под огромен натиск за промяна, крале се детронират, властта е все повече в индивидите, които са различни и успяват да устоят на натиска на околните за уеднаквяване."
"Пентата няма да е така племенна както сега, поне няма да са толкова стегнати законите.. въпрос на оцеляване ще е пентата, кой с кого се събира.. дали си с правилните хора или не... дали има резонанс между хората, а не както преди е било - на всяка цена. Хората вече много повече ценят себе си и с кого са, много по-сензитивни сме дали сме с подходящ за нас човек или не. Така че няма да е толкова племенно и колективно, колкото живота на всеки ще зависи предимно от неговите лични решения, не толкова къде принадлежи (като в племето) и не толкова в коя държава живее (колективно), а предимно от това доколко правилно действа като личност и с какви хора се събира за да може или не да прояви индивидуалния си потенциал. Това става все по-актуално

Ето текста за ъглите.

Хора от левия ъгъл са повече ангажирани с работа с хора, конкретни задачи, конкретни хора, не са толкова независими в реализацията си.
В десния ъгъл има поле за експерименти - "Ако не става с този, може пък да стане с онзи." Опитват и продължават.
Докато хората от левия ъгъл са много повече зависими и ограничени от околните, от това да срещнат онези специални хора, чрез контакта с които ще могат да се реализират. Към тях има много повече очаквания да са нещо повече и да дадат на другите, отколкото към десния ъгъл.
Левият ъгъл е свързан с проекциите на околните и винаги има "такса" която човек плаща ако не се съобразява с правилата. Докато при десния ъгъл не е така и затова може спокойно да си постигат това, което им харесва.
Стига да го следват и да вярват на себе си.
А при левия ъгъл не е така, докато не си изплатиш дълговете не е толкова лесно да се движиш нагоре и затова тези хора вътрешно усещат, че трябва да дават. Другото е, че хората от левия ъгъл често получават просто така.
Докато в десния каквото си заработиш това си получаваш, каквото сам си направиш - това е.
При левите има усещане за дълг, при десните няма - те са тук за себе си.

***

До монументът в Джорджия се нареждат и рисунките в международно летище Денвър. Сигурно си го виждала. Метни едно око.

 
Сега разбрах. Усещането на две тела, които дишат като едно, с едни гърди е извадка от целия набор на механизми, функции и сензитивност, които бъдещите ще притежават. Разбираш ли, точно този момент буквално ти демонстрира, какво е чувството, да си един организъм в няколко тела - чувството за отделеност липсва... Абсолютна симбиоза в някакъв миг, на две тела, които функционират като едно! Съзнанията се сливат и телата тотално губят старото си значение.. не, те следват командите на общото съзнание. Само като си помисля настръхвам и сам се изумявам, защото знам, че го има и че по някакъв начин, заради това, което сме ние го носим!!! Това е жива квантова физика и алхимия!

п.с. Прочети горния пост - и видеото е любопитно. ')
Лека Нощ май Куин!
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top