Сетих се отново за коментарите, които ми сподели - хем се засмях, но и се замислих. Интересни са възгледите и очакванията на хората от живота изобщо, не мислиш ли? Това е насадено. Така са научени да мислят. Когато владееш ума/когато владееш умовете, контролираш. Цялата хомогенизирана, консуматорска култура. Отивам в тази страна и правя еди какво си (изкривен образ за див секс) - все едно е банан да го откъснеш. Отиваш и нищо не разбираш. Най-малкото получаваш очакваното. Отново се сещам, как дао майсторите избират учениците - показва техника на 50 души, не говори - онзи, който я разбере става ученик. Разбирането е много повече от дума - код на субстанция, изживяна чрез формата след изменението на съзнанието...
Това са две истории на преживяно от тези хора. Първата е будисткия път на Сараха в неговите времена, втория е от реалността на Шива - индуския. Забележи общото. Дълго стана малко, но е интересно.
"Сараха се родил около два века след Буда. Пряк наследник на едно от разклоненията на будизма. Единият клон започва от Махакашяпа, продължава с Бодхидхарма, а след това се ражда зен - този клон все още е покрит с цвят. Другият клон започва от Буда, продължава със сина му, Рахул Бхарда, от Рахул Бхарда продължава със Шри кирти, от Шри кирти към Сараха и от Сараха към Нагарджуна - това е разклонението на тантра. Продължава да дава плодове в Тибет. ..
Син е на много образован брамин, който бил в двора на царя. Бащата бил от свитата на царя, такъв станал и синът. Имал четирима братя; всички били забележителни учени, а той бил най-младият и най-надареният от тях. Постепенно славата му се разнесла из цялото царство и царят бил пленен от неговия ум. ..
Царят бил шокиран, защото Сараха бил брамин. Ако искал да стане санясин, трябвало да стане индуистки санясин, но избрал будистки учител, семейството на Сараха също много се разтревожило. В действителност, всички те се превърнали във врагове...това не е вярно. А след това нещата станали още по-лоши - ще узнаем и това. .. (тук прехвърлям малко и отивам към същността)
Един ден, когато Сараха медитирал, внезапно получил видение - видение, според което една жена от пазара щяла да стане неговият истински учител. Шри кирти го поставил на пътя, но истинското учение трябвало да получи от тази жена. И това трябва да го разбереш. Единствено тантра никога не е страдала от мъжки шовинизъм. Всъщност, за да се занимаваш с тантра, трябва да си сътрудничиш с мъдра жена; без такава жена не можеш да влезеш в сложния свят на тантра.
Имал видение: една жена на пазара. И така, първо - жена. Второ - на пазара. Тантра процъфтява на пазара, в самия водовъртеж на живота. Тя не е отношение на отрицание; съвършено утвърдителна е.
С благословията на Шри Кирти (Учителя му), който се смеел, той заминал.
Отишъл на пазара. Изненадал се: наистина открил жената от своето видение. Жената ковяла върха на стрела; била майстор-ковач на върхове на стрели. Жената, която кове върховете на стрели, е от низша каста и за Сараха - образования брамин, забележителния брамин, който е принадлежал към свитата на царя - да отиде при такава жена, е изпълнено с дълбоко символично значение. Образованият трябва да отиде при жизнения. Изкуственият трябва да отиде при истинския.
Забелязал тази жена, млада жена, много жизнена, излъчваща живот, да реже пръчка за стрела, без да поглежда нито на-ляво, нито надясно, изцяло погълната от изработването на стрелата. Незабавно почувствал нещо необичайно в нейното присъствие, нещо, с което никога преди това не се срещал. Дори Шри Кирти, неговият учител, бледнеел пред нея. Нещо толкова свежо и от самия източник...
Сараха наблюдавал внимателно: Стрелата била готова, жената притворила едно око и с другото се прицелила в невидимата цел. Сараха се доближил още повече. Нямало никаква цел, тя просто си давала вид. че се прицелва. Затворила едното си око, отворила другото и се целела в някаква неизвестна цел невидима, несъществуваща. Сараха усетил, че това е послание. Тази позиция била символична, чувствал, но чувството все още било твърде смътно, неясно. Усещал, че тук има нещо, но не можел да го изрази ясно.
Попитал жената дали е професионален майстор на стрели, а жената се изсмяла високо, един необуздан смях и казала:
- О, глупав брамин! Оставил си ведите, но сега боготвориш изреченията на Буда, Дхамапада. Какъв е смисълът? Смени книгите си, смени своята философия, но през цялото време си остана същия глупак.
Сараха бил шокиран. Никой досега не му бил говорил по този начин; само една необразована жена може да говори по този начин. И начинът, по който се смеела, бил толкова нецивилизован, толкова примитивен - но въпреки това в нея имало нещо много жизнено. Имало нещо твърде притегателно в нея. Била много силен магнит, а той - просто парче желязо. После тя казала:
- Мислиш си, че си будист?
Трябва да е бил облечен с наметалото на будистки монах, жълто наметало. Тя отново се разсмяла, казала:
- Значението на Буда може да бъде разбрано единствено чрез действията, не чрез думите, не чрез книгите. Не ти ли е достатъчно? Не ти ли втръсна всичко това? Не си губи повече времето в това напразно търсене. Ела и ме последвай!
И се получило нещо, някаква съпричастност между двамата. Никога преди това не бил се чувствал по този начин. В този момент духовното значение на това, което тя правела, проблеснало в съзнанието на Сараха. Не гледа нито наляво, нито надясно. Той я наблюдавал - гледала точно по средата.
Жената била от плът и кръв, казала му:
- Можеш да учиш единствено чрез действие.
А била така погълната от това, което правела, че дори не поглеждала към Сараха, който стоял отстрани и я наблюдавал. Била абсолютно погълната, тотално потопена в действието -това също е будистко послание: да си тотално потопен в действието, означава да си свободен от действието.
Бъди тотален...и ще си свободен.
Жената била напълно погълната. Затова изглеждала така озарена, била толкова красива. Била съвсем обикновена жена, но красотата й била неземна. Красотата й била резултат от пълното й отдаване на действието. Красотата й се дължала на това, че не се намирала в нито една от крайностите. Красотата възникнала, защото била по средата, уравновесена. Грациозността се родила от равновесието.
За първи път Сараха се срещал с жена, която не била само физически красива, която била и духовно красива. Естествено, тя се предала. Предаването било налице. Тотално погълната, погълната от това, което прави, той разбрал за първи път:
Това представлява медитацията. Не е въпросът да седиш в продължение на определено време и да повтаряш някаква мантра, работата не е в това, да отидеш на църква, в някой храм или джамия, а да се потопиш в живота - да продължиш с извършването на най-обикновени неща, но с такава отдаденост, че да достигнеш до самата дълбочина на всяко действие.
За първи път разбрал какво представлява медитацията. И досега бил медитирал, бил се борил усърдно, но за първи път пред него се разкривала медитацията, жива. Можел да я почувства. Можел да я докосне. Била почти осезаема. След това вече си спомнил, че да затвориш едното око, да отвориш другото, е символ, будистки символ.
Осъзнавайки това, наблюдавайки действията на жената и достигайки до истината, жената го нарекла "Сараха". Неговото име било Рахул; жената го нарекла Сараха. "Сараха" е хубава дума. Тя означава "Този, който е пуснал стрелата"; "сара" означава стрела, "ха(н)" означава изстрелял. "Сараха" означава "този, който е пуснал (изстрелял) стрелата". Когато разбрал значението на действията на жената, тези символични жестове, когато успял да прочете и декодира това, което жената се опитвала да даде, това, което се опитвала да му покаже, жената била неимоверно щастлива. Танцувала и го наричала "Сараха". казала:
- От днес ще се наричаш Сараха: пуснал си стрелата. Разбирайки значението на моите действия, ти проумя. Сараха й казал:
- Ти не си обикновен майстор на стрели - извинявам се, че дори си помислих, че си обикновена жена. Извини ме, ужасно съжалявам. Ти си велик учител и с твоя помощ аз се преродих. До вчера не бях истински брамин; от днес вече съм. Ти си моят учител, ти си моя майка, ти ме роди отново. Вече не съм същият. Така че си права - премахна старото ми име и ми даде ново.
Понякога ме питате: Защо ни давате нови имена? - за да отстраня старото отъждествяване, за да се забрави миналото, за да не бъдеш вече привързан към миналото си. Необходимо е едно истинско спиране. Трябва да скъсаш връзките си с миналото.
Рахул се превърнал в Сараха.
Според легендата тази жена не била друг, а преобразения Буда. В този трактат Буда го наричали Сукхнатха - Буда, който пристигнал, за да помогне на най-надарения човек, на Сараха. Буда, един Буда с името Сукхнатха, приел формата на жена. Но защо? Защо формата на жена? Защото според тантра, както човек се ражда от жена, по същия начин новото раждане на ученика трябва да стане от жена. В действителност, всички учители са в по-голяма степен майки, отколкото бащи. Те притежават качеството на жените. В Буда има от качеството на жената, така е и с Махавира, така е и с Кришна. Можеш да забележиш женската им грация, женствената им закръгленост; можеш да забележиш чисто женската им красота, можеш да се вгледаш в очите им и там няма да откриеш мъката агресивност.
Затова е твърде символично, че Буда приема образа на жена. Будите винаги приемат образа на жена. Може да живеят в мъжко тяло, но са с женски черти - защото всичко, се ражда от женската енергия. Мъжката енергия може да постави началото на процеса. Но не може да роди нищо.
Учителят трябва да те носи в своята утроба в продължение на месеци, години, понякога и цял живот. Човек не знае кога ще си готов да се родиш. Учителят трябва да е като майка. Учителят трябва да има страхотно количество от женска енергия, за да може да те залее с любов - само в такъв случай може да те разруши. Докато не си уверен в неговата любов, няма да му позволиш да те унищожи. Как можеш да му имаш вяра? Само любовта му може да те накара да му вярваш. Жената-майстор на стрелите го приела. В действителност тя го очаквала. Учителят чака своите ученици. В древните учения се казва: Преди ученикът да избере учителя, учителят е избрал ученика. Точно това се случва в тази история. Сукхнатха се крие във формата на жена. Изчаквайки Сараха да пристигне, за да го трансформира.
Освен това е и по-логично - учителят да избере своя ученик - защото той е по-наясно, той знае. Може да види истинските способности на твоето същество, истинските ти възможности. Може да види бъдещето ти. Може да види това, което може да стане. Когато избираш учителя си, си мислиш, че ти го избираш - грешиш. Как можеш да избереш учителя? Та ти си сляп, как можеш да познаеш учителя? Толкова си неосъзнат, как можеш да почувстваш учителя? Ако започнеш да го чувстваш, това означава, че вече е влязъл в сърцето ти и е започнал играта с твоите енергии - затова започваш да го чувстваш.
Преди ученикът да избере учителя, учителят вече е избрал ученика.
Тя го приела. Чакала пристигането на Сараха. Отишли на мястото за кремации и заживели заедно. Защо на мястото за извършване на кремация? Защото Буда казва:
- Докато не разбереш смъртта, не можеш да разбереш живота. Докато не умреш, не можеш да се родиш отново.
След Сараха много последователи на тантра живели на местата за изгаряне на умрелите. Той бил основоположникът; живял там. Донасяли хората, донасяли телата на мъртвите и ги изгаряли. А той живеел там - това бил неговия дом. Живеел с тази жена; живеели заедно. Двамата се обичали много силно - не любов между мъж и жена, а между учител ч ученик, която със сигурност е по-висша от любовта между мъжа и жената, която е много по-интимна, със сигурност е по-интимна, защото любовта между мъжа и жената се свежда само до тялото. Най-много понякога да достигне до ума; но обикновено не надскача равнището на тялото.
Ученик и учител - това е любов на душата. Сараха открил другарката на своята душа. Между тях възникнала голяма любов, велика любов, любов, която много рядко възниква на земята.
Тя го учила на тантра. Само жена може да преподава тантра. Някой ме попита защо съм избрал кавийша за ръководител на групата по тантра - само една жена може да ръководи група по тантра. За един мъж ще е трудно. Да, понякога и мъж може да го направи, но в такъв случай трябва да е с много женски черти. Жената вече е; тя притежава вече тези качества; по силата на своята природа притежава тази грижа, тази любов, чувството за мекотата.
Сараха станал тантрика под ръководството на тази жена. Вече не медитирал. Един ден захвърлил всички веди, свещени книги, знания; оставил дори и медитацията. Мълвата се разнесла по цялата страна: той вече не медитирал. Пеел, разбира се, танцувал, но повече не медитирал. Песента се превърнала в негова медитация. Танцът се превърнал в негова медитация. Празнуването станало негов начин на живот. Сараха започнал да пее и танцува. Вече не бил сериозен - и тантра не е. Тантра е игрива. Да, искрена и честна е, но не е сериозна. Много радостна е. Играта го завладяла - тантра е игра. Защото тантра е най-развитата форма на любовта: любовта е игра. (...)"
Това беше първото. Следват Шива и Шакти.
Само че на снимки, защото се оказа, че от книгата не се копира.
Много интересни моменти - една и съща история през вековете, наистина. Шива и Правати, Сараха и Жената от пазара, Исис и Мария, Исус, който всъщност е буда монк, кой знае какво са правили с М., Руми и Шамз... Индивидуализъм, дълбоко трансформиращо и мутативно... това не са случайни хора, това не са последователи, просто не са. The Unique Cognitive Experienece.
Лека!
