ПОСЛАНИЕ ОТ 20 МАЙ 2005 ГОДИНА
(Бележка на канала: с помощта на Основателите, този раздел няколко пъти се преразглежда и редактира, за бъде по-разбираем за читателите и хронологично съгласуван. Думите „Дракони" и „Драконови" са употребени като взаимозаменяеми и се отнасят за душите, родом от звездната система Алфа Дракон).
Отново ви приветстваме, възлюбени Творци! Ние сме Основателите и продължаваме своя разказ за същността на въстанието на Луцифер.
До преди около 500 000 години по вашата времева линия, Земята продължаваше да привлича все повече и повече души от цялата вселена. Обикновено тези души вибрираха на нивото на четвърта плътност, което означава, че те са били подложени на астралното и етерно изкривяване, характерно за това ниво на вибрация. Генетиката им била смесица от много раси, но постепенно започнали да доминират Орионците. Войната между Ригел и Бетелгейзе направила живота на Орион непоносим и Земята се разглеждала като вариант, където да започнат живота отново. За разлика от Драконовите, Орионците можели леко да се приземяват направо на Земята. Освен това, те идвали и чрез процеса на въплъщение. Така техния брой се увеличавал сравнително по-бързо, отколкото този на Драконите, на чиито рептолоидни тела било трудно да се приспособят към земната атмосфера и гравитация.
Ние с безпокойство наблюдавахме случващото се, но тъй като не ни беше разрешено да се намесваме, приличахме на техници лаборанти, които наблюдават безконтролното увеличение броя на образците, но не правят нищо, за да го спрат.
Групата на Архангелите, същества от 7-ма, 8-ма и 9-та плътност, също наблюдаваха Земята. Някои от тези същност са добре познати на хората на Земята, какъвто е Архангел Михаил. Възнесеното същество, което по-късно било наречено „Луцифер", също е било в числото на наблюдаващите Земята. За да се намали хаоса на планетата, Луцифер разработил план, който включвал обучение на земните души да контролират своите емоции и да използват интелектуалните си способности така, че негативно поляризираните групировки да не могат да им влияят. Той погрешно смятал, че влошаването на ситуацията на Земята се дължи на разпуснатите емоции и страсти. Група души, оглавявана от него дошла на Земята и основала редица школи за мистерии, предназначени за тренировки на душите да потискат и контролират емоционалното тяло. Този план довел до обратен резултат, тъй като, докато учениците се обучавали да потискат емоциите си, душите им се фрагментирали все повече и повече, докато вибрациите не паднали от четвърта в трета плътност. Потискането, на която и да е част от Себе си, води до загуба на сила и осъзнаване. Срамът, викторианското потискане на сексуалното желание и обявяването на чувствата за нещо неправилно, водят началото си от философията на Луцифер.
Като вижда какво се случва на Земята, архангел Михаил разбрал, че не може повече стои със скръстени ръце и просто да наблюдава. Той оглавил група от възнесени същества, които доброволно понижили своите вибрации. Те дошли на Земята и основали други школи за мистерии, предназначени за издигане вибрациите на душите обратно към Светлината. Когато Михаил и неговата група пристигнали тук, вибрациите се оказали толкова плътни, че той и звездните му помощници се оказали прихванати от играта на дуалност и започнали да гледат на другите групи като негативно ориентираните, зли сили, които трябвало да бъдат победени. С това Архангелите утвърдили във вашия свят концепцията „светлината срещу тъмнината". Михаил и много от членовете на Съветите на Бетелгейзе взели страната на светлината, а повечето Драконови - на тъмнината.
В това време Луцифер и неговата група се придържали към хладна и спокойна отчужденост, превръщайки се в странични стратези, наблюдаващи с интерес каква форма ще приемат сраженията. Той се оказал толкова очарован от драмата на дуалността, че започнал да помага и на двете страни, подготвяйки и светлите, и тъмните сили да се побеждават една друга. Било му интересно да види кой ще бъде победител. Във всичко това била пропусната една съставна част. Това било състраданието. Луцифер обучавал войниците на бойното поле да потискат емоциите си и да станат безчувствени към нещастията и страданията. Архангел Михаил учил войниците да бъдат освободени и силни и да побеждават тъмните сили. Когато Луцифер видял какво прави Михаил, той обърнал внимание на Орионците и така разпалил война със силите на Михаил. Над Земята, в астралните и етерни планове, се състояло велико сражение. То станало известно като Война в Небесата. Силите на Михаил неистово се стремили да излязат победители над тъмнината. Силите на Луцифер били сдържани, спокойни, разсъдливи и водили войната с коварна стратегия. Третата сила - негативно поляризираните Орионци и Дракони, изначални врагове, воювали едни с други.
Войната в небесата се състояла около 500 000 години пр. н. е. и продължила около 1 000 години. В периода от 1 милион до 500 000 г пр. н. е, населението на Земята се увеличило с 200 милиона души и достигнало почти до 1 млрд. Тъй като войните се водили извън планетата и не повлияли особено на повърхността и на подземните култури, по време на въстанието на Луцифер, вибрациите на населението не се снижили особено. Повечето от войните на повърхността били регионални и се водели с обикновени оръжия.
След хилядолетната борба, било обявено примирие. Луцифер и неговата група се съгласили да не разпространяват агресията в системата на Земята. Михаил осъзнал безполезността на борбата с тъмните сили и опита със сила да преодолее подтиснатите емоционални енергии. Той се усамотил в звездното царство, за да усвои научените уроци.
Между 500 000 и 200 000 г пр.н.е, на Земята живота постепенно се върнал към еволюцията. Някои души възстановили осъзнаването си от четвърта плътност и започнали да се учат да живеят заедно. В този период от цялата галактика пристигали много души и Земята наистина приличала на врящ котел. Въпреки това, най-голямата група оставала Орионците, идващи от Бетелгейзе и Ригел. По време на въстанието на Луцифер, Съветите на Бетелгейзе взели страната на „светлите сили", а съветите на Ригел - на „тъмните". Макар че в последвалия след въстанието преходен период имало много малко открита враждебност, двете групи Орионци, като по правило ограничавали кръстосването със съответстващите им полярности, за да запазят структурата на своята ДНК. Групировките на Бетелгейзе били доста мирни, докато тези от Ригел продължили да бъдат властни и агресивни. По това време населението достигнало около 1,5 милиарда души от началото на Великия цикъл в 200 000 г пр.н.е.
(Бележка: Много учени нарекли Лемурия цветуща цивилизация, съществувала между 1,5 милиона и 200 000 г пр.н.е. В двата сеанса, обаче, Основателите нарушиха традицията и нарекоха с името Лемурия две значително по-късни цивилизации. Първата - съществувала от 200 000 пр.н.е. до преди 122 000 г и втората - от преди 122 000 г, до преди 100 000 г, както е описано по-долу)
Първият Лемурийски период започнал около 200 000 г пр.н.е, след завършване на един от Великите цикли, които продължават 25 920 г. Този конкретен цикъл, който завършил с масивни земетресения, изтрил от лицето на Земята около половината от население то. Промяната в магнетизма довела до откъсване на земни късове и тяхното раздробяване. Един участък от сушата станала особено благоприятен за развитие на цивилизация. Към него се устремили основно мирни хора, произхождащи от Плеядите, Сириус и Орион. Този континент бил с размерите на Австралия и се намирал на почти същата дължина, но малко по на север. Повечето историци не осъзнават, че по време на първия период на Лемурия, цивилизацията се развивала и на други континенти, макар че вибрацията там не била така чиста, както в Лемурия. По-късно първата цивилизация била наречена Континента Му. В своя пик, те наброявала почти 1,5 милиарда души.
Три велики цикъла по-късно, колебанията на електромагнетизма били такива, че това довело до нова катастрофа, като всички земи извън Лемурия, били потопени. Повечето души от околните континенти се заселили (въплътили) в Лемурия и населението започнало стремително да нараства. Това бил втория Лемурийски период. Той продължил от около 122 000 г , до 100 000 г пр.н.е. В периода на разцвет на втората Лемурийска цивилизация, населението достигнало почти 1 милиард души. Те не били ориентирани към технологиите, придържали се към племенния начин на живот, наслаждавали се на музиката и ритмите и живели в големи градове по крайбрежието.
Около 100 000 г пр.н.е, кометата Арунутак се приближила твърде много до Земята. Опашката й засегнала атмосферата, предизвиквайки значително захлаждане.
Лемурийският народ, свикнал с топлия тропическия климат, не издържал рязкото понижение на температурата с почти | 16 градуса и повечето хора замръзнали. Онези, които знаели какво се случва, се хвърлили в морето да се спасяват. Много от тях потънали. Някои се опитали да построят подводни градове, но без успех. Има много легенди за морето, носещи своето начало от тези времена. В крайна сметка, цялата суша на Лемурия отишла под водата, благодарение на електромагнитните бури, които последвали след преминаването на кометата. Оживели малко хора и те мигрирали там, където днес е Южна Америка и Австралия, а по-късно на Хаваите и Филипините.
А сега и това, което по-рано не се разкриваше и се премълчаваше на Земята. Зад необичайно близкото преминаване на кометата, стояли от Алфа Дракон. С помощта на серия от атомни експлозии в космоса, те съзнателно променили орбитата на кометата по-близо до Земята, за да унищожат съществуващата на нея цивилизация. Техния план се състоял в това, да унищожат съществуващия на Земята живот, а след това да слязат и да поискат Земята за себе си.
Частично те са постигнали целта си, но слизането на планетата в техните истински тела, се оказало много по-трудно, от това да се въплъщават в съществуващите вече милиони тела. Достатъчно е да кажем, че се оказало много тежко за техните рептилоидни тела да преживеят в неблагоприятната за тях гравитация и атмосфера. В процеса на адаптация, телата им увеличили размерите си, и броят им останал малък. Това е бил главния период, в който се породили легендите за Драконите, скитащи по Земята.
Драконовите не мислели да се отказват и продължили дълги години на борда на своя космически кораб в изследвания, като съединявали и променяли образци от ДНК, докато не достигнали до хибрида между човека и Драконите. Тайната се състояла във впръскването на рептилоидна ДНК в областта на малкия мозък, където тя бързо променяла цялата система. Тази част от човека и сега се нарича рептилоиден мозък. Благодарение на това, че характеристиките й включват агресивно и съперничещо поведение и синдрома „сражавай се или бягай", предназначени за защита на организма, тези характеристики, съчетани с ДНК на Орионците, станали особено силни и доминирали в целия организъм.
Днес 80% от човешката ДНК е с Орионски произход, или ако искаме да сме по-точни - на хибрида Орион/ Дракон. Това, което обикновено се приема за човешка природа, е резултат от манипулацията на ДНК от Драконовите и последвалото въплъщение на Орионците. Както беше казано в предишните ченълинги на този канал, нашата ДНК, с която ние толкова се гордеехме, била намалена на по-малко от 20% от общия състав на ДНК на човешките същества.
След разрушаването на Лемурия, поради ниската преживяемост на Драконите, процентът на хората с рептилоидна ДНК, оставал достатъчно нисък. Повечето заселвания на Земята след 100 000 г до появата на Атлантида и до н.е, са били основно от Съветите на Бетелгейзе и Съветите на Ригел от съзвездието Орион.
Бележка: дълго време след завършване на войната в сектора на Орион (преди около 100 000 г), много мигриращи на Земята групировки продължавали да се включват в ментални сражения и така до наши дни. И ако се огледате, ще видите, че тази тенденция се колебае от цивилизован милитаризъм и пламенен патриотизъм, до неприкрита враждебност и варварски обичаи.