Случаят Петрохан размисъл и духовен контекст

[loraelina]

Здравейте, искам да споделя някои мисли за трагичния случай на Петрохан. Четейки за него, особено ме трогна Николай Златков младото момче което стана жертва, много добро, скромно и свързано с природата момче, просто уникален. Разучих малко повече и видях, че е участвал в природни инициативи и доброволчества което още повече подчертава характера му.

Случаят ме накара да се замисля и за духовния/религиозния контекст, в който са се намирали тези хора. Част от групата, към която Николай е принадлежал е имала духовни вярвания и практики, които са ги обединявали и са определяли техните ценности и действия. Според мен религията или духовните практики сами по себе си не са виновни за трагичния инцидент, причината е в конкретните обстоятелства и действия на отделни хора, а не в вярванията им. Може би е важно да се замислим за ценността на хора като Николай , тихи, добри, мислещи за другите и за света около себе си и колко рядко се срещат такива личности.

Също е важно да се замислим, че понякога можем да попаднем в среда, която влияе върху нас по неподходящ начин и да станем жертва на обстоятелства, които не сме очаквали. Това не омаловажава личните ни качества, но подчертава колко е важно да сме внимателни с хората и средата в която се движим.

 

[Гласът на истината]

А аз пък лично си мисля, че истината за този случай ще остане дълбоко покрита, поне докато тази система не се смени. Аз не вярвам на официалния наратив и смятам, че доста се крие за да се запазят определени тайни. Но това вече е съвсем различна история...

 

[loraelina]

Съгласна съм с теб напълно.

 

[Власти]

Каква е връзката между криминалният случай и духовното?
Без да искам да обидя никого или паметта на мъртвите - всеки ден в света умират около 150 000 човека. Ежедневно.
Между тях има прекрасни хора, добри хора, зли хора, буквално светци и буквални дяволи.
Някои от тях умират от насилствена смърт, някои още по време на раждането си, някои умират спокойно в съня си.

Също така на ден се раждат около 350 000 човека.
Между тях има прекрасни хора, добри хора, зли хора, буквално светци и буквални дяволи.

Всеки ден в Света се случват (почти) безкрайно много Неща. В Дзен тези неща се наричат "Десетте хиляди неща".
Те няма отношение към истински Духовното.

Разбира се, всякакви такива случки са прекрасна възможност да напрегнем логиката и ума си, да си прожектираме филми за добро, зло, за правда и неправда.

Да се въвлечем във вечната битка между Добро и Зло. Играта на земният ни ум.

Всеки един такъв момент в който се фокусираме в Света е откраднат миг от Духовният ни фокус. Поне до един етап от нашето "духовно развитие". После човек губи желанието изцяло да "влиза" в капана на Ума.

Лао Дзъ, Стих 2:

Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.

Може би мнението ми звучи много радикално, но ако реално вървим по духовен път, то човек трябва да върви съзнателно и да се опитва да не бъде въвлечен в "Играта на ума".

 

[loraelina]

Не твърдя, че духовността е виновна за това, но в конкретния случай, е имало човек който се е възприемал като духовен водач Лама и е изграждал идентичност около тази идея.
Когато духовността се смесва с его, власт, чувство за избраност и така нататък, тя може да изкриви мисленето на човек доста. И тогава вече не говорим за зряла духовност, а за лична интерпретация която може да стане опасна. Затова според мен връзката не е духовност- престъпление, а изкривено разбиране за духовност + липса на критично мислене което води до риск. Истинската духовност води до смирение, отговорност и ненасилие. Ако липсват тези качества, значи нещо е било изкривено.

Малко или много тук духовността е играла роля, но не като причина сама по себе си, а като контекст. Не духовността убива, а начинът, по който тя може да бъде разбрана, изкривена или използвана.
Когато човек се самоопределя като духовен, религиозен или „просветлен“, но в същото време няма достатъчно самонаблюдение, критично мислене и смирение, духовността може да се превърне в оправдание за действия, които нямат нищо общо с любов, съзнание и отговорност. В този смисъл духовното присъства в случая не като ценност, а като изкривена рамка, през която реалността е била виждана. И именно това е опасното, не вярата, а убедеността, че „аз знам“, „аз съм над другите“, „моят път е единственият“. Истинската духовност не изключва разума, не премахва личната отговорност и не поставя човек над закона, над живота или над другите хора. Когато това се случи, вече не говорим за духовен път, а за лична илюзия, която може да има трагични последствия.

И тук не искам да казвам, че цялото това нещо се е случило между тези хора или че духовните им възгледи директно са довели до трагедията. Нямаме пълната картина и не би било честно да се правят категорични заключения. Това са лично мои разсъждения над които разсъждавам след този случай и ме накара да се замисля.

 

[Власти]

Точно така си е, но както ти много добре казваш това е една фалшива духовност и реално няма общо с истинската Духовност, с Истинското търсене на Бог.

В моят квартал познавам двама преродени Исус Христосовци, един Наполеон, четири жреца на Бастет, Бастет, един, който е присъствал и е спомогнал да се създаде Земята, но тогава не е имало език и за това няма име и т.н.

Отделно има църкви на различни християнски деноминации, отделно йога клубове и прочее.

Това не е Духовност, това са игри на Ума и Егото.

Истинската Духовност е вътрешен за човека, дълбоко интимен процес.