-
🌿 Добре дошъл в Дзенкс – форумът на духовните пътешественици!
В момента си наш гост. Истинската магия започва, когато се присъединиш – защото тук всеки може да споделя опит, въпроси и прозрения по своя Път.✨ Какво ще откриеш тук?
- Разговори от сърце, не готови рецепти
- Общност от търсещи, не публика
- Хора със сродни стремежи и ценности
Споделено от Радослав Раев
- Thread starter Власти
- Start date
Власти
Духовен Търсач
<<ОСЪЗНАТОСТ и СТРАХ>>
Всъщност, светлината прави сянката и колкото светлината става по-силна, сянката става
по-плътна.
Не бива да се плашим от сянката и да я гоним, не можем да изгоним половината от себе
си!
Ако се концентрираме върху проблемите на сянката, как ще видим светлината кога и
какво ни носи?
Но ако не гледаме сянката как ще изучим себе си?
Ако не искаме да видим сянката тогава и светлината няма да дойде, тя по-точно идва но
нас явно ни няма-иначе щеше да има и сянка.
Дали страх наложен отвънка не ни ослепява , та да не можем да видим ни сянка ни
свeтло?
Радослав Раев
(един обикновен сърф инструктор)
Всъщност, светлината прави сянката и колкото светлината става по-силна, сянката става
по-плътна.
Не бива да се плашим от сянката и да я гоним, не можем да изгоним половината от себе
си!
Ако се концентрираме върху проблемите на сянката, как ще видим светлината кога и
какво ни носи?
Но ако не гледаме сянката как ще изучим себе си?
Ако не искаме да видим сянката тогава и светлината няма да дойде, тя по-точно идва но
нас явно ни няма-иначе щеше да има и сянка.
Дали страх наложен отвънка не ни ослепява , та да не можем да видим ни сянка ни
свeтло?
Радослав Раев
(един обикновен сърф инструктор)
Власти
Духовен Търсач
Но каква е тази специална Любов която изпитвам, се питам? Какво става с мен? Тя е
много различна и всеобхватна от познатите ми досега от света определения за Любов.
Тя не може да се обясни с думи, но мога да се опитам да разкажа накратко пътя към нея.
Чувствам я, когато се срещам с някой и знам, че не мога да изисквам нищо от този
човек. Не мога да го съдя и дори да го насочвам, понеже всеки път е правилния и води
до там, докъдето стигнах и аз. Та аз самия преминах през Ада, алкохола,
богатсвото, алчността, егоизма и разруших тялото си...за да получа накрая прозрение.
Живях в невежеството и тъмнината, но винаги нещо съвсем слабичко в мен ми казваше,
че имам добро сърце. Получих познание за невежеството, за заблудата в която живеем.
Започнах да се взирам в хората и да търся доброто. Разбрах тайната на прошката и
почувствах какво е съпричастност. Започнах целенасочено да тренирам сърцето си да
усеща енергията на събеседника, а не да слуша думите и разбрах, че всички ние
страдаме хронически от недостиг на Любов. А страдаме от недостиг, понеже не
излъчваме Любов и не получаваме нашето си собствено усещане Любов. Любов не се
изисква или получава...тя може само да се дава и излъчва безкористно.
Всъщност тази Любов е смесица от много качества и усещания като разбиране,
мъдрост, съпричастност, прошка, смиреност и може би на първо място осъзнатостта,
знанието за Божествената същност на всяко едно човешко същество. Знание за
неограничените ни възможности, които дремят в нас и чакат подходящия момент да ни
удивят и събудят завинаги.
Тук след този абзац отварям малка скобка, тъй като прозрях какво именно съм написал
за собственото усещане Любов чак след два дена. Можете ли да си представите каква
истина се крие в тези две-три изречения? Колкото и да се мъчим да привлечем любовта
на ближния или на когото и да било, ние никога няма да можем да разберем какво е
онази Любов за която мнозина говорят, ако целенасочено и осъзнато не започнем да
практикуваме и да създаваме в няшето тяло това усещане. Тези, които истински
излъчват Любов към нас ще са здрави и щастливи, ще водят креативен и пълноценен
живот, понеже тяхното лично усещане/чувство на Любов ще ги изпълва отвътре. Ще ги
лекува и ще им вдига вибрациите. В такива ситуации, когато все ви се иска някой да ви
обгрижва и да ви обича, помислете....не е ли това вашето Его, което е толкова хитро, че
понякога играе роля на безсилен, тих, кротък и послушен човечец, на който му е нужна
закрила и обич. Или е някаква психологическа травма от детството ви? Загуба на
родител или нещо подобно. Не изисквате ли по някакъв начин тази Любов? Не се ли
възползвате от някакви малки жизнени ситуации, за да попитате отново..-Ти обичаш ли
ме? Но как ще изпитате и познаете Любовта тогава, като по този начин вие пак си
оставате това бедно, наранено дете без родител или от някаква друга детска травма?
Колко години сте го правили и не е изчезнало това чувство на притесненост да не ви
изоставят и на не достатъчна обичаност? Колко години всеки от нас не е знаел, че търси
Любов, която я няма извън него?
Но не...не става така, казвам ви...това е прозрение....не може, няма как да разберете
какво е онази Любов, без тя да излезе именно от вас. Безкористно...еднопосочно...без
очаквания!!!
Всичко в живота ни е свързано с вътрешното ни усещане за света и за себе си мога вече
да потвърдя, че няма нищо извън нас, което да е различно от нас в дадения момент. Вие
не можете да видите в събеседника си алчността, ако тази същата алчност не ви е много
добре позната нали? Можете ли да видите нещо за първи път в живота си и да го
познаете? Не са ли хората и ситуациите, които срещаме наше огледало в дадения
момент и състояние в което се намираме? Ще се промени ли света и ще започнат ли да
се случват хубави неща ако ние не се променим и не започнем да се взираме за тях? Но
докато не разбираме тези закони на живота и космоса, ние се занимаваме с осъждане на
обкръжението си, както и с постоянно изискване на нещо си.
На мен също ми отне доста време, за да разбера наистина, че обкръжението ми е
отражението на моите мисли. Започнах да следя и дори да записвам какво
мисля....после проследявах какво се случва около мен. За първи път обърнах внимание
на себе си и започнах да се самоизучавам. Потърсих корените на злобата в болката, на
примирението си в невежеството и мързела, на неприемането в Егото си.
Радо Раев
много различна и всеобхватна от познатите ми досега от света определения за Любов.
Тя не може да се обясни с думи, но мога да се опитам да разкажа накратко пътя към нея.
Чувствам я, когато се срещам с някой и знам, че не мога да изисквам нищо от този
човек. Не мога да го съдя и дори да го насочвам, понеже всеки път е правилния и води
до там, докъдето стигнах и аз. Та аз самия преминах през Ада, алкохола,
богатсвото, алчността, егоизма и разруших тялото си...за да получа накрая прозрение.
Живях в невежеството и тъмнината, но винаги нещо съвсем слабичко в мен ми казваше,
че имам добро сърце. Получих познание за невежеството, за заблудата в която живеем.
Започнах да се взирам в хората и да търся доброто. Разбрах тайната на прошката и
почувствах какво е съпричастност. Започнах целенасочено да тренирам сърцето си да
усеща енергията на събеседника, а не да слуша думите и разбрах, че всички ние
страдаме хронически от недостиг на Любов. А страдаме от недостиг, понеже не
излъчваме Любов и не получаваме нашето си собствено усещане Любов. Любов не се
изисква или получава...тя може само да се дава и излъчва безкористно.
Всъщност тази Любов е смесица от много качества и усещания като разбиране,
мъдрост, съпричастност, прошка, смиреност и може би на първо място осъзнатостта,
знанието за Божествената същност на всяко едно човешко същество. Знание за
неограничените ни възможности, които дремят в нас и чакат подходящия момент да ни
удивят и събудят завинаги.
Тук след този абзац отварям малка скобка, тъй като прозрях какво именно съм написал
за собственото усещане Любов чак след два дена. Можете ли да си представите каква
истина се крие в тези две-три изречения? Колкото и да се мъчим да привлечем любовта
на ближния или на когото и да било, ние никога няма да можем да разберем какво е
онази Любов за която мнозина говорят, ако целенасочено и осъзнато не започнем да
практикуваме и да създаваме в няшето тяло това усещане. Тези, които истински
излъчват Любов към нас ще са здрави и щастливи, ще водят креативен и пълноценен
живот, понеже тяхното лично усещане/чувство на Любов ще ги изпълва отвътре. Ще ги
лекува и ще им вдига вибрациите. В такива ситуации, когато все ви се иска някой да ви
обгрижва и да ви обича, помислете....не е ли това вашето Его, което е толкова хитро, че
понякога играе роля на безсилен, тих, кротък и послушен човечец, на който му е нужна
закрила и обич. Или е някаква психологическа травма от детството ви? Загуба на
родител или нещо подобно. Не изисквате ли по някакъв начин тази Любов? Не се ли
възползвате от някакви малки жизнени ситуации, за да попитате отново..-Ти обичаш ли
ме? Но как ще изпитате и познаете Любовта тогава, като по този начин вие пак си
оставате това бедно, наранено дете без родител или от някаква друга детска травма?
Колко години сте го правили и не е изчезнало това чувство на притесненост да не ви
изоставят и на не достатъчна обичаност? Колко години всеки от нас не е знаел, че търси
Любов, която я няма извън него?
Но не...не става така, казвам ви...това е прозрение....не може, няма как да разберете
какво е онази Любов, без тя да излезе именно от вас. Безкористно...еднопосочно...без
очаквания!!!
Всичко в живота ни е свързано с вътрешното ни усещане за света и за себе си мога вече
да потвърдя, че няма нищо извън нас, което да е различно от нас в дадения момент. Вие
не можете да видите в събеседника си алчността, ако тази същата алчност не ви е много
добре позната нали? Можете ли да видите нещо за първи път в живота си и да го
познаете? Не са ли хората и ситуациите, които срещаме наше огледало в дадения
момент и състояние в което се намираме? Ще се промени ли света и ще започнат ли да
се случват хубави неща ако ние не се променим и не започнем да се взираме за тях? Но
докато не разбираме тези закони на живота и космоса, ние се занимаваме с осъждане на
обкръжението си, както и с постоянно изискване на нещо си.
На мен също ми отне доста време, за да разбера наистина, че обкръжението ми е
отражението на моите мисли. Започнах да следя и дори да записвам какво
мисля....после проследявах какво се случва около мен. За първи път обърнах внимание
на себе си и започнах да се самоизучавам. Потърсих корените на злобата в болката, на
примирението си в невежеството и мързела, на неприемането в Егото си.
Радо Раев
Власти
Духовен Търсач
<<Говоренето>>
Продължавах да се занимавам изключително с наблюдение на света и хората.
С всеки изминал ден, все по директно се сблъсквах с един парадокс и най-сериозно
започнах да си мисля, че ние хората просто няма как да се разберем с думи.
Нямаше как да споделя и разкажа случващото се вътре в мен, а така ми се искаше....
Наблюдавах хорските приказки, но в говорещите много, виждах само монолози и много
рядко разбиране и комуникация. Замислих се....ама разбира се...просто няма как, ние да
се разбираме докато си говорим помежду си.......можем да разберем темата на разговор
и всеки да защити своята гледна точка и виждания, понякога дори стремейки се да
наложим вижданията си на останалите. По време на разговора си правим догадки за
мислите на събеседника според нашата лична опитност на ума и според своите си
докадки, сиреч своя начин на мислене и разбиране за света и си мислим, че имаме
събеседник....
Е, това ако не е монолог!?!
Ние изобщо не изслушваме докрай събеседника. Посредата на неговото изказване сме
си подготвили своята си теза и от там нататък не го слушаме реално какво говори.
Много често направо го прекъсваме и толкова....
На това му казваме дискусия и взаимоотношения.
Разбира се нямам предвид елементарна ситуация, когато двама души си уреждат среща
да ходят да пият кафе по телефона!
Радо Раев
Продължавах да се занимавам изключително с наблюдение на света и хората.
С всеки изминал ден, все по директно се сблъсквах с един парадокс и най-сериозно
започнах да си мисля, че ние хората просто няма как да се разберем с думи.
Нямаше как да споделя и разкажа случващото се вътре в мен, а така ми се искаше....
Наблюдавах хорските приказки, но в говорещите много, виждах само монолози и много
рядко разбиране и комуникация. Замислих се....ама разбира се...просто няма как, ние да
се разбираме докато си говорим помежду си.......можем да разберем темата на разговор
и всеки да защити своята гледна точка и виждания, понякога дори стремейки се да
наложим вижданията си на останалите. По време на разговора си правим догадки за
мислите на събеседника според нашата лична опитност на ума и според своите си
докадки, сиреч своя начин на мислене и разбиране за света и си мислим, че имаме
събеседник....
Е, това ако не е монолог!?!
Ние изобщо не изслушваме докрай събеседника. Посредата на неговото изказване сме
си подготвили своята си теза и от там нататък не го слушаме реално какво говори.
Много често направо го прекъсваме и толкова....
На това му казваме дискусия и взаимоотношения.
Разбира се нямам предвид елементарна ситуация, когато двама души си уреждат среща
да ходят да пият кафе по телефона!
Радо Раев
Власти
Духовен Търсач
<<Сблъсъкът сърце-глава>>
Но все пак....забелязах огромните несъвпадения на това, какво мислим и чувстваме и това, какво изговаряме през устата. Попитах се защо е така? Да не би да имаме два вида
общуване....едното с излъчване, а другото с говора...и усещах вече кога говори Егото и
кога сърцето...усетих как енергия тръгва от сърцето и докато стигне до гърлото, главата
ми изстрелва в устата съвсем друго. Хората, които ви говорят от сърцето ще познаете по
меката зеница и по това, че винаги гледат събеседника право в очите...всичко е меко и
ненатрапчиво..и очите и клепачие и челото. Главата говори по друг начин. Тя присвива
клепачите, не може да задържи погледа си и се мъчи да ви обхожда с поглед, говорейки
да ви преценя. Главата се обижда!
.....И вие сте имали всички такива случаи вкъщи.
Иде ви, да се скарате на мъжа си или жена си...усещате, че това сте го правили много
пъти и до нищо не води...казвате си наум..Добре, ще премълча...та аз го обичам!.....И
изневиделица устата ви се отваря и вие избълвате всичко това, което не искахте да
изречете. Ей това е вашето Его...ето така можете да го разберете кога действа. Егото ви
се храни с отрицателна енергия и е много жадно за такава. Когато няма откъде, Егото
се стрелва към най-близкия човек с претенции, изисквания, налагане на свои правила на
живот, осъждане.
Може би този сблъсък на двата вида енергия в гърления център води до чести болки в
гърлото, настинки и дрезгав глас......може би....просто мисъл.
Когато например самоизразяването е нарушено в едно семейство, където на детето се
говори......,, Не ми говори така младежо!“....или ,, Не обсъждаме такива неща в това
семейство!“...то тогава, детето не може да се изрази от сърцето си и бива лъгано от ,,
главите“ на възрастните. То загубва правото си на себеизразяване. Появяват се чести
проблеми в гърлото и ушите, защото демонът на тази чакра е Лъжата. А когато те
задължават да лъжеш собственото си сърце, няма как да не се разкъсваш емоционално
отвътре.
Наблюдавам също така хора с добри сърца, които работят на държавна работа, където
бюрокращината може да възпре всякъкви положителни действия, които са насочени
към страдащи, болни или хора нуждаещи се спешно от защита. Тези светли души са
попаднали на неправилното място и много ясно усещат, че от този пост не могат да
дарят изцяло светлината си и желанието си да помогнат на света. От невъзможност
наистина да помогнат на хората заради бюрокращината, тези хора често се оплакват от
буца в гърлото, недостиг на въздух и кашлица. Отново имаме много силен сблъсък на
чувства и мисли, които се спречкват в гърлото. Това са просто мои наблюдения и нищо
повече. Но може би и вие имате такъв пример в живота си...
Радо Раев
Но все пак....забелязах огромните несъвпадения на това, какво мислим и чувстваме и това, какво изговаряме през устата. Попитах се защо е така? Да не би да имаме два вида
общуване....едното с излъчване, а другото с говора...и усещах вече кога говори Егото и
кога сърцето...усетих как енергия тръгва от сърцето и докато стигне до гърлото, главата
ми изстрелва в устата съвсем друго. Хората, които ви говорят от сърцето ще познаете по
меката зеница и по това, че винаги гледат събеседника право в очите...всичко е меко и
ненатрапчиво..и очите и клепачие и челото. Главата говори по друг начин. Тя присвива
клепачите, не може да задържи погледа си и се мъчи да ви обхожда с поглед, говорейки
да ви преценя. Главата се обижда!
.....И вие сте имали всички такива случаи вкъщи.
Иде ви, да се скарате на мъжа си или жена си...усещате, че това сте го правили много
пъти и до нищо не води...казвате си наум..Добре, ще премълча...та аз го обичам!.....И
изневиделица устата ви се отваря и вие избълвате всичко това, което не искахте да
изречете. Ей това е вашето Его...ето така можете да го разберете кога действа. Егото ви
се храни с отрицателна енергия и е много жадно за такава. Когато няма откъде, Егото
се стрелва към най-близкия човек с претенции, изисквания, налагане на свои правила на
живот, осъждане.
Може би този сблъсък на двата вида енергия в гърления център води до чести болки в
гърлото, настинки и дрезгав глас......може би....просто мисъл.
Когато например самоизразяването е нарушено в едно семейство, където на детето се
говори......,, Не ми говори така младежо!“....или ,, Не обсъждаме такива неща в това
семейство!“...то тогава, детето не може да се изрази от сърцето си и бива лъгано от ,,
главите“ на възрастните. То загубва правото си на себеизразяване. Появяват се чести
проблеми в гърлото и ушите, защото демонът на тази чакра е Лъжата. А когато те
задължават да лъжеш собственото си сърце, няма как да не се разкъсваш емоционално
отвътре.
Наблюдавам също така хора с добри сърца, които работят на държавна работа, където
бюрокращината може да възпре всякъкви положителни действия, които са насочени
към страдащи, болни или хора нуждаещи се спешно от защита. Тези светли души са
попаднали на неправилното място и много ясно усещат, че от този пост не могат да
дарят изцяло светлината си и желанието си да помогнат на света. От невъзможност
наистина да помогнат на хората заради бюрокращината, тези хора често се оплакват от
буца в гърлото, недостиг на въздух и кашлица. Отново имаме много силен сблъсък на
чувства и мисли, които се спречкват в гърлото. Това са просто мои наблюдения и нищо
повече. Но може би и вие имате такъв пример в живота си...
Радо Раев
Власти
Духовен Търсач
<<За тишината>>
Веднъж, просто спрях да говоря за определен период от време и хората започнаха да
подхождат към мен с друга нагласа....с чисти намерения и прозрачни очи.....на тях много
им харесваше да ги слушат, без да ги съдят или променят тяхното становище. Тогава с
тях се случваше чудо. Те се вслушваха сами с себе си, в това какво са изрекли. С всеки
следващ разговор, душите им все повече се отваряха и говореха с мен вече по различен
начин. И тогава видях във всеки един човек, дълбоко скрит и слабо осъзнат вик за
помощ, независимо как се движеше тялото му или за какво говореше. Мисля си...може
би съвсем скоро на хората ще бъде дадена телепатията. Това ще бъде крахът на
всеобщото ни Его съзнание и всеки ще застане гол пред всички....ще се видят и
чувствата му и намеренията. Ще паднат маските!
Мисля, че нещо подобно срещнах пак в Библията.... ,,И всичко скрито ще излезе наяве“
Радо Раев
Веднъж, просто спрях да говоря за определен период от време и хората започнаха да
подхождат към мен с друга нагласа....с чисти намерения и прозрачни очи.....на тях много
им харесваше да ги слушат, без да ги съдят или променят тяхното становище. Тогава с
тях се случваше чудо. Те се вслушваха сами с себе си, в това какво са изрекли. С всеки
следващ разговор, душите им все повече се отваряха и говореха с мен вече по различен
начин. И тогава видях във всеки един човек, дълбоко скрит и слабо осъзнат вик за
помощ, независимо как се движеше тялото му или за какво говореше. Мисля си...може
би съвсем скоро на хората ще бъде дадена телепатията. Това ще бъде крахът на
всеобщото ни Его съзнание и всеки ще застане гол пред всички....ще се видят и
чувствата му и намеренията. Ще паднат маските!
Мисля, че нещо подобно срещнах пак в Библията.... ,,И всичко скрито ще излезе наяве“
Радо Раев
Власти
Духовен Търсач
<<За въскресението и второто пришевствие>>
Накратко.....възкръснах и второто пришествие дойде.....да, не се шегувам(за тези, които
не са вникнали в думите ми)....това е въскресението, точно това е то.....оказва се, че
половината свят е мъртъв приживе в бълнуване и илюзии и въскресението е точно
това...да се осъзнаеш и да възкръснеш за нов тип живот, за нова сетивност. А второто
пришествие е също факт, но за да има хармония то се извършва сърце по сърце...човек
по човек....това е пришествието и то си проправя път между нас сърце по сърце през
последните години. То няма да дойде, а вече се случва!
На тези, които все го чакат да дойде един ден някъде от небето.....просто ще им се
прожектира една триизмерна холограма в облаците и ще им сложат капаци като на
конете завинаги. Не забравяйте, че технологиите се развиват с невероятни темпове. И
докато хората все чакат нещо или някой отвън да направи или да се случи....те създават
,, търсене“. Веднага след това се намират хора да организират ,, предлагането“.Проста
работа.....
Когато това ви се случи, когато възкръснете, няма кой и как да ви го обясни. Вие ще
знаете, че изобщо няма смисъл да питате другите...,, Какво беше това в сърцето
ми?...Защо ми парят гърдите?“
Радо Раев
Накратко.....възкръснах и второто пришествие дойде.....да, не се шегувам(за тези, които
не са вникнали в думите ми)....това е въскресението, точно това е то.....оказва се, че
половината свят е мъртъв приживе в бълнуване и илюзии и въскресението е точно
това...да се осъзнаеш и да възкръснеш за нов тип живот, за нова сетивност. А второто
пришествие е също факт, но за да има хармония то се извършва сърце по сърце...човек
по човек....това е пришествието и то си проправя път между нас сърце по сърце през
последните години. То няма да дойде, а вече се случва!
На тези, които все го чакат да дойде един ден някъде от небето.....просто ще им се
прожектира една триизмерна холограма в облаците и ще им сложат капаци като на
конете завинаги. Не забравяйте, че технологиите се развиват с невероятни темпове. И
докато хората все чакат нещо или някой отвън да направи или да се случи....те създават
,, търсене“. Веднага след това се намират хора да организират ,, предлагането“.Проста
работа.....
Когато това ви се случи, когато възкръснете, няма кой и как да ви го обясни. Вие ще
знаете, че изобщо няма смисъл да питате другите...,, Какво беше това в сърцето
ми?...Защо ми парят гърдите?“
Радо Раев
Власти
Духовен Търсач
Тази молитва научих по време на курса по Акашови записи. Всеки от вас може да я модифицира във вида, който му е най-удобен, за да може да я запомни.
Но най-важното е по времето на произнасянето й /било на глас наистина да се съсредоточите върху всяка дума, така че вашето съзнание да се настрои на вълновото поле на измерението на Акашовите записи.
Мога да ви предложа своя подход при произнасянето на молитвата - по време на произнасянето й /пак подчертавам няма значение дали на ум или на глас, важното е да е с пълното съзнание за всяка дума/ и при момента на създаване на Свещеното пространство, за всяко качество като Любов, Знание и т.н. си представям как изграждам нещо като стена около себе си и всяко ново качество е в дадена посока, така че накрая да се получи нащо като 4 стени и Радост-та да ги съедини и обедини всичките в едно. Така тези 4-ри стени се превръщат в сферата на Свещеното пространство около вас. Първите пъти докато я запомниш я имай пред себе си и чети:
Ангелите не съдят,не казват кой какво да прави!!!
Не заповядват!!!
Те само галят с перце.
Ще се научиш да разграничаваш кой ти влиза в полето!!!
Майко-Татко Бог, Ангели на Светлината, Възнесли се Учители, Господари на Акашовите Записи.
Аз Ви призовавам в това място, за да създадем свещено пространство, в което само най-Висшите Любов, Истина, Знание, Мъдрост и Радост могат да съществуват – Сега и Завинаги.
С Любов и Благодарност в сърцето си Аз възнамерявам да се свържа с енергийния поток на Моите Акашови Записи и с помощта но Господарите на Записите, Учителите и Ангелите да получа всяка информация, която е за моето най-Висше и Велико Благо.
С Лекота и Благодат!
Накрая на посланията може да се обяви тоз, който ти го е дал. Може бая да ревеш като магаре по време на прочита после.
Усещай на кои абзаци те хаква енергията. Аз ревах 3 денонощия. Гръмна ми сърдечна чакра страшно очистване.
Но най-важното е по времето на произнасянето й /било на глас наистина да се съсредоточите върху всяка дума, така че вашето съзнание да се настрои на вълновото поле на измерението на Акашовите записи.
Мога да ви предложа своя подход при произнасянето на молитвата - по време на произнасянето й /пак подчертавам няма значение дали на ум или на глас, важното е да е с пълното съзнание за всяка дума/ и при момента на създаване на Свещеното пространство, за всяко качество като Любов, Знание и т.н. си представям как изграждам нещо като стена около себе си и всяко ново качество е в дадена посока, така че накрая да се получи нащо като 4 стени и Радост-та да ги съедини и обедини всичките в едно. Така тези 4-ри стени се превръщат в сферата на Свещеното пространство около вас. Първите пъти докато я запомниш я имай пред себе си и чети:
Ангелите не съдят,не казват кой какво да прави!!!
Не заповядват!!!
Те само галят с перце.
Ще се научиш да разграничаваш кой ти влиза в полето!!!
Майко-Татко Бог, Ангели на Светлината, Възнесли се Учители, Господари на Акашовите Записи.
Аз Ви призовавам в това място, за да създадем свещено пространство, в което само най-Висшите Любов, Истина, Знание, Мъдрост и Радост могат да съществуват – Сега и Завинаги.
С Любов и Благодарност в сърцето си Аз възнамерявам да се свържа с енергийния поток на Моите Акашови Записи и с помощта но Господарите на Записите, Учителите и Ангелите да получа всяка информация, която е за моето най-Висше и Велико Благо.
С Лекота и Благодат!
Накрая на посланията може да се обяви тоз, който ти го е дал. Може бая да ревеш като магаре по време на прочита после.
Усещай на кои абзаци те хаква енергията. Аз ревах 3 денонощия. Гръмна ми сърдечна чакра страшно очистване.
Власти
Духовен Търсач
Каква е връзката между въображението и реалността?
Цикъл с прераждания носи промяна, в която изгубва се всяка душа. Това мимолетно и
живо създание душата се търси във вечно изгубения свят на Земята. Когато се случи тя
да се намери, реалността изчезва, такава каквато я познавате и всичко става
въображение след което на следващ етап идва нищото-тишината. Тя е нас, вътре в нас,
около нас и навсякъде. Няма нищо друго освен тишината. Всъщност реалността,
земната, също е създадена от въображението, понеже само то може да създава каквото и
да било . Въображението е мисъл форма, това за което някои говорят-силата на
мисълта! Така че, всъщност реалност няма една единствена като такава-има милиарди
разновидности на едно и също нещо в милиарди различни глави. Това не значи, че тези
всичките неща и вие хората и всичко около вас не съществуват-напротив!
Мисълта във вид на пожелание и твърдо намерение действително се материализира-
това не е шега!
Виждате ли....има не само въображение, което създава реалността ви-и двете ги има, не
само едното....но реалността е нестабилна и променлива, понеже не от нея произлиза и
живее въображението, а точно обратното.
Когато хората говорят с предположения без да са сигурни в нещо, но в същото време са
готови да го твърдят-тогава тяхното въображение създава тяхната си реалност, която
тотално се различава от реалността на другия.
Това се отнася най-често във взаимоотношенията и осъждането на даден човек, та било
то дори и непознат.
Когато си осъдил човекът и си предположил, че той би направил еди си какво или бил
еди си какъв и си го приел със сърцето си, тогава това е и твоята реалност и ти самият
при среща с този човек започваш да излъчваш такава енергия и да се издаваш без да
искаш с мимики и жестове, какво точно мислиш за него.
Неговата защитна реакция го превръща именно в този, за когото си си го представил-но
това му отношение важи само за теб и за никого другиго!
Та....това е и твоята реалност сега, сътворена от догадки, предположения и осъждания-
които живеят също във въображението, както любовта и всички други добродетели...
Извода е, че трябва да се внимава в мислите-сиреч в силата на въображението и да се
улавят злонамерените и непочтени мисли...
Това, което може да се прави е да се медитира....да се види страхът, да се запознаеш с
него и да разбереш границата между инстинкт за самосъхранение и страховете в хората,
които са напълно реални в зависимост от това какво произвежда фабриката им наречена въображение.
Естествено, че в световен мащаб вашето въображение се манипулира най-вече от
средствата за масова информация. Много често го правят чрез засягане на Егото, което
в голяма степен определя какво ще изработи като продукт въображението.
Цялата система е необяснимо сложна, понеже е все едно да обясниш Бог. Но все пак
човек може и трябва да работи върху Егото си с медитации, върху въображението си с
медитации и да може да медитира и твори реалност в реалността...
Амин
Цикъл с прераждания носи промяна, в която изгубва се всяка душа. Това мимолетно и
живо създание душата се търси във вечно изгубения свят на Земята. Когато се случи тя
да се намери, реалността изчезва, такава каквато я познавате и всичко става
въображение след което на следващ етап идва нищото-тишината. Тя е нас, вътре в нас,
около нас и навсякъде. Няма нищо друго освен тишината. Всъщност реалността,
земната, също е създадена от въображението, понеже само то може да създава каквото и
да било . Въображението е мисъл форма, това за което някои говорят-силата на
мисълта! Така че, всъщност реалност няма една единствена като такава-има милиарди
разновидности на едно и също нещо в милиарди различни глави. Това не значи, че тези
всичките неща и вие хората и всичко около вас не съществуват-напротив!
Мисълта във вид на пожелание и твърдо намерение действително се материализира-
това не е шега!
Виждате ли....има не само въображение, което създава реалността ви-и двете ги има, не
само едното....но реалността е нестабилна и променлива, понеже не от нея произлиза и
живее въображението, а точно обратното.
Когато хората говорят с предположения без да са сигурни в нещо, но в същото време са
готови да го твърдят-тогава тяхното въображение създава тяхната си реалност, която
тотално се различава от реалността на другия.
Това се отнася най-често във взаимоотношенията и осъждането на даден човек, та било
то дори и непознат.
Когато си осъдил човекът и си предположил, че той би направил еди си какво или бил
еди си какъв и си го приел със сърцето си, тогава това е и твоята реалност и ти самият
при среща с този човек започваш да излъчваш такава енергия и да се издаваш без да
искаш с мимики и жестове, какво точно мислиш за него.
Неговата защитна реакция го превръща именно в този, за когото си си го представил-но
това му отношение важи само за теб и за никого другиго!
Та....това е и твоята реалност сега, сътворена от догадки, предположения и осъждания-
които живеят също във въображението, както любовта и всички други добродетели...
Извода е, че трябва да се внимава в мислите-сиреч в силата на въображението и да се
улавят злонамерените и непочтени мисли...
Това, което може да се прави е да се медитира....да се види страхът, да се запознаеш с
него и да разбереш границата между инстинкт за самосъхранение и страховете в хората,
които са напълно реални в зависимост от това какво произвежда фабриката им наречена въображение.
Естествено, че в световен мащаб вашето въображение се манипулира най-вече от
средствата за масова информация. Много често го правят чрез засягане на Егото, което
в голяма степен определя какво ще изработи като продукт въображението.
Цялата система е необяснимо сложна, понеже е все едно да обясниш Бог. Но все пак
човек може и трябва да работи върху Егото си с медитации, върху въображението си с
медитации и да може да медитира и твори реалност в реалността...
Амин
Власти
Духовен Търсач
Идея си нямам. Подържа група в телеграм: https://t.me/na_baba_im_gaza и понеже сподели преди около година някои свои размисли в телеграм групата, го питах дали може да ги споделя във форума и той даде позволение.
По принцип не знам дали има особено значение личността на когото и да било, след като хората се променяме непрекъснато - градим/деградираме, падаме/ставаме... Често идеите, които сме имали, не ги прилагаме на практика и т.н.
Редактирано:
Amaya
Светлоносец
Никога не съм посещавала групи в Телеграм, но името на тази група е много интересно.
Все пак е интересно като цитираме дадени мисли от които сме се впечатлили, да знаем на какъв човек принадлежат - дали е писател, йога, психолог, философ или човек с някаква друга титла. Въпреки че, по-важно е същността на казаното, а не кой го е казал.