Но каква е тази специална Любов която изпитвам, се питам? Какво става с мен? Тя е
много различна и всеобхватна от познатите ми досега от света определения за Любов.
Тя не може да се обясни с думи, но мога да се опитам да разкажа накратко пътя към нея.
Чувствам я, когато се срещам с някой и знам, че не мога да изисквам нищо от този
човек. Не мога да го съдя и дори да го насочвам, понеже всеки път е правилния и води
до там, докъдето стигнах и аз. Та аз самия преминах през Ада, алкохола,
богатсвото, алчността, егоизма и разруших тялото си...за да получа накрая прозрение.
Живях в невежеството и тъмнината, но винаги нещо съвсем слабичко в мен ми казваше,
че имам добро сърце. Получих познание за невежеството, за заблудата в която живеем.
Започнах да се взирам в хората и да търся доброто. Разбрах тайната на прошката и
почувствах какво е съпричастност. Започнах целенасочено да тренирам сърцето си да
усеща енергията на събеседника, а не да слуша думите и разбрах, че всички ние
страдаме хронически от недостиг на Любов. А страдаме от недостиг, понеже не
излъчваме Любов и не получаваме нашето си собствено усещане Любов. Любов не се
изисква или получава...тя може само да се дава и излъчва безкористно.
Всъщност тази Любов е смесица от много качества и усещания като разбиране,
мъдрост, съпричастност, прошка, смиреност и може би на първо място осъзнатостта,
знанието за Божествената същност на всяко едно човешко същество. Знание за
неограничените ни възможности, които дремят в нас и чакат подходящия момент да ни
удивят и събудят завинаги.
Тук след този абзац отварям малка скобка, тъй като прозрях какво именно съм написал
за собственото усещане Любов чак след два дена. Можете ли да си представите каква
истина се крие в тези две-три изречения? Колкото и да се мъчим да привлечем любовта
на ближния или на когото и да било, ние никога няма да можем да разберем какво е
онази Любов за която мнозина говорят, ако целенасочено и осъзнато не започнем да
практикуваме и да създаваме в няшето тяло това усещане. Тези, които истински
излъчват Любов към нас ще са здрави и щастливи, ще водят креативен и пълноценен
живот, понеже тяхното лично усещане/чувство на Любов ще ги изпълва отвътре. Ще ги
лекува и ще им вдига вибрациите. В такива ситуации, когато все ви се иска някой да ви
обгрижва и да ви обича, помислете....не е ли това вашето Его, което е толкова хитро, че
понякога играе роля на безсилен, тих, кротък и послушен човечец, на който му е нужна
закрила и обич. Или е някаква психологическа травма от детството ви? Загуба на
родител или нещо подобно. Не изисквате ли по някакъв начин тази Любов? Не се ли
възползвате от някакви малки жизнени ситуации, за да попитате отново..-Ти обичаш ли
ме? Но как ще изпитате и познаете Любовта тогава, като по този начин вие пак си
оставате това бедно, наранено дете без родител или от някаква друга детска травма?
Колко години сте го правили и не е изчезнало това чувство на притесненост да не ви
изоставят и на не достатъчна обичаност? Колко години всеки от нас не е знаел, че търси
Любов, която я няма извън него?
Но не...не става така, казвам ви...това е прозрение....не може, няма как да разберете
какво е онази Любов, без тя да излезе именно от вас. Безкористно...еднопосочно...без
очаквания!!!
Всичко в живота ни е свързано с вътрешното ни усещане за света и за себе си мога вече
да потвърдя, че няма нищо извън нас, което да е различно от нас в дадения момент. Вие
не можете да видите в събеседника си алчността, ако тази същата алчност не ви е много
добре позната нали? Можете ли да видите нещо за първи път в живота си и да го
познаете? Не са ли хората и ситуациите, които срещаме наше огледало в дадения
момент и състояние в което се намираме? Ще се промени ли света и ще започнат ли да
се случват хубави неща ако ние не се променим и не започнем да се взираме за тях? Но
докато не разбираме тези закони на живота и космоса, ние се занимаваме с осъждане на
обкръжението си, както и с постоянно изискване на нещо си.
На мен също ми отне доста време, за да разбера наистина, че обкръжението ми е
отражението на моите мисли. Започнах да следя и дори да записвам какво
мисля....после проследявах какво се случва около мен. За първи път обърнах внимание
на себе си и започнах да се самоизучавам. Потърсих корените на злобата в болката, на
примирението си в невежеството и мързела, на неприемането в Егото си.
Радо Раев