ПАНДЕМИЯ
Светът около мен,
се счупи на парчета.
Парчета страхове,
парчета от ... лъжа,
забиха се до кръв
във земните ми сетива.
Маска на Страха
се лепна на лицето ми.
Парчета ужас,
проникнаха Сърцето ми.
После ... някак неусетно,
без да знам кога,
„дойдоха“
Старите Приятели –
споделяхме си
Спомен и Мечта;
споделяхме
Безсъници и Тишина;
споделяхме
Молитва и Шега.
После ... някак неусетно,
без да знам кога ...
в сърцето ми, в кръвта,
парчетата лъжа –
стопиха се, усетих топлина.
Маските, сами свалиха се.
Виждах истински лица.
Чувах истински слова.
Боклукът в миналото, изгоря.
И ... стана Чисто, стана Тишина.
После ... някак неусетно,
без да знам кога ...
изправен, по балконите,
панелният Човек запя:
„Хубава си моя горо“;
„Горда Стара Планина“;
кънтяха тежки чанове на кукери;
Панелният Човек,
изгони злите духове –
пристигна живата Пандемия ...
на Любовта.