Творчество от Мария Колева

[Власти]

Здравейте, в тази тема ще пускам лични стихове и проза, дело на Мария Колева.

На мен лично много ми допадат, благодаря й за позволението да ги споделя!

 

[Власти]

ПАНДЕМИЯ

Светът около мен,
се счупи на парчета.
Парчета страхове,
парчета от ... лъжа,
забиха се до кръв
във земните ми сетива.
Маска на Страха
се лепна на лицето ми.
Парчета ужас,
проникнаха Сърцето ми.

После ... някак неусетно,
без да знам кога,
„дойдоха“
Старите Приятели –
споделяхме си
Спомен и Мечта;
споделяхме
Безсъници и Тишина;
споделяхме
Молитва и Шега.

После ... някак неусетно,
без да знам кога ...
в сърцето ми, в кръвта,
парчетата лъжа –
стопиха се, усетих топлина.
Маските, сами свалиха се.
Виждах истински лица.
Чувах истински слова.
Боклукът в миналото, изгоря.
И ... стана Чисто, стана Тишина.

После ... някак неусетно,
без да знам кога ...
изправен, по балконите,
панелният Човек запя:
„Хубава си моя горо“;
„Горда Стара Планина“;
кънтяха тежки чанове на кукери;
Панелният Човек,
изгони злите духове –
пристигна живата Пандемия ...

на Любовта.

 

[Власти]

ЧАША ОТ СТЪКЛО
Харесва ми да пия във чаша от стъкло ... и то да е прозрачно, тънко, бяло. Да виждам цяла, вътре течността - вода, кафе или пък вино остаряло.

Харесва ми ... вкусът на мисълта,
че нашият живот е земно Огледало; преградите на сетивата и на плътта ... били са сън, мечта и спомен - илюзия са само.

Харесва ми вкусът на мисълта,
че всяко ограждение възможно е да се стопи
в Безкрая на великото Творение ...
Мигът ОТ време ТО, отрязък е –

игра е във затвора на заБЛУДата.

И чак когато, илюзията (чаша) ... се строши
и течността обагри копринената, бяла риза,
петното дълго, дълго ще стои -
ще спомня ми за СподеленоТО,

преминало през ВсичкоТО и НищоТО.

 

[Власти]

РОСА

Блестящи капчици роса
събрали цветовете на дъгата,
пеят песента на утрото,
умирайки в прегръдката на светлината ..

 

[Власти]

БАЛКОН

Стоя си на балкона ... без да пуша
Сега е тихо и е тъмнина.
Сега владее нощ безлунна.
Сега в прозорците не виждам светлина.

Сега съседите пътуват във съня си.
Сега и Тук звездите си блестят.
Гласче на пиленце във тишината чувам,
на Безвремието пее песента ...

И питам се - доколко Времето подвластно е?
И може ли човек ... Мигът да улови?
Да Го приюти в душата си,
и там със Него да се помири ...