• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

малка нощна музика

Status
Затворена за нови мнения.
"Полепнала по двете ти ръце,
едва успявам дъх да си поема.
Хиляда волта ток плътта тресе
в небето ме изстрелва, но не ме убива.
Очите ти-светкавица и гръм-
забиват се, цял свят изпепеляват.
Кошмарите ми, страховете, като в сън
събличат и във синьото си свободата ми даряват.
По кожата, по двете ми нозе
разливаш се-опиваш всяка клетка.
Пиянството към гибел ме влече.
"-Убивай ме, убивай ме!" - ти шепна.
Във устните ми сееш семена,
сърцето ми със нафора помазваш,
гърдите ти изтръгват в мен студа
и аз покълвам и отново за мига в света се раждам.
Нощта угася всяка суета
и в тишина притихва и се свежда.
Флуидена, без капчица вина,
пулсирам пеперудена и много нежна.
Дъга свенливо-цветна покрай мен,
воалено отгоре ме покрива.
По ръбовете двете ти ръце
воалът разтопяват и го вдигат.
Възкръсва голотата под дъжда,
отдава се земята на небето.
Умират мигове на самота,
ръцете ти приспиват в мен детето.
За първи път от толкова луни,
едва във тази нощ успях без заем,
да се разтворя в нечии очи
и в тях да се взривя и да позная
на всичкото-безкрайно Битие,
на полетът ми-вихри непознати.
В ръцете ти-не в нечии ръце,
а в твоите-обични и познати."

 
Аз не съм сянката, а Светлината и винаги съм бил
Аз не съм болката, а Лекът - само с поглед всичко подредих
Аз не съм тъгата, а Радостта, от това, че Съм с Вас
Аз не съм сълзата, а Усмивката, която подарих
Аз не съм страха, Аз съм Смелостта в очите Ви и Намерението
Аз не съм табу, Аз съм Свободата, която тече във Вените ви
Аз не съм камък, а Сърцето, което Всеки миг Ви пее
Аз съм Душата, която за Истинското живее
Аз съм Приятелят, който Ви Пази и Подкрепя
Аз съм Любовта Ви - Нашата, неповторима - чистата
Аз съм Истината, спяща в Тебе.
 
"Най-мощната сила на света - Вярата.
Най-стимулиращият дар - Надеждата.
Единствената реалност - Любовта."
Най-нежното същество на света - Аморачо!

 
В забързаното ежедневие, в динамиката на събитията и взаимодействията ние често не сме способни да видим мигновено резултатите от душевната ни работа, но когато седнем в покой и проследим хронологията на отминалите дни и уроци осъзнаваме, че всъщност хич не сме постигнали малко, а напротив - Малко и още малко, стъпка по стъпка осъзнаваме все повече и се разширяваме...
 
Гледам те как грееш и си мисля
Колко много още имам да рисувам, да изпиша
Безкраен е този океан наистина - край няма.
Зачудих се, трябва ли да изгребвам водата му
Има ли смисъл да ви я показвам,
Или просто мога да се нося в нея и така до забрава?
Отговорът беше там, разбира се!
Има Смисъл и той не е в това, че би преместил Океана,
Ако това те притеснява само и само да го донесеш и да ни го покажеш...
Истината е в това, че сътворявайки Ти, го разширяваш!

 
Седях и се усмихвах
Тихо поглеждах навън
Мислите си аз разлиствах
Със снимки пълен, вдъхновен албум

Туктаме се спирах до някоя усмивка
Красиви думи изричах на ум
Тялото ти бавно разсъбличах
Опиянен събуждах се в деня

И ето те, отново се задаваш
С поглед развълнуван, вперен напред
Ръката си великолепна пак размахваш 
Оправяш косата си с нежен жест

Вдигаш слушалката и отговаряш
Дори и с тон суров
Някой на мястото поставяш
Готова дори за двубой

Замислено гасиш цигара
Издигаш се над всичко пак
Ах, как ми липсваш само
Като Слънце, като Хляб

 
Помислих си затворил очи - Няма я, но сякаш е при мен сега - в миг и бях там.
Гледаше замислена в хоризонта, а аз като дух се надвесих над нея
Погалих бавно косата и с двете си ръце, прошепнах нещо тихо и я целунах в уше...


 
"Целувай ме още. Има време...
В такива нощи не давам денят да те вземе.
Затварям очи и заглъхвам.
Попий всичко. Боже, настръхвам.
Докосвай ме нежно, безгласно, изливай се в мен топло и сластно.
Привикай ме там при звездите, повярвай в нас, пий от очите.
Копнежите влажни ме губят с вълшебни акорди се любят.
Жадувам те! Викай ме! Още!
Ръцете ти...
Господи... нощ е...
Не давам денят да те вземе...

Целувай ме още. Има време...
Разтопи от недрата ми болка и бреме.
Промъкни се в мен жадно, омайно.
Нека никой не знае, нека всичко е тайно.
Нарисувай се в мен като белег, който никой не може да вземе.
Който викан, желан и пречистен, мойте тайни ще види единствен.
Нека там при звездите замислени, се взривят наште страсти орисани.
Не, не спирай! Докосвай ме! Нежно!
Прегърни ме...
Полудявам...горещо е...
Не, не давам денят да те вземе...

Целувай ме още. Има време..."
 
...От тук следва нещо, което няма как да опиша. Трябва да светна много силно или да се пръсна навсякъде, подобно на големия взрив за да го обесня, което чувство ме отвежда до истината, че всъщност Бог се е пръснал не от друго, а от Любов. И всичко това не се е случило някога. То е сега, точно в този момент...във всеки един момент...
 
"Напълно изследвах кръста и християните. Него го нямаше на кръста.
Бях в индуистки храм и в древна пагода, но и там нямаше следи от Него.
Стигнах до възвишенията на Херат и до Кандахар. Огледах се.
Той не беше нито на хълма, нито в равнината.
Тогава се качих на върха на планината Каф, но и там намерих само птицата Анка.
Отидох в Кааба. Нямаше Го там.
Попитах за Него Ибн Сина: Той беше отвъд възможностите на философа Авицена...
Надникнах в сърцето си. Той беше там и никъде другаде..."

Руми
 
Случи се така, че ходих до овча купел. Още на отиване мислих да мина покрай едно мило на сърцето ми място преливащо със спомени, близко до Пирогов, но го оставих за на връщане. Така и стана. Приключих с делата си и се спуснах по Цар Борис, дадох десен мигач и бавно запърпорих по паветата. Наближих и бавно спрях пред входа на аварийни светлини. Погледнах нагоре и заразглеждах балкона. Беше тъмно. Усмихнах се развълнуван - сякаш все още някой седеше и говореше по телефона горе. Този някой бях аз. Обърнах се и погледнах към градинката, пейките... Погледнах входа, погледнах отсрещния тротоар... Дишането ми се очести, очите ми се напълниха, напълниха се със щастие, шепите ми преляха от прости мигове, но събрали в себе си вселени - толкова елементарно и необяснимо красиво...
От денят, в който отидох там за първи път до днес, когато прибрах нечии ключове в чантата...
Ти...
Всеки път се удивлявам, какво нещо е живота - самото съвършенство в проявлението на Душите, на преживяването ни - Прекрасно, Истинско - То е!!! ...... .. !!!!!!!
 
Целият къмпинг е мумифициран...не е пипнат. 24 години от както съм бил за последно...
Все едно намерих изгубена пирамида...
 
Лицето ми е освободено от тъга,
устата ми прелива от вино,
дрехите ми - разкъсани, от тялото ми свлечени.
Виж какво направи с мен сега?
Той казва: "Това е, което правя:
Аз разкъсвам пластовете,
Аз стопявам срама,
Аз разкривам неразкритото."
Той движи се мълниеносно.
В един дъх е извън прозореца.
в следващия - вътре в моята риза.
Не мога ясно да мисля,
умът ми не е тук.
Той е всичко, което виждам сега!
Нов живот тече в мен.
Седемте небеса не могат да Го поберат,
но Той е тук, движейки се в ризата ми.
Пук, едно копче тук,
пук, копче там...
Този божии лъв ме наблюдава,
аз пея докато Той реве.
Той казва: "Хванах те сега.
Аз ти дадох живот,
Аз те създадох и сега правя каквото си поискам."
Аз съм Твоя арфа,
свири на мене нежно, свири силно
или не докосвай струните ми въобще.
Знаеш ли, аз Те хванах сега.
Преди да Те срещна имах само едно сърце,
имах само едно тяло, бях само едно същество.
Но погледни ме сега -
аз Те хванах!

Руми
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top