Здравейте на всички!
Търсейки една от книгите на Андрей Реутов съвсем случайно попаднах на този форум, но това пространство ми даде усещане за чувство, което не често изпитвам - усещане за вкъщи. Не вярвам в случайностите, затова реших да се регистрирам. От известно време все по-често попадам на въпроса “коя съм аз” и ми става все по-сложно да му дам отговор. Истината е, че наистина не знам. Аз съм на 27 години и от ранна детска възраст, винаги ми е било интересно да изучавам защо и как работи нашата реалност, какви са причинно-следствените връзки от взаимодействието на хората с нея и какво всъщност се крие отвъд илюзията. От малка виждах света като едно магическо място, в което всичко , в което вярваш е възможно, а реалността като че ли винаги ме потупваше по рамото като сбъдваше най-съкровените ми желания. Копнеех да го споделя с някой. Нямаше нужда от вяра, аз просто знаех.. Живота ми беше една синхроничност.
Мечтата ми беше да мога да летя и във втори клас беше моят първи осъзнат сън, в който успях да го практикувам. Много често когато сънувах решавах да си летя и да изследвам какво мога да открия. Беше изключително забавно. До ден днешен го правя въпреки че се опитвам да влияя на реалността и да тествам какво ще се случи във всякакви ситуации, летенето ми е любимо. Много бих искала да се свържа с хора, които също практикуват осъзнато сънуване!!
В последствие, Когато бях тиинейджър, вниманието ми тясно се насочени към конспирациите и функционирането на системата, защото никога не разбирах какъв е смисъла на живота, който повечето хора водят, чувствах се сама и имах нужда някой да ме разбере. Не получих това разбиране, но пък в последствие започнах да се интересувам от духовност и пътя ми се насочи към това да имам още повече въпроси. Впоследствие започна да ми се дава информация за древните цивилизации и за много от херметичните принципи. Постепенно осъзнах, че начинът, по който естествено виждам света, всъщност е описан в голяма дълбочина още в древните традиции. Това събуди огромно любопитство в мен. Започнах да се интересувам от квантова физика и, въпреки че тогава не разбирах достатъчно, продължих да изследвам.
С течение на годините самият живот се превърна в мой учител. Срещах определени хора, попадах в различни ситуации, получавах знание точно когато бях готова за него. По този път се озовах в Съединените щати, където живях седем години. Това беше период, в който се откъснах от средата, в която бях израснала, от приятелите си и от познатите модели. Именно тогава започнах истински да опознавам себе си.
Все повече насочвах вниманието си навътре. Започнах да свързвам психология, философия, духовни традиции и личния си опит, докато постепенно започнах да виждам принципите, които стоят зад човешкото съзнание и механизмите, чрез които преживяваме реалността.
Колкото повече изследвам, толкова повече осъзнавам колко дълбоко е свързано всичко. Започнах да виждам хората като огледала, които ми показват части от самата мен. Разбира се, по този път не всичко е било ясно. Имало е моменти, в които съм се изгубвала в собствените си представи, в егото, в различни илюзии, а след това отново съм намирала пътя към себе си. Именно тези моменти ме учат да се доверявам повече на вътрешния си глас. Дихателните практики и медитацията се превърнаха в едни от най-ценните инструменти, които ми помагат да се връщам към него.
Днес все по-ясно виждам собствените си модели, начина, по който са се формирали, и как много от тях не са само лични, а се преплитат с цялата ни нация. Започнах да се интересувам от причинно-следствените връзки, които стоят зад човешкото поведение, и да търся корените им.
В същото време осъзнах и нещо много важно за себе си. Дълго време вниманието ми беше насочено към това да разбера другите и дори да ги спася. Днес виждам, че истинската промяна започва отвътре. Че реалността непрекъснато ми говори чрез хората и ситуациите, които срещам, и че най-важното място, към което мога да насоча вниманието си, е собственото ми съзнание.
Може би най-голямото ми желание днес е да се върна към начина, по който виждах света като дете – преди умът да заеме цялото пространство и да заглуши онова тихо вътрешно знание. Искам отново да дам място на тази част от себе си, защото именно там усещам най-голямата свобода.
Ако има нещо, което никога не искам да изгубя, това е способността си да се удивлявам и да питам „Защо?“. Имам чувството, че именно въпросите ме водят. Те ме доближават до мен самата. А отговорите… те винаги идват. Не винаги веднага и не винаги по начина, по който очаквам, но животът винаги намира начин да ми отговори
Търсейки една от книгите на Андрей Реутов съвсем случайно попаднах на този форум, но това пространство ми даде усещане за чувство, което не често изпитвам - усещане за вкъщи. Не вярвам в случайностите, затова реших да се регистрирам. От известно време все по-често попадам на въпроса “коя съм аз” и ми става все по-сложно да му дам отговор. Истината е, че наистина не знам. Аз съм на 27 години и от ранна детска възраст, винаги ми е било интересно да изучавам защо и как работи нашата реалност, какви са причинно-следствените връзки от взаимодействието на хората с нея и какво всъщност се крие отвъд илюзията. От малка виждах света като едно магическо място, в което всичко , в което вярваш е възможно, а реалността като че ли винаги ме потупваше по рамото като сбъдваше най-съкровените ми желания. Копнеех да го споделя с някой. Нямаше нужда от вяра, аз просто знаех.. Живота ми беше една синхроничност.
Мечтата ми беше да мога да летя и във втори клас беше моят първи осъзнат сън, в който успях да го практикувам. Много често когато сънувах решавах да си летя и да изследвам какво мога да открия. Беше изключително забавно. До ден днешен го правя въпреки че се опитвам да влияя на реалността и да тествам какво ще се случи във всякакви ситуации, летенето ми е любимо. Много бих искала да се свържа с хора, които също практикуват осъзнато сънуване!!
В последствие, Когато бях тиинейджър, вниманието ми тясно се насочени към конспирациите и функционирането на системата, защото никога не разбирах какъв е смисъла на живота, който повечето хора водят, чувствах се сама и имах нужда някой да ме разбере. Не получих това разбиране, но пък в последствие започнах да се интересувам от духовност и пътя ми се насочи към това да имам още повече въпроси. Впоследствие започна да ми се дава информация за древните цивилизации и за много от херметичните принципи. Постепенно осъзнах, че начинът, по който естествено виждам света, всъщност е описан в голяма дълбочина още в древните традиции. Това събуди огромно любопитство в мен. Започнах да се интересувам от квантова физика и, въпреки че тогава не разбирах достатъчно, продължих да изследвам.
С течение на годините самият живот се превърна в мой учител. Срещах определени хора, попадах в различни ситуации, получавах знание точно когато бях готова за него. По този път се озовах в Съединените щати, където живях седем години. Това беше период, в който се откъснах от средата, в която бях израснала, от приятелите си и от познатите модели. Именно тогава започнах истински да опознавам себе си.
Все повече насочвах вниманието си навътре. Започнах да свързвам психология, философия, духовни традиции и личния си опит, докато постепенно започнах да виждам принципите, които стоят зад човешкото съзнание и механизмите, чрез които преживяваме реалността.
Колкото повече изследвам, толкова повече осъзнавам колко дълбоко е свързано всичко. Започнах да виждам хората като огледала, които ми показват части от самата мен. Разбира се, по този път не всичко е било ясно. Имало е моменти, в които съм се изгубвала в собствените си представи, в егото, в различни илюзии, а след това отново съм намирала пътя към себе си. Именно тези моменти ме учат да се доверявам повече на вътрешния си глас. Дихателните практики и медитацията се превърнаха в едни от най-ценните инструменти, които ми помагат да се връщам към него.
Днес все по-ясно виждам собствените си модели, начина, по който са се формирали, и как много от тях не са само лични, а се преплитат с цялата ни нация. Започнах да се интересувам от причинно-следствените връзки, които стоят зад човешкото поведение, и да търся корените им.
В същото време осъзнах и нещо много важно за себе си. Дълго време вниманието ми беше насочено към това да разбера другите и дори да ги спася. Днес виждам, че истинската промяна започва отвътре. Че реалността непрекъснато ми говори чрез хората и ситуациите, които срещам, и че най-важното място, към което мога да насоча вниманието си, е собственото ми съзнание.
Може би най-голямото ми желание днес е да се върна към начина, по който виждах света като дете – преди умът да заеме цялото пространство и да заглуши онова тихо вътрешно знание. Искам отново да дам място на тази част от себе си, защото именно там усещам най-голямата свобода.
Ако има нещо, което никога не искам да изгубя, това е способността си да се удивлявам и да питам „Защо?“. Имам чувството, че именно въпросите ме водят. Те ме доближават до мен самата. А отговорите… те винаги идват. Не винаги веднага и не винаги по начина, по който очаквам, но животът винаги намира начин да ми отговори
Редактирано:
Кураж и Успех! Любов и светлина!
