Владислав
При Огнището
Уточнявам, че не съм аз автор на текста, а е от неизвестен автор. Хареса ми и реших да го споделя с вас:
Всички сме чували за четирите благородни истини на Буда – за страданието, причината за страданието, краят на страданието и пътят към този край. Последната истина е познатият ни осморен път, който е едновременно колело с осем спици, но също и стълба с осем стъпала, защото Буда изрично казва, че всяка степен е предпоставка за следващата. Преводът на тези осем степени обаче е твърде неправилен в световен мащаб, не само на български език. Традиционно използваните определения ни лишават от смисъла.
Обикновено осморният път се представя като правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, правилно мислене, правилна концентрация.
Ако Буда знаеше, че ще бъде преведен като изискващ нещо „правилно“, тоест догма без уяснена посока, нямаше да казва нищо. Той самият много силно се противопоставя на полярностите и моделите, затова думата „правилно“ за него няма особен смисъл, тя е фиксация и невъзприемчивост.
Именно затова той принципно говори за „Средния път“, но не като за указана посока, а като избягване на указаните посоки. В Палийския канон, в така наречената първа проповед след просветлението (Самюта Никая), използваното определение, което ние превеждаме като „правилно“ е Самма (Sammā). Днес тази дума обикновено означава мъдро, съвършено, хармонично, цялостно или водещо до освобождение. Думата първоначално е обозначавала съвършен баланс, като се образува от две съставки – едната означава Пълнота, а другата „присъствие“, или „посока“ към нея. Може да се тълкува също като единосъщие с Цялостта, а сама по себе си думата изключва каквото и да е залитане в полярности като „правилен и неправилен“. Ако потърсим на български едно единствено определение за превод, то може би ще трябва да е „хармоничен“, но в най-дълбокия и самостойно пълноценен смисъл. И според осморния път всичко започва с хармоничното разбиране, грешно превеждано като правилен възглед.
Буда обяснява, че това е разбирането на 4-те благородни истини, които споменахме в началото: че всичко на този свят е страдание, че страданието се причинява от желанието, че прекратяването на страданието е резултат от прекратяването на желанието и че това е път, описан осморно, който трябва много съзнателно да се извърви. Това е трансформиращият път на спасението. Неговото второ стъпало е хармоничното намерение, което се обяснява като необързаност и добронамереност към всичко.
На трето място е онова, което обикновено превеждат като „говорене“, но думата vācā обозначава цялостната външна изява при взаимодействието с околния свят. Буда обяснява хармоничната изява като липса на измамност, а също и на себеразграничване от другия, съответно безконфликтност и липса на показаност.
Следват по естествен начин четвъртото хармонично действие и петото хармонично жизнено поведение. На шесто място е хармоничната насоченост, която следва да не храни обвързаности и да удържа човека в самата хармоничност, според всичко изброено. Следва хармоничната осъзнатост, в която човек няма никакви желания към света, нито недоволства към него. Буда го описва като състояние на себенаблюдение, в което тялото внимава за тялото, чувствата внимават за чувствата, конкретният ум – за конкретния ум и абстрактният ум – за абстрактния ум. И следва осмата степен, която всички превеждат като „правилна концентрация“, докато се има предвид „хармонично присъствие“. Пътят към него според Буда е свързан с няколко последователни постижения, като всяко изоставяне на съответното постижение води до следващото.
Първо е напускане на света, свързано с пълно внимание, което води до възторг. Отказването от този възторг помага за постигане на второто – естествено единство, без необходимост от насочване. Отказването от това щастие води до третото – пълнота и свързаност с всичко. И отказването от това води до пълното вездесъщо присъствие. Това е учението на Буда в концентрирана форма, спасено поне този път от грешния превод. Дано това ни помогне поне малко и за осъществяването му.
Всички сме чували за четирите благородни истини на Буда – за страданието, причината за страданието, краят на страданието и пътят към този край. Последната истина е познатият ни осморен път, който е едновременно колело с осем спици, но също и стълба с осем стъпала, защото Буда изрично казва, че всяка степен е предпоставка за следващата. Преводът на тези осем степени обаче е твърде неправилен в световен мащаб, не само на български език. Традиционно използваните определения ни лишават от смисъла.
Обикновено осморният път се представя като правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, правилно мислене, правилна концентрация.
Ако Буда знаеше, че ще бъде преведен като изискващ нещо „правилно“, тоест догма без уяснена посока, нямаше да казва нищо. Той самият много силно се противопоставя на полярностите и моделите, затова думата „правилно“ за него няма особен смисъл, тя е фиксация и невъзприемчивост.
Именно затова той принципно говори за „Средния път“, но не като за указана посока, а като избягване на указаните посоки. В Палийския канон, в така наречената първа проповед след просветлението (Самюта Никая), използваното определение, което ние превеждаме като „правилно“ е Самма (Sammā). Днес тази дума обикновено означава мъдро, съвършено, хармонично, цялостно или водещо до освобождение. Думата първоначално е обозначавала съвършен баланс, като се образува от две съставки – едната означава Пълнота, а другата „присъствие“, или „посока“ към нея. Може да се тълкува също като единосъщие с Цялостта, а сама по себе си думата изключва каквото и да е залитане в полярности като „правилен и неправилен“. Ако потърсим на български едно единствено определение за превод, то може би ще трябва да е „хармоничен“, но в най-дълбокия и самостойно пълноценен смисъл. И според осморния път всичко започва с хармоничното разбиране, грешно превеждано като правилен възглед.
Буда обяснява, че това е разбирането на 4-те благородни истини, които споменахме в началото: че всичко на този свят е страдание, че страданието се причинява от желанието, че прекратяването на страданието е резултат от прекратяването на желанието и че това е път, описан осморно, който трябва много съзнателно да се извърви. Това е трансформиращият път на спасението. Неговото второ стъпало е хармоничното намерение, което се обяснява като необързаност и добронамереност към всичко.
На трето място е онова, което обикновено превеждат като „говорене“, но думата vācā обозначава цялостната външна изява при взаимодействието с околния свят. Буда обяснява хармоничната изява като липса на измамност, а също и на себеразграничване от другия, съответно безконфликтност и липса на показаност.
Следват по естествен начин четвъртото хармонично действие и петото хармонично жизнено поведение. На шесто място е хармоничната насоченост, която следва да не храни обвързаности и да удържа човека в самата хармоничност, според всичко изброено. Следва хармоничната осъзнатост, в която човек няма никакви желания към света, нито недоволства към него. Буда го описва като състояние на себенаблюдение, в което тялото внимава за тялото, чувствата внимават за чувствата, конкретният ум – за конкретния ум и абстрактният ум – за абстрактния ум. И следва осмата степен, която всички превеждат като „правилна концентрация“, докато се има предвид „хармонично присъствие“. Пътят към него според Буда е свързан с няколко последователни постижения, като всяко изоставяне на съответното постижение води до следващото.
Първо е напускане на света, свързано с пълно внимание, което води до възторг. Отказването от този възторг помага за постигане на второто – естествено единство, без необходимост от насочване. Отказването от това щастие води до третото – пълнота и свързаност с всичко. И отказването от това води до пълното вездесъщо присъствие. Това е учението на Буда в концентрирана форма, спасено поне този път от грешния превод. Дано това ни помогне поне малко и за осъществяването му.
