Чат тема

[Гласът на истината]

Не, не го натискам, просто ми спира по-нататъшното движение на курсора щом инсъртна емотиконка. Не знам защо така се получава.

 

[Гласът на истината]

Между другото не мен доста ми харесваше надписа под името ми преди-Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.-дали има някаква надежда да мога да си го върна или вече може да се запази само като подпис под коментарите ми?

 

[Владислав]

Не, не го натискам, просто ми спира по-нататъшното движение на курсора щом инсъртна емотиконка. Не знам защо така се получава.

Да не са те хакнали пробвай с друг браузър и ако тогава се оправя проблема, то най-вероятно идва от някоя добавка (аддон/модул) на сегашният ти.

 

[Владислав]

Между другото не мен доста ми харесваше надписа под името ми преди-Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.-дали има някаква надежда да мога да си го върна или вече може да се запази само като подпис под коментарите ми?

Вече като подпис https://dzenx.com/account/signature

Иначе "титлата" може да се променя но е до 12 символа.

 

[Гласът на истината]

Ами сега съм с Waterfox и не виждам някаква промяна. Но може и да е от компютъра-нямам си никаква представа-после ще опитам да пиша от лаптопа-той е на Windows 11-може и от там да е проблема.

А иначе титла сега не мисля да си слагам-не съм измислил нищо подходящо. Навярно ще си оставя мотот засега, а по-нататък, ако реща, ще видя къде мога да го сложа.

 

[Владислав]

Безкрайни благодарности на ВИл за помощта и насоките за настройките на форума и преводите. Мисля, че сега станаха нещата малко по ясни и добре подредени. Има още какво да се желае но работим по темата.

Пак напомням, че съм отворен към всякакви предложения, съвети, критики. Ако имате такива - пишете тук или на лично, както прецените.

 

[ВИл]

Благодарим за работата и труда, които си отдал!

 

[Владислав]

ВИл се присъедини към екипа на форума и вече е активен модератор. Ако имате въпроси, проблеми или предложения може да се обръщате и към нея.

 

[Владислав]

Приятели, да знаете, че ограничихме достъпа за нерегистрирани потребители до форумите в раздел "Личният Път – Преживявания и Споделяния";

Идеята зад това е, че в крайна сметка там споделяме лични преживявания и размисли, които в някаква степен е добре да си останат по лични. Въпреки, че регистрацията е много лесна, все пак се изисква минимално усилие и както знаем много хора не са склонни дори и на това.

 

[Владислав]

Имаме малко технически проблеми с хостинга на сайта и за това от време на време изчезва форума.

 

[Владислав]

Вече не би трябвало форума да изчезва, поне не по технически проблеми.
Последните дни написах един модул, който на теория би трябвало да ни изкарва по напред в търсачките и ИИ, обаче ще видим на практика какво ще стане

 

[Владислав]

Да ви кажа, че се отказах да слагам възможност за регистрация на акаунт чрез Гугъл или фейсбук акаунти, защото за да има тази опция трябва да се добавят едни скриптове чрез които ще следят всяко действие на страницата.

 

[ВИл]

Последният тест за свободата е този:

Можеш ли да останеш същият човек при похвала, при обида, при печалба и при загуба?“
— Сенека


Повечето хора смятат, че знаят кои са.
Стоиците са имали по-труден въпрос:
„Кой си ти, когато обстоятелствата се променят?“ Защото характер, който се променя с късмета, никога не е бил характер.
А само настроение.


Всеки може да изглежда мъдър, когато го хвалят.
Всеки може да изглежда спокоен, когато животът е лесен.
Всеки може да изглежда добродетелен, когато нищо не е заложено на карта.

Тестът започва, когато съдбата смени страните.

Печалбата разкрива алчност.
Загубата разкрива привързаност.
Похвалата разкрива суета.
Обидата разкрива его.
Светът не създава тези неща, той ги изобличава.


Стоиците са наричали това Уравновесеност:
Ум, толкова добре управляван, че остава изправен, независимо дали е коронясан или осъден.
Защото каква свобода е това, ако думите на друг човек могат да нарушат покоя ти?


Ето защо Марк Аврелий е написал:
„В момента, в който се радваш на похвала или се обиждаш от обида, ти все още си роб.“
Роб на одобрението.
Роб на репутацията.
Роб на сили извън твоя контрол.


Представи си двама души.
Единият получава похвала и става горд.
Другият получава похвала и остава непроменен.
Единият търпи загуба и рухва.
Другият търпи загуба и остава себе си.
Стоиците са знаели кой човек е истински свободен.

Съдбата е като морето.
Днес повдига кораби.
Утре ги поглъща.
Стоикът не закотвя самоличността си за вълните, а за руля.

Кодекс II: „Размисли и откровения“ е изграден върху един строг закон:
Нищо външно не трябва да управлява вътрешното.
Нито богатството.
Нито статусът.
Нито аплодисментите.
Нито обидата.
Стоиците са вярвали, че най-рядката форма на власт не е влиянието над другите, а суверенитетът над самия себе си.


Защото, ако похвалата те въздига, обидата може да те унищожи.
Ако печалбата те определя, загубата може и ще те заличи.
И ако светът контролира вътрешното ти състояние, можеш да притежаваш много неща, но въпреки това да останеш несвободен...


(Взето от инстаграм страницата thestoiccs)

 

[Владислав]

Последният тест за свободата е този:

Можеш ли да останеш същият човек при похвала, при обида, при печалба и при загуба?“
— Сенека


Повечето хора смятат, че знаят кои са.
Стоиците са имали по-труден въпрос:
„Кой си ти, когато обстоятелствата се променят?“ Защото характер, който се променя с късмета, никога не е бил характер.
А само настроение.


Всеки може да изглежда мъдър, когато го хвалят.
Всеки може да изглежда спокоен, когато животът е лесен.
Всеки може да изглежда добродетелен, когато нищо не е заложено на карта.

Тестът започва, когато съдбата смени страните.

Печалбата разкрива алчност.
Загубата разкрива привързаност.
Похвалата разкрива суета.
Обидата разкрива его.
Светът не създава тези неща, той ги изобличава.


Стоиците са наричали това Уравновесеност:
Ум, толкова добре управляван, че остава изправен, независимо дали е коронясан или осъден.
Защото каква свобода е това, ако думите на друг човек могат да нарушат покоя ти?


Ето защо Марк Аврелий е написал:
„В момента, в който се радваш на похвала или се обиждаш от обида, ти все още си роб.“
Роб на одобрението.
Роб на репутацията.
Роб на сили извън твоя контрол.


Представи си двама души.
Единият получава похвала и става горд.
Другият получава похвала и остава непроменен.
Единият търпи загуба и рухва.
Другият търпи загуба и остава себе си.
Стоиците са знаели кой човек е истински свободен.

Съдбата е като морето.
Днес повдига кораби.
Утре ги поглъща.
Стоикът не закотвя самоличността си за вълните, а за руля.

Кодекс II: „Размисли и откровения“ е изграден върху един строг закон:
Нищо външно не трябва да управлява вътрешното.
Нито богатството.
Нито статусът.
Нито аплодисментите.
Нито обидата.
Стоиците са вярвали, че най-рядката форма на власт не е влиянието над другите, а суверенитетът над самия себе си.


Защото, ако похвалата те въздига, обидата може да те унищожи.
Ако печалбата те определя, загубата може и ще те заличи.
И ако светът контролира вътрешното ти състояние, можеш да притежаваш много неща, но въпреки това да останеш несвободен...


(Взето от инстаграм страницата thestoiccs)

Когато човек успее да задържи този начин на поведение и най-вече на вътрешно приемане и Разбиране, то тогава започва да вижда "отвъд проявеното". Което ние хората си въобразяваме, че го разбираме, но едно е на теория, а съвсем друго е на практика.

Съвсем, съвсем друго.

Живот без очаквания, търпение и смирение. Нищо повече не е нужно за това човек да е истинско "духовен".

Дори и Любовта е на заден план, защото тя (истинската божия Любов) се заражда отвътре и често е Следствие на гореизброените волеви качества, но след като се прояви то качествата стават пък следствие от нея. Кое е първото - при всеки различно.

Лао Дзъ хубаво го е казал точно и по тази тема обсъждана от стоиците, и в някаква степен развива идеята, в смисъл на това "до какво води това (волево)поведение":


ЕДНО

Тао, което може да бъде изказано,
не е вечното Тао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.

 

[ВИл]

Когато човек успее да задържи този начин на поведение и най-вече на вътрешно приемане и Разбиране, то тогава започва да вижда "отвъд проявеното". Което ние хората си въобразяваме, че го разбираме, но едно е на теория, а съвсем друго е на практика.

Съвсем, съвсем друго.

Живот без очаквания, търпение и смирение. Нищо повече не е нужно за това човек да е истинско "духовен".

Дори и Любовта е на заден план, защото тя (истинската божия Любов) се заражда отвътре и често е Следствие на гореизброените волеви качества, но след като се прояви то качествата стават пък следствие от нея. Кое е първото - при всеки различно.

Лао Дзъ хубаво го е казал точно и по тази тема обсъждана от стоиците, и в някаква степен развива идеята, в смисъл на това "до какво води това (волево)поведение":


ЕДНО

Тао, което може да бъде изказано,
не е вечното Тао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.

Всичко е свързано, но според мен това, което споделих по-рано е по-скоро насочено към друг вид разбиване на илюзии. И по-точно, че когато човек разбере обстоятелствата около себе си, ще си даде сметка, че характерът (егото), което е изградил е продиктувано от неосъзнати неща.

Относно цитатът, с който ти продължи като допълнение е с фокус върху желанията, които идват от изградената вътрешна матрица. Тоест, пак повтарям, всичко е свързано, но това са различни фокус групи.

Пояснявам:

Можеш ли да останеш същият човек при похвала, при обида, при печалба и при загуба?

Тоест, познаваш ли себе си достатъчно или само светлата страна приемаш за своя? Ако обстоятелствата се променят, светиш ли също толкова силно, колкото и когато всичко около теб е в хармония?

„Кой си ти, когато обстоятелствата се променят?“

 

[Владислав]

Съгласен съм за това, което поясняваш. Лао Дзъ е едно ниво на по-дълбоко осъзнаване от това на "такъв ли съм когато не ми е удобно" (най-общо казано).

Сега си давам сметката, че и "духовното" осъзнаване е на нива, както и АзНеСъм сподели в една негова тема. - замислих се покрай кончината на един известен "духовен инфлуенсър", който почина тези дни и такива писания от хората и в двата лагера на "осанна" и "разпнете го" не съм наблюдавал от доста време. Не, че много ме трогват но все пак се замислих, че мащабно огромен процент от хората с "духовни" интереси са доста заслепени от една страна, от Духовното си Его, а от друга страна от объркващата и и разнопосочна информация на същността на "духовният път".
Не, че аз самият нещо съм голям разбирач, че да съдя другите, но все пак исках да споделя, че ми е странно. Бях забравил просто за какво иде реч в тези среди.

 

[Ангел]

ВИл се присъедини към екипа на форума и вече е активен модератор. Ако имате въпроси, проблеми или предложения може да се обръщате и към нея.

Този форум няма нужда от модератори, а от оживени и смислени дискусии между хора, които имат желание, знания, умения и психологическа способност да водят дискусия

Към момента форумът представлява поредица от монолози, и това е в най-добрия случай. Редовно пишат 2-3 човека, нередовно още толкова. Значимата комуникация е минимална, доколкото изобщо може да се говори за такава. Няма кого и какво да се модерира

 

[ВИл]

Да, Ангел. Влади е длъжен да бъде непрестанно на линия и да откликва, когато има някакъв проблем - било то за редакция или сходно. Като цяло гласувам Влади да си държи нотификациите включени през цялото време и да съобразява пътуванията и работата си с това да има непрестанен достъп до интернет връзка.

Относно това дали е нужно или не на този етап няма никакво значение. Форумът, както всичко в живота, е в непрестанно движение. В момента етапът е сходен на това, което написа.

Интересно е как точно с този коментар пускаш поредния ИИ генериран текст за идеите на автор, който говори за властта. Моят ИИ не разкодира идеите на твоя ИИ по същия начин, но имаш свободната воля да пишеш във форума.

 

[Ангел]

Можеш да прочетеш темата, тя е полезна. Мислех да спомена и кои психологически характеристики правят хората по-уязвими

 

[ВИл]

Не се притеснявай за общото. Това, че съм модератор не означава, че се възгордявам с някаква власт. Означава, че можеш да ми пишеш, ако имаш ограничения в потребителския ти интерфейс, до които нямаш достъпи те и възпрепятстват по някакъв начин.

Благодаря за препоръката, но не чета подобен вид книги от тийн годините си. С това не заявявам, че няма нищо за мен там. Именно пространства като това са ценен ресурс, чрез който вниманието ни може да бъде насочено към места, на които съзнателно не ходим.