Мъдри мисли и цитати

[Владислав]

"Пари, къщи, закрила, женитба с богат човек – ето за какво се молят повечето хора. Но ролята на молитвата не е да получаваме материални облаги – нейните благодеяния са от съвсем друго естество.
Когато чрез сърцето си, чрез мисълта си, се свържете с Господа, това, което получавате, са подаръци от най-фино естество – енергии, светлина и вдъхновение... И тъй като този фин свят е реален, той действа и върху хората, които са свързани с вас. До вас те се чувстват оживотворени, успокоени, утешени – те ви гласуват доверие и ви предлагат своето приятелство. Един ден е възможно това приятелство да се превърне и в материална помощ. Но още от самото начало очаквайте от молитвата само духовни дарове."


Омраам Михаил Айванов

 

[Владислав]

"Най-големите богатства се намират в светлината. Научете се да търсите светлината, защото ще бъдете не само богат, но и щедър. Този, който е богат, има нужда да раздава, той се отваря към другите и чувства любов към всички създания.
А бедността, материална или духовна, причинява омраза. Ако човек не проявява нито любов, нито благородство или щедрост, това е защото е вътрешно беден и жалък. Чувството за недоимък го прави завистлив, лош и озлобен. Истинските богаташи не изпитват омраза към никого. И истинските богаташи са мъдреците, посветените и великите Учители – понеже винаги са търсили светлината, те живеят в изобилие и имат нужда да дават. Дори и да живеят в нищета, вътрешно те изпитват такава пълнота,че никога не биха усетили чувство на завист или омраза."

Омраам Михаил Айванов

 

[Владислав]

"Ако хората не позволят да навлязат в тях силите на духа, който работи в материята, за да я оживи, да я направи по-сетивна и възприемчива към светлината слизаща отгоре, те умират. И именно това е истинската смърт – отказ да се развиваме, да вибрираме в унисон с теченията на духа.
Духовната смърт е падане в най-гъстата и плътна материя и това падане става в съзнанието: човек губи светлината и спомена за Божествения печат в него, той вече наподобява камък, където животът до такава степен е забавил хода си и е с намалена честота на вибрациите, че вече няма сили да мисли и да чувства. Животът е непрекъснато движение напред и всеки, който отказва да напредва, изостава и се връща към несъзнателното състояние на камъка, което не е нищо друго, освен заспало съзнание. Всички негови физически и психически прояви изразяват този закостенял живот."

Омраам Михаил Айванов

 

[Ангел]

Къде са хората? ... - Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

/"Малкият Принц"/

Тук сигурно има много мъдри мисли и цитати.

Горният цитат обаче е непълен, неточен, изваден от контекста и не носи никакъв дълбок смисъл. Това е разговорът между Малкият принц и едно случайно цвете, което той среща, и този разговор показва колко ограничено и неинтересно за него е това ново цвете и как то гледа нещата само през своята гледна точка. Затова и Малкият принц бързичко се разделя с него. За никакво мъдро обобщение относно човешката природа в този цитат не става дума, а за това, че ограничените хора мерят всичко със своя аршин.

Авторът на поста е пропуснал думите "Мисля, че има шест-седем души", които подчертават цялата нелепост на изказването.

Ето целия откъс.


Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…


— Добър ден. — каза малкият принц.

— Добър ден — каза цветчето.

— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.

Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.

— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.

— Сбогом — рече малкият принц.

— Сбогом — каза цветчето.

 

[Владислав]

Ангел, прав си, че цитата е напълен. Бях го взел от страница с готови цитати, а не от самото литературно произведение и сега след като сверих наистина липсва споменатата фраза, което променя цялостната стойност на цитата.

Така казано дори цитата носи още повече стойност. "Трите листенца" на цветето са директна символика за Божественото Триединство и множеството проявления на божествената промисъл.

"...едно съвсем незначително цветче…" - това е доста иронично изказване, имайки предвид, че това "незначително цветче" расте напълно самотно в Пустинята. Което подсказва, че цветчето, което облагородява целият пустинен пейзаж със своята борбеност и жизненост има мъдростта да каже нещо важно.
Цветче уж "незначително", а всъщност изпълнено със Сила за да се справи с трудните неблагоприятни пустинни условия. Което от своя страна е ключ-подсказка за четящият, че има някакъв по дълбок смисъл в думите на цветенцето:

"Мисля, че има шест-седем души." - Всички знаем, че има доста повече хора и на този фон това е подсказка, че само една миниатюрна част от биологичните (природни) същество хомо сапиенс всъщност са "Хора" в истинският смисъл на думата.

"Видях ги преди години. " - хората понякога се докосват до Истинската си същност, но често в последствие потъваме отново в Илюзията. Най-вече децата поне до едно време пребивават в Истината и липсата на граници. После ставаме възрастни и губим тази си връзка т.е. "преди години" сме били "хора", които в последствие се превръщаме в "приспани хора".

"Но никога не се знае де са." - Което може да се интерпретира и в контекста на това, че ние, хората, на масово ниво наистина "не знаем къде сме" т.е. нямаме реален и истинен поглед над цялостното ни положение спрямо вселената, Бог и смисъла на съществуването ни.

"Тях вятърът ги носи." - тоест буквално се казва за различните информационни полета, които се проявяват и действат на Земно, Родово, Национално и т.н равнища, както и различното влияние на Егрегорите. А това е информация, която не произлиза от Истинската ни същност, а един вид се долавя от нашето Същество(антена).
В последстие тези "информационни полета" ни носят през Живота, често до нашата Смърт. А всъщност това е Информация която приемаме за ценно да обработваме (премисляме), но реално ни забучва в Илюзията и ни отнема възможността да отговорим на вътрешният си въпрос за това, кои сме и къде сме.

"Те са лишени от корени и това им пречи." - което за пореден път затвърждава твърдението на цветето, че ние(хората) реално не знаем "кои сме" на вътрешно ниво. Което разбира се няма как и да разберем докато фокуса ни е ангажиран с битови проблеми, его доказване и различните по произход и сила информационни полета.

След като цветенцето казва всичките тези, а и други скрити неща, то авторът ни подсказва, че трябва да помислим над тази, на пръв поглед прозаична глава от книгата и Принцът и цветенцето се разделят с едно кратко "Сбогом". Едно "С Богом", което в българският превод допълва прекрасният смисъл на този кратък текст.

 

[Ангел]

Ангел, прав си, че цитата е напълен. Бях го взел от страница с готови цитати, а не от самото литературно произведение и сега след като сверих наистина липсва споменатата фраза, което променя цялостната стойност на цитата.

Така казано дори цитата носи още повече стойност. "Трите листенца" на цветето са директна символика за Божественото Триединство и множеството проявления на божествената промисъл.

"...едно съвсем незначително цветче…" - това е доста иронично изказване, имайки предвид, че това "незначително цветче" расте изцяло самотно в Пустинята. Което подсказва, че цветчето облагородява целият пуститен пейзаж със своята жизненост, освен това нещо "незначително", нещо което няма Сила няма как да се справи с трудните пустинни условия. Което от своя страна е подсказката за четящият, че може би има някакъв по дълбок смисъл в думите на цветенцето:

"Мисля, че има шест-седем души." - Всички знаем, че има доста повече хора и на този фон това е подсказка, че само една миниатюрна част от биологичните (природни) същество хомо сапиенс всъщност са "Хора" в истинският смисъл на думата.

"Видях ги преди години. " - хората понякога се докосват до Истинската си същност, но често в последствие потъваме отново в Илюзията. Най-вече децата поне до едно време пребивават в Истината и липсата на граници. После ставаме възрастни и губим тази си връзка т.е. "преди години" сме били "хора", които в последствие се превръщаме в "приспани хора".

"Но никога не се знае де са." - Което може да се интерпретира и в контекста на това, че ние, хората, на масово ниво наистина "не знаем къде сме" т.е. нямаме реален и истинен поглед над цялостното ни положение спрямо вселената, Бог и смисъла на съществуването ни.

"Тях вятърът ги носи." - тоест буквално се казва за различните информационни полета, които се проявяват и действат на Земно, Родово, Национално и т.н равнища, както и различното влияние на Егрегорите. А това е информация, която не произлиза от Истинската ни същност, а един вид се долавя от нашето Същество(антена).
В последстие тези "информационни полета" ни носят през Живота, често до нашата Смърт. А всъщност това е Информация която приемаме за ценно да обработваме (премисляме), но реално ни забучва в Илюзията и ни отнема възможността да отговорим на вътрешният си въпрос за това, кои сме и къде сме.

"Те са лишени от корени и това им пречи." - което за пореден път затвърждава твърдението на цветето, че ние(хората) реално не знаем "кои сме" на вътрешно ниво. Което разбира се няма как и да разберем докато фокуса ни е ангажиран с битови проблеми, его доказване и различните по произход и сила информационни полета.

След като цветенцето казва всичките тези, а и други скрити неща, то авторът ни подсказва, че трябва да помислим над тази, на пръв поглед прозаична глава от книгата и Принцът и цветенцето се разделят с едно кратко "Сбогом". Едно "С Богом", което в българският превод допълва прекрасният смисъл на този кратък текст.

Екзюпери не е бил философ и религиозен деец, а летец и писател. Няма какво да гледаме на това произведение като на Библия и търсим под вола теле.

Неговата Роза е метафора на жената, която е имала най-голямо значение за него, с която е имал трудна връзка и на която многократно е изневерявал. За изневерите е намекнато в книгата. Незначителното цвете е простовата жена, която не е успяла да задържи интереса му.

 

[Владислав]

Екзюпери не е бил философ и религиозен деец, а летец и писател. Няма какво да гледаме на това произведение като на Библия и търсим под вола теле.

Неговата Роза е метафора на жената, която е имала най-голямо значение за него, с която е имал трудна връзка и на която многократно е изневерявал. За изневерите е намекнато в книгата. Незначителното цвете е простовата жена, която не е успяла да задържи интереса му.

Разбира се може да се гледа и така "плоско" на цялото произведение. Ако човек се интересува от духовното, езотерика и символизъм, може да види и малко по навътре от Първичното.

Поне според мен след като произведението вълнува милиони хора, дори и в днешни времена, то има и някакъв по-дълбок смисъл, който дори и да не се разбира с ума, все пак докосва Сърцето.

 

[Ангел]

За да виждаме по-навътре, трябва да има някакви основания, доказателства, че този автор е имал предвид точно това. За твоето тълкуване няма основания, че Екзюпери е влагал този смисъл. Това са си твои, субективни разсъждения. Няма лошо разбира се ти така да виждаш нещата, но не можеш да твърдиш, че това е идея на този автор.

 

[Владислав]

За хората интересуващи се от символизъм и езотерика има мащабни основания да виждат по-навътре.

Относно идеята в главата на автора, според моите лични и неангажиращи никого разбирания са, че творците не винаги имат осъзнатото намерение да предадат божествени принципи и мъдрост, а просто информацията протича и се проявява чрез тях.

Иначе самият форум е с идеята да се гледа и разсъждава "по-навътре". За логистици и инжинери си има безброй други платформи за мерене, измерване, оценяване и опити за проследяване на логичните връзки.

 

[Ангел]

"За логистици и инжинери си има..."

Логици, не логистици! И няма такава професия, логиката е част от философията, с логика се занимават философите. И се пише "инжЕнери" (И не, не съм филолог)

 

[Владислав]

"За да устоим на трудностите на живота, е необходимо да съхраняваме съзнанието за единството. Разбира се, привидно, философията на дуализма е истинна – светът е поле на непрестанни битки, сблъсъци, стълкновения и противоречия от всякакъв характер! Хората се противопоставят едни на други, но в действителност са едно цяло. Щом се разделят едни от други, настъпва смъртта както за едните, така и за другите. Ето, именно това те не са разбрали. Да, въпреки че изглеждат разделени, защото воюват помежду си, те са свързани с тази единна цялост и са поддържани от нея.
Космическото Дърво на единството е отрупано с клони, листа и плодове, които се бутат и блъскат, но са безсилни пред факта, че имат едно и също стъбло и общи корени, от които зависи тяхното просъществуване."

Омраам Михаил Айванов

 

[Ангел]

"По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?"

Матей 7:16

Библейският израз „По плодовете им ще ги познаете“ носи дълбок нравствен и философски смисъл. Той насочва вниманието към една проста, но съществена истина: истинската същност на човека се разкрива не чрез думите му, а чрез неговите действия

Образният език в продължението на стиха — „Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?“ — подчертава естествения ред в света. Добрият плод не може да произлезе от лошо растение. Всяко нещо се познава по това, което „ражда“

В морален план този текст предупреждава срещу лицемерието и повърхностната преценка. Хората често могат да изглеждат добродетелни на думи, но истинската им природа се проявява в поведението им. Именно затова делата са най-надеждният критерий за оценка

От богословска гледна точка този стих има по-дълбоко значение. Той е част от по-широкото учение за духовното разпознаване — способността да се различава истинското от лъжливото, доброто от злото. В контекста на християнската вяра „плодовете“ често се разбират като видимите прояви на вътрешния духовен живот на човека

В Новия Завет се говори и за „плодове на Духа“ — като любов, радост, мир, търпение и доброта. Те са знаци, че човек живее в съгласие с Божията воля. Обратно, липсата на такива плодове показва духовна празнота или отклонение

Този стих има и предупреждаващ характер. Той е насочен срещу лъжепророците и хората, които претендират за духовен авторитет, но не го потвърждават с поведението и живота си. Християнската традиция подчертава, че истинската вяра неизбежно се проявява в дела — не като средство за спасение само по себе си, а като негов естествен резултат. Делата са не просто външен критерий, а органичен израз на това, което човек е в своята същност

Този принцип намира широко приложение не само в личните отношения, но и в обществото и в духовния живот. Той ни насърчава да търсим автентичност и последователност, както в себе си, така и в другите

 

[Ангел]

„Но би ли благоволил да размислиш върху този въпрос: какво би правил твоето „добро“, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала Земята, ако всички сенки изчезнат? В крайна сметка сенките се хвърлят от предмети и хора. Ето сянката на моя меч. Но сенките идват и от дървета и живи същества. Искаш ли да лишиш Земята от всички дървета и живи същества само заради твоята фантазия да се наслаждаваш на чистата, гола светлина? Ти си глупав.“

Това са думи на Воланд (Сатаната) към Леви Матей от романа Майстора и Маргарита, написан от Михаил Булгаков

---

Този откъс поставя класически философски въпрос за съществуването на противоположностите – доброто и злото, светлината и сянката. Основната идея е, че "доброто" има смисъл само в контекста на "злото", по същия начин, по който светлината се възприема чрез сенките.

Метафората със сенките има и особения смисъл, защото те не са нещо самостоятелно, а следствие от наличието на обекти и живот. Премахването на сенките би означавало премахване на самите източници на живот и изобщо материя. По този начин текстът критикува наивния идеал за "чиста" реалност, в която съществува само добро, светлина и съвършенство.

 

[Владислав]

"Хората на изкуството, мистиците и Посветените – тези три категории хора имат една много съществена обща характеристика – те допринасят за духовния напредък на човечеството. Хората на изкуството чрез произведенията си, мистиците чрез добродетелите си, а Посветените чрез своята вътрешна светлина. Хората на изкуството се стремят към все по-хубави и хармонични форми на физическо ниво, мистиците се концентрират върху нравствената област, а Посветените – върху идеите и принципите. Тези три категории хора са обединени от желанието си да придвижат напред човечеството – първите – работейки върху формата, вторите – върху съдържанието, а третите – върху смисъла. Техните дейности отговарят на трите основни принципа, от които е съставен човекът – тялото (хората на изкуството), душата (мистиците) и Духа (Посветените)."

Омраам Михаил Айванов

 

[Ангел]

"За всяка болка си има билка."

Мъдра българска поговорка, показваща оптимизъм и сила пред всеки проблем. За всяка болка си има билка, всеки проблем има решение. Трябва само да се намери и приложи, със знания и дисциплина.

Съществува английско народно стихче с подобно значение

“For every evil under the sun,
There is a remedy, or there is none.
If there be one, try and find it;
If there be none, never mind it.”

За всяко зло под слънцето
има лек — или няма.
Ако има — потърси го;
ако няма — не му мисли.

Стихът разделя проблемите на два вида — решими и неизбежни. Мъдростта е да разпознаеш кое подлежи на действие и кое — на приемане. Ако проблемът има решение, отговорността е наша да го търсим и да действаме активно; ако няма, усилията ни ще са безплодни и упорството ще донесе излишно страдание

 

[Владислав]

""Не това, което влиза в устата на човека, а това, което излиза от него, осквернява човека ... Това, което излиза от устата, идва направо от сърцето – а именно това скверни човека." За да разберем тези думи на Исус, нека припомним какво казва Науката за Посвещението за човека и различните му тела – физическо, астрално (на чувствата),ментално, причинно, будическото и атмическото тяло.
Астралното тяло е центърът на емоционалността, чувствата, желанията и е представено в нас чрез това, което наричаме сърце. Изречените от устата думи идват от сърцето и те именно сквернят човека, ако не се е научил да чисти астралното си тяло. Устата, за която става въпрос, очевидно също е уста на астрално ниво. Нищо материално не излиза от устата на физическо ниво, тя само поглъща и приема. Ала твърде много неща излизат от "астралната уста", понеже чрез нея се изразяват чувствата, емоциите и желанията на човека, и ако те са продиктувани от нисшата му природа, той сам се осквернява. Преди да оскверни другите, той осквернява първо себе си. "

Омраам Михаил Айвано

 

[Владислав]

"Това, което научаваш след първоначалната еуфория на пробуждането, е да не тичаш по улицата, крещейки и принуждавайки другите също да се пробудят.

Съществува морална отговорност да позволиш на хората...
Звучи като много странно твърдение, но имаш моралната отговорност да оставиш хората на мира да страдат така, както са избрали.

Единственото, което можеш да направиш, е да им създадеш среда, в която, ако решат, че не искат повече да страдат, да могат да изплуват за глътка въздух. Но не можеш да принудиш друго човешко същество да не страда."

-Рам Дас