Власти
Духовен Търсач
Месарят Дин насичал на парчета един бивол за господаря си Уънхуей. Всяко докосване с ръка, повдигане на рамото, преместване на ходилата, сгъване в колената – дзип-дзуп! Той плъзгал ножа изкусно и с лекота, и всичко това в съвършен ритъм, като че ли изпълнявал танца на Черничевата Дъбрава или се движел в такт с музиката Дзин-шоу.
– Ах, това е изумително! – възкликнал господарят Уънхуей. – Какво висше майсторство!
Готвачът Дин оставил ножа си и отговорил:
– Това, което има значение за мен е Дао, което превъзхожда майсторството. В началото, когато започнах да разсичам биволи, пред очите ми лежеше самият бивол. След като изминаха вече три години, аз престанах да възприемам тялото на бивола като самото животно. А сега вече пристъпвам към работата си спонтанно и не гледам на нея със зрящите си очи.
Възприятието и разбирането престават и духът се движи в желаната от него посока. Аз продължавам да работя с присъщата си вещина, умервам големите кухини, провирам ножа си през широките отвори и следвам естествените му движения. И така, аз никога не засягам слабата връзка или малкото сухожилие, да не говорим за главната става.
Добрият готвач сменя ножа си веднъж в годината, защото го използва за рязане. Посредственият готвач го сменя веднъж месечно, защото разсича с него. Този нож е от деветнайсет години и с него съм нарязъл хиляди биволи, и въпреки това острието му е толкова остро, като че ли току-що е преминал през точилото.
Между ставите има празнини, а острието на ножа практически няма дебелина. Ако вкараш това, което няма дебелина в такива празнини, то ще остане място – дори повече от достатъчно, за да може острието да се движи вътре. Ето как след деветнайсет години острието на ножа ми продължава да е така остро, както след като е било наточено за първи път.
Когато стигна до непроходимо място, аз преценявам трудностите, отварям си очите на четири и ставам особено предпазлив, не откъсвам поглед от движенията си, работя много бавно, и придвижвам ножа изкусно, докато месото се отдели – пляс!, като отронена буца пръст. Стоя изправен, държа ножа в ръка, напълно удовлетворен, без желание да продължа нататък, тогава избърсвам ножа и го слагам настрани.
– Превъзходно! – зарадвал се господарят Уънхуей. – Изслушах думите на готвача Дин и научих какво е Пътят на живота!
-От книгата "Джуандзъ"
– Ах, това е изумително! – възкликнал господарят Уънхуей. – Какво висше майсторство!
Готвачът Дин оставил ножа си и отговорил:
– Това, което има значение за мен е Дао, което превъзхожда майсторството. В началото, когато започнах да разсичам биволи, пред очите ми лежеше самият бивол. След като изминаха вече три години, аз престанах да възприемам тялото на бивола като самото животно. А сега вече пристъпвам към работата си спонтанно и не гледам на нея със зрящите си очи.
Възприятието и разбирането престават и духът се движи в желаната от него посока. Аз продължавам да работя с присъщата си вещина, умервам големите кухини, провирам ножа си през широките отвори и следвам естествените му движения. И така, аз никога не засягам слабата връзка или малкото сухожилие, да не говорим за главната става.
Добрият готвач сменя ножа си веднъж в годината, защото го използва за рязане. Посредственият готвач го сменя веднъж месечно, защото разсича с него. Този нож е от деветнайсет години и с него съм нарязъл хиляди биволи, и въпреки това острието му е толкова остро, като че ли току-що е преминал през точилото.
Между ставите има празнини, а острието на ножа практически няма дебелина. Ако вкараш това, което няма дебелина в такива празнини, то ще остане място – дори повече от достатъчно, за да може острието да се движи вътре. Ето как след деветнайсет години острието на ножа ми продължава да е така остро, както след като е било наточено за първи път.
Когато стигна до непроходимо място, аз преценявам трудностите, отварям си очите на четири и ставам особено предпазлив, не откъсвам поглед от движенията си, работя много бавно, и придвижвам ножа изкусно, докато месото се отдели – пляс!, като отронена буца пръст. Стоя изправен, държа ножа в ръка, напълно удовлетворен, без желание да продължа нататък, тогава избърсвам ножа и го слагам настрани.
– Превъзходно! – зарадвал се господарят Уънхуей. – Изслушах думите на готвача Дин и научих какво е Пътят на живота!
-От книгата "Джуандзъ"
Редактирано: