Основни закони на човешката глупост - Карло Чипола

[Ангел]

В свят, обсебен от интелигентност, стратегия и напредък, италианският историк Карло Чипола отправя предупреждение никога да не подценяваме силата на глупостта. В своето задълбочено есе Основни закони на човешката глупост той обобщава човешкото поведение в остроумна, забавна и същевременно леко обезпокоителна рамка

В основата на книгата му стоят пет основни закона

1. Винаги подценяваме броя на глупавите хора
Колкото и опитни или умни да се смятаме, постоянно не успяваме да осъзнаем колко много хора всъщност действат ирационално. Глупостта не е рядкост — тя е навсякъде и присъства във всяка група, професия и социален слой. Образованието или статусът не дават защита

2. Глупостта е независима от други качества
Глупостта няма нищо общо с богатство, власт, образование или положение в обществото. Образован човек може да бъде също толкова разрушителен с глупавите си постъпки, колкото и някой без формално образование. Според Чипола глупостта пресича всички граници и не може да бъде предвидена по външни белези

Чипола предлага класификация на хората в четири типа според ефекта от техните действия върху себе си и върху другите

*Интелигентни — действат така, че носят полза както на себе си, така и на другите
*Престъпници — печелят за своя сметка, но за сметка на загубите на другите
*Безпомощни (или наивни) — помагат на другите, но като вредят на себе си
*Глупави — причиняват вреда на другите, като от това не печелят нищо, а често дори и като вредят и на себе си



3. Глупавият човек вреди на другите, без да извлича полза за себе си
Това определение е една от основните идеи на Чипола. Глупавият човек се отличава с това, че причинява загуби на другите, без да печели нищо — а понякога дори и като вреди на себе си. Това прави поведението му нелогично, хаотично и затова особено опасно

4. Неглупавите хора подценяват опасността от глупавите
Рационалните хора са склонни да приемат, че останалите действат с някаква логика или лична изгода. Това е грешка. Понеже глупавите действия нямат ясна мотивация, те са непредсказуеми и затова често по-разрушителни от планираното зло

5. Глупавите хора са най-опасни от всички
По-опасни дори от категорията на престъпниците, защото престъпниците действат в собствен интерес и поведението им може да бъде предвидено. Глупавите хора обаче създават хаос без цел. Техните действия се разпространяват и причиняват щети, които трудно могат да бъдат овладени. За минимизиране на щетите от такива хора Чипола препоръчва като първо правило избягване. Когато избягването не е възможно, ключът е да не се реагира емоционално и да не се влиза в играта на разрушителната ирационалност. Рационалният подход е дистанция, ясно поставени граници и минимизиране на взаимодействията, при които техните действия могат да причинят щета. Рискът не бива да се подценява и не бива да се подхранват конфликти, които нямат рационално решение

Погледнати през духовна призма, идеите на Чипола сочат към по-дълбока истина за човешкото съзнание. Много духовни традиции учат, че страданието не произтича само от външни обстоятелства, а от невежество — от липсата на осъзнатост за взаимосвързаността на всички неща и за последствията от собствените действия. В този смисъл глупостта, за която говори Чипола, може да се разбира не просто като интелектуален дефицит, а като състояние на вътрешна разединеност — разрив между човека и реалността, между факти и разбиране, между действия и последствия

Тази разединеност често води до автоматични реакции, емоционални импулси и неспособност да се види по-широката картина. Духовният път, в противоположност на това, е именно движение към към постепенно разширяване на съзнанието, в което човек започва да вижда себе си не като изолирано "аз", а като част от по-голямо цяло. В такава перспектива вредното поведение не е просто чужда глупост, а сигнал за липса на осъзнатост. Духовният прочит на Чипола води до по-дълбоко разбиране на човешката природа и до възможност за по-съзнателно съществуване

The Basic Laws of Human Stupidity

 

[ВИл]

Всичко е проявление на истината...

 

[Ангел]

Твърдението "всичко е проявление на истината" звучи утешително, но не издържа, поне не и в материалния свят, в който живеем.

Според индийската философия всичко в природата се проявява чрез три качества: саттва (светлина, знание), раджас (движение, страст) и тамас (тъмнина, инерция, невежество). Невежеството не е по-ниска форма на истина, а качествено различно състояние – тамас

В Бхагавад-гита е казано: "тамас, роден от невежеството, заблуждава всички въплътени същества; той ги обвързва чрез леност, безгрижие и сън." По-нататък се казва: "Знанието произлиза от саттва, алчността от раджас, а невежеството, заблудата и тъмнината – от тамас". Или яснотата (саттва) поражда знание, а тъмнината (тамас) поражда невежество и заблуда

Следователно, ако наречем всичко проявление на истината, губим способността да различаваме състоянията на съзнанието. Но без това разграничение няма и разбиране. Невежеството е опасно именно защото затваря – то не разкрива истината, а я замъглява; не разширява, а блокира възприятието и познанието. В тамас няма истина като осветяващо присъствие; има само инерция и объркване

Така че по-точното твърдение би било: потенциалът за истина съществува, но не всяко състояние я проявява. Задачата на развитието е преходът от тамас към саттва – от тъмнина към яснота. Без да признаем реалността на тамас, самата идея за "проясняване" става празна

Глупостта и невежеството не са напълно тъждествени, но са тясно свързани. Невежеството е липса на знание, докато глупостта е състояние, при което тази липса се съчетава с неразпознаването ѝ или с отказа тя да бъде преодоляна. Невежеството съответства на тамас – гуната на тъмнината, инерцията и объркването. Когато човек остава в тамас, той не само не знае, но и не търси да знае, което вече се проявява като глупост. В този смисъл глупостта може да се разбере като "активно" невежество – не просто отсъствие на истина, а състояние, което я възпрепятства. Затова твърдението "всичко е проявление на истината“ не може да се приеме. Тамас е принципът на затъмняването и заблудата, а не на истината, и глупостта, доколкото е тясно свързана с него, не е нещо неутрално, а реална пречка за разбиране и развитие

 

[ВИл]

Аз не споря, а разширярам идеята. Тамас освен родител на нечистотии е именно и покоят, балансът. Разбира се, в грубата материя и по-счециално битовизмите, преобладаващият тамас не поражда нищо приятно и светло, но според мен всеки един човек (с "нормално психично здраве"), независимо образование, етнос и култура знае, че с определени действия се пораждат определени резултати.

С предишния си коментар изявих своята позиция, че ние нямаме никаква представа за силите, които влияят върху конкретен индивид, за да слагаме етикети като "лош", "невеж", "глупав" и прочие. Всеки върши някаква работа, а тази, която не върви в определения път обезателно се "наказва", тоест търпи някаква метаморфоза.

Напълно споделям това, че човек трябва да знае, за да разбира. Все пак, от чуждото "невежество" всички ние страдаме, защото сърбаме от една попара. Както казах, всеки човек може да различи черното от бялото и съответно прави своя съзнателен избор да вземе страна - било то на саттва, тамас или раждас спрямо заложения речник.

Това, което мога да направя и се старая да правя е да бъда светлината, която искам да виждам. Понякога в повече, понякога не чак толкова, а в други ситуации дори аз самата се поддавам на емоции, които ме подтикват да взимам решения, които знам, че не са редни. И всичко това съм аз, всичко това си ти и всичко това е всеки един от нас (с изключенията си). Това е всеки един съзнателен избор, който правим.

 

[Ангел]

Покоят, балансът е саттва. Тамас не може да бъде тези неща, той е хаос

"С предишния си коментар изявих своята позиция, че ние нямаме никаква представа за силите, които влияят върху конкретен индивид, за да слагаме етикети като "лош", "невеж", "глупав" и прочие."

Прочети началния пост и ще ти се изяснят нещата

Насоката, в която приказваш, няма нищо общо с темата

Книгата е практическа, а не абстрактно-спиритуално-религиозна

Освен това, авторът е дал ясно определение за "глупав", и то не като някакъв морален етикет, а чисто практическо

 

[ModeX]

Всичко е проявление на истината...

Всичко е любов и светлина и всичко е проявление на истината - но само от перспективата на Непознаваемия Бог-Абсолют. От нашата малка човешка перспектива, понякога потъваме в състояния на Дзен и тотално приемане на настоящето каквото е, без съдене и без стремеж към промяна. В останалите моменти разчитаме на своето усещане за симпатия и антипатия по отношение на хората около нас - чувстваме се привлечени към определени личностни/душевни качества и отблъснати от други. Вярвам, че бръчките по мозъка са добродетел, а наличието на допълнителни хромозоми е силно нежелателно.

 

[ВИл]

Покоят, балансът е саттва. Тамас не може да бъде тези неща, той е хаос

"С предишния си коментар изявих своята позиция, че ние нямаме никаква представа за силите, които влияят върху конкретен индивид, за да слагаме етикети като "лош", "невеж", "глупав" и прочие."

Прочети началния пост и ще ти се изяснят нещата

Насоката, в която приказваш, няма нищо общо с темата

Книгата е практическа, а не абстрактно-спиритуално-религиозна

Освен това, авторът е дал ясно определение за "глупав", и то не като някакъв морален етикет, а чисто практическо

Не мога да си говоря с егото ти. Бъди здрав.

 

[ВИл]

Всичко е любов и светлина и всичко е проявление на истината - но само от перспективата на Непознаваемия Бог-Абсолют. От нашата малка човешка перспектива, понякога потъваме в състояния на Дзен и тотално приемане на настоящето каквото е, без съдене и без стремеж към промяна. В останалите моменти разчитаме на своето усещане за симпатия и антипатия по отношение на хората около нас - чувстваме се привлечени към определени личностни/душевни качества и отблъснати от други. Вярвам, че бръчките по мозъка са добродетел, а наличието на допълнителни хромозоми е силно нежелателно.

Да, ние сме олицетворение на тази истина и можем са усетим именно тези състояния, които описа, а в същото време живеем в дуализъм и разграничения, което често е в противовес. Не смятам, че ние трябва да съдим, а точно обратното - да се научим да бъдем приемащи. Това и казвам с горните си послания.

 

[Ангел]

Какво общо могат да имат някакви ега тук

Ти очевидно не разбираш за какво е темата. Надявам се, че това е просто защото не си прочела първия пост

Впрочем интересна посока на развитие точно в тази тема

 

[Ангел]

"Не смятам, че ние трябва да съдим, а точно обратното - да се научим да бъдем приемащи. Това и казвам с горните си послания."

Защо не напишеш писмо на Карло Чипола, изказвайки му тези благородни мисли?

 

[ModeX]

Да, ние сме олицетворение на тази истина и можем са усетим именно тези състояния, които описа, а в същото време живеем в дуализъм и разграничения, което често е в противовес. Не смятам, че ние трябва да съдим, а точно обратното - да се научим да бъдем приемащи. Това и казвам с горните си послания.

Опитвам се да избягам от клишетата, затова нека да предложа друга идея. Представи си, че си директен представител на Темида, например съдия. В съдебната зала не важи философията на дзен за приемането. Необходимо е в определени ситуации да не сме приемащи, а да водим битки за отстояване на себе си. Неприемането, бунтарството, конфликтът и тревожността са движещи сили и без тях не би съществувал прогрес. Социалната ни система се крепи на тях и благодарение на тях сме водещият вид на земята с най-сложните мозъци. Някой би оспорил, че делфините имат някои по-сложни структури и това наистина е така, но техните са свързани с емпатията и ехо-локацията, а не с критичния анализ както е при нас хората. Неприемането ни е развило и задължително трябва да продължим да работим в тази посока, но без да прекаляваме. Приемането, балансът и спокойствието са важни за "презареждане на батериите".

 

[ВИл]

Опитвам се да избягам от клишетата, затова нека да предложа друга идея. Представи си, че си директен представител на Темида, например съдия. В съдебната зала не важи философията на дзен за приемането. Необходимо е в определени ситуации да не сме приемащи, а да водим битки за отстояване на себе си. Неприемането, бунтарството, конфликтът и тревожността са движещи сили и без тях не би съществувал прогрес. Социалната ни система се крепи на тях и благодарение на тях сме водещият вид на земята с най-сложните мозъци. Някой би оспорил, че делфините имат някои по-сложни структури и това наистина е така, но техните са свързани с емпатията и ехо-локацията, а не с критичния анализ както е при нас хората. Неприемането ни е развило и задължително трябва да продължим да работим в тази посока, но без да прекаляваме. Приемането, балансът и спокойствието са важни за "презареждане на батериите".

Точно това казвам, но с други думи.

 

[Ангел]

Карло Чипола не прави морална или психологическа оценка на хората като личности, а предлага една практическа рамка за справяне с реални типове хора. Той класифицира хората според последствията от действията им, тоест според ефекта им върху нашия живот, а не според тяхната дълбока вътрешна същност

Да не съдим хората е духовен принцип с морален аспект, а да разпознаваме разрушително поведение е житейска необходимост с рационален и практически аспект. Ако принципно отказваме да различаваме между разрушително и градивно поведение, под предлог че "не бива да съдим", това само по себе си се доближава до онова, което Чипола описва като глупост, тъй като то води до ситуация, в която игнорираме реални вреди, без от това да произтича полза нито за нас, нито за другите

Или когато абстрактният идеал (да не съдим) ни кара да пренебрегнем конкретните последствия (че някой внася хаос или нанася щета), резултатът е че вредата продължава, без полза за нас или другите, и потенциално дори навреждайки на самите нас. Това е допринасяне към точно типа хаос, типа разрив между намерение и последствие, между действие и полза, върху който Чипола базира своето определение за глупост

Не става дума за това да съдим хората морално, а да различаваме техните действия и последствията от действията им. Отказът от това разграничение не представлява по-висша духовност, а отказ от осъзнаване и разбиране на съществуващото около нас, а без това условие изобщо не бихме могли да говорим за духовност

 

[Владислав]

Карло Чипола явно много е обичал да Съди хората и действията им и да казва, кое е правилно и кое грешно според неговата скромна и доста ограничена човешка гледна точка (като на всички нас).
И от тази илюзия за морално и интелектуално превъзходство Карло Чипола си е позволявал да категоризира хората и да казва кой колко е ценен за обществото.

Карло Чипола не си е давал сметка, че хората, както и всичко друго във Вселената подлежи на постоянна промяна и "глупавият престъпник" според него днес, а утре може да му спаси живота на улицата и тогава вече Карло Чипола ще каже "е ти може да си глупав ама направи добро за Карло Чипола и значи вече си Умен и много готен".
И ще добави графа в книгата си "Умен и готен" и в нея ще добави кратко описание и доста дълго обяснение защо точно така е решил да отсъди Карло Чипола.

Карло Чипола има още много да учи за себе си, за другите и за Цялото.

 

[Ангел]

Леле, колко дълбоко недуховни и ирационални (да не кажа по-силна дума) нападки, горкият Чипола

Неслучайно според Маркс практиката е критерий за истината Или не са важни празните лозунги, а какво е реалното поведение на човека

Изтрий темата тогава и се успокой, нали смяташ че имаш пълна власт над писанията на тукашните няколко човека

 

[ModeX]

В този ред на мисли са много интересни историите на мафиотите от прехода, които вече не са между живите, както и на затворниците, излежаващи присъди. Има интервюта от преди години, някои вече с архивна стойност. Ясно може да се наблюдава острият интелект в съчетание с комплексен морал. Затворници, излежаващи присъди за убийства биват прегърнати от своите деца и съпруги на Коледа, разменят си подаръци в килията, празнуват по свое му...

Всичко тече и всичко се променя, а категории като "глупав" и "умен" ни помагат да стъпим на някаква основа с уговорката, че тази основа подлежи на промяна. Хората сме вселени, но все пак психопрофилът си е психопрофил. Ако някой има track record на измамник, в повечето случаи не бихме искали да правим бизнес с него.

 

[Владислав]

Леле, колко дълбоко недуховни и ирационални (да не кажа по-силна дума) нападки, горкият Чипола

Горкият Чипола. Аз не виждам защо мислиш, че писанията ми трябва да са "духовни" и какво въобще разбираш под "духовни"?

Кое ти е критерий кое е духовно и кое не е?

Неслучайно според Маркс практиката е критерий за истината Или не са важни празните лозунги, а какво е реалното поведение на човека

Отговори ми на горните въпроси - кое според теб е "духовно поведение"?

Празни лозунги..

Изтрий темата тогава и се успокой, нали смяташ че имаш пълна власт над писанията на тукашните няколко човека

Защо да трия темата? Ти така ли би постъпил за да се наложиш и да си "отгоре"?

Аз имам право на мнение и го заявявам ясно и открито, не се крия зад чужди мнения и чужди думи.

 

[ВИл]

Патанджали, сутри:
"2. Йога е спирането на променливите състояния на съзнанието.
3. Тогава наблюдателят пребивава в себе си, в покоя на своята същинска
природа.
4. Иначе наблюдателят се идентифицира с променливите състояния на
съзнанието.
5. Има пет такива състояния, повече или по-малко болезнени.
6. Те са вярно знание, невярно знание, фантазия, сън и спомен.
7. Вярното знание се получава чрез директно възприятие, логическо
заключение и от словата на тези, които знаят (чрез свидетелство).
8. Невярното знание е лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от това, което всъщност е.
9. Фантазията е идея, която има словесен израз, но няма съответстваща
реалност.
10.Сънят без сънища е състояние без мисли или осъзнатост.
11.Споменът е извикването на минали впечатления, непроменени.
12.Практиката и непривързаността са средствата, с които тези променливи
състояния могат да бъдат обуздани.
13.Практиката означава постоянни усилия да се достигне до стабилно
състояние на покой."

С мои думи бих казала, че ние (нашия дух) присъства в такава "отделена" форма, за да осъзнае себе си като такъв - отделен индивид, а след това да върви към сливане с това, което Е. Ще използвам фразата от превода на цитирания текст променливи състояния на съзнанието.

В този ред на мисли са много интересни историите на мафиотите от прехода, които вече не са между живите, както и на затворниците, излежаващи присъди.

Повдигайки такава тема, представи си колко различни емоции би предизвикала спрямо реалността и моралните ценности, които всеки индивид е избрал за себе си. Това, че тук са приети определени закони, които наказват даден вид поведение, за да има контрол над обществото и мир сред хората, дава ли ми правото на мен да отсъдя дали този човек е постъпил правилно, когато е станал мафиот или е извършил престъпно наказание? Мога ли аз да видя цялата картина и с нея да разбера какво всъщност се случва в ефирното поле, за да се отрази по този начин (чрез престъпление) тук на земята?

Същото е и с невежеството. Дали буди приятни емоции в мен, когато съм свидетел на разпространение на дезинформация или пък, когато видя да отсъства и най-малък разум в някого? Не, разбира се. И точно там е моята работа. Понякога имаме порив да вземем отношение - дали защото вършим чисто дело или имаме някаква лична нужда да докажем нещо на себе си (че сме по-знаещи, повече от другите). Според мен точно тук е спирката, на която трябва да останем за кратко и да направим кратка рефлекция, а не да се отдадем на променливите състояния на съзнанието да определят нашите мисли и действия. Или отсъждайки някого като "лош" заради престъпление или "невеж" заради това, че отказва да отвори съзнанието си, тогава ние какво всъщност постигаме с това?

Типичен пример е и следният. В този пост се събираме 4 отделни проявления на истината, всеки носещ своята светлина и разбирания спрямо житейския си опит и път. Въпреки, че всеки споделя своята гледна точка, което е повече от чудесно, се поражда една пасивна агресия. Имам ли право да кажа за някого, че е невеж, защото не мисли като мен? Или мога да избера да вярвам, че всичко е проявление на истината и че всеки споделя истината спрямо това, което е преживял? Въпрос на личен избор. Моят е да вярвам в Единното, за да му позволявам да се проявява чрез мен. Нечия друга задача може да бъде различна - да споделя "грозната" страна на невежеството, защото точно това може да отвори нечии очи.

И завършвам с това, че според мен всичко се свежда до променливите състояния на неспокойния ум, което според моите вярвания е разгръщането на напълно естествения житейски път.

 

[ModeX]

В този смисъл глупостта, за която говори Чипола, може да се разбира не просто като интелектуален дефицит, а като състояние на вътрешна разединеност — разрив между човека и реалността, между факти и разбиране, между действия и последствия

Тази разединеност често води до автоматични реакции, емоционални импулси и неспособност да се види по-широката картина.

Познавам един такъв човек. Добродушен, образован и работлив, но много много хаотичен в мислите си, без вътрешна организация и ясна представа за последствията от някои негови действия. Затънал е в кредити, постоянно търси пари "назаем". Бързата мисъл и реактивност понякога съсипват животи ако липсва планиране и трезва рационалност.

 

[ВИл]

Познавам един такъв човек. Добродушен, образован и работлив, но много много хаотичен в мислите си, без вътрешна организация и ясна представа за последствията от някои негови действия. Затънал е в кредити, постоянно търси пари "назаем". Бързата мисъл и реактивност понякога съсипват животи ако липсва планиране и трезва рационалност.

Съгласна съм! И тази хоризонтала на битието е всъщност стъпалото, на което човек трябва да стъпи преди да се катери нагоре.