• Вървиш по Път, който малцина разбират?

    Тук не си странен. Тук си разбран.

    • Разговори от сърце – не празни съвети
    • Общност от търсещи – не зрители
    • Тук няма учители – има спътници
    Присъедини се

    Безплатно. Без реклами. Без сценарий.

Мистично преживяване.

Добре е, че караш по-полека. Наистина не ти трябва повече натоварване на този етап от живота ти. Просто си бъди себе си и се опитай да си помогнеш. Това ще е най-доброто за теб. Друг съвет не бих се сетил да ти дам.
 
Добре е, че караш по-полека. Наистина не ти трябва повече натоварване на този етап от живота ти. Просто си бъди себе си и се опитай да си помогнеш. Това ще е най-доброто за теб. Друг съвет не бих се сетил да ти дам.
Благодаря все пак.
 
Сега намерих малко време да пиша по темата. Нещата, които ти категоризираш като необичайни са напълно нормални, и благодарение на това, че така открито сподели и аз се замислих за себе си - колко ли превъртял изглеждам и в днешно време за масата от хора.

В началото когато навлизах в "духовното" и ме беше обзел голям ентусиазъм да обяснявам на всеки, когото срещна за разните там чакри, Бог, рептили и всичките конспирации, истини, полу-истини и откровени лъжи, на които бях повярвал. Общо взето резултата беше от 30тината приятели, които имах и смятах, че сме на една вълна остана само 1. Който в последствие се оказа, че по материални причини ми бе останал "приятел". Всичките други ме заклеймиха като "полудял".

Във Вселената няма празно пространство и за това в този временен приятелски вакуум дойдоха други хора, които са ми много по-близки и сме пак "на една вълна". Макар и вече доста по-малко като бройка. Но не е важно количеството, а качеството.

Все пак като бележка искам да спомена, че самата материя "духовно", често привлича хора, които не са добре психически поради ред причини. В твоят случай bladiblad мога да кажа, че не си подлудял, дори и случките, които да описваш да ти изглеждат необичайни.

Да си призная аз просто 'изпълнявах' това, което ми правеше впечатление.

Фразата от рода на 'Просто бъди там' ми остана в съзнанието.

Нали уж целта е да пристигнеш там където вече си.

Не мисля, че са лоши хора, просто не мога явно аз да се примиря. Нямам много успехи в живота и това ми се отразява в контакта с другите.

Издъних се много и ми тежи просто.

Мислех си, че там ще науча нещо с което ще наваксам в живота.

Бих искал да коригирам, че целта не е да пристигнеш там където вече си, защото ако беше вече там където искаш да пристигнеш, то нямаше нужда да пристигаш тепърва.

Какво визираш под "успехи в живота" ? По принцип хората страдаме, когато се сравняваме с някой или някаква конкретна група от хора. Запитай се с кого се сравняваш ти и пробвай да се сравниш с някой наистина без успех в живота... така ще осъзнаеш, че имаш доста по-голям успех и късмет в живота.

Само ще вметна, че (според статистиките) повече от 2 милиарда (2 000 000 000) човека нямат достъп до чиста вода за пиене.
808 милиона (808 000 000) живеят в крайна бедност, с под $3 на ден.

Въпреки, че дори и тези числа не означават много, защото хората, които са вътрешно щастливи и удовлетворени от живота всъщност са още по-малък процент. Така, че зависи какъв е твоят личен критерии за "успех и късмет".

В днешният забързан свят, огромна част от хората чувстват неудовлетвореност, като за това голям принос имат социалните мрежи и ютюб. Голяма част от уж щастливите, богати и удовлетворени хора, които се демонстрират са всъщност много бедни и нещастни вътрешно. Не си сам в това си чувство за неудовлетвореност от постигнатото от живота си.


На два пъти ми се случи да чуя глас от разстояние.
Бях поне на 400 км.

Това е нормално, важно е ако е систематично и гласа(гласовете) ти подшушват някакви неща, да не им се оставяш без критично мислене. Като цяло най-добре да се избягват тези гласове.


Просто го нямаше капацитета. Разбира се като каже човек, това на глас, че не може да лъже, никой няма да му повярва.)

Аз ти вярвам. Това е понеже енергията ти се е издигнала нависоко и вътрешното ти състояние не ти позволява да лъжеш.

Понякога имах странни неприятни конвулсии/треперения докато заспивам и сякаш чувам някакъв глас отвъд.

Едни такива конвулсии, които могат да се опишат като "вибрации" в тялото? Това е защото ти се е издигала енергията. Будила се е Кундалини. Което и е добре, но и не е добре. Защото явно не си бил готов за това (което не е твоя грешка по никакъв начин). Аз лично съм ходил на йога "в началото" и също си нямах абсолютно никаква идея за процесите и опасностите. С времето се ориентирах и спрях да посещавам йога курса на който ходих.

Разбира се имаше и много положителни в личен план за мен неща, например там се научих да медитирам и за пръв път в живота си видях хора, които приемат "духовното" сериозно, а не като нещо илюзорно и витаещо "някъде там".

Имаше си и своите негативи.

Каква ще е ползата?
Само се излагам като кифладжия.
Нищо не може да се промени.
То ресурси има колкото иска човек да намери.
Истории много.
Предупреждения много.
Нещо променило ли се е?
Подобрило ли се е?

Аз честно казано не видях някъде момент в който да се излагаш. Тук си споделяме, разсъждаваме си, без страх от осъждане, мерене, измерване. А и не мисли само за теб си - тук и други хора сме отделили от времето и енергията си за да говорим с теб. Както и ти си отделил за да говориш с нас.

Ресурси, както казваш има много, дори прекалено много. Но много малко са искрено споделените лични преживявания.
Платформата не те свързва по някакъв начин с твоят реален профил в живота, стига ти да не решиш да споделиш лични данни.

Твоят разказ е много показателен и не може да знаеш, дали няма да спаси някого от това, което все още преживяваш и определяш като нещо, което те е омърсило по някакъв начин.

Би ли причинил нарочно на някого това, което ти се е случило на теб?

Относно това, че нищо не може да се промени - виж, че се променя, дори и за теб ако се вгледаш навътре ще осъзнаеш, че кратката ни комуникация вече те е променила по някакъв начин. Не казвам към "по-добро" или "по-лошо". Само ти може да прецениш това.


Пък и да речем, че нещата не са били едно към едно както съм ги разказал, може да съм пропуснал нещо.

Нали човек, не може да пресъздаде всичко обективно.

Така е, но това не означава, че човек не трябва да говори и да обсъжда. Няма място за страх от "грешки".

Никой не е роден безгрешен. Никой не е перфектен.

Дори и някой да има претенции за това, то не означава, че е истина.

Абсолютно всеки човек прави грешки в живота си и в 99% от случаите не е нарочно и съзнателно.

Въпросът е, каква е ползата наистина от цялата случка и как да се продължи напред.

Няма утеха. Тези хора се изгавриха с мен.
За мен това е гавра.

Ако смяташ, че е гавра или по някакъв начин ги виниш, то поне мое лично мнение е, че трябва да намериш сили да им простиш и да продължиш напред.

Може би си мислиш "лесно му е на тоя да каже да простя, след като те ми направиха Това. Те заслужават наказание".

И аз не съм съгласен с този ред на разсъждения - буквално днес бях свидетел на житейска грешка от мой близък роднина, който взе грешно решение базирано на минали преживявания.

Защото се получава така, че когато човек се "закотви" в миналото, то тази котва продължава да му ограбва и бъдещето.

А може всичко да свърши "тук и сега" и да направиш път за нови събития в живота си.

Само силните и мъдрите са способни на истинска прошка.

Всеки сам си решава.


досега сто пъти да съм умрял на другия край на света от бяство от и рани причинени от лъжите на хората.

И аз така. Абсолютно перде съм в живота и не може да ми пука по-малко за това какво мислят "другите" за мен. Разбира се има области от битовият живот в които трябва да се съобразяваме :)


А на теб Власти бих искал само да ти каже, че може би, само може би, твоят тон е мааалко прекалено остър за тази дискусия и би било добра идеа да оставиш на човека малко пространство, да диша поне, защото е явно, че каквото и да са му направили в онази група, той не може да се съвземе от него самостоятелно и е нужно да се подходи мааалко по, как да се изразя-снизходително, с разбиране, а не с порицание, ако ме разбираш?

И това го казва, човекът дето каза в темата на момчео дето беше след самоубийство и с разбито сърце за самурай, битки и т.н. :D Като цяло мнението ти там беше много правдиво и аз съм съгласен с него, но наистина човек трябва да се съобразява как предава информацията.

Аз като цяло не съдя човека за това, което се е случило, а се опитвам да отговарям и от гледната точка на това, че тази тема вероятно ще бъде четена и от други хора и се опитвам да обърна внимание на многото гледни точки и да наблегна на моменти, които може да изглеждат несъществени, но реално малкото камъче обръща колата.

Прав си и ще гледам да се съобразявам повече.


Загледах се в един от кристалите и сякаш ми стана по-добре.

Беше някакъв кристал/минерал тъмно синьо индигово.

Да не би да е бил Аметист? Той е сравнително евтин кристал и щом си почувствал облекчение бих те посъветвал да си купиш и да си го гледаш в тишина. Наблюдавайки мислите си.

Усещаш облекчение, понеже най-вероятно това е чакрата, която ти се активирал. Но няма да философствам излишно. Намери си камъка.
Провери и коя музика отговаря на коронната чакра (лилавата) и пробвай да слушаш. Ако решиш сподели дали има някакъв ефект.

Уж всичко изпълнявах както ми беше обяснено.

Не търси вина в себе си или в тях. Не си сбъркал нещо нарочно. Няма грешка.

Трябва ти някой практик, който да може да ти помогне. За съжаление аз не познавам такива, иначе бих те насочил веднага.

И моя позната, която попитах за мнение по темата препоръча психотерапевт (или не знам как се казва) - практик, който да може да те подкрепи в това ти състояние. Защото сам може би няма да се справиш, но само ти си знаеш.

Аз лично също не познавам някого, който да препоръчам в това отношение. НО ако прецениш, че наистина това е посоката, то Вселената ще ти изпрати някого. Разбира се може и да не е "първият срещнат", но имаш ли посоката, то ще излезне и правилният човек.

Мислех си, че ще си оправя живота.

Ти не знаеш, дали тази случка няма да те доведе до нещо много по-ценно отколкото дори някога си, си представял.

Повтаряхме фрази от типа:
"Нека всички същества имат щастие и свобода"

Тук ми даваш възможността да вметна, че голяма заблуда в "духовното" е, че човек трябва да мисли за добро и благоденствие на всички птички и тревички. Мисленето за благоденствието на Всичко реално идва в следствие на "духовното издигане", а не го предшества.


Забравих да спомена, че в деня на преживяването двама човека от тази група ми демонстрираха лице в лице как ми четат мислите.

Аз казвах нещо на ум и те ми отговаряха все едно съм го казал на глас.

След това няколко месеца менталното ми поведение беше да не би някои от хората около мен да ми чете мислите.

Разбира се няма как да докажа каквото и да е.

Няма нужда да доказваш, поне не тук за този "феномен". На мен лично ми се е случвало и в началото е наистина разтърсващо преживяване, но от друга гледна точка ни помага да си разширим гледната точка и да се запитаме някои интересни въпроси, като например "дали това, което си мисля, е реално моя мисъл или пък някой друг ми я е вменил?" и т.н.

Като цяло четенето на мисли, не е задължително признак на "духовно издигане", а в някои случаи и точно обратното, но това е дълга тема.

Гледам да карам по-полека.

Това е най-правилният подход, желая ти искрен успех в това да успееш да задържиш и поддържаш това състояние.
 
Замислих се и относно притесненията, че някои хора могат НАИСТИНА да ни четат мислите - и общо взето ако човек не си мисли неща, от които да го е Срам, то няма място за притеснения.
Особено като имаме предвид, че ВСИЧКО се записва в духовната книга - и действия и помисли... Бог знае всичко за нас и няма нищо скрито, покрито.

Така, че съветът ми е, ако това те притеснява, то да анализираш по дълбоко мислите си и кои конкретно би искал никой да не знае. После може да се запиташ "защо не искам тези мисли и действия да са тайни" и т.н. Хубаво упражнение за себеопознаване.
 
Замислих се и относно притесненията, че някои хора могат НАИСТИНА да ни четат мислите - и общо взето ако човек не си мисли неща, от които да го е Срам, то няма място за притеснения.
Особено като имаме предвид, че ВСИЧКО се записва в духовната книга - и действия и помисли... Бог знае всичко за нас и няма нищо скрито, покрито.

Така, че съветът ми е, ако това те притеснява, то да анализираш по дълбоко мислите си и кои конкретно би искал никой да не знае. После може да се запиташ "защо не искам тези мисли и действия да са тайни" и т.н. Хубаво упражнение за себеопознаване.
Да. Знам, че тайни работи няма.
Просто явно от многото часове игри и просто типът ми харакер(по-затворен, необщителен), не съм свикнал да си изразявам мислите и мнението свободно.
Винаги съм бил личност, която избягва конфронтации.

Едно от нещата, който забелязах на семинара беше, че се насърчава човек да говори пред публика.
Като вид упражнение.
Когато реших да поостана с тази група си реших, че може да ми помогне да се отворя малко, но явно беше твърде голямо предизвикателство на този етап.

Но работата е там, че след като ми се случи тази случка например излизам някъде из града да се разходя.
Мисля си нещо на ум и изведнъж някой около мен казва нещо, което е свързано с това, което си мисля.

Постепенно спрях да се фокусирам върху думите, а просто се фокусирах върху звука.(изкочиха идеи докато гледах разни видеа, просто да слушам звукът около мен без да го анализирам. Отивах някъде към центъра на града например и просто слушам.)

Не знам моето мислене нещо се изкриви или просто начина по който го тълкувам(символично,преносно).
(преди време една фраза ми беше направила впечатление when you are silent it speaks.)

(Тук, забравих да спомена имаше една игра на семинара, която йогито зададе.
Участниците се разделиха на два отбора. По един човек от двата отбора трябваше да стигне от точка А до точка Б в стаята. Връзват му очите да не може да вижда(един вид това символизира невежеството, липсата на знание/информация/опит)
Няколко човека го напътстват и му казват на къде да върви от неговия отбор а другите кряскат и му пречат с фалшиви наставления.
Замислих се, как в живота си е точно така в много ситуации. Е вярно, че повечето хора уж не пречат нарочно)

Може би просто липсата на редовен човешки контакт и комуникация е променила възприятието ми за околната среда.

Трудно е да го обясня.
Гледам да не се впечатлявам много много и просто да върви живота.
 
Редактирано:
Мисля си нещо на ум и изведнъж някой около мен казва нещо, което е свързано с това, което си мисля.

Само да спомена, че преди предното мнение, което си цитирал съм написал още едно доста дълго. Казвам ако си го пропуснал неволно.

Иначе това, което казваш е напълно нормално защото хората често си мислим едни и същи неща, поради това, че имаме колективно съзнание. Може ти да си доловил несъзнателно тази нишка, която и човекът си е мислил и един вид да си му "прочел мислите".
Малко е сложна материята, няма да те отегчавам съвсем.

when you are silent it speaks.

Точно така си е :) Когато усмирим Земното си съзнание и постигнем Тишина, то тогава "чуваме" Духовното си съзнание.
 
Само да спомена, че преди предното мнение, което си цитирал съм написал още едно доста дълго. Казвам ако си го пропуснал неволно.

Иначе това, което казваш е напълно нормално защото хората често си мислим едни и същи неща, поради това, че имаме колективно съзнание. Може ти да си доловил несъзнателно тази нишка, която и човекът си е мислил и един вид да си му "прочел мислите".
Малко е сложна материята, няма да те отегчавам съвсем.



Точно така си е :) Когато усмирим Земното си съзнание и постигнем Тишина, то тогава "чуваме" Духовното си съзнание.

Да прочетох го набързо днес. Благодаря за окуражаването и успокоителните думи.

Работата е там, че цял живот съм живял по начин, който съм свикнал и съм бил сигурен, че съм с всичкия си разум и изведнъж ми се случва някаква такава промяна, която започва да ме кара да се съмнявам в собствения си разсъдък.


Една то грешките който си мислех в началото е, че с тези практики ще подобря умът си по някакъв начин.
Мислех, че получавам някаква тайна или хак, но изглежда, че винаги съм получавал най-доброто, което е възможно от тялото ми.
Поне до този извод стигнах.
 
Аз не знам какъв е този йоги и какво е правил, но mandala offering е нещо съвсем просто и безопасно, което всеки ден се прави от много хора. Не мисля, че причината за тези явления е в него.
 
Аз не знам какъв е този йоги и какво е правил, но mandala offering е нещо съвсем просто и безопасно, което всеки ден се прави от много хора. Не мисля, че причината за тези явления е в него.
Там е работата, че на мен не ми беше обяснено какво представляват тези практики. Беше ми казано, че това са пречистващи практики. Нещо в мен не беше съгласно, защото ако кажеш: „Да“ в такава ситуация, все едно казваш на ума си, че е замърсен, а според ученията се казва, че умът е изначално чист.

От мандала офъринг до мандала офъринг има разлика.

Има прости мандала офъринги, има и мандала офъринг, където си даряваш цялото вътрешно пространство.

Един вид цялото ти възприятие го възприемаш като мандалата на божественото и го предлагаш.Даваш тяло, реч и ум.Все едно си предан роб/слуга.

Разбирам, че цялата тази група е като един енергиен облак и реално тези хора са му като щит — така излиза на практика.

Аз разбирам, че човек трябва да бъде полезен, но аз не виждам някаква полза в цялата работа, освен това, че си изпатих и накрая всичко е за моя сметка.

Това е вид екстремизъм. (Никой не ме е насърчавал за такива неща.)

При положение, че само аз си знам какво ми беше и само аз знам целия контекст на събитията, разбирам, че няма как даден непознат да ми помогне реално.

Не съм описал и много други подробности, просто защото не виждам смисъл да ги описвам.(Например, че след като ми се случи тази случка, усещам, че енергията се събира в областта на мозъка.)

Вече почти съм забравил какво е да се чувствам нормално и отпочинал.

Но както и да е.
 
Може гуруто в нещо да е виновен

Но е възможно също така ти да имаш известна нестабилност и гуруто да няма нищо общо с това развитие на нещата. Познавам доста хора, които са били на йога ритрийти и други подобни събирания, аз самият съм участвал в разни групи. Тези хора по принцип не са екстремисти и не съм чувал за такива явления, макар че са се случвали и необичайни неща понякога

Не ме разбирай погрешно, нито защитавам гуруто, нито теб те обвинявам в нещо, обаче ако имаш проблем, той преди всичко трябва да бъде правилно разбран, за да може да бъде решен или излекуван
 
"Вече почти съм забравил какво е да се чувствам нормално и отпочинал."

Ако бях на твое място, бих опитал някоя лека билка адаптоген - например Rhodiola Rosea. Тя едновременно ще ти даде енергия и в същото време успокоява. Изобщо, поинтересувай се от билките адаптогени, особено източните. Както се казва, за всяка болка си има билка
 
Доколкото разбирам от разни видеа, които съм слушал, се е получила някаква дисхармония на жизнената енергия — wind disorder (разстройство на вятъра).
В тибетската медицина използват термина „вятър“ за жизнената енергия. Иначе аз съм потърсил разни билки от Аюрведа и съм приемал в последно време, и има ефект.
Работата е там, че усещам една латентна раздразнителност и на моменти имам желание да се сбия с някого, при положение че винаги съм избягвал конфронтации и конфликти.
Пробвал съм и разни продукти за балансиране на дошите (има ефект, наистина). Разбрах, че съм Питта конституция. Посетих веднъж аюрведичен лекар.
Проверих тази билка (Rhodiola rosea), но тъй като тя има загряващ и силно стилизиращ ефект, явно може допълнително да възбуди Питта енергията и да засили това вътрешно напрежение и раздразнителност.

От известно време приемам Брахми (има някаква полза).
 
Включвам се. Преди известно време ми се случи нещо сходно. Посещавах йога занимания, като на последното жената трябваше да коригира позата ми и ме попита за разрешение да ме докосне. Аз й казах, че няма грижи. След около ден, започнаха някакви състояния, които наподобяваха припадъци. Случваха се неща, докато спях, но не можех да разбера дали съм в живота, който познавам или не, защото понякога се будех и виждах, че е сън, а друг път всичко си беше същото, както си го познавам, въпреки симптомите. Въобще не знаех какво се случва и къде съм. Ужасно страшно беше, защото в тези състояния ме кацаха паразити и започваха потресаващи неща, за които не исках да говоря с никого. Бях от една страна благодарна, че се появяваха, за да мога да разгранича в кой свят съм. Последния случай, в който се озовах в този сън пребивавах много дълги часове в ежедневието - лекции, работа, вкъщи, разкарване наляво-надясно и после се прибрах. Чух в другата стая, че съквартирантите ми гледат телевизия и говорят нещо. Всичко беше нормално. Бяха минали много часове. Аз се затворих в стаята си, защото в онзи момент не исках да говоря с никого, все пак не знаех кое е сън, кое реалност и какво е съня и реалността. Обаче, в момента, в който затворих вратата, всичко стана тихо. Няма тв, няма говорене, нищо. Излизам веднага и отивам в другата стая, където виждам нарязани крайници, глави, неща до най-малкия детайл. Започвам да се паникьосвам, да бягам, да искам да се събудя, но все едно не можех. Крещях. Имаше съседи, които дойдоха, аз знаех, че не е истина. Започнах да се будя, но в момента, в който се събудех, пак заспивах и отивах там. След няколко опита станах. Замая ми се главата до неузнаваема степен. Нищо не чувах, не виждах. Всичките ми функции не работеха. Само страха ме караше да се движа. Имах непоносим шум в ушите и някакъв вакуум, който искаше да ме засмука. Аз само вървях към банята към водата, която исках да не ми позволява да отида там. 2 дни не посмях да спя. Пих енергийни напитки, молех се, крещях от страх, молех се непрестанно. Това беше последният път, в който това се случи. Някак прекъснах нишата, в която бях влезнала и за която не бях готова на онзи етап.
 
Нашите лични преживявания си остават истински разбрани само от нас.

Все пак, от слушане на разни неща и размишление разбрах няколко неща:

Човек е съставен от звуци (Naad).

Явно когато се практикуват звукови практики, се разсейва или разширява чувството за идентичност.

Една част е свързана с петте жизнени органа. Явно кармите на човек са заключени там.

Попаднах и на информация, свързана с Хара (долния Дантиен).
Това точка, която се намира в областта на корема.

Това е космическият център.
 
"Проверих тази билка (Rhodiola rosea), но тъй като тя има загряващ и силно стилизиращ ефект, явно може допълнително да възбуди Питта енергията и да засили това вътрешно напрежение и раздразнителност.

От известно време приемам Брахми (има някаква полза)."

Брахми е нещо много добро за мозъка.

Родиолата (златен корен) е чудесна за справяне с всякакъв вид стрес, може да ти се отрази добре, опитай, вреда няма да има. Има я и в разни комбинации, например Спокоен ден на Допелхерц. На гладно само. Има леко антидепресивно действие, отпуска напрежението, но в същото време дава бодрост. Има и много други полезни неща, които би могъл да пробваш

"Работата е там, че усещам една латентна раздразнителност и на моменти имам желание да се сбия с някого, при положение че винаги съм избягвал конфронтации и конфликти."

Това е признак на стрес или депресия по принцип
 
Едно традиционно енергийно изчистване е със сол.

Сипва се морска/хималайска сол в някакъв плосък съд (може смесена със ситна). Желателно солта да е загрята. Стъпва се с боси крака и се пристъпва в солта като се мачка (като масаж на ходилата) поне десетина минути, може повече. Може да се визуализира изтичането на негативна енергия през ходилата или да се казват молитви. Измиват се краката под течаща вода. Солта се изхвърля, всеки ден се слага нова. Така 7 дена. Спи се добре след такава процедура, изобщо е полезна
 
Back
Top