Добродетелите на Дявола

[Владислав]

Старецът Никон от Света Гора:

Братя и сестри, знаете ли, че дяволът не се страхува нито от нашия интелект, нито от нашите знания? Той има повече и от двете. Той не се страхува дори от нашите добри дела. Той има повече и от тях. Има само една добродетел, която той не притежава, и това е тази, която го убива, а нас спасява. Коя е тази добродетел?

Веднъж, след като бях постигнал нещо, отидох гордо при моя старец. В момента, в който ме видя, той веднага усети, че съм се подхлъзнал. И без да чака да кажа и дума, той каза: „Защо сме толкова горди, сине мой? С какви дела се хвалим? С това, че постим, че ядем малко ли? Дяволът пости повече от нас, той никога не яде. С това, че бдим, че спим малко ли? Дяволът бди повече, той никога не спи. С това, че се въздържаме. С това, че пазим девството си. Дяволът е по-девствен от нас. Дори и да искаше да блудства, не би могъл. Той няма тяло.“

Не можех да повярвам на ушите си. Каквито и добродетели да притежаваме, дяволът ги притежава също. Каквито и добродетели да придобием, дори и тези, които дяволът е имал като архангел, ние никога няма да ги достигнем. И все пак, всички тези добродетели ще бъдат пропилени. Защо? Защото му липсва една добродетел. Ние трябва да се стремим да придобием тази добродетел, за да се спасим.

Дяволът не ни изкушава само с грехове. Той ни изкушава с добродетели дори повече, отколкото с грехове. Греховете можем да видим и да ги избегнем, но към добродетелите ние се стремим.

Един свят човек беше казал: „Искаш ли да постиш? Дяволът ще ти помогне. Искаш ли да даваш милостиня? Дяволът ще ти помогне. Искаш ли да построиш църква? Дяволът ще ти помогне.“ Защо? Защото знае, че ако успееш във всичко това, ще се възгордееш и ще загубиш всичко.

Трябва да придобием добродетелта, която той няма. Бъдете смирени.

 

[astral]

Много хубаво написано, но трябва да се има предвид, че дяволът е инструмент на Бога.
Да не се подхлъзнем и да съдим делата му.

 

[Ангел]

Един свят човек беше казал: „Искаш ли да постиш? Дяволът ще ти помогне. Искаш ли да даваш милостиня? Дяволът ще ти помогне. Искаш ли да построиш църква? Дяволът ще ти помогне.“ Защо? Защото знае, че ако успееш във всичко това, ще се възгордееш и ще загубиш всичко. Трябва да придобием добродетелта, която той няма. Бъдете смирени.


Тезата в цитата може да изглежда дълбока, но логически е вътрешно противоречива и философски несъстоятелна. Ето някои причини за това

Подмяна на причинност (логическа грешка)

Твърдението, че добродетелите водят до гордост и затова са инструмент на дявола, смесва причина и злоупотреба с резултат. Фактът, че някой може да се възгордее след добро дело, не означава, че самото добро дело е проблемът или причината за това. По същата логика всяко действие би било порочно, защото може да бъде изкривено. Това води до абсурд: ако всяко добро носи риск, значи изобщо не трябва да правим добро

Унищожаване на всяка етика

Ако приемем тезата, че трябва да се съмняваме в поста, в милостинята, в строежа на храмове (които са дадени като примери за добри дела) като изначално водещи до най-големия грях, то тогава всяка форма на морално действие става потенциално водеща до падение. Това унищожава самата идея за етика, за това, че изобщо съществува добро и трябва да се стремим с морални действия към него. Аристотел твърди, че добродетелта се изгражда чрез практика. Ако отхвърлим действията, няма как да придобием добродетел

Смесване на средство и мотив

Проблемът съвсем не е в добродетелта, а в мотива. Тома Аквински прави разграничение и казва, че доброто действие остава добро по своята същност и резултат, но неговата морална стойност зависи от намерението

Противоречие с християнската традиция

Дори и в самото християнство тезата е крайна и неточна. Йоан Златоуст казва, че милостинята очиства, постът укрепва, а добродетелите са път към спасение. Никъде не се твърди, че те са "по-опасни от греха", напротив — те са средство срещу него

Психологическа грешка (цинизъм като мъдрост)

Текстът приема, че добрите дела неизбежно водят до гордост. Това е форма на морален цинизъм. Реално, хората могат да действат добродетелно без да се възгордяват, а добродетелта и смирението не изключват взаимно, а могат да се допълват

Фалшива дилема (логическа грешка)

Поставя се фалшив избор: или добродетел → гордост → гибел ; или смирение → отказ от добродетелни действия
Това е невярна алтернатива, защото е възможно да има добродетел + смирение, също както може да има смирение - добродетел (смирението без добродетелни действия трудно може да се нарече морално поведение)

Като илюстрация, ако приемем логиката на горната теза, трябва да приемем и нейното огледално отражение: че някой ангел би могъл да каже "правете злини, за да се смирите и следователно да се спасите". Греши, кради, върши неправда — защото така ще видиш падението си, ще станеш смирен и ще се спасиш. Това е очевиден абсурд. Никоя морална система не допуска, че извършването на злини може да бъде средство за постигане на добродетел. Ако тази обърната теза е нелепа и неприемлива, то същото важи и за първоначалната: не може добродетелните действия да бъде представяни като капан за грях, без да се разруши самата основа на морала

Гордостта е отделен порок, който може да се развие или да не се развие, а не неизбежен резултат от добродетел. Гордостта идва от прекаленото фокусиране на човека върху себе си. (Смирението впрочем също може да бъде резултат от това). Добрите дела обаче идват от фокусиране вън от себе си, от емпатия, от това, че чувстваме чуждата болка и изпитваме желание да помогнем. Мотивацията при един нормално развит духовно и психологически човек типично би била тази, и вътрешният резултат за него е радостта, която идва от облекчаване на чуждото страдание, изобщо от създаването на нещо добро. Ако някой вместо това изпитва единствено прекалена гордост от "представянето" си, то проблемът не е в доброто дело като такова, а в твърде голямото му его, или в твърде тясното "аз", което си е било такова и преди. Това показва ниско развит духовно човек или може би травмиран психически. Смисълът и целта на добрите дела е преди всичко в техния външен, а не вътрешен резултат. Те не се правят нито за гордост, нито за смирение

---

 

[Владислав]

Ангел, твоите писания ми изглеждат като генерирани/редактирани от изкуствен интелект.
Това дали те обогатява по някакъв начин, носи ли ти удволетворение и чувство за значимост?

Иначе по темата ще кажа накратко понеже нямам настроение да отговарям на ИИ: тук става въпрос за нещо повече от "философски" разсъждения, логически доказателства и обичайното ни човешко разбиране за измерване на кое е добро и кое наистина води до Просветление и полза за самият индивид (от там и за обществото).

 

[Ангел]

Благодаря

Това е едно от най-милите неща, които си казал и можеш да се гордееш с него

Нещо повече дори - аз целият съм робот. Създаден съм от извънземни и съм пуснат на Земята с мисията да нося светлина във вашия форум

А по темата - добродетели не водят до възгордяване, обаче това, което е психологията е твърдо доказано, че води, е властта. Има чудесна книга на тази тема. Ако извънземните ми позволят, ще я споделя с вас

ПП. За нищо повече от логика не може да става въпрос там, където става въпрос за човешко знание. Логиката е единственият път за човека към знанието, освен опита. В случая става дума за претенции за философия и като такива, те или следват законите на логиката, или нищо не казват. Това току-що ми спуснаха от космическия кораб и твърдят, че дори и на други планети е така. От логиката никъде не може да се избяга, ако говорим за знание и истина. При положение, че не можеш да отговориш по същество на възраженията, нещата би трябвало да са ясни и за теб

 

[Владислав]

Логиката е единственият път за човека към знанието, освен опита.

Разликата в разбиранията ни е, че аз вярвам и твърдя, че човек може да получава знание и мъдрост извън логиката и собственият опит.

Поради тази фундаментална разлика в самата основа на разбирането на живота, света и Бог, то последващото излагане на възражения от моя страна е безсмислено.

 

[Ангел]

В случая става дума за препоръка за правилно морално действие и тази тема принадлежи към етиката. Етиката е философска дисциплина и затова подобен въпрос следва да бъде разглеждан от философска гледна точка

Философията разграничава два пътя към валидно знание – чрез сетивния опит и чрез разума. Цялото човешко рационално знание, или знанието постигнато чрез разума, има за свой фундамент логиката. Всяко знание, основано на интуиция, артистично изразяване, авторитет, божествено откровение, или каквото и да било друго, може да има субективна стойност за отделния човек, но то не може да се счита за универсално валидно, още повече ако при това съдържа очевидни логически грешки

В разглеждания случай изказването на стареца по-скоро представлява един риторичен парадокс, чрез който още повече се подчертава опасността от възгордяване. За някои хора дори добрите постъпки могат да се превърнат в повод за самодоволство. В този ограничен контекст, като рядък частен случай, подобно твърдение би могло да има стойност, обаче разглеждано универсално, то е един подвеждащ и неморален съвет

Както писах по-горе, рерзултатът от добродетелни действия би следвало да бъде насочен навън, а не към това какво изпитва самият човек, без значение дали е гордост или смирение. Подобен подход на непрекъсната фиксация върху себе си противоречи на самата същност на моралното действие. Никой човек, който е зает с полезна дейност, не е обсебен от въпроса дали е достатъчно смирен и дали не изпитва гордост от дейността си; той просто е съсредоточен върху самото действие и върху неговия резултат. Удовлетворението, което изпитва, произтича на първо място и преди всичко от постигнатото добро, а чак далеч след това от неговото самовъзприятие

Оттук възниква и интересния въпрос доколко самият старец е свободен от възгордяване, при положение, че дава препоръки в област, която очевидно не е неговата. Да се изказваш с категоричност по въпроси извън собствената компетентност проява на смирение ли е, или на гордост, на знание ли или на незнание, на стремеж към истина ли или към утвърждаване на собственото его

Древните гърци, които са гледали по-свежо на нещата, и без този елемент на мазохизъм и чувство за вина, който внася християнството, развиват понятието Евдемония (Аристотел и стоиците). Евдемонията представлява дълбокото душевно щастие, която възниква в резултат на живот в съответствие с добродетелта. (В контраст на Хедония, което е щастието от чувствени удоволствия, което те също много ценели) За тях, добродетелното действие води до радост и душевно щастие. Евдемонията съдържа елемент на гордост, но това не е разрушително и егоистично възгордяване, а градивно и положително чувство на собствена ценност, което въздига човека и го стимулира за нови добри дела

 

[Владислав]

Според теб как се измерват тези термини - "правилно морално действие" и "добри постъпки"? Кой определя дали са правилни или добри?
Има ли някаква таблица във Етиката и философските дисциплини, която казва кое е добро, кое е зло, кое е правилно, кое е неправилно?

 

[Ангел]

В случая са споменати като примери постенето, даването на милостиня, построяването на църква - все много добри дела според християнството

Какво е добро и какво е зло е дълга тема, различните традиции дават малко по-различен отговор на този въпрос и никой философски въпрос няма един окончателен отговор. Десетте Божи заповеди, Яма и Нияма, Осемстепенния път, Категоричния императив и още много други са все отговори и всеки от тях е по своему верен и всеки от тях допринася за разбирането. Може да се каже, много общо, че всяка от тези системи се стреми преди всичко към ненавреждане и към развитие, но това е наистина много общо. Ще пусна нещо като пример малко по-късно

 

[Ангел]

Яма и Нияма са морални принципи, които съставляват първите две степени на йога. Йога е една от философските школи на индуизма. Асаните (физическите упражнения), които повечето хора познават като Йога, са третата степен. Яма и Нияма трябва да бъдат усвоени преди тях

Яма се отнася до начина, по който взаимодействаме със света и другите хора, докато Нияма представлява лични правила, насочени към вътрешния живот на човека

Петте Ями са:

Ахимса – ненасилие, ненараняване. Индуистите смятат Ахимса за най-важния принцип. Той е и една от причините много индуисти да са вегетарианци
Сатя – честност, избягване на лъжата
Астея – некрадене, невземане на чуждо
Брахмачария – въздържание от чувствени удоволствия
Апариграха – неалчност, непривързаност към материалното

Петте Ниями са:

Шауча – чистота на тялото, мислите и средата
Сантоша – удовлетворение, вътрешно спокойствие
Тапас – дисциплина
Свадхяя – учене и самоанализ
Ишвара Пранидхана – отдаване на Бог и приемане на Божията воля

Десетте Божи заповеди, които са централни за юдаизма и християнството, също могат да бъдат разгледани като правила от две части – такива, които ни посочват как да обичаме Бога, и такива, които определят как да се отнасяме към ближния си

Както знаем, те са:

Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен Мене
Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи
Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог
Помни съботния ден, за да го светиш
Почитай баща си и майка си
Не убивай
Не прелюбодействувай
Не кради
Не лъжесвидетелствувай против ближния си
Не пожелавай нищо, което е на ближния ти

Както виждаме, неизбежно разлики има, но като се имат предвид хилядите години и хилядите километри, които ги делят, те не изглеждат чак толкова големи. Могат да се видят и доста прилики. Паралелите между тях позволяват да се направят някакви общи изводи за универсалните етични ценности, които човечеството споделя

 

[Ангел]

Света Хилдегард от Бинген (12 в.) представя човешката душа като бойно поле на 35 основни добродетели и техните противоположни пороци. Тя развива етична система, в която Смирението е върховна добродетел и е средство срещу Гордостта, която е най-големия грях (както и е прието според християнството)

Според Хилдегард, добродетелите не са просто абстрактни морални качества, а живи, действащи сили, които лекуват душата и възстановяват вътрешната хармония на човека. Тя разглежда пороците като разрушителни състояния на ума и духа, които водят не само до морална деградация, но и до физически страдания. Нейната етика е тясно свързана с цялостното здраве на човека (духовно, психическо и телесно) и с нейните медицински съвети

Добродетелите и съответните им пороци съществуват в човека в постоянно противопоставяне. Приблизителни примери

Смирение - Гордост
Търпение - Гняв
Истина - Лъжливост
Целомъдрие - Похотливост
Умереност - Прекомерност
Милосърдие - Завист
...

Особено важна в нейната етика е идеята за "разсъдителност" (discretio) която Хилдегард определя като мярка и баланс във всички неща. Тя я разглежда като практическа мъдрост, която насочва човека да избягва крайностите и да живее в хармония със себе си, с другите и с божествения ред

Тази свята жена (била е монахиня) също така подчертава връзката между вътрешния свят на човека и външния космос. Според нея човешките мисли, избори и действия имат отражение не само върху личния живот, но и върху цялото творение. Моралът за нея има космическо измерение - всяка добродетел укрепва реда и хармонията на света, а всеки порок допринася за неговото разстройване. Според нея човек активно участва в своето духовно изцеление чрез практикуване на добродетелите. Именно чрез практикуване на добродетелите той преодолява пороците, също както и възстановява връзката си с божествения порядък и своята вътрешна цялост/хармония

(Света Хилдегард е била много интересна личност и талантлив творец, в едно не особено светло време)

Vices and Virtues Identified by Hildegard of Bingen

 

[Ангел]

(С това спирам с примерите за добро и зло, темата е безкрайна)

 

[Владислав]

А лично според теб, с твой си думи - как ти разбираш кое е добро и кое е зло, как ги измерваш?

 

[Ангел]

Виж какво, драги, аз не съм на изпит тук да ти отговарям на нескончаеми въпроси за неща, от които ти очевидно си безкрайно далеч както като знания, така и като нагласа и най-вече като поведение

Абсолютно нищо до момента не ме е подканило да си разкривам душата и сърцето в този форум. Точно обратното

И ако никой не пише в този форум - замисли се защо

 

[Владислав]

Абсолютно нищо до момента не ме е подканило да си разкривам душата и сърцето в този форум. Точно обратното

И ако никой не пише в този форум - замисли се защо

Благодаря за обратната връзка! Би ми било полезно ако уточниш защо според теб никой не пише в този форум?

 

[Гласът на истината]

Аз пиша! Това стига ли Ви Ангел ! Ето има пример за обратното. Поне един човек активно пише и си излива душата в този форум. Е, сега какво!??

@Власти ти като го виждаш Ангел, че нито вдява, нито иска да вдене, какво изобщо се занимаваш с него? Нали знаеш, че всеки си има своя собствен път? При това два еднакви пътя няма. Остави на Провидението да си действа. Накрая всеки си получава заслуженото. Не е ли така?

П.П. По въпроса за Доброто и Злото само да (се из)кажа ние Туатауаните отдавна сме разрешили всякакви спорове около него. Всъщност истината е доста проста, но безкрайно дълбока. Добро-това е всяко действие, което подхранва съществуването (като Творението е частен случай на съществуването и поради това да се твори е добро) докато Зло-това е всяко действие което разрушава (и така подхранва несъществуването). Ето колко е просто всъщност! "Врътката" обаче е, че действия, които разрушават, могат да дават удоволствие на извършителя им и така да подхранват неговото его, докато обратното-действия, които сътворяват, могат да носят болка и нещастие на причинителя им, въпреки че от абсолютна гледна точка са благоприятни, и поради това хората могат да бъдат привлечени към Злото докато биват отблъснати от Доброто. Висшата мъдрост е да се разбере кое действие до какво води и така човек да може да живее живот в светлината на Доброто, а не в сянката на Злото.

 

[Владислав]

Изчаках няколко дни да дам време на Ангел да отговори на въпроса ми, но както и при предините ни разговори той избра да го подмине...

Виж какво, драги, аз не съм на изпит тук да ти отговарям на нескончаеми въпроси за неща, от които ти очевидно си безкрайно далеч както като знания, така и като нагласа и най-вече като поведение

Предполагам, че относно поведение намекваш за първият ми отговор на твое мнение, когато ти едва току-що регистрирал се и нападна директно Гласът на истината по един някак си злобен начин. Позволи си да го поучаваш, да казва "предполагам си доста млад", позволи си да правиш обидни намеци...
Аз просто реших да ти бъда Огледало и тогава ти отговорих по същият начин, по който ти му беше писал.
Не разбирам защо това така те нарани и още носиш обидата от това ми поведение? Или може би не ти е гот когато на теб така ти говорят?

Виж сега, ние не ядем доматите с колците.

Аз може и да не съм съгласен за всичко с Гласът на истината, нито пък логически да си обяснявам напълно идентификацията му с Туатауан, при положение, че сега е в човешки образ.. и въпреки това Гласът на истината пише и изказва мнения от своя гледна точка. Не се опитва да се крие зад имената над философи или енциклопедични знания. Които сами по себе си не са лоши и аз ти ги признавам Ангел, аз самият наистина нямам такива знания на ментално ниво.

За мен лично е много по-важно човек да споделя Свои лични впечатления, преживявания и мисли, отколкото да повтаря чужди такива. Това го могат само смелите хора, които не се опитват да се скрият зад имената на "авторитети".

Разбирам, че за теб може би това е неразбираема и доста тъповата гледна точка.

И ако никой не пише в този форум - замисли се защо

Аз знам защо никой не пише в този форум Форумът е нарочно направен така, че само един определен тип хора да пишат в него. Хора, които са Истински. Хора, които имат какво стойностно да кажат и да покажат.

Масовото разбиране за Успех е, когато има много, когато има "повече", още и още, трупане, мерене... Ламтеж за празни приказки, празни числа... безСмислени пиксели на екрана...

Има много такива общности и места.. още в първите си коментари към теб те насочих, че може би не си попаднал на правилното място.

Тук целта е откриването на това място, което седи в Тишината на всеки един от нас.. в разкриването на Духа...

цитат от Лао Дзъ:
"Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква."

Разбираш ли, Ангеле? Целта не е да се говори, да се показват лъскави неща, да се казват ласкави думи.

Целта е да се разкрие Сърцето.

Пред всеки един.
От него си за него си.
От нея си за нея си.

След това:
От него си пред "другите".
От нея си пред "другите".

Това е нещото, което реално променя Света.

По един невидим за очите начин.

Тук няма изгода, няма лъскави титли, няма точки за събиране...

Няма фалшиви усмивки.

Малко хора са готови да разкрият вътрешният си, съкровен свят. А и не всички са длъжни да го правят точно пък тук.
И за това форумът ти изглежда празен.

Но всъщност той е пълен с Живот.

@Власти ти като го виждаш Ангел, че нито вдява, нито иска да вдене, какво изобщо се занимаваш с него? Нали знаеш, че всеки си има своя собствен път? При това два еднакви пътя няма. Остави на Провидението да си действа. Накрая всеки си получава заслуженото. Не е ли така?

Като цяло е така, аз самият не искам да го променям или по някакъв начин да му натяквам за "моята истина" или да го съдя. Но все пак Ангел има своята си, донякъде скрита роля и аз уважавам това. Ако не ти харесва, не си длъжен да му отговаряш, нека Провидението да си действа.

В случая става дума за препоръка за правилно морално действие и тази тема принадлежи към етиката. Етиката е философска дисциплина и затова подобен въпрос следва да бъде разглеждан от философска гледна точка

В случая според теб става въпрос за Етика и "следователно" трябва да разгледаш нещата от философска гледна точка. За някой, който се определя като историк, тук ще става дума за историческа гледна точка, за някой математик...

А всъщност ако излезеш извън рамките, то ще видиш, че Старецът Никон ясно си казва за какво става дума с първите изречения:

Братя и сестри, знаете ли, че дяволът не се страхува нито от нашия интелект, нито от нашите знания? Той има повече и от двете. Той не се страхува дори от нашите добри дела. Той има повече и от тях. Има само една добродетел, която той не притежава, и това е тази, която го убива, а нас спасява. Коя е тази добродетел?

Става дума за това, че "Дяволът" и "Злото" действат чрез нашият интелекти и чрез нашите "добри" дела.
Става дума, че Търсещият трябва да търси Бог/Истината отвъд интелекта, отвъд "добрите" (морални) дела.

Бог "живее" отвъд човешкият ум и човешко разбиране.

 

[Гласът на истината]

Владислав като цяло смятам, че доста добре си отговорил на Ангел и нямам какво да добавя към това. Само бих искал да направя уточнението, че аз съм, но и не съм, Туатауан едновременно и този ми парадокс наистина може да обърква хората като виждам, че май съм объркал и тебе. Нека да поясня.

Аз се идентифицирам с Аурисия от Туатауаните по същия начин по който се идентифицирам със себе си като бебе, или като дете, тоест не се идентифицирам на 100% с всичко, което е било вършено тогава, по същия начин по който съм сигуран че и ти, а и всеки човек, не би се съгласил на 100% с всяко свое действие което е извършил като бебе или дете, но от друга страна трябва да се признае факта, че съществува непрекъсната времева връзка между бебето, детето и възрастния човек. Тоест, аз не виждам разлика в инкарнациите си-аз съм си Аз и в предишните животи, и в сегашния, и ще остана същия Аз и в бъдещето докато този извор на свободна воля, който съм Аз престане да съществува. Затова използвам идентификация с предишните си прераждания от първо лице единствено число. Сега станах ли по-ясен?

И втората причина да продължавам да се идентифицирам с Туатауан е, че все още не знам дали ние/те сме/са наистина умрели? Да, вярно е, че в историята на тази цивилизация няма никакви данни за никакви Туатауани и че ние/те най-вероятно не сме/са от този свят и поради тази причина няма възможност Туатауан да се проявят на тази Земя, но аз не съм сигурен в крайната смърт на Туатауан. Все още не съм описал това подробно в темите си, но аз вярвам, че Туатауан сме/са стигнали до момент в който са излезли извън Творението и това ни е променило душите завинаги. Тоест, ще чакаме докато колелото на Самсара се завърти отново за да попаднем пак в ситуация близка до тази на напускането ни на Творението и едва там, едва тогава, ще се разбере кой какъв е и дали Туатауан ще успеят да напуснат тази Вселена, това Творение, или не. И това което аз лично като сегашната си инкарнация искам е моят дух, тоест онова което носи моята свободна воля, и моите спомени да отидат като Аурисия от Туатауаните в другата Вселена и така там да има съзидателен дух, който да помни и този ми живот и да твори цели Вселени! Сега ставам ли по ясен?

А що се отнася до моята сегашна форма-разбира се, че водя един що-годе "обикновен" живот тук и сега-живея си сред останалите обикновени хора, плащам си данъците, гледам си жената и детето, и като цяло извън този форум, и тези които добре ме познават (а те не са много) не се различавам толкова от останалите хора. Но и също така не мисля, че е задължително да си жълтокож Туатауан по рождение за да можеш да се идентифицираш с тях. На мен не само спомените, а и бъдещето им, са ми достатъчни за да вярвам, че имам правото да говоря за Туатауан от първо лице единствено число. Можеш ли да разбереш аргумента ми?

И с това искам да приключа този вече доста дълъг отговор. Пак написах повече, отколкото възнамерявах, но се надявам поне да съм бил ясен? Аз не съм в Туатауанската си форма, но и не мисля, че Туатауан са ограничени само до тази форма и че връзките, които са ни свързвали някога са вече отдавна мъртви, или пък, че никога няма да се появим отново. Знам, че на някой хора това може да им звучи налудничево, но такава е Истината, или поне това, което виждам. И искам или не, с нея именно трябва да живея живота си. Дори затова и съм избрал именно този псевдоним-за да мога да въплатя онази Истина която аз виждам в огледалото си всеки ден...И с това смятам да завърша.

 

[Ангел]

"Не се опитва да се крие зад имената над философи или енциклопедични знания. Които сами по себе си не са лоши и аз ти ги признавам Ангел, аз самият..."

Дарът не се измерва само с това, което е дадено, а с това, което е преодоляно, за да бъде дадено. Затова малкият подарък от нещедрия човек понякога струва повече от голямата щедрост на щедрия

 

[Ангел]

Защо гордостта е толкова пагубна за духовното развитие? Тя не просто изкривява възприятието на човека за реалността и самия него , а го изолира както емоционално, така и когнитивно. Гордостта затваря човека. Той губи способността си за емпатия, губи любознателността си. Така той спира да взаимодейства пълноценно със света и се самозатваря в една ограничена мъничка вселена

В този смисъл гордостта е една форма на невежество и едновременно негов източник. Обратното на гордостта е смирението и без известна доза смирение човек не може да възприеме новото, защото е вече прекалено "пълен" със себе си, със собствените си парадигми, предразсъдъци, предубеждения и его. Както гласи една източна мъдрост, празната чаша може да бъде напълнена, но пълната - не

Гордостта обикновено не се проявява открито, а се проявява като поведение - например поведение на неблагодарност, арогантност, или убеждението, че другите хора са ни "длъжни". В тези нагласи прозира не само липса на духовност, но и едно дълбоко разминаване с реалността. Човекът започва да възприема себе си като център и най-вече като мярка на всичко

Затова гордостта може да създава илюзия за сила, но е всъщност немощ. Немощ, която води до още повече немощ, защото спира растежа. А всяко духовно развитие предполага движение, отваряне и разширение - от незнание към знание, от затвореност към откритост, от самодостатъчност към свързване. Затова смирението е необходимо условие за развитие. То означава да се виждаш от позицията на само част от цялото и като същество в процес на развитие, което има още какво да учи. (Тоест, смирението само по себе си вече говори за наличието на една достатъчно широка духовна перспектива у човека.) Както пише св. Августин: "Гордостта превръща ангелите в демони, а смирението превръща хората в ангели." В този смисъл смирението е не просто морална добродетел, а е врата към познанието, към другите и самия живот