• Вървиш по Път, който малцина разбират?

    Тук не си странен. Тук си разбран.

    • Разговори от сърце – не празни съвети
    • Общност от търсещи – не зрители
    • Тук няма учители – има спътници
    Присъедини се

    Безплатно. Без реклами. Без сценарий.

Омраам Микаил Айванхов

„Не се впускайте лекомислено в любовни авантюри, защото силата на любовните връзки е изключителна. И когато един ден се опарите, ще обвините любовта като причина за всичките ви нещастия. Но, не самата любов причинява нещастия, а само невежеството относно любовта. Защото Любовта е Бог. За да изживеем хармонично любовта, най-напред трябва да обичаме Бога и да приемем Неговите вибрации. След това, без никаква опасност, ние можем да си позволим да обичаме всички същества. Този, който е свързан с извора, е способен да раздава от своята вода, защото тя блика от него безспир. Но ако скъса връзката, много бързо се превръща в пустиня, защото резервите му не са вечни. Да вземем друг пример: спасителят прави така, че давещият се да се хване за краката, а не за ръцете му, в противен случай и двамата ще загинат. Ако дадете цялата си любов на хората, вие се погубвате заедно с тях. Дайте им краката си, а запазете ръцете си за Господа.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Вие всички носите истината в себе си, но не подозирате това. Истината е твърде дълбоко заровен свят – някъде във вашето несъзнание, и явно вие не се досещате за него до мига в който само една произнесена дума, само едно прочетено изречение, една среща внезапно предизвикват проблясък. Затова е толкова важно да се доближавате до хората, които са способни да предизвикат у вас този проблясък. Само няколко минути преди това вие нищо не знаехте, а няколко мига след това откривате, че в действителност сте знаели. Колко измежду вас са направили този опит?
Това доказва, че веднъж чута или прочетена, истината събужда във вас спомен, смътен спомен от някакво далечно минало. Истината, идваща отвън, и истината, която се пробужда във вас, са от един и същи свят: те са две сродни души от един и същи район и от едно и също естество; те се сливат, вливат се една в друга и едновременно вибрират. Затова вие казвате: "О, но аз го знаех това!“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Каква е разликата между словото и речта? В по-широк смисъл можем да схванем словото като синтез на всички изражения на вътрешния живот на човека, тоест синтез на произведените от неговите мисли и чувства излъчвания. В този смисъл нека приемем, че словото често се противопоставя на речта. Например човек, който изпитва ненавист към съседа си, за да приспи съмненията му, докато крои гибелта му, го уверява всеки ден в своето приятелство, а горкият съсед му вярва.
Колко често, вместо да е истинно отражение на реални факти, речта бива използвана, за да събуди у хората известни реакции – недоверие, ненавист и вътрешен бунт, – които говорещият има интерес да пробуди у тях. Разбира се, може да се възрази, че така речта запазва, в повечето случаи, вълшебната си роля – да преобразява действителността. Да, но магическата способност на думите би трябвало да бъде използвана само за добро.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Предназначението на вратата е да предостави възможност за достъп до друго място или пространство. Това важи и за "вратите" на нашето тяло. Да, защото очите, ушите, устата, ноздрите и другите отвори по-надолу са също врати.
Един ангел е чиста енергия, енергия, която привлича благоприятни влияния и преобразява отрицателните течения, опитващи се да проникнат в нас. Затова се молете на ангелите, пазители на вратите на вашето тяло, да ви помогнат да превърнeте цялото си същество в дарохранителница на живия Бог.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Ето една приказка, която прочетох преди доста време. Един ден Посветени изпратили учениците си на пустинен остров, за да го разработят и да го разкрасят. "Когато свършите вашата работа, ще чуете звън на камбана, оповестявящ нашето пристигане." Веднага учениците се захванали за работа и скоро островът се превърнал в истински рай. Но ето, че камбаната не биела. Дълго размишлявали и изведнъж в проблясък разбрали, че не са помислили да издигнат Божествен олтар. Веднага започнали строежа... В мига, в който бил завършен олтарът, камбаната започнала да бие, Посветените тържествено пристигнали и поставили на челото на всеки ученик светлинен пентаграм, символ на духовните добродетели.
Този разказ ни учи, че каквито и да са постиженията му на земята, човекът ще изпълни истински своя дълг едва тогава, когато построи във вътрешния си свят олтар на Бога, тоест когато започне да проявява петте добродетели – Любовта, Мъдростта, Истината, Добротата и Правдата.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Да сме одухотворени, това означава да се събудим за безкрайните прояви на живота около нас, да поздравяваме хората, които срещаме, да виждаме в тях Божествената искра, да им благодарим за всичко, което ни даряват или правят за нас, дори понякога и без да знаем това.
Да сме одухотворени означава да се удивляваме непрекъснато, да гледаме хората и нещата, сякаш ги виждаме за първи път. Да, това значи да сме съживени от живота на самия Бог. Възможно е да се открие истинската религия в църквите, но тя е преди всичко в живота и ние сме тези, които трябва да поддържаме съзнателна връзка с всички най-добри проявления на живота.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Отвъд атмосферата, това, което древните са наричали етер, съществува едно основно вещество, разпространено навред в пространството. На земята всичко има способността да привлича и задържа известно количество от тази субстанция, носителка на живота. Би било добре учените да проучат въпроса и с помощта на лабораторните си изследвания да разяснят на хората естеството на тази квинтесенция, необходима за физическото, психическото и духовното здраве. Индийците я наричат "прана". Те притежават методи да я привличат, особено чрез дишането.
Но освен дишането, съществуват и много други методи: съзерцаването на слънцето при изгрев или на нощното звездно небе, а също и съприкосновението с природните сили в горите, планините, реките, езерата и моретата. Друг начин е и храненето, защото всички храни съдържат по нещо от тази квинтесенция, разпространена навред в пространството, от скалите до звездите.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Нещастието е ужасна реалност, която е абсолютно невъзможно да отречем. Едно духовно учение не би ви препоръчало при всички условия да повтаряте наивно – "Аз съм щастлив, аз съм щастлив." Само ще ви каже, че при изпитания вие не трябва да губите надежда и ако страдате в дадено отношение, това да не ви пречи да бъдете щастливи в друго отношение.
Каквото и да ви се случи, вие винаги имате възможността да работите с мисълта, която ще ви позволи не само да устоявате на изпитанията, но и да излезете от тях обогатени. А тези богатства няма да останат само за вас. Чрез вашето поведение и начина, по който посрещате изпитанията, ще споделите тези богатства с други хора.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Центърът и периферията, както върхът и основата, са двата полюса, между които непрестанно се люшкаме. Периферията и основата представляват всички подтици на нисшата ни същност, които ни карат да напуснем мястото си, там, в центъра или на върха, където не само управляваме живота си, но и сме способни да поемаме отговорности спрямо хората.
Всеки мъж, всяка жена, които носят отговорността на родител, учител, възпитател, директор на предприятие, политически водач и пр., трябва да търсят този център или този връх, от където ще могат да проявят еднакво внимание и благосклонност към всички хора. За да допринесем за доброто на човечеството, трябва да достигнем до това схващане, което ни извисява над предразсъдъците и предубежденията. Медитацията върху слънцето ни доближава до тази гледна точка. Слънцето поддържа цял един свят в равновесие и благодарение на това централно място което заема, около него обикалят всички планети в хармонично движение.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Съдбата наподобява превозно средство, като кораб или влак, което ще ви докара до някой град. Да кажем, вие сте взели бързия влак за Ница – щом сте се качили, ще отидете в Ница. Но все пак във влака имате някаква свобода – можете да смените мястото си или купето, а дори и вагона, може и да се разхождате в коридора, да четете, да спите, да се наслаждавате на природата, да не правите нищо или да общувате с други пътници, да отидете до вагон-ресторанта и т.н. Но по-добре е да не се хвърляте от влака, дори и да е възможно. Вие сте едновременно свободни и ограничени.
По същия начин сте дошли на земята при известни условия и с определени елементи, но разполагайки с известна свобода за действие и движение. Въпросът е как ще използвате тези възможности, дали ще ги използвате за вашето освобождение, или за да се ограничите още повече.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Нашият живот е едно непрекъснато горене. Дори само когато мислим и говорим, ние изгаряме някои видове материя в нашия организъм. А това още повече важи за емоциите – един шок, голяма тъга или дори голяма радост е горене, което произвежда сгурия, пепел, след което ни е необходима почивка, да поспим, за да дадем възможност на организма да се възстанови.
Всяко проявление, всяка емоция и всяко усещане е изразходване на материали и енергии. Тогава как да покажeм на мъжете и жените това, което губят в кипежа на страстта и сластолюбието? Защото точно тук изразходваните енергии са най-големи и е най-трудно възстановяването. Квинтесенциите, които изгарят, са от най-фина, духовна същност и с времето, тези хора загубват своята интелигентност, финес и красота.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Каквото и да твърдят етиката и религията, невъзможно е да забравяме себе си и да мислим само за другите. Необходимо е да мислим за себе си по нов начин, докато тази мисъл не приеме толкова безкористна и щедра форма, като на слънцето.
Да, запитайте слънцето: "Ти което осветяваш, топлиш и оживотворяваш всички същества, действително ли мислиш само за тях?" А то ще ви отговори: "Съвсем не! Ако раздавам благодат на всички създания, правя го за себе си – защото ми носи радост. И не си задавам въпроса дали заслужават или не – напълно безразлично ми е, оставям ги на мира и свободни. Ако продължавам да осветявам и да ги топля, то е защото ми доставя удоволствие." Виждате ли, дори слънцето е съгласно, че трябва да се грижим не само за другите, но и за собственото си развитие и радост.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Природата подтиква хората – особено жените, но и мъжете – да търсят физическата красота. Но те трябва да развиват в себе си качествата на душата и духа. Забелязали ли сте как чувството на благородство внезапно преобразява лица, които обикновено са лишени от красота? Това става, защото движенията на вътрешния живот действат върху нервите и мускулите.
Човек, на когото често се случва да изживява духовни състояния, постепенно преобразява лицето си. Докато жена, която се грижи за хубостта си само за да отстрани някоя съперница, погрознява. Чувството за собственост, ревността и омразата са по-силни от кремовете, лосионите и гримовете, с които си служи. Ползването на различни гримове и лосиони, разбира се, не е осъдително, но дайте предимство на вътрешния си живот, ако искате да подобрите външния си вид.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Представете си човек, който няма никаква представа от анатомия и изобщо не познава устройството на човешкото тяло. "Как цялата тази система се крепи и формира едно вървящо, дишащо, хранещо се същество, способно да изразява мислите и чувствата си?" – ще се запита той. Трябва да му се покаже, че под кожата, която вижда, има плът, органи, мускули, кръвоносни съдове, нерви и пр., невидими за него, а най-сетне и скелет, който поддържа целостта.
По същия начин, но в гигантски мащаб, това важи и за Вселената. Вселената е тяло – тялото на Бога, а и нашето физическо тяло е по Негов образ. Както нашето тяло притежава скелет, без който ще се разпадне, така и Вселената е поддържана от опора, която държи всичко в равновесие – от галактиките до най-микроскопичните частици на материята, изграждащи атомите. Благодарение на тази опора е възможен животът.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Нека не се лъжем, духовният живот е трудно начинание. Затова ученикът, който съзнава, че не успява да прояви качествата, които от доста време се стреми да придобие, не трябва да се отчайва, нито да негодува. Ако той се отчайва или проявява раздразнителност срещу себе си, срещу другите или срещу Господ, който не изпълнява молбата му, това е лош признак: това показва, че неговите разсъждения не са правилни, и докато желае висшата му природа да се прояви, всъщност се изразява нисшата му природа.
Този, който желае да се развива по пътя на духовността, трябва да бъде смирен, много смирен, т.е. да знае, че постоянно ще бъде подлaган на изпитания и не винаги ще ги преминава успешно. Но няма значение, той трябва да продължава търпеливо, смело по пътя си, знаейки, че един ден, най-после, ще постигне целта си.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Колкото и да са важни вашите занимания или дейности, никога не забравяйте, че основното за вашето бъдеще е работата на мисълта. Благодарение на нея, ежедневно все повече ще съумявате да се доближавате до идеала, към който се стремите. Чрез молитвите си, медитациите си, вие всеки ден добавяте елемент към постройката, всеки ден една тухла, един блок от дялан камък, малко цимент, една дъска, един пирон...
Каква радост изпитваме, че действаме и напредваме! Не е съвсем сигурно, че ще бъдете толкова щастливи в деня, в който вашата сграда бъде построена; да, веднъж напълно завършена, може би ще ви липсва нещо! Човекът намира своето щастие предимно в работата, в дейността, в надеждата, а не толкова в реализацията защото именно в мисълта има все нещо за откриване, за осъществяване.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Старайте се да си изградите нещо като вътрешен ориентир, благодарение на който ще можете да прецените със сигурност всичко, което ви се предлага – условията, предметите, хората и пр., и да почувствате дали, ако се ангажирате с еди-кой си човек, ако приемете еди кое-си предложение или се впуснете в някое начинание, ще се доближите или отдалечите от вашия духовен идеал. Това може да се нарече чисто и просто различаване.
Но тази способност, за която ви говоря, принадлежи по-скоро към областта на усещането, отколкото на разбирането. Много е трудно да се обясни. Тази способност се придобива чрез наблюдение, размисъл, медитация и молитва, но най-вече благодарение на будното ви съзнание: важно е да се вглеждате в себе си след всеки опит, за да установите какво е вътрешното ви състояние. Ако се стремите да придобиете тази способност, този образец... или този радар, ще се ориентирате правилно при всякакви условия в живота.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Анализирайте и задълбочавайте вашите психически състояния. Така ще бъдете способни да си дадете сметка дали, след изживяването на мигове с голям духовен интензитет, сте способни отново да намерите това ниво на съзнание. Например всички сте установили, че има дни, в които се вълнувате и вдъхновявате от дадено музикално произведение, сякаш неподозирани досега струни са започнали да вибрират във вас, а други дни не чувствате нищо като го слушате.
Това осъзнаване е необходимо във всички области на душевния живот – на вашите усещания, чувства и емоции. Да, ето още едно качество, което трябва да развивате: различаването. Нека всеки ден, всеки месец, всяка година си давате сметка дали сте напреднали, иначе, потърсете причината.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Вестниците, радиото и телевизията вдигат шум около материалното преуспяване! Но защо трябва да се отдава прекомерна почит на хората, които преуспяват, забогатяват и вършат сделки? Не казвам, че не представляват интерес, но отдаването на прекалено внимание на успехите на тези хора подхранва в останалите чувството за малоценност и усещането, че са лишени от добри условия на живот – те се считат незначителни и безинтересни. А това непременно поражда завист, злоба и омраза. И тогава какъв смут настава в обществото!
Това не влияе добре и на хора с високо обществено положение, защото те смятат, че са достигнали до върха и са неуязвими, а един провал е винаги възможен. Обществото би било по-добро, ако се решим да показваме на хората, че от много по-голяма важност за тях е да използват своите вътрешни богатства.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
„Как да не загубим това, което сме спечелили? Отдавайки се на духовния живот, вие отделяте време за молитви, медитация, четене на философски и мистични произведения, благодарение на които съзирате най-съкровените истини. Тогава сърцето ви се изпълва с любов, умът ви се просветлява, най-после смисълът на живота се очертава ясно. Но ето, че след тези мигове на интезивен живот ви се случва да се занимавате с най-обикновени, прозаични неща и загубвате ползата от извършената работа.
Затова бъдете преди всичко внимателни, когато разговаряте с други хора. Старайте се да говорите само върху градивни теми, да произнасяте само добри думи, които ще им вдъхват смелост, по-добро виждане за нещата и желание да напредват по пътя на светлината. Думите са като зародиши, а зародишите поникват и могат да бъдат цветове и плодове, или бодли и отровни растения.“

~ Омраам Микаел Айванхов
 
Back
Top