Паразитните мисли

[astral]

Умът сам движи своя свят... така поне изглежда. Мислите идват и си отиват, но само ако решим да ги пуснем.

Понякога вместо да пуснем паразитна мисъл, решаваме да я задържим и да я доразвием. Тя от своя страна вижда, че ѝ се обръща внимание и решава да поостане. След известно време ѝ става скучно сама, и кани някой свой другар от своя вид.

И така, умът ни е запълнен с другари на първата паразитна мисъл, която сме решили да съдържим в ума си.

Паразитното мислене не може да бъде премахното, не може да се води война с него. Можем само да започнем да мислим по-чисто и колелото ще се завърти отново.

 

[Владислав]

С волеви усилия и осъзнаване човек може да спре да "премисля" мислите, които ти наричаш паразитни, аз лично си ги наричам "лоши" мисли.

Техният произход не винаги идва от нашето лично информационно поле, понякога са ни целенасочено изпратени, понякога пък просто ги долавяме от чужди (на същество или място) информационни полета. Може да се каже, че понякога идват от демонични същества, но в крайна сметка не е важно от къде идват, по важното е да не кълвем на тях.

Лошите мисли са като кукичка, която ни се пуска и в последствие ние имаме правото и възможността да не ги захранваме/премисляме. За това се изисква самонаблюдение на вътрешният ни свят.

С времето, поне при мен, тези "лоши" мисли значително намаляха след като престанах да им се закачам на кукичката. Точно вчера ми дойдоха лоши мисли, аз ги хванах от началото, че са "лоши мисли" и аз съзнателно си/им казах "въобще не ми се занимава с вас" и те си отидоха. Колкото и леко наивно да звучи то при мен това работи.
Когато дойдат лоши мисли, не се опитвам съзнателно да ги заменя с добри мисли, отричайки и завоалирайки лошите мисли. В последствие, от самосебе си, се появяват неутрални или добри мисли.

Не всички лоши мисли могат да се класифицират, като "носещи нещо негативно" за мислещият ги, понякога са си правдиви има смисъл да се "премислят". Идеята ми е, че не трябва да има спонтанно отричане на всичко, което ни се струва на пръв поглед "лошо", това включва и мислите.

Ако повече хора осъзнаваха тази Свобода, която дава самонаблюдението и правото на осъзнат Избор за вътрешният ни свят, то Света щеше да е друг, ама ся каквото-такова, хич не ни е зле, има и по зле светове

Всеки човек, който съзнателно управлява мислите си в разгръщащ "добър" аспект, пряко влияе на всички информационни полета с които има някакъв досег.

Ти astral, опитваш ли се и успяваш ли да управляваш мислите си, а не те теб? Аз лично нямам 100% успеваемост.

 

[astral]

Благодаря за мнението.

Наричам ги паразитни, не защото са "лоши" или "добри". В един момент от развитието на вътрешния свят, "добрите" мисли също стават паразитни. От тях няма особен смисъл освен отърваване от по-нисшите паразитни мисли, но след като се отървем от тях, ще се наложи да се отървем и от тези, които сме използвали като инструмент за спасение - "добрите".

Най-добрия метод, който съм установил, че работи за тази цел е повтарянето на свещенни молитви или името на Бога. Така нареченият "Зикр" в Корана, непрестанното молене в Библията, и повтарянето в Бхагавад Гита (и не само там).

Коран Сура Ал-Ахзаб (33:41)
„О, вярващи, споменавайте Аллах с често споменаване (зикр).“

В Библията - Първо послание до солунците 5:17
„Непрестанно се молете.“

Бхагавад Гита 8:7
„Затова помни Ме по всяко време и се сражавай. Посветил на Мен ума и разума си, без съмнение ще дойдеш при Мен.“

Непрекъснато се старая да очиствам съзнанито си, но в никакъв случай не бих си позволил да кажа, че успявам. Дори и привидно да мисля, че успявам - не е истина. За 100% успеваемост не може и да се говори. Много съм далеч.

 

[Владислав]

повтарянето на свещенни молитви или името на Бога

Да споделя, че според моите разбирания свещеността на молитвата не е в конкретни думи, а в чистотата и искреността на молещият се. Аз лично всеки ден се "моля", спонтанно, но не с определени думи, а както ми дойде на момента. Дори като се замисля, не гледам на това като на молитва точно, а по скоро на "разговор с Бога".

Какво имаш предвид под "името на Бога"?

Дори и привидно да мисля, че успявам - не е истина.

Защо да не е истина? Пътят към Бога е дълбок и многопластов и всяка моментна истина на следващото ниво ни изглежда като да сме се били временно в заблуда преди това. Мисълта ми е, че ако успяваш то имаш видими и осезаеми резултати, които може да наблюдаваш във вътрешният си свят.

_________

Хубаво казваш за добрите и лошите мисли, че и двете са вид заблуда и ограничение, защото реалното "сливане с Бог" се случва през тоталното отхвърляне на мислите и отиване отвъд тях, отвъд подсъзнанието, и тогава навлизаме в Абстрактното мислене на Бога, но това е труден за понасяне от чисто човешка гледна точка процес, защото те откъсва от човешката същност, разбирания и усещания. Поне при мен така се е получавало, но не при всеки е така.

За това аз лично практикувам това цялостно отхвърляне на всички мисли само от време на време и го приемам като "време е което се посвещавам на Бог", което е различно от "време за молитва".
Като аз си нямам точен час за тези неща, а по скоро ми идват спонтанно и непредизвикани волево, част са си от моето ежедневие.

 

[astral]

Какво имаш предвид под "името на Бога"?

За всеки е различно, едни използват Аллах, други Кришна, трети - Всевишни, четвърти ОМ, пети просто Бог, Отче/Отец. Аз лично използвам в молитвите си името Исус Христос.

Защо да не е истина? Пътят към Бога е дълбок и многопластов и всяка моментна истина на следващото ниво ни изглежда като да сме се били временно в заблуда преди това. Мисълта ми е, че ако успяваш то имаш видими и осезаеми резултати, които може да наблюдаваш във вътрешният си свят.

В момента, в който си мислиш, че си напреднал вече си в грешка.

 

[Владислав]

В момента, в който си мислиш, че си напреднал вече си в грешка.

За да мислиш дали си напреднал или назаднал трябва да се сравняваш спрямо нещо. Ако не се сравняваш, не мериш, не оценяваш, то тогава няма загуба и няма печалба. Остава само Дао.

 

[ModeX]

Мислите нямат граници и очертания, трудно е да се каже кога дадена мозъчна активност може да се нарече мисъл. Различните автори разделят мисловните потоци по различен начин и това често води до объркване когато се дискутира темата, защото няма универсална рамка и всеки разбира понятията по свой си начин. Затова ще се опитам да споделя моето виждане по максимално обективен начин.

Паразитните/смущаващи/натрапливи мисли могат да бъдат измерени като дисхармонични бета вълни. На осцилатор биха изглеждали като неравномерна амплитуда. За да се издигнем над тях и да придобием силата да ги променим, просто трябва да си отместим съзнанието от тях, така че преобладаващите мозъчни вълни да станат алфа/тета. В това състояние, ако съумеем да не заспим и ако все пак запазим част от аналитичения ум, можем да действаме и сами да преработим смущаващите мисли. Това е форма на медитация и терапевтична работа.

Когато излезем от този дълбок релакс и преминем отново в ежедневно състояние с преобладаващи бета вълни на ума, бившите натрапливи мисли вече няма да ги усещаме като смущаващи, защото са с променени качества, възможно е дори да отворят пътища към нови вдъхновения ако решим да ги анализираме отново.