Поговорки
- Thread starter Дедек
- Start date
В края на седмицата желанието за работа силно намалява. Въпреки че в началото на седмицата направо липсва.
Ако не може да намерите своята половинка, започнете с четвъртинки.
По-добре да плачеш при психолога, отколкото да се смееш при психиатъра...
И най-малкото деколте е за предпочитане пред полото.
Всички разводи започват с думите "Хайде да се оженим!".
След смъртта - всички сме земляци.
Ако не може да намерите своята половинка, започнете с четвъртинки.
По-добре да плачеш при психолога, отколкото да се смееш при психиатъра...
И най-малкото деколте е за предпочитане пред полото.
Всички разводи започват с думите "Хайде да се оженим!".
След смъртта - всички сме земляци.
М
Мортиша
Гост
Всички пътища на света водят към сърцето на воина ; той се глурва без колебание в реката от страсти , която пресича целия му живот.
Воинът знае , че е свободен да избере какво да пожелае ; той взема решенията си смело ,независимо и – понякога – с известна доза лудост.
Приема своите страсти и ги изживява пълноценно. Знае , че не е нужно да подтиска стремежа си към нови завоевания ; те са част от живота и доставят радост на всички , които участват в тях .
Той обаче никога не губи от поглед трайните неща и връзките , заздравени от времето .
Воинът умее да различава преходното от устойчивото.
Воинът на светлината не разчита само на собсвените си сили ; използва също така и енергията на противника си.
В началото на битката той не разполага с нищо друго освен с ентусиазма си и с ударите , които е усвоил , докато е тренирал ; сражавайки се обаче , открива , че ентусиазма и тренировките не са достатъчни : нужен е опит.
И тогава той отваря сърцето си за Вселената и моли Бог да го вдъхнови , така че всеки удар на врага да се превърне за него в урок по защита .
Другарите му отбелязват : ,, Колко е суеверен ! излезе от битката , за се моли . Бои се от ловкостта на противника . “
Воинът не отвръща на тези провокации. Знае , че без вдъхновение и опит никоя тренировка няма да даде резултат.
Воинът знае , че е свободен да избере какво да пожелае ; той взема решенията си смело ,независимо и – понякога – с известна доза лудост.
Приема своите страсти и ги изживява пълноценно. Знае , че не е нужно да подтиска стремежа си към нови завоевания ; те са част от живота и доставят радост на всички , които участват в тях .
Той обаче никога не губи от поглед трайните неща и връзките , заздравени от времето .
Воинът умее да различава преходното от устойчивото.
Воинът на светлината не разчита само на собсвените си сили ; използва също така и енергията на противника си.
В началото на битката той не разполага с нищо друго освен с ентусиазма си и с ударите , които е усвоил , докато е тренирал ; сражавайки се обаче , открива , че ентусиазма и тренировките не са достатъчни : нужен е опит.
И тогава той отваря сърцето си за Вселената и моли Бог да го вдъхнови , така че всеки удар на врага да се превърне за него в урок по защита .
Другарите му отбелязват : ,, Колко е суеверен ! излезе от битката , за се моли . Бои се от ловкостта на противника . “
Воинът не отвръща на тези провокации. Знае , че без вдъхновение и опит никоя тренировка няма да даде резултат.
М
Мортиша
Гост
Имало двама фермери. Всеки от тях притежавал нива, която можел да обработва сам, без чужда помощ. Но това отнемало цялото им време и те се трудели усилено, за да пожънат реколтата. И двамата фермери вярвали в Бог и почитали земята както подобава. Това създавало добро сътрудничество със Земята и те били възнаграждавани с добра реколта всяка година, и можели да изхранват себе си и семействата си. Една част от пожънатата пшеница използвали за себе си, а друга продавали на пазара, за да си осигурят продукти и изобилие. Живеели добре.
Един ден на нивите им се появил човек, който твърдял, че носи послание от Бог. И двамата фермери се заинтересували и изслушали внимателно съобщението: вестителят им казал, че били сърдечно обичани и че благодарение на усилената си работа били спечелили силата да увеличат десетократно реколтата си! Това бил техният подарък и сега притежавали силата да го осъществят. За да задействат новата сила, те трябвало само да пречистят старата пшеница, която растяла на нивите им. Трябвало да я стъпчат на земята, без да оставят нито стрък. Освен това трябвало да потърсят корените на плевелите и паразитите и да изхвърлят всички замърсители. Когато свършели, трябвало веднага да засеят нова реколта. В очакване на тяхната сила, вестителят им казал, че Бог сменял сезоните, осигурявал повече слънце и дъжд според нуждата и ги предпазвал от суша... като преподреждал компонентите на земеделието такова, каквото го познавали те, за да улесни използването на тяхната нова дарба.
Но това се случило през онова време от годината, когато предстояла жътвата. И двамата фермери имали високи класове, готови за рязане и продаване на пазара, което щяло да осигури препитанието им за цялата следваща година и щяло да им донесе парите, необходими за купуване на семена за следващата сеитба. И двамата фермери се колебаели да унищожат узрялата си реколта и да загубят сигурността си за следващия сезон. В края на краищата, какво лошо имало да я пожънат и да приложат новата сила по-късно? Това зърно, макар да било старо, било почти готово, а сеитбата била безсмислена по това време на годината. Всеки земеделец знаел, че семената нямало да поникнат сега.
Първият фермер разказал на семейството си за посланието и поискал съвета на близките си. След като обмислили чутото от вестоносеца, той и семейството му решили, че Бог не би им навредил, затова земеделецът унищожил узрялото живо по посочения начин и го стъпкал на земята. Пречистил почвата от всички плевели, изхвърлил ги внимателно и веднага засял отново нивата си.
Вторият фермер не повярвал на вестоносеца и се приготвил да пожъне реколтата както обикновено.
Малко след това започнали големи дъждове. Това стреснало и двамата земеделци, тъй като по това време на годината никога не валяло. Дъждът напоил посевите на първия фермер и удавил класовете на втория. След това задухал вятър, какъвто никога дотогава не било имало. Пшеницата на първия земеделец тъкмо покълвала благодарение на дъжда, затова вятърът не навредил. А онази част от реколтата на втория фермер, която се била спасила от проливните дъждове, била прекършена от вятъра.
Станало така, че пшеницата на първия фермер израснала в изобилие и с височина, за каквато той никога не бил и мечтал, и той се радвал безмерно на своята нова сила да жъне богата реколта... точно както бил предсказал вестителят. Вторият фермер изгубил старата си реколта и трябвало да изчака времето, когато можел да се ориентира към новите сезони и да посее следващата реколта, като се тревожел и притеснявал от новите, непредсказуеми промени в годишните времена.
Скъпи мои, какъв стар багаж внасяте в новата енергия, който би ви попречил да овладеете силата си? Протегнете ръка в сърцевината на вашия страх и измъкнете наградата... и продължете напред с живота си. Време е.
Един ден на нивите им се появил човек, който твърдял, че носи послание от Бог. И двамата фермери се заинтересували и изслушали внимателно съобщението: вестителят им казал, че били сърдечно обичани и че благодарение на усилената си работа били спечелили силата да увеличат десетократно реколтата си! Това бил техният подарък и сега притежавали силата да го осъществят. За да задействат новата сила, те трябвало само да пречистят старата пшеница, която растяла на нивите им. Трябвало да я стъпчат на земята, без да оставят нито стрък. Освен това трябвало да потърсят корените на плевелите и паразитите и да изхвърлят всички замърсители. Когато свършели, трябвало веднага да засеят нова реколта. В очакване на тяхната сила, вестителят им казал, че Бог сменял сезоните, осигурявал повече слънце и дъжд според нуждата и ги предпазвал от суша... като преподреждал компонентите на земеделието такова, каквото го познавали те, за да улесни използването на тяхната нова дарба.
Но това се случило през онова време от годината, когато предстояла жътвата. И двамата фермери имали високи класове, готови за рязане и продаване на пазара, което щяло да осигури препитанието им за цялата следваща година и щяло да им донесе парите, необходими за купуване на семена за следващата сеитба. И двамата фермери се колебаели да унищожат узрялата си реколта и да загубят сигурността си за следващия сезон. В края на краищата, какво лошо имало да я пожънат и да приложат новата сила по-късно? Това зърно, макар да било старо, било почти готово, а сеитбата била безсмислена по това време на годината. Всеки земеделец знаел, че семената нямало да поникнат сега.
Първият фермер разказал на семейството си за посланието и поискал съвета на близките си. След като обмислили чутото от вестоносеца, той и семейството му решили, че Бог не би им навредил, затова земеделецът унищожил узрялото живо по посочения начин и го стъпкал на земята. Пречистил почвата от всички плевели, изхвърлил ги внимателно и веднага засял отново нивата си.
Вторият фермер не повярвал на вестоносеца и се приготвил да пожъне реколтата както обикновено.
Малко след това започнали големи дъждове. Това стреснало и двамата земеделци, тъй като по това време на годината никога не валяло. Дъждът напоил посевите на първия фермер и удавил класовете на втория. След това задухал вятър, какъвто никога дотогава не било имало. Пшеницата на първия земеделец тъкмо покълвала благодарение на дъжда, затова вятърът не навредил. А онази част от реколтата на втория фермер, която се била спасила от проливните дъждове, била прекършена от вятъра.
Станало така, че пшеницата на първия фермер израснала в изобилие и с височина, за каквато той никога не бил и мечтал, и той се радвал безмерно на своята нова сила да жъне богата реколта... точно както бил предсказал вестителят. Вторият фермер изгубил старата си реколта и трябвало да изчака времето, когато можел да се ориентира към новите сезони и да посее следващата реколта, като се тревожел и притеснявал от новите, непредсказуеми промени в годишните времена.
Скъпи мои, какъв стар багаж внасяте в новата енергия, който би ви попречил да овладеете силата си? Протегнете ръка в сърцевината на вашия страх и измъкнете наградата... и продължете напред с живота си. Време е.
U
utro
Гост
Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири. Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности - Буда
U
utro
Гост
Ха! Каква съм "проницателна".
Още преди да съм прочела твоето откритие,си знаех,че го има този момент...
И понеже не ме бива аз да ги съчинявам...малко чужди бисери...
Критикът трябва да знае всичко, а за останалото да се досеща
Марсел Пруст
Човек ще стане по-добър, тогава, когато му покажете какъв е
Антон Павлович Чехов
U
utro
Гост
Съгласих се! Приема се!
Или още...ако искаш да изкараш лошото от човека,изкарай му доброто.
Ласкателството е като нарисувано оръжие - привидно хубаво, а полза никаква.
Питагор
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина
Катон
Или още...ако искаш да изкараш лошото от човека,изкарай му доброто.
Ласкателството е като нарисувано оръжие - привидно хубаво, а полза никаква.
Питагор
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина
Катон
М
Мортиша
Гост
"Както всяка вечер..и тази..Томи ЧУКАЛАТА чукат на вратата.."
Стивън Кинг
Стивън Кинг
P
praiseyou
Гост
Sine Wave Zero said:
Не би ли трябвало слелия се Мъдрец да се чувства Цялостен, а не сам ?
B
BaDBluEeYeS
Гост
Много погрешни стъпки са направени от седене.
P
praiseyou
Гост
По-късно ще направиме една тема "Хрумвания" 
М
Мортиша
Гост
i mnogo greshki ne sa dopusnati ot nepravene... :09:BaDBluEeYeS said:
-kvo pravish?
-nishto,che za po-lesno... :04:
P
praiseyou
Гост
"Който гроб копае другиму, сам пада в него"
М
Мортиша
Гост
когато личните пространства са компактни
и с няколко жеста събираш багажа в куфар
с лекота пренасяш себе си навсякъде
нагъваш се, прибираш се и тръгваш
и с няколко жеста събираш багажа в куфар
с лекота пренасяш себе си навсякъде
нагъваш се, прибираш се и тръгваш
B
BaDBluEeYeS
Гост
Най-трудно е да се научиш да прикриваш сълзите с усмивка.
