Растяща душа
Светлоносец
Като ученичка много се интересувах от Индия. Учителката ми по старогръцки и латински ми препоръчваше литература. Не помня вече точно как, дали чрез нея, или сама, но попаднах на творчеството на индийския писател, философ, поет Рабиндранат Тагор. Още от първите прочетени негови думи се влюбих в стила му и в лекотата, с която говори за важните неща. Докоснеш ли се до неговия свят, потъваш в друга реалност.
Много са произведенията, които ме впечатлиха - стихосбирките "Залутани птици", "Гитанджали", романът "Гора". Но едно стихотворение ми е любимо и го споделям с вас.
~ 12 ~
Пътешествието ми е продължително и далечно.
Аз излязох с колесницата на първата виделина и преминах през пустините на много светове, оставяйки следите си върху не една звезда и планета.
Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е изкуството, което води до онази крайна простота на една мелодия.
Пътешественикът ще почука най-напред по всички чужди порти, за да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, за да намери най-накрая своята най-вътрешна светиня.
Моите очи се скитаха на шир и длъж, преди да ги затворя и да кажа: „Ти си тук!"
Вопълът, въпросът „О, къде?", се стапя в сълзите на хиляди потоци и залива цялата земя с потопа на безбрежната увереност: „Аз съм!"
Много са произведенията, които ме впечатлиха - стихосбирките "Залутани птици", "Гитанджали", романът "Гора". Но едно стихотворение ми е любимо и го споделям с вас.
~ 12 ~
Пътешествието ми е продължително и далечно.
Аз излязох с колесницата на първата виделина и преминах през пустините на много светове, оставяйки следите си върху не една звезда и планета.
Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е изкуството, което води до онази крайна простота на една мелодия.
Пътешественикът ще почука най-напред по всички чужди порти, за да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, за да намери най-накрая своята най-вътрешна светиня.
Моите очи се скитаха на шир и длъж, преди да ги затворя и да кажа: „Ти си тук!"
Вопълът, въпросът „О, къде?", се стапя в сълзите на хиляди потоци и залива цялата земя с потопа на безбрежната увереност: „Аз съм!"
