Стихотворение

[Ангел]

Дъждът се лееше като из ведро.
Отворих портата
и видях насред двора
една глупава Охлювка.

Казвам ѝ: — Я се виж,
та ти се мокриш в локвата.
А тя ми отвърна:
— Това е само отвън…

А вътре в мен е пролет,
денят е чудесен! —
отговори ми тя
от тясната си черупка.

Казвам: — Навсякъде е мрак,
не може да се спасиш от студа!
А тя в отговор: — Дреболия.
Това е само отвън…

А вътре в мен е уют:
разцъфтяват рози,
чудни птици пеят
и блестят водни кончета!

— Е, седи си сама със себе си! —
казах аз с усмивка.
И се сбогувах със смешната,
глупава Охлювка.

Дъждът отдавна спря.
Слънцето — над половин свят…
А вътре в мен е тъмно,
студено и влажно.

Андрей Усачов

–––

Дождик лил, как из ведра...
Я открыл калитку
И увидел средь двора
Глупую Улитку.

Говорю ей: — Посмотри,
Ты ведь мокнешь в луже.
А она мне изнутри:
— Это ведь снаружи…

А внутри меня весна,
День стоит чудесный! —
Отвечала мне она
Из скорлупки тесной.

Говорю: — Повсюду мрак,
Не спастись от стужи!
А она в ответ: — Пустяк.
Это ведь снаружи…

А внутри меня уют:
Расцветают розы,
Птицы дивные поют
И блестят стрекозы!

— Что ж, сиди сама с собой! —
Я сказал с улыбкой.
И простился со смешной
Глупенькой Улиткой.

Дождь закончился давно.
Солнце — на полмира…
А внутри меня темно,
Холодно и сыро.

Автор: Андрей Усачёв