ВИл
При Огнището
Знанието е Едно, но всеки човек умее да пречупва Светлината през своята призма. Вярвам, че всички учения - било то религиозни, философски или научни - водят до една и съща изходна точка. Намирам за изключително любопитно да откривам едно и също познание разглеждано в различни епохи от различни краища по света. Моята истина е, че в дълбочина знанието се подкрепя и обогатява, а не се самоизключва.
Живеем във време на инволюция, което е част от цикъла, но за това по-късно. Хубаво е на някои неща да се даде изява, за да знаем къде всъщност се намираме и още по-важното, да намираме истината за себе си сами, а не да чакаме някой друг да ни я каже. С това заявявам, че всеки, който възнамери да прочете това, трябва да изучи този код сам чрез себе си, за да го разбере истински, а не да се осланя на използваните от мен или чиито и да е било други думи. С удоволствие бих задълбала в темата, но ще оставя есенцията такава, каквато е, за да позволя на читателя да я преживее.
Сега по същество, че няма време.
Един Вселенски цикъл трае милиарди човешки години. През това време следват толкова разгръщания, че числото граничи с безграйността.
Но, откъде тръгва всичко? Оттам, където присъства онова, което умът не може да си представи. Там няма мрак, защото за да има мрак е нужна светлина. Такава не присъства, но и двете същевременно са валидни. Там няма тишина, защото за да има тишина е нужен шум. Такъв не присъства, но и двете са същевременно валидни. Каквото и да кажем ще са приказки за лека нощ. Потопете се в тези приказки, насладете им се, но знайте, че всичко е във вашето въображение. В контекста ще се наложи да го споменаваме, затова нека го наречем Началото и да го обозначим с 0.
Тази 0, този кръг, осветява 1, което е част от самата 0. От тук 1 отразява себе си 1+1, за да даде ново проявление, а именно структурата на първоначалната идея. Много е важно да се отбележи, че тук се заражда дуализмът, но във форма, която ние не познаваме.
Преди да продължим ще използваме точката като олицетворение на 1, която отразява себе си и чертае линия. Така в кръга стои тази линия, която е 1 и нейното отражение или 2 (1+1).
От 1 и 2 или от линията (1 и нейното отражение) се поражда следващата точка 3. Тя затваря триъгълника, завършва структурата, но тази структура още е напълно ефирна. За да се материализира, чрез 3 се спуска още една точка, с която триъгълникът вече не е един "двуизмерен обект", а жив и действащ механизъм (може да бъде разглеждан като квадрат, но не се ограничава до). Структурата се затваря.
Именно тук стои нашият дух, който по-късно ще слезе, за да преживява това, което наричаме Земен живот. Или именно в 3 стои Духа, а 4 е стълбата, която ще позволи на Духа да слезе и да преживява. Или духа е затворен в матрицата. Или триъгълникът е в квадрата и преживява него.
В момента имаме една нова цялостна структура. В нея се спуска и нов център - 5, който ще позволи еволюция чрез изживяването. Може да се разглежда (но не се ограничава до) като пентаграма. Това е ключов момент за Духа, който осъзнава Духа и структурата. Всичко е в непрестанно движение. Имаме два работещи триъгълника. Единият сочи нагоре и олицетворява духа, а другият - надолу и олицетворява материята. В пресечната им точка се поражда 6, което е балансът между това, което е горе и това, което е долу.
Чрез съюза на квадрата с тригълника се проявяват първите проявени или 4+3=7. Те са седемте свята, чрез които ние преживяваме. Числото 7 се разглежда и в човешкия механизъм като следва същите функции описани до момента.
7 строи, изгражда, еволюира. Когато тя бива проявена, с нея се поражда и още една точка, която ще олицетворим с 8. Това число 8 е именно "откъснатата" част от 7, която действа чрез свои сили. Тя е взаимовръзката, чрез която 7 изгражда и еволюира, но тя е и точният противовес на това, тоест разпада, който следва законите на причината и следствието. Това е 4, което отразява себе си. Или матрица, която отразява себе си до безкрайност. 8 е безпощадната сила на матрицата 4. Духът трябва да премине оттам, за да пречисти себе си и да може да достигне до 9. 9 е именно Духът 3, който се умножава сам по себе си. Там формата се разтваря, за да премине на следващото стъпало. Там всичко, което Духът е натрупал по пътя си, трябва да бъде оставено, за да достигне освобождение.
След като 9 остави формата си, тя се разгръща в 10. Това е краят на еволюционния цикъл 1+2+3+4=10. Това е моментът на постигнато съвършенство. Духът е слезнал в най-грубата материя и се е изкачил обратно.
За да се завърши пълният Вселенски цикъл, 10 трябва да мине през всички ъгли на квадрата 4. Тук се умножава Духа с Материята 3×4. Тук се преминава към абсолютно сливане и интегриране. Така се поражда 12. Това число носи в себе си цялото познание. В 12 са всички Космически закони, които трябва да бъдат овладяни. (Това са 12-те архетипа в астрологията, които са преминали през своя кармичен път и са оставили формата си.) Тогава 12 се разпада - квадратът 4 се връща в триъгълника 3, триъгълникът се разпада също до своята 1+1, докато и самото отражение не изчезне. Накрая остава само точката, която също угасва. Но 12 не регресира, а се връща в 0, за да бъде проявена нова точка с целия натрупан опит, който ще се прояви в нов цикъл. (12×12=144)
За да разберем по-ясно как се проявява движението на всичко описано тук и за да не го разглеждаме като прости форми, ще задам още едно нужно уравнение. Отново, няма да навлизам в сложни форми, а ще дам суровата механика.
По-рано написах, че от 7 се пораждат първите проявени, тоест 7 е пълната проява на материята. Има 7 лъча, 7 октави, 7 коренни раси, 7 планетарни вериги, 7 принципа на човека, 7 дни в седмицата и т.н. и т.н. Целият Космос е изграден от 7. Първите 7 са именно тези начала, от които всеки излъчва свои собствени 7 поднива. Или 49 илюзии 7×7, през които трябва да еволюира Духа. Ако Духът се потопи в някоя от тези 49 илюзии, той остава там. Важно е да се отбележи, че всяка част от 49-те илюзии има свои 7 поднива. Тук стигаме до безкрайността, където новите 49 може да бъдат разделени на нови 7 части и така до безкрайност. По този начин навлизаме още по-дълбоко в самата материя, но и се отдалечаваме все повече от Първоначалната точка. Затова ще се върнем на 49, за да покажем единствено как тази илюзия работи и да разберем колко всеобхватно е проявлението, но няма да се увличаме в подробности, които ще ни отдалечат все повече от мястото, към което сме тръгнали и накъдето отиваме.
(Добавям кратко допълнение, че ние в момента се намираме в 5-та Коренна Раса.)
С това затварям тайния код, чрез който цялата Вселена (в която се намираме) и цялото Проявление (в което се намираме) работи.
Живеем във време на инволюция, което е част от цикъла, но за това по-късно. Хубаво е на някои неща да се даде изява, за да знаем къде всъщност се намираме и още по-важното, да намираме истината за себе си сами, а не да чакаме някой друг да ни я каже. С това заявявам, че всеки, който възнамери да прочете това, трябва да изучи този код сам чрез себе си, за да го разбере истински, а не да се осланя на използваните от мен или чиито и да е било други думи. С удоволствие бих задълбала в темата, но ще оставя есенцията такава, каквато е, за да позволя на читателя да я преживее.
Сега по същество, че няма време.
Един Вселенски цикъл трае милиарди човешки години. През това време следват толкова разгръщания, че числото граничи с безграйността.
Но, откъде тръгва всичко? Оттам, където присъства онова, което умът не може да си представи. Там няма мрак, защото за да има мрак е нужна светлина. Такава не присъства, но и двете същевременно са валидни. Там няма тишина, защото за да има тишина е нужен шум. Такъв не присъства, но и двете са същевременно валидни. Каквото и да кажем ще са приказки за лека нощ. Потопете се в тези приказки, насладете им се, но знайте, че всичко е във вашето въображение. В контекста ще се наложи да го споменаваме, затова нека го наречем Началото и да го обозначим с 0.
Тази 0, този кръг, осветява 1, което е част от самата 0. От тук 1 отразява себе си 1+1, за да даде ново проявление, а именно структурата на първоначалната идея. Много е важно да се отбележи, че тук се заражда дуализмът, но във форма, която ние не познаваме.
Преди да продължим ще използваме точката като олицетворение на 1, която отразява себе си и чертае линия. Така в кръга стои тази линия, която е 1 и нейното отражение или 2 (1+1).
От 1 и 2 или от линията (1 и нейното отражение) се поражда следващата точка 3. Тя затваря триъгълника, завършва структурата, но тази структура още е напълно ефирна. За да се материализира, чрез 3 се спуска още една точка, с която триъгълникът вече не е един "двуизмерен обект", а жив и действащ механизъм (може да бъде разглеждан като квадрат, но не се ограничава до). Структурата се затваря.
Именно тук стои нашият дух, който по-късно ще слезе, за да преживява това, което наричаме Земен живот. Или именно в 3 стои Духа, а 4 е стълбата, която ще позволи на Духа да слезе и да преживява. Или духа е затворен в матрицата. Или триъгълникът е в квадрата и преживява него.
В момента имаме една нова цялостна структура. В нея се спуска и нов център - 5, който ще позволи еволюция чрез изживяването. Може да се разглежда (но не се ограничава до) като пентаграма. Това е ключов момент за Духа, който осъзнава Духа и структурата. Всичко е в непрестанно движение. Имаме два работещи триъгълника. Единият сочи нагоре и олицетворява духа, а другият - надолу и олицетворява материята. В пресечната им точка се поражда 6, което е балансът между това, което е горе и това, което е долу.
Чрез съюза на квадрата с тригълника се проявяват първите проявени или 4+3=7. Те са седемте свята, чрез които ние преживяваме. Числото 7 се разглежда и в човешкия механизъм като следва същите функции описани до момента.
7 строи, изгражда, еволюира. Когато тя бива проявена, с нея се поражда и още една точка, която ще олицетворим с 8. Това число 8 е именно "откъснатата" част от 7, която действа чрез свои сили. Тя е взаимовръзката, чрез която 7 изгражда и еволюира, но тя е и точният противовес на това, тоест разпада, който следва законите на причината и следствието. Това е 4, което отразява себе си. Или матрица, която отразява себе си до безкрайност. 8 е безпощадната сила на матрицата 4. Духът трябва да премине оттам, за да пречисти себе си и да може да достигне до 9. 9 е именно Духът 3, който се умножава сам по себе си. Там формата се разтваря, за да премине на следващото стъпало. Там всичко, което Духът е натрупал по пътя си, трябва да бъде оставено, за да достигне освобождение.
След като 9 остави формата си, тя се разгръща в 10. Това е краят на еволюционния цикъл 1+2+3+4=10. Това е моментът на постигнато съвършенство. Духът е слезнал в най-грубата материя и се е изкачил обратно.
За да се завърши пълният Вселенски цикъл, 10 трябва да мине през всички ъгли на квадрата 4. Тук се умножава Духа с Материята 3×4. Тук се преминава към абсолютно сливане и интегриране. Така се поражда 12. Това число носи в себе си цялото познание. В 12 са всички Космически закони, които трябва да бъдат овладяни. (Това са 12-те архетипа в астрологията, които са преминали през своя кармичен път и са оставили формата си.) Тогава 12 се разпада - квадратът 4 се връща в триъгълника 3, триъгълникът се разпада също до своята 1+1, докато и самото отражение не изчезне. Накрая остава само точката, която също угасва. Но 12 не регресира, а се връща в 0, за да бъде проявена нова точка с целия натрупан опит, който ще се прояви в нов цикъл. (12×12=144)
За да разберем по-ясно как се проявява движението на всичко описано тук и за да не го разглеждаме като прости форми, ще задам още едно нужно уравнение. Отново, няма да навлизам в сложни форми, а ще дам суровата механика.
По-рано написах, че от 7 се пораждат първите проявени, тоест 7 е пълната проява на материята. Има 7 лъча, 7 октави, 7 коренни раси, 7 планетарни вериги, 7 принципа на човека, 7 дни в седмицата и т.н. и т.н. Целият Космос е изграден от 7. Първите 7 са именно тези начала, от които всеки излъчва свои собствени 7 поднива. Или 49 илюзии 7×7, през които трябва да еволюира Духа. Ако Духът се потопи в някоя от тези 49 илюзии, той остава там. Важно е да се отбележи, че всяка част от 49-те илюзии има свои 7 поднива. Тук стигаме до безкрайността, където новите 49 може да бъдат разделени на нови 7 части и така до безкрайност. По този начин навлизаме още по-дълбоко в самата материя, но и се отдалечаваме все повече от Първоначалната точка. Затова ще се върнем на 49, за да покажем единствено как тази илюзия работи и да разберем колко всеобхватно е проявлението, но няма да се увличаме в подробности, които ще ни отдалечат все повече от мястото, към което сме тръгнали и накъдето отиваме.
(Добавям кратко допълнение, че ние в момента се намираме в 5-та Коренна Раса.)
С това затварям тайния код, чрез който цялата Вселена (в която се намираме) и цялото Проявление (в което се намираме) работи.
Редактирано:
