"Добродетели не водят до възгордяване, обаче това, което е психологията е твърдо доказано, че води, е властта. Има чудесна книга на тази тема."
Цитатът е от темата Добродетелите на Дявола. В него имах предвид книгата на Тери Прайс Leadership Ethics: An Introduction (Особено главата Power and Self-Interest). Книгата е доста известна и е учебник по бизнес етика
Авторът разглежда властта не просто като социален инструмент, който въздейства върху другите хора, а като сила, която има огромен потенциал да променя съзнанието на самия властимащ. Прайс казва, че властта отслабва външните ограничения - което води до това, че човек започва да прави изключения за себе си, изкривява моралната му преценка и поражда чувство за превъзходство (тоест възгордяване). Тези негови идеи се срещат и в книгите му Understanding Ethical Failures in Leadership (по-академична) и Leadership and the Ethics of Influence
Прайс подчертава, че всички тези промени не стават рязко, а почти незабележимо. Като начало, властта намалява способността за емпатия. Хората във властови позиции започват да възприемат останалите не като равни на себе си личности, а като средства или ресурси. Така моралната чувствителност отслабва
Второ, властта изкривява самопреценката. Липсата на реалистична обратна връзка води до надценяване на собствените способности. Прайс отбелязва, че хората на власт като правило са обект на много подмазване и ласкателства, което им създава илюзия за вечна правота и по-голяма от реалната значимост. Това е почвата, върху която се развива възгордяването. Човек започва да вярва, че не просто е в позиция да взема решения за благото на групата, а придобива усещане за привилегированост и изключителност над другите
Трето, властта отслабва ограниченията. В обикновения живот поведението ни се регулира от социални норми, критика и възможни последствия. Властимащият обаче може да действа както намери за добре в ареала на своята власт, за него тези ограничения или не важат или са силно намалени. Той може да си позволи да взема решения по изцяло егоистични мотиви, без да го е грижа за някаква справедливост или за общото благо. Тъй като последствията не го засягат пряко, изкушението да се действа в собствен интерес и без морални задръжки може да бъде голямо
Всички тези процеси водят до възгордяване. То не е просто емоция, а състояние на съзнанието. Възгорделият се човек не търси истина, не търси кое е правилно, а само утвърждение на себе си. Властта затваря човека както емоционално, така и познавателно. В това Прайс вижда най-дълбоката морална вреда
Според Прайс, за властта е присъща тенденцията да разрушава морала на човека винаги, освен в случаите когато тази тенденция не бъде съзнателно ограничавана. Без самокритичност, без външни корективи и без усилие за запазване на човешка чувствителност, властта неизбежно води до възгордяване, следователно до морално отклонение. Този ефект го има винаги, но някои психологически типове са по-предразположени към това от други
Понятието власт не се ограничава до политиката или до най-високите управленски нива, а представлява изобщо отношения на влияние, които могат да съществуват в различни човешки взаимодействия. Тя може най-широко да се определи като способността на един човек или група да влияе върху решенията, действията или мисленето на други хора. В този смисъл власт има не само държавникът или лидерът на нация, но и родителят в семейството, учителят в класната стая, шефът на работното място. Прайс разглежда властта като непрекъснат спектър - от най-ниските нива на ежедневното влияние до най-високите форми на политическа и дори международна власт. Именно защото тя присъства навсякъде, нейните морални рискове също са универсални
(Това е само кратка анотация. Книгата я има в Амазон.)
Цитатът е от темата Добродетелите на Дявола. В него имах предвид книгата на Тери Прайс Leadership Ethics: An Introduction (Особено главата Power and Self-Interest). Книгата е доста известна и е учебник по бизнес етика
Авторът разглежда властта не просто като социален инструмент, който въздейства върху другите хора, а като сила, която има огромен потенциал да променя съзнанието на самия властимащ. Прайс казва, че властта отслабва външните ограничения - което води до това, че човек започва да прави изключения за себе си, изкривява моралната му преценка и поражда чувство за превъзходство (тоест възгордяване). Тези негови идеи се срещат и в книгите му Understanding Ethical Failures in Leadership (по-академична) и Leadership and the Ethics of Influence
Прайс подчертава, че всички тези промени не стават рязко, а почти незабележимо. Като начало, властта намалява способността за емпатия. Хората във властови позиции започват да възприемат останалите не като равни на себе си личности, а като средства или ресурси. Така моралната чувствителност отслабва
Второ, властта изкривява самопреценката. Липсата на реалистична обратна връзка води до надценяване на собствените способности. Прайс отбелязва, че хората на власт като правило са обект на много подмазване и ласкателства, което им създава илюзия за вечна правота и по-голяма от реалната значимост. Това е почвата, върху която се развива възгордяването. Човек започва да вярва, че не просто е в позиция да взема решения за благото на групата, а придобива усещане за привилегированост и изключителност над другите
Трето, властта отслабва ограниченията. В обикновения живот поведението ни се регулира от социални норми, критика и възможни последствия. Властимащият обаче може да действа както намери за добре в ареала на своята власт, за него тези ограничения или не важат или са силно намалени. Той може да си позволи да взема решения по изцяло егоистични мотиви, без да го е грижа за някаква справедливост или за общото благо. Тъй като последствията не го засягат пряко, изкушението да се действа в собствен интерес и без морални задръжки може да бъде голямо
Всички тези процеси водят до възгордяване. То не е просто емоция, а състояние на съзнанието. Възгорделият се човек не търси истина, не търси кое е правилно, а само утвърждение на себе си. Властта затваря човека както емоционално, така и познавателно. В това Прайс вижда най-дълбоката морална вреда
Според Прайс, за властта е присъща тенденцията да разрушава морала на човека винаги, освен в случаите когато тази тенденция не бъде съзнателно ограничавана. Без самокритичност, без външни корективи и без усилие за запазване на човешка чувствителност, властта неизбежно води до възгордяване, следователно до морално отклонение. Този ефект го има винаги, но някои психологически типове са по-предразположени към това от други
Понятието власт не се ограничава до политиката или до най-високите управленски нива, а представлява изобщо отношения на влияние, които могат да съществуват в различни човешки взаимодействия. Тя може най-широко да се определи като способността на един човек или група да влияе върху решенията, действията или мисленето на други хора. В този смисъл власт има не само държавникът или лидерът на нация, но и родителят в семейството, учителят в класната стая, шефът на работното място. Прайс разглежда властта като непрекъснат спектър - от най-ниските нива на ежедневното влияние до най-високите форми на политическа и дори международна власт. Именно защото тя присъства навсякъде, нейните морални рискове също са универсални
(Това е само кратка анотация. Книгата я има в Амазон.)
