Хенк Лийне е съвременен гностик, биологичен и духовен син на Ян Лийне, по-известен като Ян ван Рийкенборг, основател на Lectorium Rosicrucianum, международното училище на Златните розенкройцери. Срещнахме се с него в дома му в Озе, малко френско селце в Горен Прованс, само на няколко часа от Италия.
Но нека да продължим по ред. Преди около три години се свързахме с една от школите, възникнали около гностичното учение, Lectorium Rosicrucianum, която посещавахме усърдно, за да разберем нейните принципи, но още повече, за да наблюдаваме как те се прилагат на практика. Благодарение на това преживяване срещнахме хора с много редки качества, изненадващи със своята вътрешна честност и дух на споделяне.
Въпреки това, неутолената жажда за изследвания и някои дисонанси, с които се сблъскахме в начина, по който виждахме преподаването, структурирано от организацията като цяло, ни подтикнаха да се впуснем в „пътешествие“ обратно към източника, възможно най-близо до оригиналния източник на това училище, за да се опитаме да изясним как едно учение може действително да се развива или не, започвайки от корените, положени от първоначалните му говорители.
Проучването не беше толкова просто. Всъщност, докато в някои европейски страни Lectorium Rosicrucianum е добре позната организация и могат да се намерят много исторически сведения и източници относно нейното създаване и развитие – за добро или за лошо – в Италия тази организация е все още малко позната. Поради тази причина много малкото налична информация за нейния произход, еволюция и основатели се предоставя изключително от членове на самата организация и следователно в много отношения е неизбежно и разбираемо пристрастна.
Следователно нашето разследване се фокусира върху Холандия, Франция и Германия и именно от тези страни произлязоха най-сериозните и подробни доказателства, чрез лични (субективни) свидетелства и историческа информация, проверена от множество (обективни) източници. Документ от определен интерес – написан на немски език и редовно актуализиран – може да бъде изтеглен безплатно от
http://www.scribd.com/doc/200215/Lectorium-Rosicrucianum-Dossier-Rev-4 .
Нашият истински интерес обаче не беше да стигнем до неопровержима историческа истина, която от духовна гледна точка (= себепознание) би могла да се окаже толкова стерилна, колкото и здравословна измислица, а да започнем от първоначалните събития, за да изследваме смисъла на учението, което е дало началото на Международната школа на Златния Розенкройц.
Първият важен елемент, който се очерта от това проучване, беше, че основателят на Lectorium Rosicrucianum официално е определил, не много преди смъртта си, сина си Хенк Лийн за свой пряк и безспорен наследник, като допълнително е отдал този избор на изрична воля на Всемирното братство, с което е твърдял, че е в контакт.
През 1969 г. обаче, няколко месеца след смъртта на баща му, някои дългогодишни членове на училището обвиняват Хенк в сътрудничество с окултни сили, което го кара да напусне организацията. Хенк обаче продължава работата си другаде, необезпокояван, развивайки и актуализирайки, както твърди, ученията на баща си, за да отразяват времето, и ръководейки няколко малки изследователски групи в Холандия, Швеция, Германия и Франция.
И така, отидохме да се срещнем с Хенк и останахме при него два дни. Сега е на 87 години, но яснотата на ума му сякаш не е пострадала ни най-малко. Живее, потопен в зашеметяващ пейзаж, където планинският пейзаж сякаш се среща с морето, сливайки се в хармоничен ансамбъл от разнообразни животински и растителни видове.
В продължение на много години Хенк е живял на това място със съпругата си Миа, с която е споделял страстта (и мисията) на гностическия път, работейки върху богата поредица от публикации, някои от които са представени на уебсайта
http://henkenmialeene.org/ .
Съпругата му напусна този свят преди около 14 години и сега Хенк живее със семейството на сина си Арно, което се е преместило в това сюрреалистично провансалско място и също така е създало нещо като легло и закуска, благодарение на което всеки посетител може да намери гостоприемство и да избира между различни жилищни решения близо до основната къща, където в момента живеят семейство Лийнс (на снимката в статията можете да видите табелата на входа на имота, която може да бъде разгледана и на уебсайта
http://www.sivas.com/ ).
Със сигурност няма да е възможно да представим в тази статия изчерпателно и задълбочено всичко, което се появи през двата дни, но ще се опитаме да откроим основните моменти, около които беше структурирано своеобразно интервю/дискусия.
Хенк Лийн е човек, който не говори много, а посрещането му е просто и топло, което веднага показва готовността му да обсъжда всеки аспект от живота. Лекото ни безпокойство, че може да го обезпокоим, особено предвид напредналата му възраст, се разсейва за минути, когато той открито заявява, че никога не би си направил труда да обсъжда теми, които буквално са неговият живот.
„
Тук няма тайни “, казва той, показвайки ни дланите си веднага след като ни настанява.
Няколко думи, които веднага символизират неговото превъзходство над класическия
начин на действие на онези, които често се занимават с „духовност“, често обгръщащи учението си с мистерия и винаги отлагащи разкриването на тайните си за бъдещето и за по-дълбоки йерархични нива, точно като моркова, вързан за върха на пръчката и поставен пред магарето, за да го насърчи да следва пътя.
Първият въпрос, който му задаваме, се отнася до най-очевидните дегенерации, които е виждал, в сравнение с оригиналното учение, предадено от баща му, в сравнение с това, предлагано понастоящем от официалната организация, изградена около него (като се има предвид, че доколкото разбираме, неговите елементи на сравнение произтичат от свидетелства на студенти и бивши студенти на Лекториума, които с течение на времето са ходили – и все още ходят днес – да го посещават).
“
Freiheit ” ни отговаря, това е “
свобода ”.
Според него свободата е крайъгълният камък на истинската вътрешна работа, преди всичко лична и едва след това групова. Освен това нивото на съзнание (= степен на свобода) не може да се измери чрез определяне на йерархични рангове, които всъщност рискуват да подведат индивида да повярва, че съответстват на някакъв вид осъзнаване.
„
Едно е да говориш за свобода, а съвсем друго е да си свободен “, добавя той. Докато човек може да стане изключително изтънчен и умел с първата точка, въпросът става много по-деликатен с втората.
Според Хенк, както и при баща му, за да постигне свобода, човек трябва да се свърже с Братството (или Обединението), концепция, която рискува да бъде силно погрешно разбрана. Братството по никакъв начин не е обвързано с определена група, училище или религия. Контактът с Братството, както и с Истината, не трябва да се търси в или чрез другите, а единствено и изключително в самия себе си. То е нещо, което ни говори вътре в нас: „
В този момент, сега, когато сме се събрали, за да говорим за тези неща, Гнозисът е тук. Но Гнозисът може да говори на всеки от нас, независимо къде се намираме .“ Това състояние на съзнание може да бъде постигнато както от ученик в училище, така и от някой, който формално не се придържа към никаква духовна идеология.
Подчертаваме, че в много учения на инициационни ордени и школи често сме откривали факта, че не е възможно да се продължи по пътя без връзка с референтната група или организация (където очевидно главният герой на момента винаги се смята за божествено облагодетелстван). Той обаче категорично подчертава: „
Пътят не може да бъде поет само самостоятелно: той трябва да бъде “, без да се изключва ценността на споделеното търсене с другите.
За да бъде наистина животворяща и полезна за едно пътуване, една група трябва да гарантира максимална свобода в себе си: нейните членове трябва да бъдат свободни и да се чувстват свободни, като същевременно позволяват на другите да бъдат свободни. Но този вид свобода не е нещо, което може да се създаде с точни правила за поведение. Има много начини да се влияе на другите, често несъзнателно за тези, които ги практикуват. Самото чувство за принадлежност към духовен елит над другите или за чувство за формално обвързаност с определено ниво на съзнание е фина отрова, която бавно разяжда както самия човек, така и онези, чието одобрение получава.
В тази връзка Хенк цитира националното мото на Френската република: „
Свобода, равенство, братство “. Братството и следователно връзката с другите хора не е на първо, а на трето място. По същия начин, гаранцията за свобода винаги трябва да бъде поставена над всяка работа, в противен случай смелостта, необходима за поемане на духовен път, може да се превърне във фанатизъм. По този начин, йерархичната структура (= неравенство) се превръща в сериозна пречка за чистата духовност.
Духовният търсач в известен смисъл е като художник: продуктът на неговата интуиция не е нещо, което другите могат да преценят, защото се отнася изключително до неговата вътрешна същност. Поради тази причина Хенк препоръчва: „
Гностикът не трябва да се изтощава в търсене на нещо външно: той вече има всичко вътре в себе си .“
За да подчертае допълнително концепцията, Хенк свързва това със символа на змията, символ на свобода и мъдрост, противно на общоприетото схващане. Змията всъщност не представлява никакъв вид робство, поради което някои религии са я демонизирали от страх (повърхностно тълкувайки библейския текст), докато други са я поставили на царствено ниво (като египетската традиция, която я е поставяла на челото на короните на посветените).
Видът свобода, която Хенк сякаш внушава, както и дълбокото му присъствие, ни напомнят за посланието и фигурата на Кришнамурти. Не можем да не го попитаме какво мисли по този въпрос.
„
Да, същото е “, отговаря той лаконично, визирайки вида учение. В този момент един от нас коментира, че пътят, предложен от Кришнамурти, макар и дълбоко въздействащ, провокира известен страх поради произтичащото от него чувство на самота, докато подкрепата на училище или духовна организация може да осигури усещане за липса на изолация.
„
Но ти не си сам “, отговаря той без колебание. „
Току-що цитира Кришнамурти; ти си с него. Всяко учение, когато се живее напълно, поражда определена вибрация, която е самото учение. Да го живееш, във всеки един момент, означава да вървиш ръка за ръка с него, така че да не си сам. И тогава тук сте петима: малка група, а само от малки групи могат да възникнат велики неща .“
Като го чуваме да говори за Кришнамурти, си спомняме какво е написал баща му, Ян ван Рийкенборг, след като се е срещнал с него в Холандското лятно училище през 1933 г.: „
Розенкройцерската философия е потвърдена в учението на Кришнамурти. Неговият метод за освобождение несъмнено е различен и следователно е насочен към различни хора от тези, с които искаме да се свържем в момента. Но ние вярваме, че в бъдеще и двете развития ще могат да се свържат и обединят [наш превод, взет от
http://www.lectoriumrosicrucianum.org/ ].“ Несъмнено – поне от нашето впечатление – Хенк Лийн изглежда е изпълнил предсказанието на баща си в себе си.
Както вече споменахме, няколко месеца след смъртта на Рийкенборг (през 1968 г.), срещу Хенк внезапно е отправено неясно и неуточнено обвинение в окултизъм пред всички негови ученици по това време. С голямо достойнство, засвидетелствано не само от настоящия му разказ, но и от някои писма от онова време, Хенк се оттегля от Lectorium Rosicrucianum, за да продължи работата си другаде, както баща му е предсказал преди смъртта му. Около двеста ученици го последват в неговия избор, а много други се присъединяват към ученията му през следващите години. И до днес безброй хора и малки групи в цяла Европа са черпили вдъхновение от неговото творчество, макар и под различни имена и организации.
Нека тогава се опитаме да разберем мислите му относно обвинението в окултизъм.
„
Но какво е окултизъм? “, веднага отвърна той, без да чака отговор. „
Баща ми е давал много учения, водени от вътрешна интуиция: но дали е бил смятан за окултист през живота си? “ От подобна гледна точка, човек би могъл да предположи, че Исус Христос също е бил окултист!
Чрез някои размисли Хенк ни помага да разберем колко лесно е да използваме думи, за да демонизираме хора, които смятаме за неудобни (с право или не). Всъщност, дори днес има общи термини, използвани много лекомислено, за да класифицират негативно онези, които не са съгласни с нашите идеи: еретици, луди, комунисти, капиталисти и т.н.
Думата „окултно“ може да означава всичко или нищо; сама по себе си тя няма значение. Всяка чиста интуиция може да се тълкува отвън като произлизаща от окултни сили (= силно интензивни егоистични сили, умело прикрити като божествени характеристики), точно както всяко дегенериране на духа може да се тълкува като божествено откровение. По гностическия път никога не може да има съдии извън нас самите.
Сред многото анекдоти, които Хенк ни разказва за личния и обществения живот на баща си, един по-специално резонира възхитително с деликатната граница между концепцията за окултното и интуицията. По време на Втората световна война Рийкенборг има възможността да работи и медитира обширно върху астрологията, дотолкова, че когато възобновява публичните си лекции по темата, много хора го питат дали е напълно пиян от новите си теории, на което той отговаря: „
Съжалявам, господа, но аз съм въздържател, но в известен смисъл сте прави, пиян съм от идеи... “
Хенк иска да подчертае, че важното
е „да търсиш присъствие в себе си, да бъдеш присъстващ в себе си, да правиш и култивираш нещата с най-широката степен на съзнание, която човек е постигнал до този момент, живеейки ги интензивно, честно и без лъжи. В това няма нито добро, нито лошо: това, което сме, просто е. Нищо друго няма значение. Важното е никога да не кристализираме в каквато и да е позиция и винаги да сме готови да приветстваме по-широко състояние на съзнанието .“
След кратка почивка, се потопихме в настоящата организация на Лекториума и в тези, които все още се помнят като велики майстори, в допълнение към основателите Ян ван Рийкенборг и брат му Вилхелм Леене, а именно Катароз де Петри и Антонин Гадал. И тук нейният опит от първа ръка се оказва доста различен (много по-човешки и по-малко идеализиран) от историята, позната и разказана в организацията, потвърждавайки различните свидетелства, открити другаде (като например досието, цитирано в началото на статията). Въпреки че не желаем да навлизаме твърде дълбоко в тази тема, оставаме на разположение за всякаква допълнителна информация или дискусия, която може да поискате.
Хенк твърди, че винаги е бил изненадан, че почти никога не е бил споменаван в Лекториума; не защото би бил доволен, а защото намира за любопитно, че школа, която твърди, че е пазител на ученията на баща му, би се отрекла от официалния му наследник. Трябва да признаем, че тонът му изобщо не звучи полемично, а по-скоро сякаш подчертава за пореден път как слабостите и ограниченията на човешките личности могат да се крият зад добри намерения или духовни мотиви. Ето защо е важно никога сляпо и фидеистично да не се изоставяме на нещо външно за нас.
Именно по тази тема той споделя някои от своите размисли, първото от които се връща към концепцията за свобода: „
Който не работи за свобода, не работи .“ Хенк си спомня как баща му често е повтарял необходимостта винаги да бъдем отворени за промяна, дори когато тя може да не изглежда да отговаря на очакванията, но той поставя под въпрос факта, че подобна промяна е била приветствана от училището след смъртта на основателя. Тази точка би могла да бъде в много отношения смела и конструктивна отправна точка за размисъл, отвъд факта, че е негово лично мнение и опит.
Според него, наистина важното за всяко учение е това, което сме научили, никога да не се установява, а по-скоро да се движи напред, да остане живо. „
Ако мълчим, когато сме изправени пред нещо, което сме научили, без да се опитваме да го изживеем и да го предадем, ние участваме в неговата кристализация и му пречим да се разпространява и да допринася за нови преживявания и промени .“ Знанието трябва да се разгръща отвътре и да бъде изведено навън; то трябва да отваря вратите към нови знания, никога да не ги затваря. Единствената животворяща тишина е тази, необходима, за да разберем, да проникнем в самото учение, но след това тя трябва да бъде изведена навън, споделена. Това е истинският смисъл на служенето.
И така, решаваме да се задълбочим в една фундаментална концепция за много духовни доктрини: преображението. Както може би си представяме, Хенк се стреми преди всичко да възстанови яснотата и простотата там, където сложни предположения и идеализации са се натрупали с течение на времето. Преображението е състояние, което се проявява миг след миг, ако човек позволи на промяната, за която говорихме по-рано, да протече. Това не означава „
внезапно получаване на ново тяло и ново съзнание, а позволяване на съзнанието му да се разшири; и това разширяване може да се случи и чрез четене на книга, която ви резонира особено, или докато слушате някого .“ Накратко, няма ограничения.
„
Вратата, която се отваря към ново разбиране, което всъщност променя начина ни на виждане и преживяване на това нещо, е преобразяването .“ Това може да бъде преживяно от всеки по всяко време; няма смисъл да го чакаме в далечното бъдеще. Преобразяването е възможно във всеки момент и във всяка ситуация, но за да се случи тази възможност, трябва да бъдем „
отворени “ и да оставим настрана всякакви предразсъдъци. Ако решим да останем отворени, трябва да сме подготвени и за неочакваното, защото нищо не е сигурно. „
Зад неочакваното се крие разширяването на съзнанието, истинското преобразяване .“
Когато този подход към живота се разпростре върху всяко наше поведение и мисъл, превръщайки се ефективно в наш спонтанен
начин на действие във всяка област на съществуване, можем да говорим за постигане на пълна трансформация. Тази визия сякаш съвпада идеално с идеята за вътрешна революция, за която Кришнамурти често е говорил.
Хенк отново подчертава, че истинският изследовател е художник. Изкуството не може да бъде изучавано, не може да бъде изразено с думи, може само да бъде преживяно, усетено. „
Изкуството не е концепция, то е вибрация .“
Според неговото мислене, както и това на баща му преди него, трябва да внимаваме да не демонизираме духовните организации, но и не бива да ги идеализираме. В процеса на вътрешна духовна работа, религията, училищата, групите и традициите могат да бъдат важни в началото. „
Дори децата ходят на училище в ранна възраст: те трябва да се научат да четат, пишат и да използват числа. По същия начин духовният търсач първоначално се нуждае от подкрепа, той трябва да бъде воден във вътрешната си работа. Но когато узрее, когато почувства нещо друго в себе си да го зове, когато почувства, че е дошло времето, на какъвто и етап да се намира, той трябва да може да се откъсне от него, в противен случай училището му ще се превърне в негов затвор, без той да го осъзнава .“
На ум ми идва пасаж от последната работа на Иша Швалер де Любич: „
Знакът на Водолея, чието влияние започваме да усещаме, неудържимо подбужда индивидуализма. Дори народите и расите страдат от обратната реакция на това подбуждане, което се изразява чрез внезапно желание за независимост. И въпреки че стадният инстинкт на масите продължава да групира хората в партии – политически, социални или религиозни – сред индивида се развива критично чувство като инстинктивен бунт срещу предписаните доктрини. Тази нова ориентация – която масите преживяват като течение на противопоставяне на остарели концепции – се усеща от най-съзнателните същества като властна нужда да поемат лична отговорност при избора на своята посока и своите преживявания [наш превод, взет от книгата „Светлината на пътя“].“ Всъщност откриваме, че споделяме с Хенк същия интерес не само към учението на Кришнамурти, но и към това на двойката Рене и Иша Швалер де Любич.
След няколко минути мълчалив размисъл, го питаме какво мотивира интереса му към Шива (от когото е кръстено имението Лийни или „Къщата на Сивас“, както и някои от гностическите му писания, като например „Танцът на Шива“). Хенк отговаря, че „
Шива е вечно движение: гледна точка зад друга гледна точка “. Името Шива е много древно, дотолкова, че следи от него могат да бъдат открити и в други популации, освен в Индия. Шива е некристализация, с други думи, самата трансфигурация.
Накрая го питаме дали има някакъв съвет за търсещите на нашето време и той незабавно отговаря в обичайния си сбит стил: „
Свобода, свобода .“ След това завършва с препоръка: „
Истината е замъглена; трябва да преминете през и отвъд мъглата, за да я видите. Във всичко това любопитството е от съществено значение .“
Друга тема, която бихме искали да обсъдим с него, са лечебните растения и природните терапии. Хенк – както заради мястото, където живее, така и заради разговорите си – ни впечатли с дълбоката си любов към природата. По време на интервюто той многократно подчертаваше как всичко в природата си има място и че знанията за растенията и техния лечебен потенциал, за съжаление, бавно се губят. Може би това би могъл да бъде повод за още една среща…
В заключение, истината остава – както в известните думи на Кришнамурти – безпътна земя. Въпреки че бяха подчертани няколко не особено звездни аспекта, можем ли евентуално да съдим училището Lectorium Rosicrucianum, което въпреки всичко се опитва да прокара достоен път за човечеството? Със сигурност не. Можем ли евентуално да кажем със сигурност, че нещата в училището щяха да вървят по-добре, ако Хенк не беше напуснал, след като беше обвинен в окултизъм? Дори не и това. И все пак, можем ли евентуално да се заблуждаваме, че има перфектно училище или перфектен учител, способен безпогрешно да ни покаже Пътя, който животът е запазил единствено и изключително за нас? Дори не и това.
Едно нещо обаче се надяваме, че сме научили: оценяването на нещата чрез факти за пореден път се оказва дар с безценна сила и стойност, далеч превъзхождащ всякакъв вид предположение или заключение (често основано на слухове или удобни идеализации). Хенк посвети живота си на вътрешно изследване, невъзмутим или обезкуражен от събитията; дори днес той не иска да бъде признат за каквото и да било и единственият му съвет е да упорства в преследването на свободата и истината, които всеки може да намери. На 87 години човек все още може да усети горящ пламък в сърцето му.
Освен това, той е истински човек, с ясна и дълбока човечност. Силата на неговото присъствие е неописуема, а силата на думите му – толкова ясни и близки, че можете да ги усетите как резонират директно във вас – не може да се сравни с никоя проповед или философска беседа, независимо колко завладяваща е.
Със сигурност Хенк Лийн изразява дълбочина на душата и естественост, които са наистина рядкост. И той не се нуждаеше от някаква високопарна, призната титла, за да ни говори: той просто го направи, в пълна простота, без страх да се самозадоволява и без никога да се крие зад загадъчни езотерични концепции.
На всеки, който сега се чуди дали Хенк Лийн наистина е успял да се свърже с Гнозиса в себе си, отговаряме, че никой никога няма да узнае и че знанието му вероятно не би нито добавило, нито отнело нищо от никого от нас; самият той не изглеждаше ни най-малко заинтересован да предложи едно или друго нещо. Освен това се казва, че истинският розенкройцер никога не би твърдял, че е розенкройцер, така че всеки въпрос в тази посока би бил безполезен...
В смисъл на това, че Бог не те гледа дали си вегетарианец, дали имаш пари, дали се бръснеш и т.н. Аз самият станах вегетарианец покрай второто ниво защото от доста време имах желанието да направя малко разтоварване на организма от чисто здравословна гледна точка, а и наистина вегетарианството на теория би трябвало да усили "духовните" преживявания, но поне при себе си не забелязах подобно нещо, а даже напротив (щом пиша тази тема). 
