Туатауански Канит

[Гласът на истината]

След първите си успехи с пиесата "Нощта на 16-ти януари" и издаването на "Ние, живите" Ранд успява да напише още едно произведение, което се счита за успешно от литературните критици днес, въпреки че не пожънва особено голям успех в годините на издаването си. Това е романът "Химн", който представлява може би "най-фантастичния" от всички романи на Ранд като представлява нейния първи, и последен, опит в развиващия се по това време жанр на (научната) фантастика. Сюжетът се върти около връзката на двама души-мъж и жена, които впоследствие стават двойка родени в едно тоталитарно колективистко общество в което хората са загубили всякаква връзка с индивидуализма. Това е и основния антагонист в историята-колективът, който погазва правата на индивидите и ги кара да се отрекат от всичко в негово име-дори и от любовта. Колективизмът в това общество е толкова напреднал-счита се, че действието се развива в неопределен момент в далечното бъдеще-че дори самите хора вече нямат самостоятелни имена, а отговарят на "позивни" които представляват поредици от думи и цифри, прогресът е силно намалял заради плановия характер на икономиката, а на индивидуалните желания, дори и тези свързани с любовта, се гледа като на грях. В това толкова залиняло и консервативно общество се ражда жена, която не се притеснява да се възпротиви на социалния ред и просто да поиска да бъде различна. Фабулата се развива като тя среща мъж, който първоначално е дълбоко програмиран от порядките на света, в който живее, но с развитието на действието тя успява да го промени и накрая и двамата бягат от света на колектива и безперспективността като се отдават на индивидуалистичните си пориви и отиват далеч от задушаващото ги общество. Това лесно бягство и като цяло силно стереотипизираната история на романа го правят представител на утопистичната литература, която междувременно се радва на сериозно внимание и растеж през тези години на 20-ти век. Романът завършва с това как двамата главни герои преоткриват думата "Аз" и основават свое собствено общество далече от порядките на консервативния колективистичен ред. Така Ранд успява да напише един на пръв поглед утопистичен роман за любовта триумфираща над закостенели (и честно казано вредни) социални порядки които убиват индивидуализма с цел уеднаквяването на хората в името на някакво невидимо колективистично добро. Но това всъщност е първия път когато Ранд рязко и категорично постулира нейната философия в проза и представлява първия ѝ не просто роман, а произведение въобвще, в който тя ясно заявява своята индивидуалистическа и анти-колективистка философия. Така това започва традицията на нещо което Ранд прави във всички последвали нейни книги-както художествени, така и не такива-да изявява ясна философска, а често и политическа, позиция, която да бъде постановена чрез фабулата и с думите на героите и в процеса на развитието на действието да се разкрива все повече и повече от тази позиция докато не се стигне до кулминация в която тя да бъде напълно заявена. По същата структура се развиват и романите ѝ "Изворът" и "Атлас изправи рамене" а и подобна струткура на развитие на изложението чрез противопоставянето на различни гледни точки с цел да бъде изявена тази на самата Ранд може да се открие и в нейните нехудожествени философски произведения.

"Химн" всъщност заема едно "интересно" място в творческия път на Ранд като представлява преход от нейните по-ранни художествени произведения написани с цел да ѝ докарат слава, а и достатъчно пари, чрез която да може да се изхранва само с писане към нейните по-късни произведения (отговарящи на една по-зряла Ранд която вече гледа на живота по различен начин през призмата на това, което по късно ще се превърне във философията на обективизма) концентриращи се върху излагането на цяла една философия, а и идеология, целяща да прокара истински промени в истинския свят. Тоест, някъде в средата до края на 30-те години на 20-ти век, което като период и съвпада с Голямата депресия в САЩ, Ранд постепенно прави прехода от човек, който просто иска да си изкарва хляба с писане и има интересни истории за разказване на базата на реалния си житейски опит в СССР, в идеологически мотивиран индивид, който има цяла философия за това как е устроен светът и какво е мястото на човека в него. Елементи и от двете течения в живота на Ранд могат да се открият в романа "Химн"-от тези на по-ранната и по-"романтичната" Ранд във фантастичния фон на който се развива действието и утопичния му завършек, но също така и в добре изградената философия на персонажите в романа, които вече показват по-старата и по-мъдра Ранд изградила своята житейска философия и желаеща да я представи на широкия свят чрез литературата (а по-късно и философията) си. Тази двойнственост на изложението създадена от авторката всъщност и изразявя вътрешния преход на Ранд в годините когато е писала романа и ни дава основания да спекулираме, че изложението в "Химн" е такова именно защото отразява реалния преход на Ранд през тези години от живота ѝ от поредния писател борещ се за място на произведенията си в Холивуд в една развита личност със сложна житейска философия желаеща да я представи на целия свят. На човек преминаващ от режим на чисто и просто физическо оцеляване чрез писане на романа в личност ясно разпознаваща доброто от злото и решена да сподели познанието си в обществото без особено значение на това какво точно ще си помислят хората за нея. Годините, които Ранд прекарва в писането на романа "Химн" са именно периода между 1935 и 1938 година, когато и всичките тези събитие повлияли на Ранд както отвътре, така и отвън, достигат своята кулминация и тя окончателно изгражда своята анти-колективистка и силно индивидуалистична философия. По това време Ранд всъщност работи върху няколко проекта едновременно, като един от тях е предстоящия успех романа "Изворът", и заради това отлагането на работата по определени произведения с цел да се развиват други не би трябвало да ни учудва. И именно "Химн" представлява точката от която нататък Ранд решава да пише за себе си-тоест да влага в произведенията си онези идеи които ѝ допадат на самата нея, а не да се опитва да създава творби просто за да могат те да бъдат харесвани и така да може да "пробие" в света на голямата литература, а защо не и кино. И съдбата на "Химн" свидетелства именно за това-въпреки многобройни опити от страна на Ранд да публикува произведението в САЩ като го предлага на редица издателства нито едно от тях не се съгласява да отпечата романа. Пробивът е направен във Великобритания, а не в САЩ където първо излиза "Химн". И в началото тази творба не пожънва особен успех. Критиците я оценяват ниско и силно разпространения по това време дух на симпатия, ако не и възхищение, по колективистични идеологии ограничава популярността на романа. Но през годините, и особено след края на Втората световна война, "Химн" добива все по-голяма популярност и в края на живота си Ранд го поставя сред успешните си произведения. В края на краищата то следва съдбата и на другите нейни произведения които не биват високо оценени при издаването си, но с течение на времето добиват популярност с различните за времето в което се появяват идеи. И именно това отличава Ранд от съвременниците ѝ.

 

[Гласът на истината]

От 40-те години на 20-ти век нататък Айн Ранд не само променя писането си в по-задълбочена и "философизирана" проза, в която иползва изразните средства на литературата за да даде отглас на идеите си, но също така започва да изявява и ясни позиции по редица политически въпроси извън литературата и така да прилага философията си в реалния живот. Всъщност по този начин Айн Ранд се опитва (а в по-късен етап на живота си и успява) да създаде цялостна идеология, която да води човека в неговия път из живота. Тя не е локализирана само в книгите ѝ, въпреки че те са първото място на което тази философия се появява, а и в нейните по-късни философски нехудожествени произведения които затвърждават и разпространяват идеите ѝ сред широката общественост в САЩ в средата на 20-ти век, и особено силно повлияват на Американската либертарианска десница, която ги приема за свое верою и използва (или поне нейни части ги използват) и до ден днешен. Така Ранд се превръща в една от "иконите" на американския капитализм и мисленето поставящо свободата на индивида в основата на идеологията си. И Ранд успява да завоюва това си място именно чрез книгите си.

Така постепенното ѝ издигане в очите на американската либерална десница съвпада с нейния собствен сремеж към промяна на стила си от сремящ се към популярност в излагащ собствена философия, която въпреки че е еднолично творчество на Ранд, допада на много хора. Така тя не се опитва да подменя автентичния си стил за да угоди на масите, но въпреки това намира сериозна подкрепа в очите на много съмишленици за които тази "особена" философия се превръща в "учение" за това как трябва да се живее. И този процес започва именно някъде в края на 30-те години на 20-ти век когато Ранд работи по романите си "Изворът" и "Химн", но достига своя реален завършек с решението ѝ да подкрепи Уендел Уилки в секцията му в Ню Йорк. Тогава "изгрява звездата на Ранд" не само като четена писателка, но и като политически активист, а в по-късни години и като влятелен философ в американското дясно. Така именно се оформя една публична фигура която защитава лебералните ценностти не само на хартия (тоест в произведенията си), но и на дела с политическия си активизъм. (И това е един политически път който вдъхновява много от симпатизантите ѝ и до ден днешен.)

Може да се твърди, че именно след решението си, и откритите възможностти, да се изхранва само с писане Айн Ранд предприема хода да се превърне от поредната писателка опитваща се да пробие на книжния пазар и/или в Холивуд в публична фигура на челните позиции в разпространението на либералните идеи и капитализма като най-правилната икономическа философия. Това означава, че тя не просто излага позицията си открито пред американското общество, но и участва активно в борбата срещу идеологии подкопаващи тази негова уникалност и философска позиция. Така например през 1947 година по времето известно като "Втората червена заплаха", когато в САЩ се разпространява Маккартизма, тя е привлечена като "приятелски свидетел" пред Kомисията на камарата на представителите по антиамериканска дейност за да свидетелства, че филма "Песен за Русия" тежко изкривява истината за условията на живот в Съветския съюз като ги представя като много по-леки и приятни отколкото са в действителност. Тя също така иска да критикува прехваления от критиците филм от 1946 година "Най-добрите години от нашия живот" заради това, че представя света на бизнеса в негативна светлина, но е спряна да изяви критиките си пред държавен орган. След взимането на показанията ѝ пред Комисията по антиамериканска дейност Ранд решава да напише ръководство за това как би трябвало да изглеждат филми предназначени за американска публика. Резултатът е нейното "Кинематографично ръководство за американци", в което тя препоръчва тринайсет принципа срещу комунизма. През същата година тя се присъединява и към MPA (Motion Pictures Association-Асоцияцията на американските кинематографи). По този начин тя показва и на дела, не само на думи, че е готова да постави репутацията си за това, в което вярва и че наистина стои зад идеите, които изповядва.

Именно преходът от неизвестна руска емигрантка в лице на борбата срещу разпространението на комунизма в Америка прави Ранд известна личност и тя решава да организира кръгове събиращи хора с подобни нагласи около нея. Именно тези кръгове и бележат остатъка от живота ѝ. От 40-те години на 20-ти век нататък историята на Ранд се бележи от все по-засилен интерес към и от страна на различни интелектуалци към идеите ѝ и нейното концентриране в посока задоволяването му. Това кара Ранд постепенно да изостави писането на художествена литература и да се ориентира към философията, и по-специално към популярната философия, като нейн главен фронт за разпространение на идеи. Но това не се случва преди тя да завърши своето последно литературно произведение-своя Опус Магнум-"Атлас изправи рамене" през 50-те години на 20-ти век. И именно това произведение постига най-голяма известност и оставя името ѝ сред американската класика.

 

[Гласът на истината]

След успеха на романа "Изворът" издаден през 1943 година Айн Ранд започва все по-често и страстно да говори за своята философия поставяща човека в центъра на битието като единственото разумно същество на света на обществени мероприятия и да използва придобитата си популярност за да лансира философските си идеи. Така, както вече бе описано и в предишни коментари, тя започва да привлича вниманието на либерални интелектуалци в дясното политическо пространство на САЩ, което по това време силно търси идеи за да обедини хората срещу нарастващото влияние на комунизма и социализма, и постепенно придобива ролята на един от най-влиятелните философи и идеолози през втората половина на 20-ти век в това пространство. Осъзнавайки влиянието си, и може би увличайки се по него, тя постепенно изоставя литературните си търсения, с изключение на последния си роман-"Атлас изправи рамене"-който служи като един вид литературно изложение на философските ѝ възгледи, и кариерата си като сценаристка и се отдава на разработване на философията си и набиране на достатъчно информация свързана с това. По този начин тя постепенно се откъсва от света на прозата, и по-общо-литературата-и се отдава на философията-която обаче е нещо в което Ранд няма абсолютно никакъв професионален опит и никога не е била обучавана за него.

Това може би е и причината на Ранд да не се гледа толкова като на философ, въпреки че посвещава последните си години от земния си път именно на философията, а само като на успяла писателка. Странното при Ранд е, че нейната философия добива по-голяма популярност сред обществените маси, и особено тези в либералното и дясното пространства в САЩ, отколкото сред професионалните философия, които често я критикуват като неясна, объркваща понятията, неуспешна и дори погрешна във възгледите си писателка, която (като че ли) иска да се "изрази" с философски средства, но няма дълбочината, стила или фокуса на "истински" философ.

Поради тази причина философите работещи в университети или изследователски институции не говорят за Ранд с особен респект и, ако могат, често се опитват да я пренебрегнат като автор. Това се случва и с нея приживе когато тя се опитва да разпространява философията си. Първоначално работите ѝ срещат негативна критика от страна на професионалните философи, а след това и често биват забравяни с изключение на един малък кръг от нейни верни последователи професионални философи, които пазят наследството ѝ и до ден днешен.

Сред по-широката общественост обаче идеите на Ранд се радват на много по-висока популярност като нейните книги и статии постигат много по-голям успех извън академичнте институции отколкото в тях. Така Айн Ранд успява да "пробие бариерата" често поставяна от академичните среди и да запише името си сред философите на 20-ти век въпреки нежеланието им да се докоснат до нея. И именно чрез популярността на книгите си както в художествената, така и в професионалната философска литература, тя успява и да разпространи идеите си независимо от мнението на професионалните философи.

 

[Гласът на истината]

През 1946 година Ранд окончателно се разделя с кариерата си като сценаристка след като намира заместник на самата себе си за работа по сценарии за Хал. Б. Уолис, при който работи преди това, и решава да се концентрира върху писането на последния си роман "Атлас изправи рамене". Именно това ѝ решение катализира натрупаната през годините решимост да се концентрира върху по-задълбочени "философски" произведения-били те проза или професионални философски произведения-и да остави зад гърба си работата като платен писател търсещ "голямото произведение", с което да пробие било то на книжния пазар или на големия екран. Всъщност нейния момент на пробив вече е настъпил след издаването на "Изворът" три години по-рано и след това всичките ѝ идеи и емоции натрупани през годините-семената на една нова философия и (донякъде) идеология узряват у Ранд за да реши да използва парите натрупани от продажбите на "Изворът" за да започне активната работа по философията си. Може би допълнителен ефект имат и многобройните писма от доброжелатели, които са прочели "Изворът" и са били дълбоко вдъхновени от него, а на някои от тях романа е подействал толкова дълбоко, че са променили живота си след прочитането му. Именно тази обратна връзка в хармония с успеха на "Изворът" и натрупаните в нея мисли и емоции карат Ранд да спре с "писането за пари"-било то за книжния пазар или Холивуд, с което си е изкарвала прехраната по-рано и да се концентрира върху това, което тя би могла да каже на света под формата на проза или нехудожествена литература.

За кулминация на нейната кариера се счита именно произведението, което тя написва под въздействието на нейните емоции след публикуването на "Изворът" и вземането на окончателното решение да се концентрира върху своята собствена философия-гореспоменатото "Атлас изправи рамене". То се превръща в една колосална и по замисъл, и по обем, и по съдържание, и по дължина задача, която отнема на Ранд повече от десет години за да завърши. И резултатът е книга от над хиляда страници, която подробно описва цялата философия на Ранд и чрез сюжета на която тя разкрива своите идеали за същността на човешкия живот. Това произведение отнема наистина огромно количество време и енергия на Ранд-с която тя разполага все по-малко и по-малко във вече напредналият стадии на живота си когато тя го пише-и затова факта, че работи над него повече от десетилетие не бива да учудва никого. Голяма част от това време Ранд всъщност прекарва не само в писане, но и в изследване на различни областти които са ѝ необходими за да може да завърши книгата си-като например тежката промишленост, и особено железопътната индустрия. Като при всичките си романи тя иска да узнае максимално много за темата, която се опитва да опише, и тези и изследвания отнемат години поради което и книгата излиза толкова време след като тя е започнала работа по нея. Това не е уникално само за "Атлас изправи рамене", а е характерно за всички произведения на Ранд, но за него тя прави доста допълнителни усилия за да може то да изглежда максимално правдоподобно. Също така през годините на писането му Ранд често се конултира с редица интелектуалци-хора от кръга ѝ, които са готови да прочетат откъси от произведението и да дискутират идеите изложени в него-за да оценят замислите ѝ. Това постепенно довежда до създаването на близък кръг от приятели с които Ранд дискутира идеите които по-късно ще се появят в романа, на които дава да се четат откъси от все още недовършеното произведение, и пред които Ранд излага своите философски идеи. Първоначално хората в този близък кръг от приятели варират и Ранд няма достъп до тях по всяко време, но постепенно тя намира почитатели с които да се среща на по-чести интервали от време и които да присъстват в живота ѝ все по-открито. Така се заформя приятелски кръг от едновременно читатели на ръкописа на "Атлас изправи рамене" и по-широко почитатели на философията ѝ, които Ранд да събира често за да има възможността за разговори на живо с хора които се интересуват от идеите ѝ и пред които тя да не се страхува да ги изкаже. Този приятелски кръг бива наименован "Колективът" на шега към силните антиколективистки схващания на Ранд и започва да се среща ежеседмично през уикендите в апартамента на Ранд и съпруга ѝ след като те се преместват в Ню Йорк през 1951 година. Този кръг по-късно и изиграва важно значение в ролята на поле за изява и коректор и на философските идеи на Ранд.

Така през 1951 година Ранд успява да привлече около себе си малка група от хора, които се срещат регулярно-през уикендите-в апартамента на нея и съпруга ѝ в Ню Йорк за да дискутират напредъка по романа "Атлас изправи рамене" и по-общо философията на Ранд. Неизвестно е какво влияние имат те върху развитието на тези идеи, но за Ранд "Колективът" служи и като място за изпитване на идеи, и като такова за разтуха и приятелски коментари по много различни теми. В колектива участват редица интелектуалци, но по-"постоянните" от тях включват млад студент по икономика наречен Алън Грийнспан (който един ден ще се превърне в една от най-влиятелни фигури в управлението на Федералния резерв на САЩ по времето на особено тежката криза от 2008 година) Натаниъл Блументал и жена му Барбара и нейния племенник-младия студент по философия Леонард Пейкоф. Тези лица се задържат в "Колективът" още от самото му основаване и по-късно ще играят ролята на разпространители и пазители на философията на Ранд и нейни верни приятели (в някой от случаите). Именно те и играят ролята на първите критици на "Атлас изправи рамене", както и на по-късните философски произведения на Ранд. Този кръг и позволява на Ранд да изпитва и подобрява философията и стилът си. Трудно е да се каже какво би представлявало творчеството ѝ ако не беше "Колективът" пред който тя да има възможността да израстне и коригира произведенията си.

И така от началото на 50-те години на 20-ти век нататък Ранд постепенно изгражда "Атлас изправи рамене" с помощта на "Колектива" и някой други верни приятели, които пиемат предложенията ѝ да прочетат и коментират върху откъси от романа. Именно благодарение на тези приятелски отгласи Ранд има възможността да подобри и организира ръкописите си в едно по-издържано и дълбоко произведение, който ѝ труд се отплаща по-късно с големия успех на романа. Благодарение на тези нейни усилия тя и успява да напише един обширен, но и дълбок поглед на това как ни трябвало да функционира едно общество и кои са враговете на свободата и свободния човек. Темите, които Ранд разглежда са дълбоки и експозетата им в книгата са дълги, но някак си Ранд успява да ги събере заедно по интересен начин. Но са необходими много години работа за да се получи подобна комбинация. Както и помощта на много души, които служат като критици на романа преди още неговото "сглабяне" и представяне пред издатели. И именно на историята в и на този роман и на последствията от неговото издаване и реакцията към него ще се спра в следващите два-три коментара. След което ще довърша темата за биографията на Ранд и ще премина към "същинската чяаст" на нейното участие тук в тази тема-философията на обективизма и нейната (възможна) връзка с канита. Моля имайте търпение и скоро ще приключим с Ранд и обективизма и той ще се използва като "входна врата" към същността на канита.

 

[Гласът на истината]

"Атлас изправи рамене" е най-известния, и отнелия най-дълго за написването си, роман на Айн Ранд. Той също така е и най-дългия (повече от 1000 страници в оригиналното издание) и последния ѝ завършен роман. Работата по него започва още през 1946 година, а излизането му на книжния пазар е чак през 1957 година. Тоест, от първоначалната идея до готовия роман излязъл на книжния пазар минават повече от 10 години. Така той поставя на изпитание писателските умения на Ранд, нейната воля, и дори целокупния ѝ дух повече от един път за да може готовия продукт най-накрая да види бял свят. За Ранд написването на тази книга наистина е едно монументално усилие, и то в напреднал етап от живота ѝ когато умората се натрупва по-бързо. Но въпреки това тя успява да напише тази влиятелна творба, която остава през годините не само като най-известното, но и като най-доброто ѝ произведение.

Заглавието е препратка към древногръцкия мит за титана Атлас който бил наказан от боговете да носи света на раменете си и задава въпроса какво би станало, ако той беше решил да се откаже от задачата си и просто бе оставил целия свят да се срине след като той го остави и отиде "на почивка". Неслучайно работното заглавие на романа е било "Стачката", но то не визира "обикновенна" стачка на работници към работодателя си, а напротив точно обратното-стачка на онези които в обикновенната капиталистическа икономика служат като хората, които дават работа. Тоест на стачка отиват не работниците, а собствениците-богатите индустриалци, интелектуалци, изобретатели, дори певци-онези които при обичайни условия заработват далеч повече от обикновенния работник и следователно правителството изисква от тях далеч повече приходи.

Така основната тема на романа, както е заложено още в заглавието му, е бунта на можещите (или просто високопродуктивните хора) срещу държавната намеса в икономиката, и в самия им живот, под форматат на данъци и други ограничения пред дейността им "уж" в полза на обществото. За Ранд основната тема на романа не е нито самата стачка, нито любовната история на главната ѝ герония, или дори съдбата на обществото в което се развива действието. Основната тема е борбата между индивида и колектива за това кой трябва да наложи своята воля като за Ранд колектива решително трябва да загуби. Това е и основната теза не само на този ѝ роман, а и на философските ѝ произведения, а и дори на цялото ѝ творчество и в "Атлас изправи рамене" тази тема достига до кулминацията си.

Самата книга, нейната фабула и фонът на който се развива действието-всичко това служи като поле за Рнад да изложи своите философски идеи и идеологически идеали. Затова може да се каже, че най-точния жанр към който принадлежи тази книга е рандския утопизъм, но това не е утопизъм в общоприетия смисъл на думата, а философски жанр създаден и използван само от самата Ранд за да представи един "идеализиран" свят в който нейните идеи могат да намерят най-пълния си смисъл. И именно "Атлас изправи рамене" служи като апогея и стилистичния завършек на този жанр. Един своеобразен нейн "шедьовър" който с хоризонт на съвършенство смесва изразните средства на художествената литература с яркостта на философията за да състави едно произведение стремящо се да учи не само за това кое е справедливо или добро, или просто онова, което авторката намира за правилно, а как се живее. Именно на този последния въпрос Ранд се опитва да отговори най-активно както със съдбите на главните си герои, така и с фона на който се развива произведението, и не на последно място-с идеологията вложена в сърцата им. А тази идеология е именно философията на обективизма, която Ранд по-късно ще изложи не само като художествена проза, а и като непосредствена философия в нехудожествените си книги. И именно на тази философия и ще се спрем по-нататък за да можем да изложим канита в "конкуренция" с нея и така да очертаем щрихите му по-добре. Затова и романа "Атлас изправи рамене" има толкова голямо значение за изложението ни тук посветено на Ранд, и особено на нейния обективизъм. Това представлява един вид "връх" в художествената ѝ литература от който могат да се "видят" всички основни направления на философията ѝ и по този начин представя цялата ѝ мисъл в най-точния (и дори чист) вид в който тя е била способна да я представи-под формата на литературна проза. И именно затова този роман е важен за изложението тук!

 

[Гласът на истината]

Сюжетът на "Атлас изправи рамене" се върти (поне на повърхностно ниво при първи прочит на романа) около историята на Дагни Тагърт-наследничка на голяма железопътна компания и нейн вицепрезидент и нейните "приключения" в опитите ѝ да запази компанията в едни доста несигурни времена когато правителствените политики, и опитите на определени индивиди да се възползват от достиженията на други, заплашват да обезсилят всичките й усилия да задържи компанията жива. Настъпващия социализъм и правилната реакция срещу него и въпросите свързани със свободата на индивидите в едно все по-несвободно общество са основните теми в тази история, но са разказани през очите на една жена в опитите ѝ да намери любовта. Така историята се стреми както да остане "земна", така и да разкаже за въпросите които вълнуват човека през вековете и в стила на Ранд да изрази нейното собствено схващане за това как трябва да се живее. Целта е рисуването на една максимално сложна картина на света в романа която направлява героите в техните решения да се изправят срещу сложни философски въпроси измъчващи хората през на практика цялата история на човечеството. По този начин Ранд създава както атмосфера предразполагаща читателя към сложни философски размишления, така и "просто" разказва една история за любов по време на тежки обстоятелства и като такава запазва човешкия елемент в историята си. В резултат фона, където е представена философията ѝ, се слива с повествованието, където се развиват любовните трепети на главната героиня, по един доста органичен начин и Ранд успява майсторски да съедини любовната история с "тежката" философсия, която през цялото време не напуска фокуса ѝ. Това наистина е една майсторски изпълнена задача, с която малцина автори могат да се похвалят, и възможностите на Ранд като писател се проявяват най-ярко именно в тази книга. Затова и не трябва да ни учудва, че писането ѝ е отнело толкова много време. Но крайния резултат представлява една книга която е както фантастична техно-утопия възхваляваща човешкия дух, така и любовен роман, така и философско произведение посветено на обективизма. Ранд успява да комбинира всичко това в едно и много добре да използва фона на провалящото се социалистическо правителство за да опише философията си, да посили любовната история в книгата така че тя да изпъква по-ярко и да служи като богата среда за повествование в което да се отличават личните качества на героите. Именно така всичко в историята е свързано в органично цяло и всеки един аспект на повествованието подпомага открояването на всички останали, а това е нещо много трудно за всеки автор. Но Ранд определено успява.

 

[Гласът на истината]

Романът "Атлас изправи рамене" започва с опитите на Дагни Тагърт, която изпълнява длъжността на вицепрезидент на железопътната компания "Тагърт Трансконтинентъл", да запази тази компания от фалит по време на продължителна икономическа криза. Докато икономическите условия се влошават и правителството започва да налага мерки за държавен контрол върху малкото останали успешни предприятия сред обикновенните хора масово се разпространява фразата: "Кой е Джон Голт?", която означава "Не задавай въпроси на които никой няма отговор.".

Управителят на железопътната компания "Тагърт Трансконтинентъл" е братът на Дагни-Джим Тагърт. Той обаче не се справя добре с управлението на компанията, защото прави не добре обмислени решения като например да купи компанията "Обединена стомана" от стоманодобивния магнат Орен Бойл. Дагни е допълнително разочарована когато разбира, че нейния приятел от детинството и първа любов-аржентинския милярдер Франциско Д'Анконя-рискува да загуби семейната компания за добив на мед като финансира изграждането на медните мини Сан Себастиян в Мексико въпреки сериозната заплаха от страна на правителството да ги национализира.

Въпреки големия риск от бъдеща национализация Джим и Бойл инвестират значителни суми пари в железопътна линия която да достига до мините Сан Себастиян. Поведението им изглежда още по-странно на фона на факта, че съществуват много по-перспективни проекти за железопътни линии като например линията Рио Норте в Колорадо където предприемачът Елис Уайът е открил значителни запаси от нефт. Случва се очакваното и Мексико национализира и мините Сан Себастиян, и железопътната линия водеща към тях, но се оказва, че мините са безполезни. За да възстанови загубите от национализираната железопътна линия Джим лобира пред Националния Съюз на Железничарите да забрани конкуренцията в перспективни райони като Колорадо, но Уайът се опитва да заобиколи това решение като настоява пред Дагни нейната компания да изгради нужната железопътна инфраструктура до неговите кладенци преди решението да влезе в сила.

През същото време издигналия се сам стоманодобивен магнат Ханк Риърдън от Филаделфия разработва нова сплав наречена Металът на Риърдън. Тази сплав се оказва по-лека, но по-здрава от познатата дотогава стомана и като такава е идеален материал за строежа на железопътни линии. Дагни решава да използва Металът на Риърдън за железопътната линия Рио Норте и по този начин става първия му значителен клиент. Но за нещастие Държавния Научен Институт, ръководен от доктор Робърт Стадлър, отпечатва доклад изкарващ Металът на Риърдън като некачествен, въпреки че не открива проблеми в него. Ханк подозира, че това е свързано с отказа му да продаде патента на института, но няма достатъчно доказателства за това. В следствие от доклада обаче много големи организации решават да бойкотират железопътната линия и по този начин да нанесат сериозни щети на компанията на Дагни. Въпреки че Стадлър се съгласява с оплакванията на Дагни, че няма проблем с Метала на Риърдън, той отказва да промени каквото и да е било в доклада. Това кара Дагни да реши да построи железопътната линия Рио Норте като независима компания наречена "Железопътна Линия Джон Голт" за да предпази "Тагърт Трансконтинентъл" от потенциалните загуби.

(Описанието на съдържанието на романа "Атлас изправи рамене" ще продължи в следващия коментар поради недостиг на време днес.)