Туатауански Канит

[ВИл]

Олицетворението "Небитието или Единственото Битие" за мен е най-докосващо. Трудно е да говорим с ограничения (нашите думи) за това, което е. Сътворителят е 0, точно тази 0, от която всички останали цифри произхождат. Строителите, пазителите и всички по Йерархията носят енергията МУ и само чрез нея всичко Е такова, каквото е сега до Пралая, когато всичко ще започне отново от 0. Това са моите вярвания.

 

[Гласът на истината]

Не искам да Ви обвинявам в нищо, но не разбирам адли изобщо сте прочела тематата до моментаБ Изложението, което се опитвам да направя, е именно една завършена, и още по-важното-координирана с развитието на модерната философия, теория, която да представи произхода на съществуването от несъществуването като такова и така да създаде основата за отговарянето на някой от най-дълбоките екзистенциални въпроси чрез поставянето на несъществуването в изхода на появата на всяко съществуване и да направи "видими" за ума онези фундаментални връзки между формите на съществуване (така наричам всичко, което олицетворява това, което би могло да съществува) така, че духът да осъзнае реалността зад съществуването като такава. Това е идеята зад канита и поне в отговорите ми в темата досега си мисля, че съм успял да обърна достатъчно внимание на тази насока. Досега не съм говорил за никаъв "сътворител" или пък за някакви конкретни религиозни идеи, а само за това какво може да се получи от две, смея да кажа, "прости" идеи-първата е че всико, което съществува има своя произход в самоограничаването на несъществуването, и втората е, че всичко, което може да съществува без логически противоречия в законите, които обуславят съществуването му, наистина съществува. Не виждам изражение на тези две водище идеи в досегашното ми изложение в коментара Ви, а само "отклоняване на вниманието" в сферата на вярвания, които дори не съм засегнал. Затова и бих искал да Ви попитам прочетохте ли темата досега преди да напишете коментара си и, евентуално, да Ви помоля да адресирате двете твърдения, които съм поставил в основата на канита за да разбера по-ясно позицията Ви по него?

Но, ако все пак ще си говорим в религиозни среди, мога ли да Ви попитам как вяването Ви че "сътворителят е 0" пасва с произхода на напълно неутралните, но фискирани закони на математеката, които могат да се получат от елементарния акт на броене чрез който се въвежда едно съзнание в рамките на математическата Вселена? Как цифрите произхождат от нулата? Вие твърдите, че това са вашите вярвания, а може ли да ги защитите със съответната логическа форма, която да докаже техния произход и поведение? Как от това ваше твърдение могат да се породят теоремите на съвременната математика и на теорията на числата например? Какава е "екзистенциалната" верига от нула до хипотезата на Риман например? Така хипотезата на Риман представлява ли творение на "сътворителят" или съществува в рамките на Вселена извън неговия контрол? Още по-изразително-матемитическите твърдения необорими истинити отвъд волята на какъвто и да е било Творец ли са или са плод на волята му и като такива представляват именими твърдения?

Не питам тези въпроси случайно, а именно за да направя (или поне да се опитам да направя) връзка на коментара Ви с темата, която съм положил и опитал да развия в досегашната тема-а именно съществуването на учение, което позволява да се докоснем до истината за най-фундаменталната форма на всяко едно съществуване, на всеки един обект, на всяко едно явление, чрез използването на нищо друго освен нашето съзнание и логическа мисъл. Това е основанта цел, която канита си поставя и мисля, че досега съм говорил достатъчно по темата за да разкрия как той действа. И като много очевиден пример за използването на канита в контраст на някакви религиозни вярвания мога да посоча именна случая с математическата Вселена и по-конкретнос произхода на числата. Според канита числата (да не се бърка число с цифра моля) произхждат от възможността на несъществуването да се самоограничава в ограничен брой пъти. Според канита всички числа-от едно до омегата на Кантор-изразяват определен брой самоограничавания на несъществуването в опита му да породи съществуване (да знам, че досега не съм пряко засягал този въпрос в темата, но ще се опитам да предам нещо, което смятам да засегна в идни отговори тук в темата в бъдещето сега по-сбито и кратко). Така чрез самоограничаване на възможността си да показва съдържащото се в конкретна осезаема за сетивата категория се появява "идеята" за брой означавана чрез определено число. Тоест, всеки различен брой означава разлика в съдържанието на определени категории. Ето как канита описва числата и те така от едно до омега. Сега възниква въпросът: Може ли "сътворителят" (който и да е било той) да влияе върху подредбата на тези категории и връзките помежду им?-връзки, които всяка съзнание може да осъзнае просто чрез концентриране върху тези категории. Според канита отговорът е Не., защото съществуването съществува само по един единствен начин и тази му форма не се поддава на промяна, от което и да е съзнание. Съзнанието може само да регистрира реалността, но не да я променя. И математическата Вселена е най-крещящия пример за това. А според Вас???

Очаквам отговорът Ви с нетърпение...

 

[ВИл]

Всичко, което описахте резонира с моите възгледи. Това беше написано от мен към нещо, което попадна в полезрението ми, но

Не искам да Ви обвинявам в нищо, но не разбирам адли изобщо сте прочела тематата до моментаБ Изложението, което се опитвам да направя, е именно една завършена, и още по-важното-координирана с развитието на модерната философия, теория, която да представи произхода на съществуването от несъществуването като такова и така да създаде основата за отговарянето на някой от най-дълбоките екзистенциални въпроси чрез поставянето на несъществуването в изхода на появата на всяко съществуване и да направи "видими" за ума онези фундаментални връзки между формите на съществуване (така наричам всичко, което олицетворява това, което би могло да съществува) така, че духът да осъзнае реалността зад съществуването като такава. Това е идеята зад канита и поне в отговорите ми в темата досега си мисля, че съм успял да обърна достатъчно внимание на тази насока. Досега не съм говорил за никаъв "сътворител" или пък за някакви конкретни религиозни идеи, а само за това какво може да се получи от две, смея да кажа, "прости" идеи-първата е че всико, което съществува има своя произход в самоограничаването на несъществуването, и втората е, че всичко, което може да съществува без логически противоречия в законите, които обуславят съществуването му, наистина съществува. Не виждам изражение на тези две водище идеи в досегашното ми изложение в коментара Ви, а само "отклоняване на вниманието" в сферата на вярвания, които дори не съм засегнал. Затова и бих искал да Ви попитам прочетохте ли темата досега преди да напишете коментара си и, евентуално, да Ви помоля да адресирате двете твърдения, които съм поставил в основата на канита за да разбера по-ясно позицията Ви по него?

Но, ако все пак ще си говорим в религиозни среди, мога ли да Ви попитам как вяването Ви че "сътворителят е 0" пасва с произхода на напълно неутралните, но фискирани закони на математеката, които могат да се получат от елементарния акт на броене чрез който се въвежда едно съзнание в рамките на математическата Вселена? Как цифрите произхождат от нулата? Вие твърдите, че това са вашите вярвания, а може ли да ги защитите със съответната логическа форма, която да докаже техния произход и поведение? Как от това ваше твърдение могат да се породят теоремите на съвременната математика и на теорията на числата например? Какава е "екзистенциалната" верига от нула до хипотезата на Риман например? Така хипотезата на Риман представлява ли творение на "сътворителят" или съществува в рамките на Вселена извън неговия контрол? Още по-изразително-матемитическите твърдения необорими истинити отвъд волята на какъвто и да е било Творец ли са или са плод на волята му и като такива представляват именими твърдения?

Не питам тези въпроси случайно, а именно за да направя (или поне да се опитам да направя) връзка на коментара Ви с темата, която съм положил и опитал да развия в досегашната тема-а именно съществуването на учение, което позволява да се докоснем до истината за най-фундаменталната форма на всяко едно съществуване, на всеки един обект, на всяко едно явление, чрез използването на нищо друго освен нашето съзнание и логическа мисъл. Това е основанта цел, която канита си поставя и мисля, че досега съм говорил достатъчно по темата за да разкрия как той действа. И като много очевиден пример за използването на канита в контраст на някакви религиозни вярвания мога да посоча именна случая с математическата Вселена и по-конкретнос произхода на числата. Според канита числата (да не се бърка число с цифра моля) произхждат от възможността на несъществуването да се самоограничава в ограничен брой пъти. Според канита всички числа-от едно до омегата на Кантор-изразяват определен брой самоограничавания на несъществуването в опита му да породи съществуване (да знам, че досега не съм пряко засягал този въпрос в темата, но ще се опитам да предам нещо, което смятам да засегна в идни отговори тук в темата в бъдещето сега по-сбито и кратко). Така чрез самоограничаване на възможността си да показва съдържащото се в конкретна осезаема за сетивата категория се появява "идеята" за брой означавана чрез определено число. Тоест, всеки различен брой означава разлика в съдържанието на определени категории. Ето как канита описва числата и те така от едно до омега. Сега възниква въпросът: Може ли "сътворителят" (който и да е било той) да влияе върху подредбата на тези категории и връзките помежду им?-връзки, които всяка съзнание може да осъзнае просто чрез концентриране върху тези категории. Според канита отговорът е Не., защото съществуването съществува само по един единствен начин и тази му форма не се поддава на промяна, от което и да е съзнание. Съзнанието може само да регистрира реалността, но не да я променя. И математическата Вселена е най-крещящия пример за това. А според Вас???

Очаквам отговорът Ви с нетърпение...

Здравейте! Разбирам, че вместо да отговоря на определен коментар съм публикувала вижданията си при вашата тема. Все още се уча да боравя във форума. Въпреки това, всичко, което написахте резонира в мен и до някъде в изказването ми, за това ще продължа дискусията. Започнала съм с това, че вярвам в Единственото Битие или Не-Битието, което само по себе си говори колко съм "религиозна". Използвам цифрите, защото в моите представи така би имало най-малко изкривяване. Както вас, аз също се стремя да говоря чрез логически тъждения, когато те резонират със сърцето ми. В случая използвах 0-та като средство за обозначение на това, от което всичко произлиза, а след това замених думата със Сътворител. Независимо какво изразно средство се използва, как може да се опише То? В коментарът ми са засегнати и същества, които фигурират във всяка религия, но се виждат и в следи от първите цивилизации. Всичко в корена си е едно и също, думите ни слагат стена между нас и за това не харесвам да се включвам в подобни форуми и канали, където може да комуникираме без най-чистото нещо вътре в нас.

 

[Гласът на истината]

Моля Ви да се включите плодотворно в дискусията като коментирате относно постовете, които съм написал и идеите изложени в тях, а не да "отвличате вниманието" в посоки, които не съм коментирал. Аз в тази тема се мъча постепенно да създам изложение за най-фундаменталния въпрос, който според мен стои в основата на всяка религия, философия, или просто световъзприемане-за въпросът Защо каквото и да е било съществува? и да градя своите разбирания за цялото съществуване-били те етични, религиозни, хуманитарни или природни, или каквито и да е било, от там, а не просто да "нахвърля" някакви твърдения без ясна основа или връзка помежду им, защото в това съм избрал да вярвам. Разбирам, че вярванията на всеки са изключително лична тема към която трябва да се проявява уважение, но тук съм решил да представя една система, която разчита не толкова на това в какво вярваме или не, а на това къде, как и най-вече-защо-съществуват връзки между различни понятия и може ли тази мрежа да даде отговор на най-важния (според мен) въпрос на битието-Защо съществуването съществува?

В тази връзка съм и включил в изложението си коментари към работите на големи философи като Платон и обръщение към въпроса за универсалиите и партикулариите, който е измъчвал философите в продължение на хилядолетия. Тоест, опитвам се да повдигна дискусията на едно ниво, което да ни позволи поглед не само през моята собствена призма, а и през тази на най-големите достижения на философията като такава. Така се опитвам да покажа, че не съм дошъл просто "да си говоря празни приказки", а искам в действителност да развия една школа способна да се мери с едни от най-големите и плодотворни достижения на мисълтта на тази цивилизация, а не да създавам наративи центрирани само около собственото ми световъзприемане. Ако Вие можете да се включите в подобна дискусия ще Ви приветствам, но ако ли не не се учудвайте, ако реагирам остро на Вашите коментари.

 

[ВИл]

Всичко спи в тъмнината и изчаква следващият си цикъл на проявление.


До тук съществува само спящата тъмнина, Не-Битието, което е единственото Битие. То спи в нулевата точка между вдишването и издишването. Периодът на издишване още не е настъпил. Когато това се случи, бащата ще отдели лъч светлина към Майката, за да се прояви Синът. От Бащата живее Майката, но Майката е част от бащата, те са едно, те са Свабхават. Те са Ин и Ян, които са напълно слети преди издишването. След издишване бащата опложда майката, в която живее зародишът - Синът или Вселенският разум. Това е Светата Троица, Божествената Триада, триъгълника, Воля-Мъдрост-Активност (Атма-Будхи-Манас). Но тук още липсва плътност, нужно е съпротивление, за да се прояви от идея във форма. Синът или Вселенският разум чрез своите строители създава това проявление, в което триъгълникът вече придобива нова форма (тетраедър) - въздухът, водата, огънят и земята. След това Светата Троица влиза в центъра, за да му вдъхне живот и съзнание. Така самият Дух (Светата Троица) живее в четворката (материята) и осъзнава само в това пространство (Илюзията Майа).


Започва издишването - взривът, който създава материята, Световното Яйце се развива. Възниква светлината от тъмнината, материалното от нематериалното. Тук се сформират "млечнобелите съсиреци" известни като Млечен път. Започва кристализация на тези частици в плътна материя. Горното (Не-битието и единственото Битие) остава скрито. Само Долното (Материята, формата, илюьията Майа) остава видима. Духът вече е навлязал в материята и неговите представи за реалност са единствено спрямо нея - с четворката. Машината работи, диша, движи се. Тогава Свабхават (Бащата-Майка) изпраща Електрическият удар, зареждайки всеки атом, който да отразява Него.


3-ката (Светата Троица) слиза в 4-ката (твърдата материя), 3+4=7 и от тук произлизат първите проявени - Дхиан-Коганите, Синовете на Огъня. Те носят цялото знание в себе си. Чрез Седемте Първородни произлизат световете. Те са 7 основни, но всъщност проявленията им са безкрайни. Математически: 0-та е Не-Битието или единственото Битие. 1-цата е числото, което излиза от нулата или лъчът, който пронизва яйцето. 2-ката е дуализма произлязъл от единицата. 3-ката е Светата Троица. 3-ката се слива с 4-ката (материята) и се ражда 7-цата или Синовете на Огъня, Джиан-Коганите. 10-ката се състои от 1-цата (лъчът или точката), 2-ката (дуалността или линията), 3-ката, което е Светата Троица и 4-ката (четирите стихии, твърдата материя, затворът на формата) събрани заедно. 10-ката е завършената Вселена. 5-цата е Умът (Манас). Над Пазителите на Огъня в йерархията стоят Липиките - вторите произлезли, които са Пазителите на Закона, господарите на Кармата, Пазителите на Акашовите записи. Те поддържат баланса и стоят на границата между Горе и Долу като стражи. След като 10-ката или Декадата, Вселената е готова, се появяват и Синовете - седемте планети, както и Осмият Син (слънцето), който е отхвърлен, защото не е материя, а дишащ огън. Те са космически разум, облечен като планети или Слънцето, което отказва да се облече, които по-късно ще водят космическите войни (Духа, който иска да се освободи и Материята, която иска да го задържи).


Свабхават изпраща електрическият заряд. Той е електрическата сила, която зарежда всеки атом. Той е Космическият Огън, който зарежда всяка материя, както в Слънчевата система, така и в човека. Той е невидимият инструмент, чрез който Дхиан-Коганите строят световете. Фохат е Живата сила, чрез която въздухът, водата, огъня и земята извършват своята дейност. Без Фохат, те биха се разпаднали. Фохат носи Божественото знание и само и единствено чрез него другото се материализира. За да осъществи това материализиране, Фохат прави своите крачки (енергийни скокове) през пространството, изграждайки седемте нива на плътност. Тези нива формират стълбицата на Космическите Йерархии – от най-висшите безформени съзнания до строителите на физическия свят, разпределяйки интелекта по етажите на Вселената. След като Фохат е заредил четирите основни сили (стихии, посоки на света) във всеки ъгъл на квадрата, той завърта кръгове около всеки ъгъл, с което вдъхва живот на материалното. Четирите основни сили или посоки или четирите континента, са Космическите закони, които чрез Силата на Фохат държат и управляват материята, а Фохат я одухотворява.

Стъпките на електрическият заряд са 7:
С първата се зарежда първата Йерархия във вселената. Тя е най-близка до Не-Битието или единственото Битие. Там е идеята, зародиша, точката. Във Втората Йерархия точката се превръща в черта, което пренася идеята, искрата, Божият план към структуриран ясен план. Третата Йерархия е мостът между горното и долното. Все още няма материална форма, но структурата е завършена и готова да слезне надолу. По-надолу в Четвъртата Йерархия стоят Строителите на Вселената със заряда на Фохат (който е единствената сила, която може да слиза надолу и да покачва нагоре). Там е Духът, който ще слезне в човека, за да натрупа своя опит от прераждания и да бъде готов да се качи по стълбата нагоре, когато времето настъпи. В Петата Йерархия (5-цата е Манас - Умът) е Йератхията, която ще донесе Интелекта на човека. Шеста и Седма Йерархия са най-нисшистоящите, защото са най-близо до материята. Те могат директно да работят с молекулярния свят под ръководството на горните йерархии.


Луната изживява своя цикъл. Фохат изтегля нейната Жизнена Сила и я премества към нова кармична точка - Земята. Там, от абсолютното дъно (Четвъртият Глобус), започва да се изгражда нашият познат свят. Както всичко действа спрямо Вселенския разум, тук също започва катеренето по стълбичката нагоре. Слизайки в Шеста и Седма Йерархия, енергията (Монадата) започва да обработва плътната материя, минавайки през най-нисшите царства, за да изгради и усъвършенства физическата форма. Тя подготвя този "хардуер" до момента, в който той стане способен да поеме електрическия удар на Петата Йерархия (Макарите), която ще слезе отгоре, за да запали в него Манас (Умът) и да създаде мислещия Човек.


Това е моята перспектива относно кой е Бог, Творецът, Абсолютът, Първоизточникът, Нулата и т.н., базирана на знания, които съм пресявяла с времето и пречупени през моята призма, така че да ги разбера и преживея. Не твърдя, че моята истина е самата истина, защото сама по себе си тя е илюзорна. Всичко е сбито и обобщено, за да даде "голямата картина" и достатъчно, за да може да се преживее според мен. Ще се радвам да подлагам на въпрос изложеното, както и/или да потвърждавам истиността в написаното чрез общо съгласуване на идеи.

 

[Владислав]

ВИл, той Гласът на истината, не се сърди на другите мнения, а по скоро, че е отворил тази форумна тема за да направи един опит да изложи своите виждания. И понеже смята, че след като ги изложи напълно, то тогава ще можем да ги разберем и съответно обсъждаме. Според негови изчисленията, ако не се лъжа, това ще отнеме още няколко месеца.

Там е Духът, който ще слезне в човека, за да натрупа своя опит от прераждания и да бъде готов да се качи по стълбата нагоре, когато времето настъпи.

Духът няма автоматично да го направи това, а трябва целенасочена, волева работа за да успее духа да се отскубне от земната матрица и да качва нагоре. Само готовност не е достатъчно.

 

[ВИл]

Това е и идеята на Платоновият метод, в който случайно си добавих коментара още в началото - да разбиеш с логика матрицата докато си в самата матрица, използвайки именно методите на матрицата. В тази насока развива и Гласът на истината своя труд. С неговото позволение се включих с мои възгледи, които имат същата цел - стигане до самото ядро. Изразните средства и имената вероятно ще се различават.

Духът няма автоматично да го направи това, а трябва целенасочена, волева работа за да успее духа да се отскубне от земната матрица и да качва нагоре. Само готовност не е достатъчно.

По-скоро акцентирах върху голямата картина и стъпалата, върху които е изградена Вселената. С най-прости думи бих разбила матрицата така:

1. Нищо
2. Идея
3. План
4. Структура
5. Проявление

 

[Владислав]

Да, права си за Гласът на Истината, аз в интерес на истината не прочетох всичките ви мнения преди да пиша предният си коментар.

ВИл, тези термини, които използваш са от някакви, най-вероятно индийски писания?

Аз лично не вярвам, че Бог е достижим чрез ума и логиката, и не вярвам човек да може да победи/излезе от матрицата чрез използване на матричните инструменти.

 

[ВИл]

Има много индийски термини, които съм използвала, защото най-много с годините съм забивала в тези теми и използвайки тези термини ми е най-лесно да боравя с тази материя. Въпреки това, всичко написано от мен може да се намери във всяка една религия и много преди тях с различни думи и рисунки. Аз и по-горе написах, че именно по тази причина предпочитам да говоря с езика на цифрите и геометрията, защото по този начин (може би) най-малко се изкривява истината (но пък е недостатъчно).
Относно логиката и тя дали може да ни доведе до Първоизточника - аз съм абсолютно позитивна, като с любопитство следя форума.

Аз лично не вярвам, че Бог е достижим чрез ума и логиката, и не вярвам човек да може да победи/излезе от матрицата чрез използване на матричните инструменти.

Аз лично веднъж го изживях много силно, но в интерес на истината след това се чувствах изключително зле в продължение на много дълго време. С други думи, дисбалансирах се тотално и трябваше наново да се уча да вървя, като това още носи много силен отпечатък някъде в мен. Не ми беше това целта тогава, а просто се бях концентрилата в момент, в който дадох силата на логиката, разсъжденията и всичко, което ми минава през главата да ме води. Останалото стана от само себе си. Сега съм много внимателна как използвам тези инструменти.
В контраст, когато съм работила със сърцето си в концентрирани практики, отново съм била "дисоциирана", но някак в цялото си тяло пък съм усещала пълнота и светлина, което не ме е потискало, а дори напротив, искала съм този момент да остане завинаги. Изводите, до които съм стигнала са, че едното не трябва да изключва другото.
Споделям в тази връзка и едно интересно наблюдение с автора Друнвало Мелхизедек. В двата тома на "Древната тайна на цветето на живота" той прави именно това - работи с ума като инструмент за активиране на енергийното поле Мер-Ка-Ба. След това издава книгата "Да живееш в сърцето си", в която обяснява, че след книгите си вижда как хората задействат своята Мер-Ка-Ба, но тя е празна и в това няма никакъв смисъл. Все едно една страшно мощна машина, която просто върви на бързи обороти, но в същото време го прави без цел. За това започва да се фокусира само върху практики за работа със сърцето.

 

[Владислав]

Има много индийски термини, които съм използвала, защото най-много с годините съм забивала в тези теми и използвайки тези термини ми е най-лесно да боравя с тази материя.

Аз не ги осъждам в стил "защо не говориш с български термини", а просто ми беше интересно, защото не съм ги чувал, а може и да съм докато практикувах йога преди години, но да съм ги забравил

че след книгите си вижда как хората задействат своята Мер-Ка-Ба, но тя е празна и в това няма никакъв смисъл. Все едно една страшно мощна машина, която просто върви на бързи обороти, но в същото време го прави без цел.

Според моята лична опитност и с доста опростено казано нещата седят така: Човек има 2 съзнания - едното е "от този свят" т.е. ежедневният ни, земен ум. А другото съзнание е духовният ни ум, който в същото време е част от Божието съзнание и комуникира с него. Земният ум се опитва и то доста успешно да приглуши Божественият ни ум. Това се прави по ред причини, но няма да философствам излишно.

Накратко казано, ако човек иска да се Свърже с Бог, то човека трябва да надмогне/победи земният си ум. Чрез различни самовглъбяващи практики, в комбинация със (сляпа в началото) Вяра. Както и себеотдаване и себеотрицание.

Бог "мисли" на съвсем различен принцип от човешкият ни начин на мислене. Той мисли абстрактно и много често - тотално неразбираемо за нашето ниво на разбиране. За това да се опитваме да разберем и да си обясним какво Е Бог, как Действа и т.н. е невъзможно. Бог е Непознаваем чрез пътя на човешка логика и човешки интелект. Просто няма как да стане. Никога не е ставало, никога няма да стане. Единственото, което можем да постигнем по този псевдо Път е да си докараме умствено заболяване, както и да ни се лепнат някои чужди съзнания.

И въпреки, че Дао е непознаваемо чрез пътя на човешкият ум, то то може да бъде опознато чрез преживяването му, защото Дао е състояние. В нас има частица от Бога и тя може да се свърже с Него.

За това чрез четене на книги, филми, статии, дори и да са много хубави, реални и стойностни - ние няма да пристъпим дори милиметър към Бог. Единственият Път към Бог/Дао/Абсолюта е чрез волева "вътрешна" работа.

 

[ВИл]

Благодаря за включването. Много съм запалена по тази тема.

Според моята лична опитност и с доста опростено казано нещата седят така: Човек има 2 съзнания - едното е "от този свят" т.е. ежедневният ни, земен ум. А другото съзнание е духовният ни ум, който в същото време е част от Божието съзнание и комуникира с него.

Нека да задълбаем. Да разгледаме твърденията, че ние имаме три точки на разпледеление на енергията - епифизата, слънчевия сплит и корема. Главата е директната връзка с Висшия Астрал. Този център обикновено не работи при нас хората и ние се уповаваме на сърцето и корема, които са свързани с Нисшия Астрал.

В допълнение добавям, че когато говорим за Ума, ние не използваме науката като средство за обяснение. Гореизложените данни са на база окултна философия, която работи директно с ума.

Отново, според мен, трябва да търсим баланса между тези три точки вътре в нас.

И въпреки, че Дао е непознаваемо чрез пътя на човешкият ум, то то може да бъде опознато чрез преживяването му, защото Дао е състояние. В нас има частица от Бога и тя може да се свърже с Него.

Точно така. Тук търсим друг вид преживяване, което при нас е в хибернация (за ума говоря).

За това чрез четене на книги, филми, статии, дори и да са много хубави, реални и стойностни - ние няма да пристъпим дори милиметър към Бог. Единственият Път към Бог/Дао/Абсолюта е чрез волева "вътрешна" работа.

И тук говорим именно за това. Да използваме реални данни за постигане на преживяване. Искаме да намерим начин да разбием всичко до съставните му части, за да може наблюдаемото да остане единствено такова, каквото е - нищо и всичко, с цел да преживеем истината. Когато работим с долните центрове, ние преживяваме чрез Материята и не можем истински да стигнем до същината, защото индентифицараме обекта спрямо илюзията и себе си спрямо илюзията също. Отново казвам, че ума трябва да работи със сърцето и едното да не изключва другото.

Ако осъзнаем реално какво представлява тази енергия, за която говорим и търсим всички в своя духовен път, тогава ние ще я видим и разберем по-дълбоко. Как ти се струва следното: Стоиш и съзерцаваш даден обект, ти успяваш да се свържеш с него, да го усетиш, почувстваш. Нека сега да кажем, че ума ти умее да дешифрира от къде идва тази енергията, твоето енергийно поле и полето на наблюдаемото. Какво мислиш? Как би изживял това съзерцание в този случай?

 

[Владислав]

Главата е директната връзка с Висшия Астрал. Този център обикновено не работи при нас хората и ние се уповаваме на сърцето и корема, които са свързани с Нисшия Астрал.

Честно казано по несъгласен не знам дали съм бил някога От къде ги четеш тези неща? При нас хората Ума е водещ в ежедневието, де да беше водещо Сърцето, то тогава заобикалящата ни реалност нямаше да е въобще такава, каквато е. Нямаше да има непрекъснато мерене, сравняване, пресмятане, страх и другите заблуди на Ума.

база окултна философия, която работи директно с ума.

Аз лично съм против сляпото следване на окултната философия, защото тя наистина позволява на човек да достигне до един инструментариум на тялото т.е. ясновидство, отдалечено виждане, виждане на аури и т.н. НО това не е достигане до Бог. Голяма заблуда е, че човек който да кажем чете мисли е по-свързан с Дао, отколкото да кажем човек който в ежедневието си дори не може да приеме на сериозно, че съществува такова нещо като "четене на чужди мисли".

Активирането на епифизата НЕ означава автоматично и контакт с Бог.
Окултното е като играта на тенис - колкото повече практикуваш играта, толкова повече се научаваш да играеш по-добре.
Бог е отвъд окултните практики и философии.

Отново, според мен, трябва да търсим баланса между тези три точки вътре в нас.

Абсолютно, но този баланс може да бъде търсен, само ако преди това бъде изгубен. Ако не губиш баланса, а се развиваш по един разумен и нефорсиран начин, то тогава не губиш за да търсиш в последствие. А и за да го търсиш, то ти трябва да си много навътре в процесите. Ако пък си толкова навътре в тези процеси то... няма как да изгубиш баланса. Параграф 22.

което при нас е в хибернация (за ума говоря).

Пак ще повторя защото това е много важно - умът ни е най-активната част през нашият живот, която непрекъснато "плюе" и генерира мисли.
Постоянно.
Винаги.
Безспирно.

Умът ни е воал, който прикрива Бога.

с цел да преживеем истината.

Коя Истина? Най-висшата истина е Любов. Любов, която не може да бъде описана, а само преживяна. Тази висша Любов няма почти никаква допирна точка с нещо от нашият живот и всеки опит да бъде описана и обяснена води само до заблуди.

Смешно е, че някои групи от хора се опитват да имитират Божествената Любов чрез нашето си примитивно разбиране на любовта с цел да достигнат Първоизточника. И става едно пълно лицемерие, фалш и заблуда.

Всички други истини имат множество аспекти/гледни точки и те не са статични и постоянни. Днес истината е една, утре истината може да бъде съвсем друга. Зависи от наблюдателя, околната среда и т.н.

Когато работим с долните центрове, ние преживяваме чрез Материята и не можем истински да стигнем до същината,

Тези центрове са взаимно свързани, но Материята е Илюзия. И в същото време не е Илюзия. Това е така нареченият феномен - "Божествена дихотомия". Но чрез Материята да се опитва човек да разбере висшият Духовният свят... няма как да стане.

Да наистина - чрез наблюдение в Материалният свят един човек може да извади изводи за някои закони и принципи на действие от духовният свят, но връзката с божественото съзнание е отвъд материята, отвъд принципите и законите.

Ако осъзнаем реално какво представлява тази енергия, за която говорим и търсим всички в своя духовен път, тогава ние ще я видим и разберем по-дълбоко.

Осъзнаването е възможно само чрез "Бог в Сърцето". Дори и човек да е напълно неграмотен, да живее на някакво отдалечено от цивилизацията парче земя, изолиран и напълно сам, то Бог няма да го остави и може да му се разкрие в Сърцето.
Важно е да се знае, че когато човек има Бог в Сърцето, то тогава започва да получава информация и знание на вътрешно ниво т.е. няма нужда да е чел някъде, че например 1+2 е 3, а просто го Знае.

Как ти се струва следното: Стоиш и съзерцаваш даден обект, ти успяваш да се свържеш с него, да го усетиш, почувстваш. Нека сега да кажем, че ума ти умее да дешифрира от къде идва тази енергията, твоето енергийно поле и полето на наблюдаемото. Какво мислиш? Как би изживял това съзерцание в този случай?

Не разбирам добре въпроса, как така "Как би изживял" ? Изживяваш си го и толкова В смисъл на това, че човек ако се фокусира върху материален обект или друго същество и някои от центровете му са отворени то е съвсем в реда на нещата да се получава информация. Вече доколко е "чиста" тази информация и на колко "дълбоко" ниво ни се разкрива, то това зависи от нашата лична "степен на Посвещение".

ВИл, ти сподели, че правиш някои практики, но опитвала ли си, когато навлезеш в състояние на самовглъбяване - да се отпуснеш, да не мислиш, да забравиш ВСИЧКО, което знаеш - дори и това, че ти си човек, че имаш 3,5,10 центъра?
Просто да се предадеш
в Дао.
На Дао.
Отвъд Дао.

 

[ВИл]

Власти, аз не споря с теб. Дори напълно се съгласявам с всичко, което казваш.

Честно казано по несъгласен не знам дали съм бил някога От къде ги четеш тези неща?

Китайски даоизъм - Ци, Дзин, Шен
Дънов - Ум, Сърце и Воля
Кабала - Нефеш, Руах, Нешама
Патанждали (Йога) - Брахма, Вишну, Рудра
и др.

ВИл, ти сподели, че правиш някои практики, но опитвала ли си, когато навлезеш в състояние на самовглъбяване - да се отпуснеш, да не мислиш, да забравиш ВСИЧКО, което знаеш - дори и това, че ти си човек, че имаш 3,5,10 центъра?
Просто да се предадеш

Това са много мощни и зареждащи моменти, които винаги ми дават много и съм благодарна, че мога да ги изживея.

Нека разгледаме един пример от моето пребиваване, което е и причината да се интересувам да разбера с ума си света, в който живеем. Отварям скоба, че наистина са нужни инструменти, защото се случва именно това, което ти сподели:

Пак ще повторя защото това е много важно - умът ни е най-активната част през нашият живот, която непрекъснато "плюе" и генерира мисли.
Постоянно.
Винаги.
Безспирно.

Умът ни е воал, който прикрива Бога.

Преди точно 10 години се занимавах много активно с цялото учение на Йога. Бях посветила цялото си време и енергия да изживея това учение - чрез четене и практика (чрез ума и чрез сърцето си). Така, след известно време се случи следното - както си четях нещо, задрямах. Събуждайки се, аз станах от леглото си и отидох да пия вода. Изведнъж отново се озовах в леглото си и се събудих, отидох да пия вода. Това се повторяше отново и отново, докато се осъзная, че вече се е случвало необяснимo колко пъти и продължава да се повтаря. Ще пропусна болезненото волево излизане от историята. Тази ситуация изключително много ме стресна, не бях готова за нея. Не можех да си я обясня и будеше силен страх в мен (все пак е нещо непознато). Прекратих практиките си и се отдадох на четенето и информацията, която ми беше достъпна на онзи етап от живота ми, която нямаше допирни точки с онова, през което преминавах тогава. Няколко години по-късно започнаха ред събития като това да ме спират непознати и да ми казват неща, които трябва да чуя (представи си колко знаци съм пропуснала, че да се наложи някой непознат да ме спре и да ми го каже в очите). Пропускам някои не толкова интересни детайли тук. Накрая се запознах с една жена, на която се доверих и споделих ситуацията си, която така ме плашеше да не се повтори и се притеснявах да правя каквото и да било, за да не влезна в онзи канал, за който не съм готова. Не знам колко отчаяно и с какъв страх съм пресъздала историята си, но тя избухна в смях. Този смях, да си кажа право, беше достатъчен да ми натисне рестарт бутона, от който имах спешна нужда. Въпреки това, аз настоях да получа нейната гледна точка, която в крайна сметка ми я даде. Трябваше ми известно време да осмисля всичко и в един момент наистина успях да стигна до същината на моята ситуация. Анализирайки я, изследвайки я, приемайки и отхвърляйки дадени идеи, аз накрая видях. Отварям скоба, че при мен няма визуализации и когато кажа видях имам предвид, че разбирам. Капитулирах пред знанието и го оставих да мине през мен, за да го изживея, да се свържа с него.

Кажи ми, според теб, в тази ситуация, ако работех единствено и само със сърцето си, което не съм знаела как работи тогава, аз щях ли да мога да се справя с това предизвикателство? Искам да кажа, че тогава бях в панически страх и ужас. И с "щях ли да се справя" нямам предвид щях ли да обработя страха си, защото това е очевидно, а именно: щях ли да мога да видя това, което ме научи да виждам и го нося в себе си до ден днешен? Да разбера как работи и да мога да го управлявам?

Мога да споделя много практики за сърцето и всяка една от тях обожавам и никога няма да изоставя тези практики. Тук, обаче, говоря за друго - как да разбием тази матрица, за да останем в онова, което е, ако не използваме именно ума си? Как да разбера уроците си, ако не мога да ги разбера с ума си? Как да погледна цветето и да го разбера и изживея, ако не приуча именно ума си да счупи тази леща, която ме спира да виждам? Сърцето може да чувства, но за да се научим, трябва да може това знание да има разум, мъдрост, а тя не е просто в сърцето. Тя е и в ума, защото именно ума е този който вижда материята като твърдост, пълнотата като празно пространство и пречупването на светлината като цветове. Именно ума трябва да разбие този код, за да се освободи от него. Както споделих по-рано моите методи ме отведоха до едно място, което не ми беше приятно изобщо. С други думи, изчиствам методите си с проба-грешка и следя форума, продължавам да се интересувам от езотерична и окултна философия и прочие.

Ще споделя мои лични разсъждения, които са незавършени и в процес. Те вървят така:
1. Каквото - горе, такова - долу.
2. Всичко във Вселената започва с идея и от там следват плана и структурите (по-горе го описах по-подробно).

Слизам на бивото ниво. От къде идва идеята? От порива на сърцето. Кой строи плана и структурите? Умът. Кой одухотворява? Сърцето.

Ще споделя още един пример на битово ниво. Работя с деца и винаги съм работила със сърцето си и ще продължавам да го правя. В един момент осъзнах, че енергията ми изтича. Започнах да работя все по-усилено чрез сърцето си. Резултати - нямаше. Едно прахосничество и изтощение. В един момент ежедневието започна да ме удря по физическото ми тяло. И се оказах в позиция, в която поддържах пълна чистота на тялото, думите и действията си, а все бях крайно изтощена и все трябваше да се справям с нови болежки. Дори търсих вината в себе си и започнах да се самонавивам, че вероятно някъде навътре в мен имам нечисти намерения и за това всичко се случва по този начин. В един момент си казах стоп. Отидох си в моето пространство и започнах да търся отговори с ума си. Отне ми време, но накрая успях. Видях как и къде тече енергията, видях си пропуските. Благодарение на ума си, аз разбих поредната си илюзия, която ми пречеше и ми прахосваше енергията, защото следвах една чистота в сърцето си, която беше неясна и изпратена в грешна посока. Резултатите бяха мигновени. Борява с хаоса с лекота и създавам една здрава енергийна среда, в която децата са концентрирани, балансирани и обичани. Аз работя много часове и с огромен брой деца, но се прибирам с енергия, сила и желание да продължа да се занимавам с още много други неща, които ме вълнуват.

 

[Гласът на истината]

Ох, доста сте "понаписали" в темата, която започнах и сте се отдалечили от канита, който смятах да поставя в основата на дискусията след като върнах тази тема към живот преди няколко месеца. Толкова много сте написали всъщност, че аз сега не знам от къде да започна и как да се върна обратно в "руслото" си. За това аз направо ще си кажа мнението за написаното от вас (или поне за една част от него, която мога да обхвана, защото вие в действителност сте писали много по много теми) и ще продължа с канита пък да видим дали някой ще желае да се върне към основната тема или не?

Първо, тази тема не се казва Туатауански канит без причина. А причината е проста-аз отворих тази тема за да разкажа за основното учение (което играе и ролята и на философия, че и на религия-всичко това е свързано в едно при нас Туатауаните) на Туатауанската цивилизация, което е изиграло основна роля във формирането ѝ. Заради това и темата се намира в раздела за Духовни учения и изследвания на форума-защото тя на практика представлява (или поне би трябвало да представлява) описание на именно онова знание, което дефинира Туатуанската цивилизация като такава и служи като двигател за нейното развитие. Поради тази тясна връзка между канита и Туатауан и би трябвало да се осъзнае, че тази тема е тясно свързана с други мои теми, или поне теми, в които коментирам, където също засягам туатуанската цивилизация и различни нейни "особеностти". Най-вече това важи за моята дневник-тема, в която аз разкривам историята си , но също така смятам да свържа тази тема и с други свързани с особено важни моменти от Туатауанската история, клтура идори технологии и научни разбирания. Накракто казано канита е сърцето на Туатауан, което може и ще може да бъде открито всред много други мои теми, където говоря за спомените си като част от Туатауаните. Това е и истинската цел на тази тема и ще Ви бъда много благодарен, ако се опитате да се придържате към нея. Целта ми тук не е да "захранвам" спорадични дискусии, а да направя едно добре структурирано и организирано изложение, което да се свърже с други мои теми така, че да мога да ги линквам една с друга и въпроси повдигнати тук да могат да послужат като отговори за въпроси повдигнати в други теми и обратното. Сега, например, съм оставил открити разговори в темите за Пхова и за Пътуването на птиците в раздела Вдъхновяващи творби и ресурси, защотот очаквам когато приключа с "въведението" в канита да съм способен да линкна в отговорите си мои отговори в тази тема с които да развия дискусиите там. Така, че тази тема ми е много важна за "построяването" на една по-машабна "мрежа" от взаимносвързани теми, които ще изложат моите идеи на света. Разбирате ли?

Второ, основна идея зад завръщането ми към тази тема, което започва във втората страница на темата е също така да мога да използвам тази тема като един вид "площадка за изстрелване" на идеите си сред по-сериозна общност като тук не смао визирам потребителите на Интернет като такива, а дори и..., да съвсем сериозен съм, професионални философи и учени, които се занимават с приложението на работите на философи в обществените, а дори и в природните, науки. да, смятам, че ако достигна едно определено ниво на изложение тук, което наистина се опира до едни от най-сериозните философски въпроси и успея да защитя добре тезите си тази тема може да бъде видяна като едно "първо прокарване" на тези идеи към щироката общественост. Толкова невероятно ли ви се струва това? Все пак говорим за произхода на битието, а по-късно смятам да говоря и за онова, което е било преди произхода на Вселената и за първите мигове от живота ѝ-тема от интерес за физиците, а и за учените като цяло-както и за теми свързани с прилагането на твърденията в основата на каните към природните науки. С това мисля да привлека истински професионален интерес към този форум и се надявам той да стане "площадка" за изложението на теми, които са от много по-широк обществен интерес. Дори бих искал да заявя, че използвам Вас-първите потребители сблъскващи се с моите твърдения, като един вид "лакмус" по който съдя както за сериозността и интереса към тях, така и за способностите ми като разказвач коректно да изложа познанията си като генерирам обществен интерес към тях. Ето защо бих искал да мога да се придържам към първоначалния замисъл на темата си през цялата дискусия и не харесвам отклоняването от нея. Сега, след като ви изложих замисъла си, можете ли да разберете мотивацията ми?

Трето, въпреки огромната ми мотивация истината е, че аз просто нямам физическия времеви ресурс за да мога да изложа всичко което искам достатъчно бързо и широко, както и да прочета всичко релевантно за темите по които говоря. Затова мненията ми често са разделени от седмици време помежду им и аз не мога да отговарям своевременно на всеки един коментар. Просто заетостта ми не го позволява. Разберете, че аз освен този форум се занимавам с още доста неща и разказването спомените и познанията ми просто не може да обхваща цялото ми налично време. както се казва аз имам живот и извън Интернет и той не ми позволява да говоря толкова често тук, колкото ми се иска. Също така покрай изнасянето на канита съм принуден да чета не малък обем философска, че и научна, литература, което отнема време. Доста време за натоварения ми график. Поради това и отговорите ми в тази тема са толкова малко и разделени от такива времеви прозорци. Много ми се иска просто да изнеса канита за два дни и така да престана "да го мисля" повече, но истината е, че ако искам да се аргументирам така, че да мога да поканя професионални философи (и други експерти в областите си) в тази тема ми е необходимо да прочета един не малък обем литература чрез която да свържа древните познание за канита, които имам от предишни животи, с настоящи философски проблеми, които измъчват умовете на професионалистите. например тум в тази тема вече съм говорил за рабоатат на философа Греъм Прийст, за Платон и неговия свят на формите, за проблемът за универсалиите и партикулариите, а сега усилено чета (когато иам възможност, разбира се) за философията на обективизма на Айн Ранд и можете скоро да очаквате постове посветени на тази тема. Да навляза и задълбоча в тези теми ми итне не малко време и това обяснява защо тази тема се "придвижва" със скоростта, с която се придвижва и, ако ми дадете тази възможност, аз бих искал да запазя тази тенденция, защото след като свърша с обективизма на Айн Ранд и неговото отношение към канита ще съм готов да увелича неколкократно скоростта с която пиша постове и ще мога да съм много по-активен както в тази тема, така и във форума като цяло. Но за да се случи това ви моля да не прибързвате с коментарите и да се придържате към темите, които вече съм засегнал тук, а не да "блуждаете" из безкрайното пространство на знанието скачайки от тема в тема. Смятам, че това също така ще направи темата много по-приятна и увлекателна за четене от други потребители.

И в заключение бих искал да кажа, че не искам да критикувам или укорявам никого, но просто имам своите причини да започна и развивам тази тема (които вече смятам, че изброих достатъчно добре) и че бих искал да успея да се задържа верен на тях и вашето "вмешателство" може да "разводни" дискусиите тук. Затова Ви моля да останете верни на духа на темата и да дискутираме неще само пряко свързани с канита, а не да "бягаме из безкрая" на случайни дискусии по теми, които може би нямат нищо общо с него.

Благодаря Ви за разбирането.

 

[Гласът на истината]

Не съм писал по тази тема от доста дълго време, защото: първо, като цяло вече нямам толкова много време за да мога да се отдавам на идеите си; и, второ, защото ми беше необходимо доста дълго време за да навляза и намеря своя път в последната от философските концепции, които смятам, че се доближават (но не са идентични по своята същност) до канита, или негови аспекти, а именно метафизиката и епистемологията на предложената от философката Айн Ранд философия на обективизма. Вече споменах в предходния си коментар, че през последните няколко месеца активно се занимавах с "разкостването" на тази философия и че намерих в нея няколко "аспекта" които са от интерес за разбирането, или поне имат отношение към твърдения напрявени от, канита и днес смятам да започна серия от няколко поста в които да разкажа (съкратено, разбира се) за философията на обективизма, как тя би могла да има пресечни точки с Туатуанския канит и за предимствата му над нея, които смятам че могат да оборят някой от твърденията на обективизма и да послужат като пример за успешно философско "противостояние" на обективизма чрез корегирането и допълването му.

 

[Гласът на истината]

Само бих искал да допълня, че ще разкажа по-подробно за философията на Айн Ранд за да доставя контекст на изложението, което искам да направя за обективизма, но аз лично не съм съгласен с нищо в нея. Тя не е моето верою, а и честно казано силно се съмнявам, че на когото и да е било тук тази философия би му допаднала. Но от друга страна считам, че именно Ранд от всички философи работили над проблемът за универсалиите и партикулариите е стигнала най-далеч до разрещаването му, което аз вече предложих по-нагоре в тази тема и така за читателя ще бъде наистина интересно да види онази философия, която аз лично смятам, че най-много се доближава до разрешението на този частичен проблем, а с него и до създаването на една наистина обективна теория за съществуването и по това си прилича, и съответно доближава, до канита.

Иначе нейната философия представлява една "недоопечена" според моето скромно мнение защита на капитализма и егоизма, които знаем до какво водят. Но от метафизична и епистемологична гледни точки считам, че тя наистина е достигнала до идеи, които си заслужават внимание точно тук-в преамбюла към истинския канит където сравняваме неговите възможности и заключения спрямо най-доброто до което е достигнала съвременната философия. А в топика на това най-добро смятам, че се нарежда и обективизма на Айн Ранд. Или поне неговите метафизична и епистемологична компоненти. Заради това именно и искам да им обърна внимание в тази тема. Колкото и да не ми се иска да го призная Ранд е успяла да създаде цялостна и непротиворечива теория за съществуването и мястото н човека в него, която идва и с съответниете откровения спрямо отговорите на големия въпрос: Защо съществувам?, което се припокрива и с канита. Затова и смятам да спомена контрибуциите ѝ преди да се отдам на неговото по-подробно и самостоятелно разглеждане. Надявам се, че ще ме последвате в този път и ще одобрите подхода ми

 

[Гласът на истината]

И така, аз лично смятам, че за Ранд могат да се кажат много неща и далеч не всички хубави, но за целите на това изложение ще се придържаме само към приносът ѝ към философията и ще разглеждаме нейните идеи само през тази призма, естествено ще споменем и за близостта на тази философия до Туатауанския канит и за приликите и разликите между него и нея. По този начин в контекста на изложението ще бъдат въвеждани и характеристики на канита, които се отнасят до близостта му с различни идеи на съвременната философия и така ще бъде дадена възможност на читателите сами да си направят извода затова що за "философия" представлява той по най-добрия, поне според мене, начин-директното срвняване с други близки, но далеч не идентични, идеи на реално съществуващи в историята философски школи каквато е тази на обективизма. Именно това и ще послужи за основа на по-нататъчното изложение на канита след като дискусията свързана с Ранд приключи за да може по-нататъшното навлизане в него да бъде съпоставено с реалното развитие на съвременната философия, а по-нататък и на математиката, и науката, такива кавито ги познаваме. Така цялото ми изложение постепенно ще върви към едно "разкритие" на потенциала на канита базирано на реалното състояние на познанието ни в момента като цивилизация, а не просто "откъслечно" говорене за него в абстрактни термини, които много малко от читателите тук смятам, че владеят. Затова нека започнем с кратък разказ за биографията на Айн Ранд:

Алиса О'Конър или още Алиса Зиновьевна Розенбаум-което е и рожденното ѝ име-е известна на света като писателката и философката Айн Ранд. Тя е родена в Руската империя през 1905 година в семейство на Зиновий Захарович Розенбаум и Ана Борисовна-евреи живеещи в Санкт Петербург в последните дни империята, които притежавали малка аптека. Ранния ѝ живот е белязан именно от тежките събития, които сполетяват Руската империя в последните ѝ дни-опитите за преврати срещу царя, вътрешните разделения в държавата (включително силния антисемитизъм на определени прослойки на обществото в царска Русия), Първата световна война и последвалите Февруарска и Октомврийска революции, както и от последвалите тежки години на Руската гражданска война и раждането на Съветския съюз. Тоест животът ѝ още от детска възраст е белязан от трудни и тежки събития, които формят характера ѝ като борец за правото на човека да бъде сам господар на съдбата си на фона на тежките обстоятелства, с който тя самата е трябвало да се примири докато е растяла. По време на детството ѝ избухва Първата световна война, държавата, в която живее-Руската империя-престава съществуването си и е замена с може би най-големия социален експеримент в историята на човечеството-опитът за създаването на комунистическа държава в рамките на бившата Руска империя. За семейството на Ранд това означава тежка бедност и години прекарани в опити да се "помирят" с новата власт. Комунистите национализират аптеката на баща ѝ, семейството преживява периоди на недоимък и тежка бедност, когато дори за децата не е имало достатъно храна и рязък спад в стълбата на социалната йерархия. Тези тежки години оставят силен отпечатък върху съзнанието на Айн Ранд през целия ѝ живот като нагледно ѝ предоставят възможност да види какво означава живот под идеологията на комунизма, когао частната собственост е забранена и мястото на човек в социалната йерархия се определя от зависимостта му към управляващата партия. Именно тази липса на възможност за израстване без подкрепата на партийната прослойка белязва Айн Ранд през остатъка от живота ѝ като я кара силно да ненавиди социализма и всякакви идеологии, които опитват да поставят човека в позиция на подчинение от останалата част на обществото без значение на това колко "благородни" изглеждат целите им. Изпитала на гърба си краха на Руската империя, Руската гражданска война и първите години на СССР Айн Ранд се опитва (и според моето лично мнение успява) да създаде цялостна философия, която да издигне индивида с неговото суверенно право на щастие въплатено в способността му да притежава частна собственост и да поставя своите собствени желания над обществените нужди като крайъгълен камък за структурата и управлението на една наистина "правова" (в нейния собствен стил) държава, която защитава индивида от действията (и съответно нуждите) на обществото като цяло. Именно това движение се ражда в нейното съзнание в резултат на личното опознаване на тежките години около края на Руската империя, Руската гражданска война и пъвите години на СССР.

 

[Гласът на истината]

След няколко особено тежки години по времето на руската гражданска война, когато семейството се мести от Санкт-Петербург (тогава вече прекръстен на Петроград) в Кримския град Евпатория, който по това време е в ръцете на белогвардейците, Алиса Розенбаум се връща обратно в Петроград през лятото на 1921 година където тя и семейството ѝ са принудени да се съобразяват с новата съветска власт. През следващите няколко години семейството живее в доста по-скромни условия в сравнение с времето преди войната когато са притежавали апека и понякога децата дори гладуват. След завършването на гимназията в Евпатория Алиса постъпва във факултета по социална педагогика на Петроградския държавен университет където следва история и философия и успява да завърши със степен по история през 1924 година. По време на следването си тя изпитва лично на гърба си последствията от ненавистта на новата власт към предишната буржоазна прослойка на царска Русия след като тя бива изключена от университета поради буржоазния си произход. За щастие протести от страна на чуждестранни студенти успяват да я върнат в университета където тя завършва обучението си. Трудно е да се каже точно какъв ефект са имали тези репресии и условията при които е живяло семейството ѝ под новата власт върху развитието на психиката, и от там на философията, на Айн Ранд, но силното отричане на всяка форма на авторитаризъм и защитата на правото на индивида да контролира сам съдбата си в нейната философия най-вероятно е директен нейн психологически отговор на гоненията който е преживяла през ранната си младост и нейна вътрешна реакция на това, което съветската власт я е накарала да изтърпи. Възможността да се докосне до една външна култура за онези времена-американската-по време на престоя си в университета я кара да разбере недостатъците на комунизма и ѝ повлиява дълбоко. Най-вероятно именно в тези години докато върви обучението ѝ и се раждат основите на бъдещата философия на обективизма.

След завършването на Петроградския държавен университет Алиса Розенбаум решава да постъпи в Държавния институт по кинематография във вече отново прекръстения Ленинград за да завърши обучението си и може би да осъществи надеждата си да стане сценарист. Там за задание получава задачата да напише брошура за полската актриса Пола Негри която по-късно и бива публикувана. Тя се превръща в нейната първа публикация, а под нея стои името Айн Ранд. Така се ражда псевдонима Айн Ранд под който и биват публикувани всичките ѝ останали творби.

Около година след завършването на Петроградския държавен университет в края на 1925 година на Алиса Розенбаум ѝ се отваря уникална възможност-нещо което се е случвало доста рядко в СССР-тя кандидатства и успява да получи виза за САЩ където в Чикаго живеят роднини на семейство Розенбаум. Вдъхновена от възможността да избяга от Съветския съюз тя се възползва от връзките на семейството ѝ с техни роднини в САЩ и през зимата на 1926 година напуска СССР за да замине за Америка. Тя мечтае да има успешна кариера като писател и евентуално да пробие в Холивуд и да стане сценарист там. Това е и един от най-емоционалните моменти в живота ѝ-тя решава да изостави семейството си в СССР за да получи шанса за по-добър живот в Америка и дори по-важното-възможността да преследва мечтата си за кариера като писател на книги и сценарист на филми, които няма да са продукт на съветската пропаганда и няма да има партийния апарат, който да я наставлява за какво и как да пише. Още тогава, в ранната си младост Айн Ранд вече е намразила социалистическия модел на развитие, и по общо-живота в авторитарно общество, и е решила да избяга от него дори и на висока цена-да остави семейството и приятелите си в СССР за да може тя да се наслаждава на кариерата, която винаги е искала. Това решение и ще я преследва през остатъка от живота ѝ.

 

[Гласът на истината]

След като получава визата за САЩ в края на 1925 година, все още като Алиса Розенбаум, Айн Ранд напуска СССР и се отправя на пътешествие из Европа като посещава редица градове там преди да се качи на кораб от пристанището Хавър във Франция през февруари 1926 година с дестинация Ню Йорк. Разликата в облика, манталитета, и като цяло стандарта на живот между европейските (както и по-късно американските) градове, които посещава, и родината ѝ СССР я шокира дълбоко и тогава тя окончателно решава, че комунизма е само спъкна за Русия и че всички колективистични идеологии, тоест схващания за устройството на обществото които поставят него пред индивида, са вредни за развитието на човечеството-идея която остава дълбоко вкоренена в творчеството ѝ чак до края на живота ѝ. Именно това нейно схващане, комбинирано с удивлението ѝ към американския модел и начин на живот, я карат да реши да остане в САЩ и никога повече да не се връща в СССР. И тя в действителност остава в Америка до края на живота си. Тя продължава да поддържа контакт със семейството си чак до 1939 година (когато по времето на сталинските чистки става опасно да се поддържа контакт дори с роднини, които се намират зад граница) като няколкократно се опитва да вземе родителите си и сестрите си със себе си в Америка, но съветската власт така и не им позволява да напуснат страната. Баща ѝ умира през 1939 година от сърдечен удар, а майка й и една от сестрите ѝ загиват от глад по време на обсадата на Ленинград през Втората световна война. Така отношението на съветската власт към семейството ѝ и начина по който бягащите от тази власт биват третирани допълнително затвърждават силно негативното ѝ отношение към комунизма, а от там и към всички идеологии които издигат колектива над индивида, и спомагат за изграждането на характер, и от там творчество, силно вдъхновен от либералните идеали за индивидуализъм и свобода на човека във всичките му начинания.

След като пристига на американска земя през февруари 1926 година Айн Ранд прекарва няколко седмици в пътуване из страната. Тя бива силно впечатлена от небостъргачите на Ню Йорк и от "туптящото сърце" на американските икономика и култура, което се намира там. Тя остава толкова силно впечатлена от този град, че по-късно през живота си решава да остане в него до края на дните си. След кратката екскурзия из американските градове обаче на Ранд ѝ се налага да остане няколко месеца в Чикаго при роднините си за да изучава английския език. След като се почувства достатъчно уверена в уменията си по английски Ранд заминава за щата Калифорния, и по-точно за Лос Анжелис, където се надява да пробие като сценарист. Там тя успява да се срещне с режисьора Сесил Демил случайно след като той я забелязва да стои пред студиото му доста дълго време. Тя се възползва от случайната им среща за да му обясни колко много харесва американското кино и как е дошла чак от Русия за да се опита да пробие в Холивуд. Демил остава впечатлен от нея и ѝ предлага работа като статистка в най-новия си филм-Краля на кралете. Ранд с удоволствие приема и на снимачната площадка тя се среща с бъдещия си съпруг-актьорът Франк О'Конър. Между тях възниква силно привличане и през 1929 година те се женят. По-късно същата година-1929-Ранд получава разрешението си за постоянно пребиваване в САЩ, а през 1931 година и става гражданин на тази държава. Впечатлена силно от идеалите зад американския начин на живот тя с гордост носи американското си гражданство до края на живота си като защитава новата си родина с усърдие и целеустременост, която малцина от самите американци проявяват.

 

[Ангел]

Ранд не се е занимавала толкова с антисоциалистическа пропаганда, колкото изглежда от горните постове. Сега е много модерно да се плюе по социализма/комунизма/Русия и всичко да се обяснява по този начин, но Ранд е гледала на нещата доста по-общо и философски.

През 1926 г още е твърде рано да се каже дали социализмът ще успее и да се правят изводи. Причините за тежкото състояние на Русия тогава са много и исторически, а основна причина за богатството на Америка е завладяването на цял нов континент с огромни ресурси. Както знаем, това завладяване е ставало с изключителна жестокост към местното население. За ролята на никаква особена идеология, освен законът на джунглата, не може да става въпрос в прогреса на Америка, както и не може да се твърди, че 'колективизмът' е причина на проблемите на Русия.

Колективизмът е част от ценностите на евразийското мислене. Съществува например в Китай и изобщо по цяла Азия. Той е не просто елемент на идеология, а манталитет. Западното мислене, обратно, поставя основната ценност върху индивида. Два различни подхода, с различни предимства.

Ранд е била прагматична еврейка, на нея този начин на мислене и е подхождал най-добре. По никакъв начин нейните разбирания обаче не могат да се взимат като определящи или в някаква степен меродавни. Доста е критикувана, а и просто с не чак толкова важно значение.