• Вървиш по Път, който малцина разбират?

    Тук не си странен. Тук си разбран.

    • Разговори от сърце – не празни съвети
    • Общност от търсещи – не зрители
    • Тук няма учители – има спътници
    Присъедини се

    Безплатно. Без реклами. Без сценарий.

Туатауански Канит

Съжелявам, но не мога да се съглася с нищо от казаното от Вас! Първо, Айн Ранд се е занимавала на практика през целия си живот след напускането на СССР с антикомунистическа в частност, и антиколективистическа по общо, дейност. Наричайте я пропаганда, ако искате, но е факт, че тя се е посветила на говорене което е било крайно против всички идеали въплътени в Съветския съюз в частност, и авторитарните идеологии по принцип. И до ден днешен нейните наследници и последователи се гордеят с твърдото ѝ отношение по тези въпроси. И това не го казвам като последовател, или дори само привърженик, на Айн Ранд, а просто като човек, който се е запознал с биографията ѝ. Ако тя беше само "философски" разглеждала комунизма в частност, и колективизма по принцип, как бихте си обяснили съдържанието на творби като "Ние, живите", "Химн", или "Нощта на 16-ти януари"???

Нека се придържаме към фактите такива каквито са без значение дали това ни харесва или не!

Второ, съгласен съм, че в случая с Русия има историческо "напластяване" на много фактори, които допринасят за ужасяващото ѝ състояние след края на Първата световна и Гражданската войни, но комунизмът също има своето място тук. Ако Февруарската революция не беше потъпкана от Октомврийската и на гражданското общество в Русия беше даден шанс "да поеме дъх" след тежките години на пораженията в Първата световна война историята днес можеше да излежда по съвсем различен начин. Много по-прогресивна за Русия и далеч не толкова кървава. Но, уви истината е, че болшевиките се възползват от немската военна помощ и с обявяването на революцията удавят в кръв не малко градове и села в страната за да победят и затвърдят властта си. Така, че техния принос за ужасяващото състояние на Русия през 1920-те не бива да се подценява. Не казвам, че са виновни само те, но те не са и сред невинните. А това между впрочем са събития на които самата Ранд е била свидетелка и следите от тях могат да се намерят в творчеството ѝ. Така че смятам, че е най-добре да се прочетат произведенията ѝ и на тяхна база да се правят изводи какво е видяла самата Ранд като свидетел на тези събития от първа ръка, а не да се правят изводи на базата на личните мнения на хора неприсъствали на тях и обременени с една или друга идеологии.

Трето, категорично отхвърлям ресурсите на Америка като основна причина за богатството на САЩ! По същата логика защо държавата Демократична ребублика конго (или известна още като Заир в миналото) не е със същото богатство, или дори по-богата, от САЩ??? Знаете ли колко ресурси има там? Всякакви метали в големи количества. Защо тогава тази държава не е сред най-богатите в света, а е на едно от първите места по бедност??? Или пък защо Латинска Америка не са с нивото на развитие и богатство на САЩ? Та те имат дори повече ресурси от САЩ! Ако зависеше само от ресурсите то Глобалния юг щеше да е по-богат от Севера и нямаше мигрантите да идват от там, а щеше да е обратното! Но фактите говорят, че не опира въпроса за богатството на една страна само до ресурсите ѝ, а и до управлението им. И в този случай водещата икономическа система има най-важно място. Ако икономическата система не позволява личната изява и не възнаграждава личната инициатива то няма и прогрес, а често богатството свършва именно в ръцете на най-свирепите и безпощадни индивиди, които заграбват всичко с цел лична облага и подтискат всяка опозиция. Ако САЩ имаха подобна система в действителност нивото на икономическото им развитие щеше да е подобно на това на Латинска Америка и те никога нямаше да се превърнат във водеща световна сила. А както виждаме от историята на самите латиноамерикански страни овладяването на властта от всякакви лидери със съмнителни цели води само до бедност и корупция на всички нива на държавното устройство. Именно уникалния за САЩ в онази част на света държавен апарат който чрез капитализма позволява на индивидите да се развиват е и причината за богатството на тази страна. А що се отнася до местното население то не само САЩ за избивали предходните обитатели на териториите, които са завоювали. Същото например е ставало и в Латинска Америка. Тогава защо държавите там не са достигнали до нивото на развитие на САЩ? Впрочем местното население ли е построило железниците, небостъргачите и фабриките, които са направили Америка велика? Те ли са разработвали ресурсите ѝ и развили икономиката? Или това е продукт на "щастливия брак" на земя с подходящи ресурси и идеология, която насърчава използването им за благото на цялото общество, а не само на една партийна вихрушка?

Четвърто, колективизма като такъв не е успял да придвижи нито една държава към по-прогресивно бъдеще. Така наречените му "успехи" са продукт или на много човешки жертви или на просто крадене на технологии от неколективистките общества. А най-често и на двете. Няма такава държава в световната история, която да е поставяла колектива над индивида и после да се е обогатила или развила по някакъв начин-всичките успехи на колективизма са плод на крадене на идеи (често индивидуалистични по своята природа) от неколективистки страни, плод на обогатяването на управляващо малцинство за сметка на страданието на мнозинството или просто лъжи обвити в една или друга форма. А за това, че наистина евразийските народи са с по-колективистично мислене сте прав, така е, да, и затова си страдат последствията от този начин на мислене. Никой не им е виновен че не могат да осъзнаят грешките си!

И последно, никъде не съм казал, че мисленето на Ранд е меродавно. Аз самият имам много препирни с него. Но там където е права тя Е права и това е факт! Аз лично смятам, че Ранд е видяла много добре редица истини по своето време, които не са били особено удобни за всички, и е направила най-доброто на което е била способна за да ги огласи. Успяла ли е? Това е въпрос, на който историците трябва да отговорят. Аз лично смятам, че ранните ѝ години в СССР са я травмирали твърде много и в резултат на ограничаване на мисълтта си поради страха от репресии тогава тя е развила много по-ограничено мислене от онова не което е била способна и тези формиращи години са я превърнали в мнителна, себична и най-вече-много по-авторитарна отколкото би искала да си признае-жена. Но това е само моето мнение. А за влиянието на Ранд може да се спори много! Аз лично смятам, че е най-добре историците да говорят за него. Нека те да издадат крайната присъда за това доколко тя е успяла да промени света така както е искала и до къде се е простирал нейния "прагматизъм"?
 
Съжелявам, но не мога да се съглася с нищо от казаното от Вас! Първо, Айн Ранд се е занимавала на практика през целия си живот след напускането на СССР с антикомунистическа в частност, и антиколективистическа по общо, дейност. Наричайте я пропаганда, ако искате, но е факт, че тя се е посветила на говорене което е било крайно против всички идеали въплътени в Съветския съюз в частност, и авторитарните идеологии по принцип. И до ден днешен нейните наследници и последователи се гордеят с твърдото ѝ отношение по тези въпроси. И това не го казвам като последовател, или дори само привърженик, на Айн Ранд, а просто като човек, който се е запознал с биографията ѝ. Ако тя беше само "философски" разглеждала комунизма в частност, и колективизма по принцип, как бихте си обяснили съдържанието на творби като "Ние, живите", "Химн", или "Нощта на 16-ти януари"???

Нека се придържаме към фактите такива каквито са без значение дали това ни харесва или не!

Второ, съгласен съм, че в случая с Русия има историческо "напластяване" на много фактори, които допринасят за ужасяващото ѝ състояние след края на Първата световна и Гражданската войни, но комунизмът също има своето място тук. Ако Февруарската революция не беше потъпкана от Октомврийската и на гражданското общество в Русия беше даден шанс "да поеме дъх" след тежките години на пораженията в Първата световна война историята днес можеше да излежда по съвсем различен начин. Много по-прогресивна за Русия и далеч не толкова кървава. Но, уви истината е, че болшевиките се възползват от немската военна помощ и с обявяването на революцията удавят в кръв не малко градове и села в страната за да победят и затвърдят властта си. Така, че техния принос за ужасяващото състояние на Русия през 1920-те не бива да се подценява. Не казвам, че са виновни само те, но те не са и сред невинните. А това между впрочем са събития на които самата Ранд е била свидетелка и следите от тях могат да се намерят в творчеството ѝ. Така че смятам, че е най-добре да се прочетат произведенията ѝ и на тяхна база да се правят изводи какво е видяла самата Ранд като свидетел на тези събития от първа ръка, а не да се правят изводи на базата на личните мнения на хора неприсъствали на тях и обременени с една или друга идеологии.

Трето, категорично отхвърлям ресурсите на Америка като основна причина за богатството на САЩ! По същата логика защо държавата Демократична ребублика конго (или известна още като Заир в миналото) не е със същото богатство, или дори по-богата, от САЩ??? Знаете ли колко ресурси има там? Всякакви метали в големи количества. Защо тогава тази държава не е сред най-богатите в света, а е на едно от първите места по бедност??? Или пък защо Латинска Америка не са с нивото на развитие и богатство на САЩ? Та те имат дори повече ресурси от САЩ! Ако зависеше само от ресурсите то Глобалния юг щеше да е по-богат от Севера и нямаше мигрантите да идват от там, а щеше да е обратното! Но фактите говорят, че не опира въпроса за богатството на една страна само до ресурсите ѝ, а и до управлението им. И в този случай водещата икономическа система има най-важно място. Ако икономическата система не позволява личната изява и не възнаграждава личната инициатива то няма и прогрес, а често богатството свършва именно в ръцете на най-свирепите и безпощадни индивиди, които заграбват всичко с цел лична облага и подтискат всяка опозиция. Ако САЩ имаха подобна система в действителност нивото на икономическото им развитие щеше да е подобно на това на Латинска Америка и те никога нямаше да се превърнат във водеща световна сила. А както виждаме от историята на самите латиноамерикански страни овладяването на властта от всякакви лидери със съмнителни цели води само до бедност и корупция на всички нива на държавното устройство. Именно уникалния за САЩ в онази част на света държавен апарат който чрез капитализма позволява на индивидите да се развиват е и причината за богатството на тази страна. А що се отнася до местното население то не само САЩ за избивали предходните обитатели на териториите, които са завоювали. Същото например е ставало и в Латинска Америка. Тогава защо държавите там не са достигнали до нивото на развитие на САЩ? Впрочем местното население ли е построило железниците, небостъргачите и фабриките, които са направили Америка велика? Те ли са разработвали ресурсите ѝ и развили икономиката? Или това е продукт на "щастливия брак" на земя с подходящи ресурси и идеология, която насърчава използването им за благото на цялото общество, а не само на една партийна вихрушка?

Четвърто, колективизма като такъв не е успял да придвижи нито една държава към по-прогресивно бъдеще. Така наречените му "успехи" са продукт или на много човешки жертви или на просто крадене на технологии от неколективистките общества. А най-често и на двете. Няма такава държава в световната история, която да е поставяла колектива над индивида и после да се е обогатила или развила по някакъв начин-всичките успехи на колективизма са плод на крадене на идеи (често индивидуалистични по своята природа) от неколективистки страни, плод на обогатяването на управляващо малцинство за сметка на страданието на мнозинството или просто лъжи обвити в една или друга форма. А за това, че наистина евразийските народи са с по-колективистично мислене сте прав, така е, да, и затова си страдат последствията от този начин на мислене. Никой не им е виновен че не могат да осъзнаят грешките си!

И последно, никъде не съм казал, че мисленето на Ранд е меродавно. Аз самият имам много препирни с него. Но там където е права тя Е права и това е факт! Аз лично смятам, че Ранд е видяла много добре редица истини по своето време, които не са били особено удобни за всички, и е направила най-доброто на което е била способна за да ги огласи. Успяла ли е? Това е въпрос, на който историците трябва да отговорят. Аз лично смятам, че ранните ѝ години в СССР са я травмирали твърде много и в резултат на ограничаване на мисълтта си поради страха от репресии тогава тя е развила много по-ограничено мислене от онова не което е била способна и тези формиращи години са я превърнали в мнителна, себична и най-вече-много по-авторитарна отколкото би искала да си признае-жена. Но това е само моето мнение. А за влиянието на Ранд може да се спори много! Аз лично смятам, че е най-добре историците да говорят за него. Нека те да издадат крайната присъда за това доколко тя е успяла да промени света така както е искала и до къде се е простирал нейния "прагматизъм"?

Лелеее... :)) Четох до половината

Много сте нахъсан момко, много сте нахъсан! Това никога не е добре за истината. Вие изобщо не разбирате за какво говорите и доста неща не са ви ясни. Мозъкът ви е промит и объркан.

Желая ви мъдрост. Някога дано :)
 
Странно е човек, който претендира, че притежава мъдрост да си признае, че дори не е прочел отговора на коментара му. Само отбелязвам.... 😉
 
Бих искал само да добавя, че оценяването на биографията на Айн Ранд не стои в основата на тази тема а съм го поставил "просто" като една прелюдия и основа за разбирането на философията ѝ, която смятам да разгледам по-подробно по-нататък в темата. Така че нещата за които Вие сте се (образно казано) "хванал" въобвще не са сърцевината на аргументите ми тук или насоката в която тази тема бих искал да поеме.

Основата е факта, че аз мисля, че именно обективизмът на Ранд, от всички известни до момента школи във философията, най-много се доближава до канита за който бих искал да разкажа. А това става именно в метафизиката и епистемологията ѝ, които максимално се доближават до идеята за "подреденост" в светът на формите чрез идеята на Ранд за йерархичност на концепциите чрез които хората изграждат познанията си. Нейната йерархия на концепциите доста точно отразява характерното за канита схващане, че отделните форми на съществуване, които се пораждат от самоограничаването на несъществуването са взаимнозависими едни от други пораждайки йерархичноподобни (но само подобни) структури които започват с форми изискващи първично възприемане и продължават с форми зависещи от тях. Именно за да проясня тази концепция ми е необходимо дългото въведение в творчеството на Айн Ранд, а не защото се опитвам да убедя форумните потребители в него. Но, може би, за да разберете идеята ми Ви е необходимо да прочетете цялата тема, а не само да реагирате на последните коментари в нея? :rolleyes:

Тази тема е замислена като едно колкото се може по-пълно въведение в една доста сложна по природата си тематика и аз използвам Ранд само в качеството ѝ на средство с което да "понамаля бремето" на иначе едно доста сложно и техническо изложение, така че коментарите Ви за цялата тема само въз основата на няколко последни коментара са изцяло неуместни. Ако ще искате да говорим по темата нека да се концентрираме върху въпросите за същността на битието, или ако искате и коментар за Айн Ранд да участва в тях-нека да говорим за метафизическия статус на теорията ѝ за йерахия на концепциите, които стоят в основата на замисъла зад тази тема. Иначе това което правите е да съдите книгата по корицата, което не мисля, че е оправдано в случая! ;)
 
И така, след това кратко "лирическо отклонение", което Вие Ангел ме "подхлъзнахте" да направя аз смятам да се върна към "месото" (тоест основата) на темата като продължа изложението посветено на биографията на Айн Ранд, нейната философия, и по-конкретно-идеята за йерархичност на концепциите, която тя постулира. Ако наистина се интересувате от съдържанието на тази тема, и смятате да го коментирате тук, най-любезно Ви приканвам да следите следващите ми постове и да коментирате едва след като завърша изложението си посветено на философията на обективизма и преимуществата и недостатъците на идеята за йерархичност на концепциите изложена от Ранд. Ще можете ли да приемете предложението ми?
 
Ако ще става дума за философия - чудесно, обаче ако смяташ да обясняваш надълго и нашироко колко били лоши руснаците, колко била пострадала от социализма горката Ранд, колко бил прав капитализма и крив социализма – без мен. Има доста хора значително по-пострадали от Ранд от всякакви форми на власт

Писнало ми е от пропагандата на деня, която ни залива от всички страни - антисоциалистическа, русофобска, феминистка, джендърска, хомосексуална и друга. А и просто не мога да уважавам такива ограничени разбирания

Но ако става дума за философия съм насреща
 
Редактирано:
Аз наистина исках да поставя философията на първо място, а биографията на Ранд ми служи само като въведение в обективизма. Ангел, ти какво мислиш за обективизма като философска идея? Какви са неговите силни и слаби страни според теб? Аз успях да намеря само един кратък линк на български език, а иначе ползвам само англоезични източници, включително PDF-ки на самите книги на Ранд. Запознат ли си с тях? И по-конкретно за идеята за йерархия на концепциите залегнала в основата на епистемологията на Ранд?
 
Ангел бихте ли отговорили на поне някой от въпросите, които поставях в предишния си коментар? На мен отново ми се струва, че се чувам като глас в пустиня всеки път когато се опитам да променя темата на нещо свързано с идеите зад туатауанския канит, или дори само с философията на Айн Ранд като такава. Ето опитвам се да говорим по същество, но Вие не се включвате в разговора. Ще обърнете ли внимание на нещо различно от биографията на Айн Ранд или пак трябва да се върна на нея за да предизвикам интерес?
 
Обективизмът е философия на разума и личния интерес, която защитава индивидуализма и капитализма. В основата му стои убеждението, че реалността съществува независимо от човешкото възприятие, че разумът е единственото надеждно средство за познание и че моралният идеал се състои в това индивидът да преследва своя личен интерес.

Безспорно една силна страна на обективизма е неговата защита на рационалния подход. Ранд настоява за обективна истина и логика и това предоставя една добра епистемологична основа. Свързан с това е и акцентът върху личната отговорност - индивидите се разглеждат като отговорни за собствения си живот, което може да бъде много мотивиращо.

Обективизмът дава морална защита на капитализма, като твърди, че той е не само икономически ефективен, но и етично оправдан. Това го отличава от много други защити на свободния пазар, които се основават предимно на практически резултати, а не на морални принципи.

Може би най-същественият проблем на тази философия е че с подкрепата на рационалния егоизъм се подценява значението на емпатията и сътрудничеството между хората. Човекът е социално животно и това са съществени аспекти на човешкия живот. Обективизмът не се интересува от нуждите на другите и има опростен поглед върху структурата на обществото.

Накратко, обективизмът настоява за рационален подход и индивидуална свобода, което са положителни страни, ограниченията му обаче са в тесния морален обхват и в подценяването на сложността на човешките взаимоотношения и социалните системи.

Що се отнася до моралния аспект, редица големи философски традиции заемат противоположна позиция.

Един от най-ясните контрасти идва от традицията на алтруизма (Огюст Конт). Докато обективизмът въздига личния интерес като висша добродетел, алтруизмът твърди, че животът за другите е основно морално задължение. От тази гледна точка най-висшата цел на индивида е да допринася за благосъстоянието на обществото, а не да преследва лична изгода.

Друга силна алтернатива е утилитаризмът. Утилитаризмът оценява действията според техните последици за общото благо, или морално правилно е действието което би донесло най-много щастие (полза) на най-голям брой от засегнатите хора. Този подход отново поставя колективните резултати над нуждите и правата на отделния индивид.

Кантовата етика също заема противоположна позиция. Кант твърди, че етиката се основава на дълг и универсални морални закони. Според него хората трябва да действат според принципи, които могат да бъдат универсализирани, да са валидни за всички (златното правило на етиката), а не водени от личен интерес.

На политическо и икономическо ниво марксизмът предлага може би най-цялостната опозиция на обективизма (или по-точно обективизмът е опозиция на марксизма). Марксизмът критикува капитализма като по своята същност експлоататорски и подчертава важността на колективната собственост и социалното равенство. Докато обективизмът разглежда капитализма като морално оправдан, марксизмът го възприема като система, която по самата си същност е порочна, защото създава неравенство и класов конфликт.

Накратко, акцентът на обективизма върху индивидуализма и личния интерес се балансира от доста философски традиции, които, обратно, слагат ударение върху дълга, колективното благо и социалното равенство. Тези противоположни гледни точки идват от фундаментална разлика в това как се възприема ролята на индивида: дали той съществува предимно за себе си, или като част от едно по-широко морално и социално цяло.
 
Ангел бихте ли отговорили на поне някой от въпросите, които поставях в предишния си коментар? На мен отново ми се струва, че се чувам като глас в пустиня всеки път когато се опитам да променя темата на нещо свързано с идеите зад туатауанския канит, или дори само с философията на Айн Ранд като такава. Ето опитвам се да говорим по същество, но Вие не се включвате в разговора. Ще обърнете ли внимание на нещо различно от биографията на Айн Ранд или пак трябва да се върна на нея за да предизвикам интерес?

"Търпение и здрава храна" - това е девизът на Карлсон, който живее на покрива

(Или май това трябва да бъде в Мъдри мисли и цитати)
 
"Търпение и здрава храна" - това е девизът на Карлсон, който живее на покрива

(Или май това трябва да бъде в Мъдри мисли и цитати)

Мисля, че наистина това твърдение заслужава да бъде в Мъдри мисли и цитати. Изглежда ми, че там по би му подхождало.

А що се отнася до обективизма много се радвам, че най накрая започнахме дискусията. Сега вече мога да развивам темата си, което и ще направя до 2-3 часа, благодарение на Вашите коментари Ангел .
 
Ангел Вие представихте един кратък, но балансиран и изчерпателен отговор, който е напълно в синхрон със съвременната философска традиция, но аз бих искал да Ви попитам за гледната точка на самата Ранд що се отнася до непреодолимия сблъсък на индивидуалистичните и колективистичните "потоци" във философското мислене и неотменния въпрос как би трябвало да се устрои едно общество. Можете да критикувате Ранд колкото си искате, но аз лично виждам като факт нейното постижение в създаването на една пълна идеология, която е вътрешно непротиворечива. А това е нещо доста рядко за самите философи.

Не страдат ли т. нар. алтернативи на Ранд от вътрешни противоречия докато нейната философия е вътрешно консистентна?

Например, алтруизма може ли да се справи с проблема на т. нар. паразитни индивиди, които се възползват от работата на другите за да максимизират своята собствена изгода като симулират интерес за работа за общото благо докато се опитват да получат максимална изгода от организацията в частност и обществото като цяло, в които участват? Как алтруизма отговаря на този въпрос?

Що се отнася до утилитариянизма неговия проблем се състои във върховенството на поставянето като цел на получаването на максимална изгода на цената на минимална неизгода за максимален брой души. Нека дам пример. Представете си че съществува лъжа, която носи изгода не само на отделни индивиди, но на цялото общество като такова и намалява неизгодата за индивидите. Но това не я прави по-малко неистина. Тогава нека попитаме един утилитариянист желателно ли е тази лъжа да остане в общественото съзнание или стремежът към истина трябва да надхвърли всяка утилитарианистическа мисъл и доводите към нея? Утилитарианистът не би ли трябвало да постави обществената изгода над стремежа за истина и така да препоръча извършването на неморален акт? Това за мен е един от най-тежките проблеми на утилитарианизма.

Аз самият не съм сериозно запознат с етиката на Кант затова няма да коментирам детайлно въпросът, но що се отнася до Златното правило аз поставям следния въпрос: Може ли то да бъде защитено когато става въпрос за пставянето на обществения интерес над личния такъв? Нека дам пример. Според Златното правило на едно действие трябва да се отговори със съответно противодействие в мащаби подобни на и уравновесяващи съответното действие, нали така? Следователно позволено ли е индивидите базирайки се на Златното правило да търсят саморазправа извън границите позволени от закона, ако са в това си право според него? Или още по-брутален пример: трябва ли да оставим настрана всякакви етични съображения за предоставяне на милосърдие към индивиди нарушили законите по-особено жесток начин? Ами ако наприемр политическата върхушка на една страна извърши геноцид над народа на друга страна, то, справедливо ли би било да се извърши геноцид над нейния собствен народ? Какво казва Златното правило за такива случаи?

А що се отнася до марксизма той има невероятна "дупка" във философията си в проблема за преминаването от диктатурата на пролетариата към същинския комунизъм, която нито самия Карл Маркс, нито последователите му до ден днешен могат да запълнят за разлика от последователната и вътрешно непротиворечива философия на Ранд. Да, последователите на марксизма могат да кажат какво се изисква от "перфектното" общество в което те биха искали да живеят, но не могат да кажат точно как би трябвало да е устроено то! Те не могат да посочат какви институции ще трябва да съдържа такова общество, как ще функционират те, кой ще ги поддържа и още кум въпроси асоциирани с "финната механика" зад работата на едно общество. Това за мен не е една завършена и издържана идеология. И го казвам в контраст на обективизма на Ранд, който въпреки явната си насока към егоизъм и индивидуализъм поне дава една вътрешнонепротиворечив картина на това как би трябвало да изглежда едно общество и в това си качество е реалистичен. Как Вие бихте отговорили на този аргумент Ангел и кака бихте защитил всяко едно от теченията, които вече споменахте на аргументите, които аз вече поставих? Ето, Вие направихте критика на обективизма и аз с този си пост адресирам Вашата критика. Нека водим диалог.

П.П. Щом завършим диалога посветен на обективизма аз ще започна една доста дълга серия от постове постветени само на йерархичната теория за концепциите на Ранд която ще направи директна връзка с канита и от там нататък ше се посветя на говорене само за него. Просто искам първо да "изчистя основите" шо се отнася до обективизма за да е ясна позициятами по въпроса за ролята на йерархичната теория за концепциите в него.
 
Виж сега, ти май не разбираш, че аз нито критикувам Ранд, нито защитавам някоя позиция. Това са известни неща. Философията на Ранд е крайно ограничена, не знам защо толкова си се вкопчил в нея. И ако си мислиш, че колективизмът си е заминал от западното общество, а индивидът процъфтява, очаква те изненада. Също както и историята за теб е пълна с изненади.

Диалог не значи всичко да се обяснява и да ти се дават аргументи за всяко едно изречение. Никой няма това време или желание.

Въпросите, които задаваш са многобройни, многоаспектни, всеки от тях иска детайлно разглеждане и ти очевидно ги задаваш не с истински интерес, а с агресивно желание за спор. При това, липсва ти основа. Може безкрайно да се приказва без никаква полза. Просто си събери информацията, която те интересува
 
Редактирано:
Ако не желаете да водите диалог не би ли трябвало взаимно да се изслушваме и да обменяме информация, тоест да си отговаряме на въпросите един на друг? Ако Вие не сте готов да отговаряте на моите въпроси, а само променяте темата на разговора и сте непрекъснато недоволен от представената от мен информация и от въпросите, които задавам за какъв изобщо диалог може да става дума тук? Започнахме да говорим за обективизма на Айн Ранд и Ви зададох въпроси. Вие отговорихте и получихте нови въпроси. Ако не искате да им отговаряте и да говорим повече за обективизма и отношението му към канита, тогава за какво изобщо говорим тук, в тази тема? Ще искате ли да водите пълноценен диалог с мен или сте тук просто да "спамите" темата със своите собствени гледни точки и теми, които само Вие лично бихте искали да коментирате, защото аз няма да бъда съгласен на подобна обмяна!
 
Ангел , поради Вашата липса на отговор на моите въпроси аз ще предположа, че повече не искате да се намесвате в темата и ще продължа да я развивам там където последно я оставих-до биографията на Айн Ранд и мотивацията ѝ да създаде философията на обективизма. Вече съм го решил! Ако все още искате да се включите в темата и да водим диалог-моля Ви отговорете на вече зададените от мен въпроси по отношение на темата с обективизма. Ако ли не искате да водите диалог по тази тема-тогава аз ще си продължа да я развивам самостоятелно както го правих преди Вие да се присъедините към форума. Но това което няма да толерирам е отклоняване на темата към Ваши собствени пристрастия и незавършеност на аргументите. Ако смятате да спамите темата като говорите само за избрани постове без да включвате цялостната насока на темата в отговорите си или да лансирате само собствени идеи по теми, които са от интерес само за Вас, без да се допирате до основната тема тук-разглеждането на канита като идейна основа на цяло едно общество-аз няма да търпя това повече тук и ще се оплача на администрацията от спам!
 
Скоро след като се премества в Калифорния иуспява да се срещне със Сесил Демил Алиса Розенбаум работи усърдно като сценарист за него. Но това не ѝ стига за да може да се прехранва и ѝ се налага да работи и на други места. За няколко години докато успее да продаде първия си сценарии за филм тя сменя доста работни места. Но това не я спира да развива идеи за романи и сценарии за филми опитвайки се да пробие в Холивуд. Тя има няколко идеи за такива начинания, но получава откази през първите няколко години след имигрирането си в САЩ. Така началото на кариерата ѝ съдържа множество провали за пробив в киното или литературата докато тя успее да "изчисти" стила си и да напише достатъчно добро произведение за да може то да се продаде. Същевременно сменя официалното си име на Ан О'Конър и продължава да се подписва като Айн Ранд в опитите си да пробие в литературата или на големия екран. Най-накрая успехът я сполетява през 1932 година, докато работи в АрКейОу Радио Пикчърс, когато успява да продаде сценария си за филм "Червена пионка" на Юнивърсъл Пикчърс. За продуцент е избран Джоузеф фон Щернберг, който избира за главна роля известната актриса Марлен Дитрих, но тъй като по онова време антисъветските теми все още не се приемат добре проектът така и не се реализира. Въпреки това това представлява голям успех за Айн Ранд тъй като тя най-накрая успява да пробие в Холивуд и да продаде свое произведение. Това повишава самочувствието ѝ и я кара да мисли че въпреки всичко ще може да се издържа като писателка и ще има пазар за произведенията ѝ.

Около 2 години след успеха си със сценария "Червена пионка" Айн Ранд успява да завърши сценариите си за пиеси "Идеал" и "Жена на съдебен процес". Последната се изпълнява в Холивуд в края на 1934 година и постига известен успех. Тя проследява фиктивен съдебен процес за убийството на финансиста Бьорн Фолкнер, чието тяло е намерено след падане от високо от офиса му в собствената му сграда. Главния заподозрян е секретарката му Карен Андре която е имала извънбрачна връзка с него. Пиесата се развива в три действия и представлява имитация на съдебен процес при който и прокуратурата, и защитата, призовават свидетели които проследяват събитията довели до нощта на 16-ти януари когато е станало вероятното престъпление. Избират се хора от публиката които да изпълняват ролята на съдебни заседатели и се играе един от два възможни епилога в зависимост от "присъдата" им. Това "интерактивно" представление в което публиката може да вземе участие в пиесата е било нещо изненадващо и изключително за времето си и пиесата успява да привлече достатъчно зрители и внимание за да излезе от Холивуд и да достигне до Бродуей на следващата 1935 година. Това е и първият признат успех на Ранд-пиесата ѝ излиза под заглавието "Нощта на 16-ти януари" на Бродуей и Ранд се радва на заслужено признание след години труд хвърлени в опита ѝ да стане истинска писателка и сценаристка. Тя и съпруга ѝ дори се местят в Ню Йорк през 1935 година за да може корекции в сценария на пиесата да бъдат правени от самата нея по време на, и след, премиерата ѝ. Така Ранд стига до точка в живота си когато най-голямата ѝ мечта се сбъдва-тя може да се изхранва от писане-и от там нататък това се превръща в нейните основни работа и занимание.
 
След успеха на "Нощта на 16-ти януари" Ранд се вдъхновява да се опита да издаде и други произведения над които е работила през годините. Сред едно от първите места сред тях е "полу"-автобиографичния ѝ роман "Ние, живите". "Полу"-автобиографичен защото героите в него са измислени, но фонът на който се разиграва действието е реален за Ранд-това е Съветския съюз, който тя напуска за да търси по-добър живот в Америка, а системата, която романа описва е реалната комунистическа система, която самата Ранд вижда с очите си и под която живее докато е все още в Русия след революцията. Така автобиографичните елементи в книгата се натрупват за да може Ранд да разкаже една история за въжделенията си докато още е била в Съветския съюз и да придаде на героите в романа си част от собствената си съдба като дете на буржоазията в годините след Гражданската война в Русия. Сюжетът разказва за живота на една жена-Кира, която е раздвоена между чувствата си към двама мъже-Андрей и Лео докато край нея бушуват страстите на революцията и нейното творение-нововъзникналия Съветски съюз. На фона на тежкото положение до което Русия е била доведена след края на Гражданската война Кира, която идва от буржоазно семейство (по подобие на самата Ранд), и роднините ѝ се опитват да оцелеят новата система като намерят начин да получат купони за дажба храна без които никой не може да оцелее в градовете. Но такива купони могат да получат само работниците или студентите. Това кара Кира да се запише като студентка за да изучава инженерство. Именно в университета среща Андрей и така се заформя фабулата на романа. Ранд използва любовния триъгълник между главните си герои като сцена за да може да разкаже за въжделенията на младите за един по-добре устроен, по-богат на възможностти и по-справедлив свят където техните амбиции биха могли да се развият, но комунистическото общество ги спъва и погребва под общия натиск на режима. Така двойката Лео и Кира са принудени да се опитат да избягат и да нарушават закона за да могат дори само да оцелеят в комунистическото общество, а Андрей-да постъпи в тайната полиция и да работи за режима почерняйки живота на другите за да запази илюзията си за "справедливата" власт. Но с течение на сюжета на романа постепенно маските падат и главните герои са принудени да се сблъскат с последствията от действията си, които стават все по-дръзки и отчаяни за да могат те да продължат да живеят живота си с някакви останали самочувствие и идеали. Но накрая и това им бива отнето. Няма щастлив край. Сиситемата смачква индивида и неговите въжделения и на негово място иска да постави един послужен служител на режима отклонението от който бива своевременно наказано. Именно така Ранд си представя живота (и евентуалното си бъдеще) в Съветския съюз и описва тази трагична картина за да може да изрази реалността на живота под комунизма така както тя го вижда. Това прави романа ѝ една доста тежка история, която трудно намира пътя си към успеха. Романа "Ние, живите" е завършен още през 1934 година, но е издаден чак през 1936 година, защото много издателства просто отказват да го публикуват. По времето по което Ранд пише и се опитва да го публикува в САЩ тече Голямата депресия и на комунизма не се гледа с лошо око. Дори напротив-мнозина американски интелектуалци имат положително отношение към комунизма и го представят като възможен изход от депресията. Това създава атмосфера, в която творчеството на Ранд бива посрещнато с негативизъм и нейните произведения трудно намират пътя си към широката публика. Това води и до множество откази за публикуването на романа "Ние, живите" докато накрая издателствата Макмилън в САЩ и Касъл във Великобритания не се съгласяват да го публикуват. Това става едва след като Ранд, благодарение на дълго търсене и множество усилия от своя страна, не успява да намери редактори, които да оценят достатъчно добре работата ѝ и по този начин книгата ѝ да види бял свят. Такъв например се оказва Джордж Плат Брет, който след публикацията споделя, че не е знаел дали тази книга ще донесе някакви приходи, но просто е бил роман, който е трябвало да бъде публикуван. Това полага началото на модел, който следва Аън Ранд през цялата ѝ литературна кариера-нейните книги рядко намират издатели от първия опит, критикуват се тежко от литераторите и имат доста тежки, или поне предизвикващи силни страсти, сюжети, които не се възприема добре от издателите или кръговете на литературните критици. Но за сметка на това те имат успех сред широката публика, продават се добре и така Ранд оставя следа с творчеството си която малцина от съвременниците ѝ успяват да повторят.
 
След успеха на пиесата "Нощта на 16-ти февруари" и издаването на романа ѝ "Ние, живите" Ранд се насочва към писането на най-сложния и трудоемък роман с който се е захващала до тогава-книга, която ще се превърне в един от нейните бестселъри-романът "Изворът". Започнат още през 1935 година, но публикуван чак през 1943 година "Изворът" представлява един идеал за съвършения свят, в който Ранд би искала да живее и за ролята на индивида и зачитането на правата му над задръжките на колектива, които според Ранд могат само да го спъват и ограничават. "Изворът" разказва историята на архитекта Хауърд Роурк, който вярва, че индивида е основния източник за постигането на чисто изкуство и че чрез налагането на собствената си воля способния индивид може да издига не само себе си, но и околните, в стремежа си към красота и съвършенство. В романа Хауърд Роурк се бори с посредствени хора на различни нива и от различни професии, които искат да блокират, изменят или просто спрат неговите архитектурни визии за да може той да изгради сгради така както на него му харесва. За написването на този роман Айн Ранд прекарва години в изучаване на "тънкостите" на архитектурата, както и на проблемите с които архитектите се сблъскват когато искат да реализират визиите си, за да построи една пълна, цялостна и не на последно място-реалистична картина на преживяванията на архитектите и на гения на индивида който се сблъсква с посредствеността на масите. Не желанието за пари или слава, а чистата воля на главния герой да види визията си реализирана така както той я иска стои в основата на пътя му и книгата служи като "пътепис" описващ неговата борба за да я осъществи срещу всевъзможни препятствия които обществото, а и живота като цяло, поставя насреща му. По този начин Айн Ранд се опитва, и до голяма степен успява, да даде форма на индивидуалистичните си идеи в проза която да служи като среда за изразяване на нейната собствена вътрешна философия. Така Хауърд Роурк се превръща в не просто говорител на нейната философия, а и в символ на живота, който самата Ранд би искала да води. Но проучванията за информация така че да направи книгата си максимално реалистична, както и самия процес на писането ѝ, изтощават Ранд и я водят до ръба на депресия и тотално изтощение. За да се справи с тази тежка ситуация Ранд започва да взима бензедрин който е вид амфетамин предписван от лекарите по това време. Това лекарство ѝ позволява да работи дълги часове над романите си, но за него също така е известно и че причинява промени в настроението и изблици на гняв, които са и били наблюдавани от близките на Ранд през по-късните години от живота ѝ. Тя взема бензедрин в продължение на около трийсет години и е възможно някой от негативните черти на характера ѝ да се дължат именно на продължителната употреба на това лекарство която е започнала именно по времето когато Ранд се е опитвала да напише романа "Изворът", така че тежкия творчески процес и годините упорита работа над него са натрупали толкова голям стрес в организма ѝ, че психиката ѝ е възможно така и да не се е възстановила от него. Това засвидетелства за огромното уважение и усилие, които Ранд хвърля в творчеството си и за цената която тя плаща за да може да напише книгите си. Но по подобие на ситуацията с романа "Ние, живите" и "Изворът" има тежка съдба преди да стигне до рафтовете на книжарниците. Поради иновативния и уникален стил на Ранд редица издателства не искат да издадат романа. Дванадесет издателства подред намират ръкописа за неподходящ за тяхната номенклатура. Отново се намесва редактор, който се застъпва за романа и само така той успява да види бял свят. В този случай това е Арчибалд Огдън от издателството Бобс-Мерил, който заплашва работодателя си, че ще напусне работата си, ако романът не бъде публикуван. Ето защо на Ранд са ѝ били неохадими цели осем години за да успее най-накрая да наложи волята си и романа ѝ да бъде публикуван така както тя го е искала. След публикуването му той получава смесени, и някой доста негативни, оценки, но читателите го харесват и се превръща в един от бестселърите за 1943-та година. Той всъщност е и романа който позволява на Ранд да започне напълно да се изхранва с писане и който най-накрая решава финансовите ѝ проблеми. Ранд има сполучливи постижения и преди това, но именно успехът на "Изворът" ѝ позволява да се отдаде на страстта си към писането без да се притеснява повече за изхранването си. И така този роман има двоен ефект за Ранд-от една страна ѝ позволява да направи изявление пред света съдържащо основните принципи на своята собствена философия, а от друга страна ѝ позволява да стане финансово независима и да остане такава чак до края на живота си.
 
Докато популярността на творчеството ѝ расте и книгите ѝ постепенно намират своята аудитория Ранд също така започва все по-активно участие в гражданското общество в САЩ където тя постепенно се превръща в яростна защитничка на идеята за свобода на индивида от властта на правителството чрез защита на правата му за свободна експресия и притежаването на собственост. Ранд се оказва малко по малко привлечена от идеите на капитализма, и особено от тези на Австрийската му школа, които застъпват свободата на пазара от всякаква намеса на правителството. За това спомага срещата на Ранд с мнозина влиятелни интелектуалци, привърженици на чистия капитализъм, докато тя и съпругът ѝ участват в предизборната кампания на кандидата за президент на Републиканската партия Уендел Уилки за изборите през 1940 година. По това време управлява демократът Франклин Делано Рузвелт, който чрез своята програма озаглавена Новата сделка, внася редица леви политики в американската икономика чрез които страната преодолява огромната икономическа катастрофа предизвикана от Голямата депресия започнала през 1929 година. Поради тази причина редица интелектуалци, както и не малко обикновени граждани, защитават леви политически убеждения, които са масово разпространени и добили широка популярност. Айн Ранд е разтревожена от курса по който Америка е поела и се опитва да вземе лично участие в политическите процеси, които ѝ напомнят за станалото и ставащото в родната ѝ Русия. Затова тя пожелава, и впоследствие успява, да се запознае с редица интелектуалци противопоставящи се на ставащото в страната им и заемащи противоположни позиции на политиката лансирана от Рузвелт. Именно такъв кандидат за президент е Уендел Уилки и затова Ранд решава да го подкрепи. За нейно съжаление той не успява да спечели изборите, но контактите, които Ранд успява да направи ѝ остават за цял живот. Сред тях е журналистът от Ню Йорк Таймс Хенри Хазлит и съпругата му, които свързват Ранд с намиращия се в Америка по това време влиятелен интелектуалец Лудвиг фон Мизес, който е един от икономистите основали Австрийската школа в икономиката. Както вече бе споменато в текста по-горе тази школа отрича всякакаво вмешателство на правителството в икономиката и поставя основаната отговорност за икономическото състояние на държавата на дейността на самите индивиди, които защитавани от закони добре отграничаващи частната собственост би трябвало да могат да влизат във взаимноизгодни отношения едни с други на пазари оставени да се развиват напълно свободно. Въпреки известни различия между теориите защитавани от фон Мизес и Айн Ранд що се отнася до икономическата организация на обществото той е удивен от неината упоритост и способностите ѝ да защитава принципите, в които вярва, наричайки я "най-смелия мъж в Америка". Тя остава много доволна от тези му думи (тук има игра на думи в английския език където думата за мъж-man-също така се превежда и като човешко същество, а думата за жена-woman-е производна на нея, така че всъщност Ранд е наречена най-смелия човек в Америка и поради това тя изпитва гордост от тези думи) и носи либерални ценностти до края на живота си. Друга известна личност с която Ранд се запознава е либертарианската писателка Изабел Патерсън. Двете стават добри приятелки и прекарват много часове обсъждайки политика заедно като Ранд разпитва Патерсън предимно за историята и политиката на САЩ докато в замяна ѝ дава идеи за книги. Счита се, че Патерсън е повлияна именно от Ранд в написването на есето си "Богът от Машината" което Ранд счита за "Библията" на капитализма. Въпреки първоначално добрите им взаимоотношения обаче в крайна сметка двете прекъсват приятелството си, защото Ранд не одобрява поведението на Патерсън. Така благодарение на обществената си дейност Ранд постепенно завързва достатъчно приятелства и прави връзки с хора чрез които да попълни знанията си по интересуващи я теми като икономика, политика, и не на последно място-философия-така че тя да може да се изказва ерудито по тези теми и наистина в по-късен етап от живота си тя успява да се превърне в успешен философ и интелектуалец който изгражда цяла една вътрешнонепротиворечива система за това какво представлява човека в обществото и как той трябва да се държи в него базирайки се на дадените му от Природата сетива и способностти сред които на първо място стои способността му да мисли. Именно тази философия и ще бъде по-късно подробно (или по точно метафизичната и епистемологичната ѝ компоненти) разгледана тук и още по-късно ще бъде сравнена с канита за да се покаже къде и кой стига най-близо до него от всички философски течения създадени през годините. Но за това по-късно. Нека първо да довършим разказа за биографията на Ранд!
 
Back
Top